Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 43 / 22.2.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На тридесети  януари   две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА.........................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер.....1330.......по описа за............2017..................година

 

          Ищцата А.П.М. *** чрез  пълномощника си и процесуален представител адв. Ц. е предявила  срещу Е.К.    иск за развод по чл. 49 ал.1 от СК с който иска съдът да прекрати гражданския й брак с ответника Е.К.     като съдът да не се произнася  относно това кой от съпрузите има вина  за това дълбоко и непоправимо разстройство  на брака им .    

Съдът е приел, че така предявеният от ищецът бракоразводен иск се явява допустим за разглеждане и  на основание чл. 131 ал.1 от ГПК  е изпратил препис на исковата молба ведно с приложенията към нея на ответника Е.К.    , като му  е указал  да даде писмен отговор по нея , задължителното съдържание на отговора му ако подаде такъв и последиците  от неподаване на отговора и неупражняването от негова  страна  на указаните му права ,както и това , че същият  има право на правна помощ, ако има необходимост и право на това .

 В законния едномесечен преклузивен срок по чл. 131  ал.1 от ГПК ответника по иска за развод Е.К. чрез специално назначеният му особен представител е подал писмен отговор по повод предявения срещу него иск ,брачен такъв  в който отговор е изразил  становище по същия, като счита, че така предявения иск е неоснователен и недоказан по съображения изложени от него в същия отговор на исковата молба  .      

          В съдебно заседание ищцата   , редовно призована се явява лично като   чрез процесуалният си представител поддържа така предявения от нея иск и моли за неговото уважаване .    

В съдебно заседание ответникът   редовно призован не  се явява лично ,като се явява неговия  особен процесуален  представител и по този начин същият взема становище по така предявения иск като счита същият за основателен. 

В тази същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Не се спори между страните по делото, а е и видно от приетото като доказателство по настоящото дело удостоверение за сключен граждански брак, издадено от  Община Карнобат   , обл. Бургаска,  че страните по делото – ищцата А.М.   и ответникът Е.К.   са действително съпрузи, като са сключили граждански брак на 21.08.2015 г. в населено място гр. Нови Пазар Р Сърбия като за целта е издадено горепосоченото удостоверение въз основа на  акт за сключен граждански граждански брак № 0041  от 26.04.2016  година , който брак е първи поред и за двамата. Не се спори между същите страни  , а е видно от показанията на разпитаните  в съдебно заседание свидетели  СтефА.Желязкова и Лиляна Селим   – които са без   родство с ищцата е че страните по делото след сключването на брака им заживели заедно като съпрузи в гр. Нови Пазар Р Сърбия  , където са живели на квартира около 6 месеца , но след това през 2016 г. са  се разделили и ищцата си е дошла да живее в страната , като по този начин от тогава страните живеят разделено , като  всеки от съпрузите започнал да има свой собствен личен живот и те се отчуждили духовно и физически поради тази  фактическа раздяла  , като по този начин оттогава е изчезнала нужната духовна , емоционална и физическа връзка , както и съответното им желание да живеят като едно семейство  , като според мнението на настоящия съд след същата фактическата раздяла между страните по делото  те  са прекъснали помежду си всякакви съпружески и физически контакти, като брачната им връзка по този начин се изчерпала изцяло от нужното  й съдържание и същата се явява дълбоко и непоправимо разстроена и не може да се санира, както според мнението на страните по делото , така и според настоящия съд. Страните  по делото  установявайки , че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен  за тази цел не са направили към настоящия момент  и никакви опити да се съберат и заживеят отново заедно нормално, като едно семейство, като и за в бъдеще същите нямат такива намерения и поради тази причина ищцата   е подала и настоящия им иск за развод. Горепосоченото съдът приема за установено , както от твърденията за него обективирани в исковата молба на ищецът  , така и от  дадената му за това възможност на ответника да ги опровергае , а така също и от показанията на разпитаните по делото горепосочени свидетели, чиито показания като неоспорени от никакви други доказателства по делото  , съдът намира същите за напълно достоверни и обективни. Ето защо съдът намира, че брака между страните по делото следва да се прекрати чрез развод на основание чл. 49 ал.1 от СК поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия , без съдът да се произнася  относно вината за разстройството на брака тъй като никой от съпрузите не е поискал това.

             В тази връзка съобразно горепосочения изход на делото , следва да се добави от настоящия съд , че същият не следва да се произнася   по реда на чл. 56 от СК    и по въпроса на кого да се предостави за ползване семейното жилище на съпрузите. Това е жилището обитавано от двамата съпрузи по време на брака им , като е ирелевантен въпроса за това чия собственост е жилището. Ищцата   не е направила искане в тази насока затова  в исковата си молба с оглед на това на нея да й  бъде предоставено правото на ползване на  семейното жилище на страните по делото което се и намира фактически в гр. Нови Пазар в Р Сърбия, като  ответникът също  не  е направил искане съдът да му  предостави правото на  ползване на  семейното жилище .Тука съдът намира, че макар страните да не спорят за  семейното жилище , то те не са доказали чия собственост е то и тъй като  съдът намира, че не са го и индивидуализирали , то по този начин съдът намира, че не може да се произнесе фактически за правото на ползване на семейното жилище поради липса на предмет по повод на това произнасяне.     

          Съдът намира,че понеже страните по делото нямат родени през време на брака им деца не следва да се произнася и относно това на кого от двамата родители следва да се предоставят за упражняване родителските права върху децата , за издръжката на същите и режима на лични отношения. 

          Съдът намира, че съгласно хипотезата на чл. 329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина разноските оставят в тежест на  всеки , така както са направени . Тъй като съдът не се е произнесъл кой е виновния съпруг за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , то съдът намира, че разноските на страните по делото следва да останат върху всяка от страните , така както те са направени, още повече , че съпругът ищец и не претендира заплащане на направените от него съдебни разноски по настоящото дело. 

Съдът намира, че страните следва да бъдат осъдени да заплатят на Държавата и съответните държавни такси .

          Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

                                   Р     Е     Ш     И:

         

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак сключен на 21.08.2015 година в гр. Нови Пазар Р Сърбия за който е съставен акт за сключен  граждански брак № 0041  от 26.04.2016  година на Община Карнобат  , обл. Бургаска между А.П.М.   с ЕГН **********  същата с постоянен  адрес *** и настоящ адрес *** ,   същата и   със съдебен адрес ***     адв. Имилияна Ц.   и Е.К. , сърбин  ,роден на *** година , с местожителство в Р Сърбия , в момента с неизвестен адрес , поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия по реда на чл. 49 ал.1 от СК.

ОСЪЖДА Анка П.М.   с ЕГН **********  същата с постоянен  адрес *** и настоящ адрес *** ,   същата и   със съдебен адрес ***     адв. Имилияна Ц.    да заплати на Държавата държавна такса в размер на 20 лв , както и такава в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.

ОСЪЖДА Е.К. , сърбин  ,роден на *** година , с местожителство в Р Сърбия , в момента с неизвестен адрес да заплати на Държавата държавна такса в размер на 20 лв., както и такава в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочената сума, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.

Настоящото решение може да се обжалва с жалба пред Бургаски Окръжен съд в 14-дневния срок  считано от датата на съобщаването му на страните.

         

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: