МОТИВИ към ПРИСЪДА № 25 от 23.11.2017г.,постановена по НOХД № 283/ 2017г. по описа на KРС

 

          Карнобатска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на подсъдимата М.А.С. с ЕГН**********, за това, че че  на 05.12.2015 год. в с. Вълчин, общ.Сунгурларе, обл. Бургас противозаконно присвоила чужди вещи-5 кубически метра дърва за огрев от вида „цер“ на стойност 200 лв., собственост на М.А.С.,***, които погрешка са попаднали у нея- престъпление по чл.207, ал.2, вр. ал.1   от НК.

          В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен начин по делото е доказано както извършването на деянието, така и участието на подсъдимата в него. Относно индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимата за виновна, като й бъде наложено наказание „глоба“.

Защитникът на подсъдимия пледира, че съд следва да постанови присъда, с която признае подсъдимата за невиновна, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин.

Подсъдимата не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното

ПО ФАКТИТЕ :

 

  Подсъдимата   М.А.С. с ЕГН********** е родена на ***г***,

През 2015 год. в кметството на с. Вълчин общ.Сунгурларе изготвят списъци с жители на селото, които желаят да им бъдат доставени дърва за огрев.   С приходен касов ордер № 52/31.07.2015 год. св. М.А.С. *** заплаща сумата от 200 лв. за доставка на 5 куб. м. дърва за огрев. Подс. С., с приходен касов ордер  № 16/06.07.2015 год. заплаща сумата от 200 лв. за доставка на 5 куб. м. дърва за огрев.  С приходен касов ордер № 86/16.09.2015 год. заплаща сумата от 400 лв. за доставка на 10 куб. м дърва за огрев. Според направената организация дървата се доставят периодично с различни автомобили по график, като са придружавани със съответни превозни билети. При доставка превозния билет се предава от шофьора на получателя на дървата.

  На 24.08.2015 год. с товарен автомобил № А 2916 МХ управляван от Хасан Алиосман на подсъдимата са доставени 10 куб. м. дърва за огрев придружени с превозен билет № КС 400202/001987.

  На 19.12.2015 год. с товарен автомобил А 4189 ВН управляван от Исуф Али на подс. С. са доставени още 5 куб. м. дърва за огрев придружени с превозен билет № КС 400202/002868.

  На 05.12.2015 год. около 11.00 часа в с. Вълчин пристига товарен автомобил с рег. № А 0019 ВН, управляван от свид. К.А., който превозва 5 куб. м дърва за огрев, придружени с превозен билет 400202/002794 на името на М.А.С. ***.

Св. А. не познава хората в селото, поради което кметът на селото-св.К.Е., трябва да го придружава и развежда. Същият ден обаче св. Е. е ангажиран и не присъства при доставянето на дървата в селото. Придружава го жена от селото, която обаче познава хората само по прякори и не могла да упъти св. А.. Предвид създалата се ситуация  свидетелят А. спира на центъра на селото и пита непозната за него жена къде живее М.. Жената е подс.С., която му отговоря „Ето тука живее“ и води свидетеля и му показва да разтовари дървата пред нейния дом.  Работниците разтоварват дървата пред дома на подсъдимата, а свид. А. и предава превозния билет, издаден на името на брат й- св.М.С..

След известно време свид. С. съобщава на кмета на селото -свид. К.Е., че неговите дърва са при сестра му и той отива в дома й. Иска й билета за получените дърва и подс.С. предава билета, издаден на името на брат й. Казва й да върне дървата на брат си, но тя казва, че са нейни и започва да го кълне.

На 19.12.2015 год. с товарен автомобил А 4189 ВН управляван от Исуф Али на подс. С. са доставени още 5 куб. м. дърва за огрев придружени с превозен билет № КС 400202/002868.

От назначената оценителна експертиза е видно,че стойността на 5 куб. м. дърва за огрев възлиза на 200 лв.  

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :

 

Съдът прие за доказан факта, че подсъдимата е автор на инкриминираното деяния въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства- приходен касов ордер № 52/31.07.2015 год. , приходен касов ордер  № 16/06.07.2015 год. и приходен касов ордер № 86/16.09.2015 год., превозни билети от 05.12.2015г., както и от показанията на свидетелите М.С., К.А., К.Е., които съдът кредитира като последователни и кореспондиращи помежду си.

Съдът не споделя твърдението, че липсват доказателства за вида на превозваните дърва. Довод в тази насока може да бъдат изведени от превозен билет 400202/002794 на името на М.А.С. ***, в който изрично  е записан вида на превозваната дървесина, а именно цер.

 

ПО ПРАВОТО :

 

Подсъдимата М.А.С.  е осъществила от обективна и субективна страна  престъпление по чл.207, ал.2 вр. ал.1   от НК, тъй като на 05.12.2015 год. в с. Вълчин общ.Сунгурларе обл. Бургас противозаконно присвоила чужди вещи-5 кубически метра дърва за огрев от вида „цер“ на стойност 200 лв., собственост на М.А.С.,***, които погрешка са попаднали у нея. Авторството на деянието, времето, мястото и механизма на извършването му са безспорно установени по делото въз основа на съвкупния доказателствен материал.

Престъплението по чл. 207, ал. 2 НК е специфичен случай на присвояването и има за предмет случайно или по погрешка попаднала у дееца чужда движима вещ, като предметът стига до дееца не вследствие на някакво правно действие, а на едно правно събитие, в случая – случайно. От обективна страна подсъдимата е упражнила своя фактическа власт върху предоставените дърва, собственост пострадалия, които са попаднали у нея  погрешка и е отказала да ги върне, като чрез задържането им е обективирала своенето им и то противно на волята на собственика.

От субективна страна подсъдимата е действала виновно, при форма на вината пряк умисъл. Логично, като човек с достатъчен житейски опит тя е съзнавала, че у нея е попада чужда движима вещ, знаела кой е собственикът, но не му върнала дървата, а ги е своила. Била е наясно с противоправния и общественоопасния характер на деянието и пряко е целял настъпването на общественоопасния му резултат.

Подсъдимата е била наясно, че тези дърва не са нейни, тъй като на 24.08.2015 год. са й доставени 10 куб. м. дърва за огрев придружени с превозен билет № КС 400202/001987., а на 19.12.2015 год. са доставени още 5 куб. м. дърва за огрев придружени с превозен билет № КС 400202/002868.,т.е. тя е получила заплатеното от нея количество. Независимо, че две седмици след деянието тя е получила ново количество дърва тя е отказала да върне на своя брат заплатените от него дърва.

Съдът не споделя и довода, че дървата са собственост на община Сунгурларе, тъй като се касае за продажба на родово определени вещи. Действително дървата за огрев са родово определени вещи, но съгласно чл. 24,ал.2 ЗЗД  при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Следователно още с натоварването на дървата вещите са определени и собствеността е прехвърлена.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

За извършеното от подсъдимата престъпление законодателят е предвидил наказание глоба от сто до триста лева. Тук следва да се отбележи, че е неприложим чл. 218б НК и съотв. чл. 78а от НК  предвид невъзстановяване на причинените от деянието вреди. Чл. 9,ал.2 НК също не следва да се прилага, тъй като макар стойността на вещта да е ниска-200лв., то от самото деяние на пострадалия са нанесени сериозни вреди-същият е останал без възможност да се отоплява зимно време, което е наложило, той да се премести да живее и работи другаде с цел да преживее зимния сезон.

 При индивидуализацията на наказанието съдът прие, че не са налице смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, още повече те да са многобройни, или изключителни такива.

При това положение с оглед напредналата възраст на подсъдимата и чистото й съдебно минало следва да се приеме, че наказание в размер на 100лв. е справедливо и ще изпълни целите си – да се поправи и превъзпита подсъдимия и да въздейства предупредително върху останалите членове на обществото.

 

 ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подс. С. следва да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Бургас разноските по делото в размер 48,30лв., както и сумата от 9лв. по сметка на Районен съд Карнобат.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен  съдия: