Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 12 / 21.1.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На девети януари   две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер.......1074......по описа за............2018..................година

          Производството по настоящото дело е образувано  по повод подадената искова молба от ищецът З.В.З.   с която той чрез неговия  процесуален представител  адв. С.Г. – Т. е предявил иск с правно основание  чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415  ал.1 от ГПК  срещу З.М.И. *** и с който иск  същият  горепосочен  ищец моли  съда  да постанови решение  с което да приеме за установено по отношение на първия ответник , че той му дължи следните суми , а именно : 1. Паричната сума в размер на 900 лв. представляваща  обезщетение за причинените му неимуществени вреди  от непозволено  увреждане на дата 04.07.2018 година  и 2. Сумата от 92, 25 лв.  представляваща  обезщетение за причинени му на 04.07.2018 година  имуществени вреди  вследствие на същото непозволено увреждане , ведно със законната лихва върху същите главници , считано от 04.07.2018 г. – датата на  нанесеното му непозволено увреждане до окончателното им изплащане , за които  вземания е издадена  заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №  913 / 2018 г.  по описа на Районен съд Карнобат . Същият  ищец моли  съда да постанови решение  с което да осъди  ответника да му  заплати  всички направени от него съдебни разноски в заповедното и исковото  съдебно производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът       чрез процесуалният му представител  и се иска неговото уважаване изцяло така както е предявен.

          Ответната страна респективно ответникът З.М.И.  е редовно уведомен за предявения срещу него иск , на същият съдът е указал последиците от  неспазването на сроковете за размяна на книжа  и от неявяването му в съдебно заседание , като същият  е подал отговор в определения му от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който не взема становище по така  предявените срещу него искове  , а обяснява само фактическтата обстановка .Затова и съдът е приел, че искът се явява допустим за разглеждане и като такъв го е разгледал по същество.    

В съдебно заседание  ответникът не признава така предявените искове срещу него , като моли съдът да ги отхвърли като неоснователни.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото , като се признава от тях , което се потвърждава и от приетите като доказателства по делотописмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 179  от 06.7.2018 година издадено от  Отделение за съдебна медицина при МБАЛ Бургас , фактура № 000009902 издадена от УМБАЛ Бургас АД и фактура № 0000000608 издадена от ЕТ На- Ди  гр. Карнобат и гласни доказателства- показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Драга Златева и Надежда Гуркова е че на 04.07.2018 г.  около 19, 30 часа ищецът З.З.  бил на терасата на жилището си , разположено на втория етаж от жилищната сграда и извършвал ремонт , като сменял една фаянсова плочка , като пред жилищната сграда се появил ответникът З.И. – негов съсед , тъй като двамата живеели в една  жилищна сграда  и му каза да престане с ремонта извършван от него  и му казал, че иска тишина. Ищецът му казал, че не му пречи и продължил да извършва ремонта , вследствие на което  ответникът З.И. започнал да го замеря с камъни и хвърлените от него камъни  ударили по лицето , гърдите и двете ръце  ищецът З.З.. От многото хвърлени камъни които не умерили ищеца З. , били счупени освен това  2 бр. прозорци на   дървената дограма и били повредени  една щора и скъсано едно перде . От многобройните нанесени му удари с камъни ищецът З. изпаднал в шок понеже  бил много уплашен и започнал да трепери и бил прибран в жилището си от неговата съпруга свид. Драга Златева  , която също била уплашена и се обадила на тел. 112 за да извика полицията като на място за да преустанови неправомерното поведение на ответника З.И., като на място   пристигнали служителите на полицията които му съставили протокол за предупреждение  и пред които ответникът З.И. си признал за горното  извършено от него и на въпроса на полицаите „ имате ли представа  какво можеше да стане „ той им отвърнал - „ да , не се притеснявам, ще го излежа“. По този начин видно от същите доказателства по делото съдът намира, че ответникът З.И. е причинил на ищеца З.М. няколко леки телесни повреди – рани представляващи – мораво кръвонасядане  на върха на брадата с диаметър 3 см. , кръвонасядане в основата на гръдната кост  с диаметър 2 см. , множество  пръснати морави кръвонасядания  по предната повърхност на дясната предлакътница с диаметър на най- голямото от  3 см. , 6 бр. кръвонасядания  по предната повърхност на  лявата предлакътница  като най-голямото е с диаметър от 2 см. и охлузена повърхност  намираща се над гривнената става , както и му е причинил имуществени вреди в размер на сумата от 92, 25 лв. – представляващи платени от него парични средства  за подмяна на счупените стъкла в размер на сумата от 62, 25 лв. и за извършен медицински преглед и освидетелстване в размер на сумата от 30 лв.      

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо да се установят следните елементи от състава на непозволеното увреждане: противоправно поведение, настъпили вреди, причинна връзка между тях и вина, която съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Поначало, тъй като не засягат пряко имуществената сфера на субектите, а рефлектират на личните права и интереси на лицата, неимуществените вреди не подлежат на точна парична оценка. Поради това, за да бъде определен размерът на дължимото се обезщетение, с плащането на което би се погасило напълно правото на обезвреда, следва съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, които преценени в своята съвкупност, да отговорят в най-пълна степен на критерия на справедливостта, така че всеки да получи само това, което му се следва, но всичко от него, което му се дължи.

 Ищеца претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 900 лева, платими от ответника.

 Неимуществените вреди винаги са свързани с психически преживявания и морални ценности /здравето, засегната психическа сфера, душевен мир/.    

Съгласно Конституцията, КЗПЧ, Хартата на основните права на Европейския  съюз всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г. размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о.

 В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла  на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички  доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.

Предвид горното, съдът приема за доказано по безспорен начин, че ответника на 04.07.2018 год. е извършил противоправно деяние спрямо ищеца и на основание чл.45 ЗЗД му дължи обезщетение за претърпените вреди.  При деликтната отговорност, деликвентът, който виновно е причинил вреди другиму, дължи на пострадалия обезщетение, което съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД следва да репарира в пълен обем всички претърпени вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Анализирайки доказателствата по делото съдът намира, че на ищеца е причинено увреждане, имащо характер на многобройни леки   телесна повреда; това увреждане изисква продължителен период на възстановяване от около месец , свързано е с болки, страдания, неудобства и физически неразположения за ищеца, видно и от св.показания на разпитаните свидетели ,които посочват, че след това ищецът е с високо кръвно , взема успокоителни лекарства , има болки в ръцете и мускулите , даже за неговото възстановяване св. Драга Златева си е взела отпуска за да го гледа  тъй като той е в  напреднала възраст .  Данни, че така установените увреждания са получени в резултат на нанесените средни  телесни повреди, причинена от ответника на ищеца на инкриминираната дата, се съдържат в представеното горепосочено съдебно медицинско удостоверение ,както и в показанията на всички разпитани по делото свидетели.

 

Така претърпените физически болки и стресова реакция са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари, затова, размерът на следващото се за тях обезщетение се определят на принципа на справедливостта съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД

Като взе предвид съвкупността от горепосочените обстоятелства, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливо обезщетяване на претърпените от ищеца  неимуществени вреди възлизат на сума в размер от 900 лв. до който размер иска е основателен изцяло. Ищеца е поискал да му се присъди и мораторната лихва за претърпените неимуществени вреди, считано от датата на увреждането  до окончателното й изплащане .

Съгласно чл.84, ал.3, вр. чл.86 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което ответникът е изпаднал в забава от деня на увреждането – 04.07.2018 година и от тази дата същият дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид това, акцесорният иск е основателен за претендирания период. Предвид това, предявеният акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, като основателен и доказан следва да се уважи.

По отношение предявеният иск за имуществените вреди в размер на 92, 25  лв., съдът намира, че и този иск е основателен и доказан. За основателността му ищеца е представил горепосочените 2 броя фактури на общата стойност от 92, 25 лв. . Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 92, 25  лв. за претърпени от него имуществени вреди, както и мораторната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането .Тъй като за двете претенции е издадена и съответна заповед за изпълнение  на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 597 от 8.8.2018 г. постановена по ч.гр.д. № 913 / 2018 г. по описа на Районен съд Карнобат, то съдът намира, че така предявените искове като основателни и доказани по основание и размер следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законните последици от това.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца сумата от 325 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и държавната такса , която е внесена и съобразно уважените изцяло искове .

Освен това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него съдебни разноски по заповедното производство в размер на сумата от 325 лв. .

Ответникът не е поискал разноски и такива не му се дължат.

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

                                  

 

Р     Е     Ш     И:

         

         

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.М.И.    с ЕГН **********  с постоянен и настоящ адрес ***6  , че същият  дължи на З.В.З.  с ЕГН ********** ***  и с адрес за получаване на призовки и съобщения- адрес на кантора на АД Трайков и Г. ***  – чрез адвокат С.Х.Г. – Т.   следните суми : а именно : 1. Паричната сума в размер на 900 лв. представляваща  обезщетение за причинените му неимуществени вреди  от непозволено  увреждане на дата 04.07.2018 година  и 2. Сумата от 92, 25 лв.  представляваща  обезщетение за причинени му на 04.07.2018 година  имуществени вреди  вследствие на същото непозволено увреждане , ведно със законната лихва върху същите главници , считано от 04.07.2018 г. – датата на  нанесеното му непозволено увреждане до окончателното им изплащане , за които  вземания е издадена  заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410от ГПК № 597 от 8.8.2018 г. по ч.гр.д. №  913 / 2018 г.  по описа на Районен съд Карнобат.

ОСЪЖДА З.М.И.    с ЕГН **********  с постоянен и настоящ адрес ***6 да заплати на З.В.З.  с ЕГН ********** ***   и с адрес за получаване на призовки и съобщения- адрес на кантора на АД Трайков и Г. ***  – чрез адвокат С.Х.Г. – Т.        сумата от 325  лв. представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр.д. № 1074 / 2018 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА З.М.И.    с ЕГН **********  с постоянен и настоящ адрес ***6 да заплати на З.В.З.  с ЕГН ********** ***   и с адрес за получаване на призовки и съобщения- адрес на кантора на АД Трайков и Г. ***  – чрез адвокат С.Х.Г. – Т.            сумата от 325 лв.   лв. представляваща направените от него  съдебни разноски по заповедното производство ч.гр.д. № 913 / 2018 г. по описа на КРС.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: