Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 21 / 28.1.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На шестнадесети януари   две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА.........................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер.....1112.......по описа за............2018..................година

 

          Ищцата Й.М.А. *** е предявила  срещу Р.Ж.А.    иск за развод по чл. 49 ал.1 от СК с който иска съдът да прекрати гражданския й брак с ответника Р.А.    като съдът да не се произнася  относно това кой от съпрузите има вина  за това дълбоко и непоправимо разстройство  на брака им .Същата е предявила и иск по чл. 53 от СК с който моли съдът след постановяването на развода да постанови  ответника да възстанови своето предбрачно фамилно име М..

          Съдът е приел, че така предявеният от ищецът бракоразводен иск се явява допустим за разглеждане и  на основание чл. 131 ал.1 от ГПК  е изпратил препис на исковата молба ведно с приложенията към нея на ответника Р.А.   , като му  е указал  да даде писмен отговор по нея , задължителното съдържание на отговора му ако подаде такъв и последиците  от неподаване на отговора и неупражняването от негова  страна  на указаните му права ,както и това , че същият  има право на правна помощ, ако има необходимост и право на това .

 В законния едномесечен преклузивен срок по чл. 131  ал.1 от ГПК ответника по иска за развод Р. М. не е подал писмен отговор по повод предявения срещу него иск ,брачен такъв  в който отговор да изрази каквото и да е становище по същия .        

          В съдебно заседание ищцата   , редовно призована се явява лично като   чрез процесуалният си представител поддържа така предявения от нея иск и моли за неговото уважаване .Поддържа и иска за възстановяването на предбрачното фамилно име на ответника .   

В съдебно заседание ответникът   редовно призован не  се явява лично ,като не се явява и негов  процесуален  представител и по този начин същият не взема становище отново. 

В тази същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Не се спори между страните по делото, а е и видно от приетото като доказателство по настоящото дело удостоверение за сключен граждански брак, издадено от  Община Карнобат   , обл. Бургаска,  че страните по делото – ищцата Й.М.А.    и ответникът Р.Ж.А.  са действително съпрузи, като са сключили граждански брак на 06.10.2003 г. в населено място гр. Карнобат  , обл. Бургаска с  акт за граждански брак № 0079  от 06.10.2003  година , който брак е първи поред и за двамата. Не се спори между същите страни  , а е видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел  Веска Дичева  – с  родство с ищцата тъй като се явява нейна леля   е че страните по делото след сключването на брака им заживели заедно като съпрузи , като впоследствие заминали на работа в Р Гърция , където работели  няколко години , но след това през 2006 г. се скарали и се разделили , като по този начин от тогава страните живеят разделено , като  всеки от съпрузите започнал да има свой собствен личен живот и те се отчуждили духовно и физически поР.тази  фактическа раздяла  , като по този начин оттогава е изчезнала нужната духовна , емоционална и физическа връзка , както и съответното им желание да живеят като едно семейство  , като според мнението на настоящия съд след същата фактическата раздяла между страните по делото  те  са прекъснали помежду си всякакви съпружески и физически контакти, като брачната им връзка по този начин се изчерпала изцяло от нужното  й съдържание и същата се явява дълбоко и непоправимо разстроена и не може да се санира, както според мнението на страните по делото , така и според настоящия съд. Страните  по делото  установявайки , че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен  за тази цел не са направили към настоящия момент  и никакви опити да се съберат и заживеят отново заедно нормално, като едно семейство, като и за в бъдеще същите нямат такива намерения и поР.тази причина ищецът  е подал и настоящия им иск за развод. Горепосоченото съдът приема за установено , както от твърденията за него обективирани в исковата молба на ищецът  , така и от  дадената му за това възможност на ответника да ги опровергае , а така също и от показанията на разпитания по делото горепосочен свидетел, чиито показания като неоспорени от никакви други доказателства по делото  , съдът намира същите за напълно достоверни и обективни. Ето защо съдът намира, че брака между страните по делото следва да се прекрати чрез развод на основание чл. 49 ал.1 от СК поР.дълбокото и непоправимо разстройство на същия , без съдът да се произнася  относно вината за разстройството на брака тъй като никой от съпрузите не е поискал това.

             В тази връзка съобразно горепосочения изход на делото , следва да се добави от настоящия съд , че същият не следва да се произнася   по реда на чл. 56 от СК    и по въпроса на кого да се предостави за ползване семейното жилище на съпрузите. Това е жилището обитавано от двамата съпрузи по време на брака им , като е ирелевантен въпроса за това чия собственост е жилището. Ищцата   не е направила искане в тази насока затова  в исковата си молба с оглед на това на нея да й  бъде предоставено правото на ползване на  семейното жилище на страните по делото , като  ответникът също  не  е направил искане съдът да му  предостави правото на  ползване на  семейното жилище .Тука съдът намира, че макар страните да не спорят за  семейното жилище , то те не са доказали чия собственост е то и тъй като  съдът намира, че не са го и индивидуализирали , то по този начин съдът намира, че не може да се произнесе фактически за правото на ползване на семейното жилище поР. липса на предмет по повод на това произнасяне.     

          Ищцата Й.А.  е направила искане по чл. 53 от СК съдът да постанови след развода съпругът да възстанови предбрачното си фамилно име М.  което искане съдът намира, че следва да разгледа. По отношение на това искане на ищцата   ответника  не е направил никакво становище. Съобразно задължителната практика на съдилищата посочена в решение № 245 от 17.5.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1058 / 2011 г. по описа на 4 гр.отд. на ГК на ВКС което е посочено в  определение  № 261 от 3.4.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1772 / 2014 г. на 4 гр.отд. на ВКС , определение № 533 от 23.4.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1440 / 2012 г. по описа на 4 гр.отд. на ГК на ВКС и определение  № 344 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6656/ 2014 г. по описа на 3 гр. отд. на ГК на ВКС е че тази разпоредба на чл. 53 от СК  дава само право на съпруга в случая както е в настоящия правен казус , приел името на другия съпруг да заяви желание да възстанови предбрачното си фамилно име , като същата разпоредба не отдава правно значение на искането на съпругата , чието име е било прието при сключването на брака , да има такава промяна. Същото горепосочено  решение № 245 от 17.5.2012 г.  на ВКС    по гр.д. № 1058 / 2011 г. по описа на 4 гр.отд. на ВКС  е дало категоричен отговор на тълкуването на разпоредбата на чл. 53 от СК и той е че  ако съпругът  приел името на другия съпруг при сключването на брака  не заяви желание  за възстановяване на предбрачното си фамилно име , то той запазва брачното си фамилно име. По този начин  съгласието или противопоставянето  на съпруга  който е бил  първоначален титуляр  на името се явява ирелевантно  за възможността  след развода другия съпруг  да продължи да носи  неговото фамилно име. По този начин запазването на фамилното име  след развода не изиска съгласие на носещия я съпруг , а може да стане такава искана промяна и възстановяване на предбрачно фамилно име само с волеизявление на лицето ,което ще променя името си. Затова и така направеното искане следва да бъде отхвърлено.

          Съдът намира, че съгласно хипотезата на чл. 329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина разноските оставят в тежест на  всеки , така както са направени . Тъй като съдът не се е произнесъл кой е виновния съпруг за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , то съдът намира, че разноските на страните по делото следва да останат върху всяка от страните , така както те са направени, още повече , че съпругът ищец и не претендира заплащане на направените от него съдебни разноски по настоящото дело. 

Съдът намира, че страните следва да бъдат осъдени да заплатят на Държавата и съответните държавни такси .

          Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

                                   Р     Е     Ш     И:

         

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак сключен на 06.10.2003 година с акт за граждански брак № 0079  от 06.10.2003  година на Община Карнобат  , обл. Бургаска между Й.М.А.  с ЕГН **********  с постоянен  адрес *** ,   същата    със съдебен адрес *** Димитров    № 6 ет.1 офис 3    – адв. Я.С.   и Р. Ж.А.   с ЕГН ********** с адрес ***  , поР. дълбокото и непоправимо разстройство на същия по реда на чл. 49 ал.1 от СК.

Отхвърля искането на Й.М.А.  с ЕГН **********  с постоянен  адрес *** ,   същата    със съдебен адрес *** Димитров    № 6 ет.1 офис 3    – адв. Я.С.   след прекратяването на брака съдът да постанови възстановяването на предбрачното фамилно име на ответника Р. Ж.А.   с ЕГН ********** с адрес ***   - М., като неоснователно. 

ОСЪЖДА Й.М.А.  с ЕГН **********  с постоянен  адрес *** ,   същата    със съдебен адрес *** Димитров    № 6 ет.1 офис 3    – адв. Я.С.   да заплати на Държавата държавна такса в размер на 40 лв , както и такава в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.

ОСЪЖДА Р. Ж.А.   с ЕГН ********** с адрес ***  да заплати на Държавата държавна такса в размер на 40 лв., както и такава в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочената сума, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.

Настоящото решение може да се обжалва с жалба пред Бургаски Окръжен съд в 14-дневния срок  считано от датата на съобщаването му на страните.

         

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: