Р Е Ш Е Н И Е

                                    № 20 / 24.1.2019г.

                   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На десети януари    две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар …………………ДАРИНА ЕНЕВА …..................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер.....849.......по описа за............2018..................година

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена искова молба с която ищецът С.П.   е предявил    срещу ответника К.М.   обективно съединени искове както следва :  иск с правно основание чл. 127 ал.2 от СК във вр. с чл. 59 ал.9 от СК с който претендира съдът да постанови решение с което да бъдат променени постановените  със съдебно решение по гр.д. № 907 / 2013 година по описа на Районен съд Карнобат мерки относно упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете  Д. М.  като същите да бъдат предоставени на нея  за упражняване , като същото  да живее при него   , като по този начин съдът да определи режим  на лични отношения на това  дете   с майка им ответника К.М.  по негово усмотрение  и  иск  по чл. 143 ал.2 от СК – с който ищцата моли съдът да постанови решение с което същия горепосочен ответник да бъде осъден  да заплаща на същото  непълнолетно дете  ежемесечна издръжка  в размер на по 130  лв. за бъдеще време , начиная  от датата на предявяването на иска в КРС до настъпването на законни причини  за нейното  изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска . Същата ищца е предявила и иск по чл. 127 а от СК с който моли съдът да даде разрешение заместващо съгласието  на бащата К.М.  за пътуване на непълнолетното дете  Д. М. в чужбина  без ограничения в пътуванията , тяхната продължителност и време  и да постанови издаването на паспорт  за пътуване  в чужбина или друг заместващ документ  за същото дете , без да е необходимо  съгласието на бащата . Същият ищец моли съда да осъди ответника да му заплати всички направени от него съдебни разноски по делото.          

 В съдебно заседание така предявените  искове  се поддържат от ищеца чрез процесуалния му представител и се иска тяхното уважаване изцяло така както са предявени .

Ответника М.  в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК  не  е подал отговор по повод на исковата молба с която са предявени горепосочените искове срещу него ,  като по този начин не е   изразил  становище по така предявените искове по същите .

 Дирекция “ Социално подпомагане “  гр. Карнобат е представила по делото социален доклад  в който след направено проучване  представя факти и обстоятелства свързани с материално – битовите условия в които живее  горепосоченото  непълнолетно дете  на страните по делото в дома на бащата на същото  – ответникът  по делото , като в него не е посочила факти от съществено значение за възпитателските качества на майката и бащата на това дете  по обективни причини , като в същото становище само се посочва , че впредвид невъзможността да осъществи контакт с  родителите  на същото  непълнолетно дете  ,   Д” СП „ гр. Карнобат не е изразил становище относно предявените  искове  за родителски права и издръжки спрямо непълнолетно  дете .

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

          Видно от приетите като доказателства по настоящото дело удостоверение за раждане на детето  Д. Кирчева М.    издадено въз основа на акт за раждане № 49 от 02.03.2004 година от Община Карнобат и влязлото в законна сила съдебно решение № 69 от 7.4.2014 г. на Районен съд Карнобат постановено по гр.д. № 907 / 2013 г. по описа на същия съд е  че страните по делото – ищцата С.  К.П.   и ответникът  К.С.М.  са родители на непълнолетното дете Д. Кирчева М.  – родена на *** година  в  гр. Карнобат , като след фактическата раздяла на страните упражняване на родителските права върху същото непълнолетно дете  е предоставено бащата на същото – ответника  К.М. , като е определен и режим на лични контакти с майката - всяка първа събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 18:00 часа на същия ден без , както и от 9 часа  в неделния ден  до 16 часа в същия ден, както и 10 дни  през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск , като майката следва да взема и връща детето  от дома на бащата , който режим на лични отношения следва да се осъществява на територията на Република България , като  със същото съдебно решение майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в размер на по 150 лв., начиная от 25.10.2013 година  Установява се по делото, че след фактическата раздяла на страните майката е заминала да живее и работи в чужбина, като понастоящем  е в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия където  е започнала работа по трудов договор .

В социалния доклад изготвен от ДСП гр. Карнобат е изложено, че докато ищцата е живяла в чужбина ответникът е създавал пречки в контактуването й с непълнолетното дете , като е забранявал на същото всякакви контакти с майка му и й е настройвал по този начин срещу нея , като и той от около 20 година е заминал и работи във Федерална Република Германия в строителството , а за детето е полагала грижи само неговата възрастна майка , която пък от своя страна е възпрепятствала  контактите й с нейните връстници и съученици , като й забранявала вкаквито и да е било  развлечения и забавления ,  тъй като не е можела да разбере нуждите й от това. Към момента на изготвяне на социалния доклад детето Д.  живее в дома на родителите на  майка си  находящ се в в гр. Карнобат . Същият дом представлява масивна триетажна къща, като детето живее на втория етаж  със семейството на Тона П. , нейна леля  и ползва стаята която е ползвала преди и братовчедката й , която работи вече в гр. Бургас , като стаята която ползва детето е обзаведена с легло , гардероб, телевизор ученическо бюро  и др. е детето заявявало , че има всичко от което се нуждае в ежедневието си.  За същото дете от 18.7.2018 г. е полагала грижи неговата майка , а след 30.7.2018 г. нейните роднини .Същият социален доклад посочва , че между детето  и майката съществува в момента емоционална връзка и детето изразява желание, да отиде да живее при майка си и там да продължи образованието си . Видно от показанията на разпитана по делото свидетелка Тонка П. , която се явява леля на непълнолетното дете и сестра на ищцата  е  че след смъртта на бабата по бащина линия , няма в момента кой да упражнява родителски контрол върху непълнолетното дете , поради липса на родител при него , като същото започнало да  се прибира в къщи в малките часове на нощта . Същата свидетелка твърди, че понеже при детето в момента за коледните и новогодишните празници е пристигнал баща му , няма в момента никакъв контакт с него по тази причина, въпреки , че го е търсила по всякакъв начин.

При изслушването на детето в производството по привременни мерки по реда на чл. 15 от ЗЗД, същото заявява, че не иска  да бъде постановено майка му да упражнява родителските права спрямо него , тъй като иска да живее с баща си и с брат си , които заедно живеят и работят в ФР Германия.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 59 ал. 9 СК, при изменение на обстоятелства, съдът по молба на единия от родителите, по искане на съответната Дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени поставените по - рано мерки относно родителски права и да определи нови, ако обстоятелствата, при които са определени се изменят, като това се отнася и при настоящия спор за упражняване родителските права спрямо детето Д.. Изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната норма е налице, както при наличието на обстоятелства влошаващи положението на детето, така и при възникването на нови обстоятелства, при които би се подобрило положението му. Според задължителната съдебна практика - ППВС № 1/74г., чийто разрешения са актуалния и при действието на СК от 2009г., промяна в обстоятелствата е налице в следните случай: когато се влошат условията при родителя, където детето живее, или се подобрят условията при другия родител; при невъзможност на родителя, при когото детето живее да упражнява родителски права; загубване на родителски авторитет и фактическа невъзможност на родителя, при когото детето живее да се справи с лошите прояви на детето, а другият родител да е в състояние да повлияе положително, както и при повторно встъпване в нов брак. При новата преценка на обстоятелствата решаващо значение има интересът на детето. Това не е имагинерно понятие, а най - висшият критерий, който следва да се съблюдава от съда при решаване на въпроса за мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето. Цялостната преценка на интереса на детето изисква да се съобрази комплекса от критерии, който е посочен в споменатото ППВС № 1/74г., част от които са и нормативно закрепени в СК от 2009г. Тези критерии са: възпитателските качества и морала на родителите, грижите и отношението към децата, изявената готовност да ги отглеждат, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, социално обкръжение и материалните условия на живот. В тези критерии има съответната градация, но преценката по тях следва да е съвкупна, при отчитане на факта, че и всеки критерий има относителна самостоятелност. В тази връзка децата имат интерес упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по - способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватни грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на децата като личности, за което е нужен авторитет.

Съвкупната преценка на изложените от страните твърдения и събраните по делото доказателства навеждат настоящият състав на извод, че е настъпило съществено изменение в обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал. 9 СК, което е засегнало ефективността на избраните мерки относно упражняване на родителските права спрямо детето  на страните. Изменението на обстоятелствата е комплексно по своя характер. От една страна са се влошили условията при родителя, при които детето е живяло. Установи се по делото, че през месец декември 2018 година е починала бабата на детето  по бащина линия, която е осъществявала фактически непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето , вместо бащата на същото . Липсата на подобна подкрепа за бащата от негови близки и роднини е рефлектирало неблагоприятно върху интереса на детето . Това е имало негативно проявление спрямо него , изразило се най - малкото във влошаване на неговото битово- материално положение , тъй като само бабата на детето му е давала нужната му издръжка от пенсията си . Събраните по делото данни за отсъствията на детето от дома на  бащата, тъй като детето е оставено да живее само в къщи вкъщи и без какъвто и да е наздор след смъртта на баба му , ще води занапред и за неглижирането на образователните му  потребности. Всичко това говори за влошаване на обстановката при която е отглеждано децата при условията на досега упражняваните от него родителски права спрямо непълнолетното дете . От друга страна желанието  на майката да живее в  чужбина с това дете  представлява благоприятно за интереса на детето  изменение на обстоятелствата, което не е съществувало при първоначалното определяне на мерките относно родителските права, тъй като същата се е установила да живее там и полага съответен общественополезен труд за което получава и трудово възнаграждение, ка което бе представени трудов договор по делото като писмено доказателство. По делото не се опроверга изложеното от ищцата, че именно заминаването й извън страната е продиктувало предоставянето на родителските права на бащата. Това поведение на детето , което в момента е оставено безпризорно  сочи на неефективност на същестуващите до момента мерки и поставя въпроса за вземането на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Установяването на ново фактическо съжителство от страна на майката не може да се отичата като негативно обстоятелство, водещо до влошаване положението на детето. По делото не се доказа за него  да са настъпили каквито и да е било вредни последици от това обстоятелство. Фактът, че към коледните и новогодишните празници  бащата е върнал при детето, както и фактът, че понастоящем то се намира при него, не може да отрече и заличи настъпилата промяна в обстоятелствата, която налага ревизиране на мерките относно упражняването на родителските права. Това изисква да се извърши нова преценка на съществуващите обстоятелства, за да се установи дали интересите на детето  налагат промяна в носителя на родителската власт респ. кой от двамата родители занапред следва да упражнява родителските права.

Преди всичко съдът е длъжен да отбележи, че пасивното поведение на ответника пред настоящата инстанция, изразяващо се в неподаването на отговор на исковата молба, в неявяването му в съдебно заседание за изслушването му по реда на чл. 59 ал. 6 СК и неангажирането на каквито и да е било доказателства по делото, сочат на незаинтересованост от негова страна към упражняването на родителските права и към съдбата на детето . Неполагането на каквито и да е било процесуални усилия от страна на този родител води до извод, че той сам се поставя в положение, от което не следва да черпи процесуални права и е факт, който е от значение за преценка на родителския му капацитет /Решение № 257/01.07.2015г. по гр.д. № 711/2015г. на IV г.о., ВКС/. Въпреки че е задължен да изслуша този родител по чл. 59 ал. 6 СК, ако същият не се яви в съдебно заседание, съдът дори да го задължи да се яви пред него, не разполага с мерки за принуда чрез които да осигури присъствието му по делото /Решение № 244/15.07.2015г. по гр.д. № 7234/2014г. на IV г.о., ВКС/. Същият поради това , че не се намира в страната не е указал и съдействието което е нужно  при изготвянето на социалния доклад от служители на ДСП гр. Карнобат  не може да заличи споменатото процесуално бездействие от негова страна, въпреки , че доклада сам по себе си не е нито доказателство, нито доказателствено средство по смисъла на ГПК. Изнесеното в него следва да се цени в съответствие с цялата доказателствена съвкупност по делото.

При съобразяване на изложеното, на утвърдените в съдебната практика и законово закрепени критерии и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че ищцата е по - пригодния родител от двамата и на нея следва да се възложи упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете Д. . В хода на делото се установи, че същото когато не се намира със своя баща е  привързана към майка си и иска да продължи да живее при нея, въпреки , че заявява обратното при разпита й . Ищцата е демонстрирала пред съда желание, готовност и възможности да се грижи и за детето си , а за разлика от нея, по изложените по - горе съображения, ответникът не е сторил това. Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни за спора обстоятелства. В тази връзка съдът намира, че ищцовата страна има  решаващо предимство във връзка с жилищно – битовите и другите материални условия за живот. Същите реализират доходи по трудово правоотношение и разполагат със средства и възможности да осигурят на детето си нормална среда на развитие. Следва да се отчете все пак, че майката представя трудов договор който показва, че същата работи , а за бащата липсват данни в тази насока. Обитаваните от детето  жилище на родителите на майката  предоставя добри в хигиенно - битово отношение условия за живот и са функционално обзаведени с оглед нуждите на детето.. От друга страна детето е общително и на възраст, в която лесно създава приятелски връзки сред връстниците си, за което са налице данни от социалния доклад на ДСП гр.Карнобат . Полът и възрастта на детето Д.  дават предимство на майката, доколкото се касае за момиче навлизащо в пубертетна възраст. По останалите критерии обаче, които са най - съществени по своето съдържание и относителна тежест, майката има предимство пред бащата. Доказателства по делото установяват, че ищцата разполага с нужните родителски качества и възпитателски умения за осигуряването на правилното и нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето и може да му  предложи една сигурна и благоприятна семейна среда, с която да способства неговото  израстване като пълноценна и зряла личност. Не е в негов интерес и установеното по делото възпрепятстване от бащата на контактите му с роднините по майчина линия. От друга страна майката по никакъв начин не е препятствала контактите на ответника с детето , докато то е било  при нея. Интересът  на детето  диктува то да живее при онзи родител, който ще способства за формирането му като отговорна и пълноценна личност чрез осъществяването на ефективен родителски контрол и надзор. Комплексната преценка на изложените по – горе конкретни обстоятелства и съпоставката им с изброените критерии води до извод, че този родител е ищцата по делото. Ето защо съдът счита, че родителските права спрямо детето  следва да се предоставят на майката, която има нужния авторитет и качества да се справи с отглеждането и възпитанието му. Предвид на това местоживеенето на детето  следва да се определи при майката, доколкото не са налице условията на закона, за определяне на нещо друго.

В съответствие с промяната на титуляра на родителските права, следва да бъде преведен и режима на лични отношения на детето  с другия родител. При определянето на този режим съдът не е обвързан от искането на страните, а отново се ръководи от интереса на детето , като най - висш критерий. Този интерес изисква режима на лични отношения с онзи от родителите, който не упражнява непосредствено родителските права да осигурява възможност за най – пълноценни контакти с детето , за да  може същият да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи за него. Ето защо мерките за лични отношения, при съобразяване на конкретните обстоятелства, следва да предоставят максимално широка възможност за общуване между детето  и родителя, на когото не са предоставени родителските права. Запазването и укрепването на отношенията на доверие и емоционална привързаност между този родител и детето  следва да се стимулират и подпомагат, включително и от родителя, който е носител на родителската власт. При това положение и при отчитане на обстоятелството, че макар страните живеят в различни населени места в чужбина , които са сравнително отдалечени едно от друго, при осъществяване на режима на лични отношения бащата ще има право да вижда и взема детето  си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца с преспиване, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, като го връща на майката, за цялата коледна ваканция и за новогодишните празници - всяка четна година, за цялата пролетна ваканция и великденските празници - всяка нечетна година, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и всеки друг път по споразумение с майката. Последното следва да покаже, че и двамата родители носят отговорността детето  им да усети, че те са способни да общуват в негово  име, като оставят на заден план личните си отношения.

Постановената промяна в мерките за родителски права е юридическия факт, който съставлява законна причина за прекратяване на присъдената издръжка, която е дължима от ищцата и поражда задължение за заплащане на такава за ответника. Съгласно чл. 143 СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142 СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете след 01.01.2019г. е в размер на 140лв. В конкретния случай за нуждите на детето , които е на четиринадесет години, при отчитане здравословното му състояние и съобразяване на конкретните им потребности от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания, и с оглед липсата на изключителни нужди извън общоприетите, съдът намира, че цялостна издръжка за същото следва да е в размер на 300 лв.. Относно възможностите на дължащия издръжка на съобразяване от съда подлежат доходите, имотното му състояние, квалификацията, наличието на други задължения, включително за издръжка на друго лице. Ответника въпреки задълженията му затова не е представил доказателства , какъв е размера на трудовите му доходи , но тъй като той е  здрав и е в трудоспособна възраст , то той е във възможност да упражнява общественополезен труд в чужбина и да получава трудово възнаграждение в по – висок размер от средното за страна , от което може без проблем да отделя средства за издръжка на детето си .Затова  съдът, намира , че  при този размер на доходите на бащата, както и с оглед липсата на други алиментни задължения, размера на дължимата от него месечна издръжка за дъщеря му следва да е в размер на 150 лв.. Останалата част от общата издръжка на детето  следва да се поеме от майката, наред с полаганите от нея фактически грижи по отглеждането и възпитанието му. Издръжката от ответникът е дължима от датата на влизане в сила на настоящото решение, защото тогава настъпва и основанието за изменението - промяна в упражняването на родителските права /т.18 на ППВС № 5/16.11.1970 г./. В ППВС № 5/16.11.1970г. е прието, че едва от момента на промяна на упражняването на родителските права, се дължи издръжка, като не е прието, че издръжката се дължи от един по - ранен момент, независимо от момента на фактическото предаване на детето от единия на родител на другия /Определение № 411/21.03.2015г. по гр.д. № 1249/2015г. на IV г.о., на ВКС/.

В заключение следва да се посочи, че определените с настоящото решение мерки относно местоживеенето на детето , родителските права върху него , личните отношения с другия родител и издръжката му могат всякога да бъдат изменени, щом е налице промяна в обстоятелства, имаща траен характер, стига това да е в интерес на самото дете .

До влизане в сила на настоящият съдебен акт и до окончателното стабилизирани на въпроса за упражняване на родителските права върху детето  и обусловените от него други мерки, съдът намира, че не следва да изменя постановените от него привременни мерки по делото.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 127 а от СК , съдът намира, че същият не се явява своевременно предявен с оглед на настоящите искове и е предмет на едно производство , което следва да се развие евентуално едва след влизане в законна сила на настоящото съдебно решение , тъй като е и предмет на различно производство от настоящото. Затова съдът намира, че същият се явява недопустим за разглеждане и производството по отношение на него следва да бъде прекратено.  

При този изход на делото претенцията на ищеца за разноски се явява основателна. Ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски за платена държавна такса от 30 лв. тъй като няма доказателства ищеца да е  платил адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по делото държавна такса върху присъдената издръжка в размер общо на 216 лв.

                       

             Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

 

Р     Е     Ш     И:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 127 ал.2 от СК във вр. с  чл. 59 ал. 9 от СК  съдебно решение № 69 от 7.4.2014 г. на Районен съд Карнобат постановено по гр.д. № 907/2013г. на Районен съд Карнобат  в частта му относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на непълнолетното дете  Д. Кирчева М. родено на *** г. , КАТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното  дете Д. Кирчева М. родено на *** г.с ЕГН ********** на майката С.К.П.  с ЕГН ********** *** , същата с адрес за призоваване и получаване на съдебни книжа  - гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Георги Димитров № 6 чрез адв. Д.Д.В. , при която същото дете  да живее.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Д. Кирчева М. родено на *** г.с ЕГН ********** и бащата К.С.М. с ЕГН ********** *** , както следва: бащата ще има право да вижда и взема детето Д. Кирчева М.  всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца с преспиване от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, като го връща на майката, за цялата коледна ваканция и за новогодишните празници - всяка четна година, за цялата пролетна ваканция и великденските празници - всяка нечетна година, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и всеки друг път по споразумение с майката.

ОСЪЖДА К.С.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете Д. Кирчева М. родено на *** г.с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет  лева/, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА К.С.М. с ЕГН ********** ***     да заплати на С.К.П.  с ЕГН ********** *** , същата с адрес за призоваване и получаване на съдебни книжа  - гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Георги Димитров № 6 чрез адв. Д.Д.В. сумата от 30 лв. представляваща направените от нея съдебни разноски по делото.

ОСЪЖДА К.С.М. с ЕГН ********** ***     да заплати на Държавата сумата от 216    лв. представляваща дължима се държавна такса за предявените искове   по настоящото дело, както и държавна такса в размер по на 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат

Прекратява производството   по настоящото гр.д. № 849/ 2018 г. по описа на КРС по отношение на първоначално предявения иск от ищцата С.К.П.  с ЕГН ********** *** , същата с адрес за призоваване и получаване на съдебни книжа  - гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Георги Димитров № 6 чрез адв. Д.Д.В. срещу   ответника К.С.М. с ЕГН ********** ***       иск по чл. 127 а от СК  с който моли  съдът да даде разрешение заместващо съгласието  на бащата К.М.  за пътуване на непълнолетното дете  Д. М. в чужбина  без ограничения в пътуванията , тяхната продължителност и време  и да постанови издаването на паспорт  за пътуване  в чужбина или друг заместващ документ  за същото дете , без да е необходимо  съгласието на бащата, като недопустимо.

          Настоящото определение подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас  в едноседмичен срок , считано от съобщаването му на страните по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: