Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 138 / 23.11.2017г.  гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На първи ноември    две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар ………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н  дело номер.........375...........по описа за...............2017................година

          Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Н.Й.Й.  против наказателно постановление № 4731 от 04.09.2017 година  на главен инспектор Мониторинг  към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол  към Агенция пътна инфраструктура  гр. София  с което на същият  жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 26 ал.2  т.1 буква А от Закона за пътищата  във връзка с чл. 37 ал.1 т.1  от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства на основание чл. 53 ал.1 т.2  от Закона запътищата във връзка с чл. 26 ал.2 т.1 буква А от Закона за пътищата  му е    наложено административно наказание – глоба   в размер на 1000  лв..

          Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното  му административно наказание , същият   в жалбата си оспорва, , че е извършил горепосоченото  административно нарушение за което   му  е наложено и съответното горепосочено  административно наказание с горепосоченото наказателно постановление, като същият посочва  в нея в какво се състои незаконосъобразността на  издадения срещу него АУАН и процесното издадено въз основа на него НП , респ. при какво  нарушение на процесуалния закон – ЗАНН или материалния закон - ЗП те са издадени за да твърди тяхната  незаконосъобразност , като  затова моли да бъде отменено  изцяло обжалваното от него наказателно постановление .

 В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе  редовно призован не  се явява лично , като не се явява и   негов процесуален представител и  е подал  писмено становище респективно защита  с която по този начин не взема друго или допълнително становище по отношение на обжалваното от него процесно наказателно постановление , като същият жалбоподател не  сочи и други допълнителни доказателства в подкрепа на жалбата си.

          За административнонаказващия орган редовно призован   се явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание , като   същият по този начин  взема становище по  така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли по този начин съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.

          След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Обжалваното от жалбоподателя Н.Й.Й.  наказателно постановление № 4731 от 04.09.2017 година  на главен инспектор Мониторинг  към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол  към Агенция пътна инфраструктура  гр. София е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 5793 от 07.08.2017 година , който АУАН констатира за  едно  извършено административно нарушение от жалбоподателя на дата 07.08.2017 година които се изразява в следното , че  на горепосочената дата около 11.40 часа  на път I- 6  , км. 434+800 , на 2000 м. след изход село Венец в посока  гр. Ямбол  - гр. Карнобат , жалбоподателят Н.Й. е управлявал  и осъществявал движение на МПС с четири оси  с две управляеми оси  марка МАН модел ТГА35.390ББ с рег. № У 6891 АМ , като при извършената проверка се установява , че жалбоподателят  е управлявал същото горепосочено ППС  което  при направеното му измерване  се установило , че то е  извънгабаритно  пътно превозно средство по смисъла на  параграф 1 т.1 от ДР на горепосочената Наредба и също и  тежко по смисъла на същата Наредба № 11  от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението на  извънгабаритни  и / или тежки ППС , без да има съответното  разрешение затова / разрешително или квитанция за  платени пътни такси / като  с това си деяние е извършил  адм. нарушение на разпоредбата на чл. 26 ал.2  т.1 буква А от Закона за пътищата  във връзка с чл. 37 ал.1 т.1  от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 53 ал.1 т.2  от Закона за пътищата във връзка с чл. 26 ал.2 т.1 буква А от Закона за пътищата  му е    наложено административно наказание – глоба   в размер на 1000  лв..            

                    Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели  Г.С.  и Ю.А.   които двама свидетели се явяват единствените свидетели -  очевидци на станалото е че същите твърдят, че жалбоподателя  е извършил процесното нарушение на ЗП. Съдът кредитира тези показания на свидетелите като достоверни тъй като същите са единствените свидетели очевидци на извършеното деяние от жалбоподателя , но и тъй като същите не се опровергават от никакви други събрани по делото доказателства, напротив същите се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства , а именно : заявление  за издаване на разрешително  за движение на тежко или извънгабаритно пътно превозно средство , 2 бр. квитанции за платени  пътни такси  в Република България , всички издадени след извършването на проверката на управляваното от жалбоподателя ППС. Поради това съдът намира, че жалбоподателят е извършител и то виновно на вмененото му с АУАН адм. нарушение.   

           В жалбата си жалбоподателят твърди, че процесното обжалвано от него наказателно постановление се явява незаконосъобразно. Съдът намира, че това твърдение на  жалбоподателя се явява недоказано , респ. се и отрича от представените доказателства , показанията на горепосочените разпитани свидетели .  Следователно съдът намира, че се доказа по един несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил адм.нарушение за което му е наложено и съответното адм. наказание, тъй като се събраха само и единствено доказателства , че  самият жалбоподател    е извършител на административното  нарушение които му се приписва и то виновно  и  за което правилно и законосъобразно  и при правилно и законосъобразно  приложение на материалния закон му е наложено и горепосоченото административно наказание.  В тази връзка съдът намира, че правилно и напълно законосъобразно спрямо жалбоподателят е осъществено цялото административно наказателно производство –правилно му е бил съставен и съответния АУАН в сроковете предвидени по чл. 34 ал.1 от ЗАНН и правилно и напълно законосъобразно и адм. наказващия орган преценявайки събраните по административно наказателната преписка доказателства му е наложил и горепосоченото адм. наказание , като  освен това съдът намира, че  и АУАН и обжалваното наказателно постановление  не нарушават процесуалните разпоредби  на чл.36 и сл.  от ЗАНН тъй като в тях правилно е  посочено адм. нарушение , обстоятелствата при което то е извършено и са приложени достатъчно доказателства , които го потвърждават и се  събраха единствено и само достоверни доказателства които категорично установяват, че жалбоподателят го  е извършил и затова и съдът намира , че не са  нарушени от адм. наказващия орган материални   разпоредби на ЗП и в случая не е налице и твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на АУАН и ЗАНН и наказателното постановление се явява напълно законосъобразно и правилно  издадено в изпълнение  на материалните закони посочени по- горе и в случая съдът намира, че обжалваното наказателно постановление  като напълно законосъобразно следва да бъде потвърдено  изцяло.Същото е издадено и от компетентен за това адм. наказващ орган  упълномощен затова с приложеното  пълномощно. 

Съдът намира, че  следва да разгледа и направеното възражение от жалбоподателя   дали  случая  е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са  налице предпоставките за това , само  на това същото основание да отмени  наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че  преценката на административнонаказващия орган  за  „ маловажност „  по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави  по законосъобразност  и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция  по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК  и обстоятелствата  изключващи отговорността са приложими и към  административнонаказателния  процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК  е обстоятелство изключващо отговорност  вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото  настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като  случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН  понеже адм. нарушение е формално и поради това съдът не може да прецени дали това формално съответно процесно нарушение, респ. деянието  е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая съобразно по естеството му не може да се преценят неговите  общественоопасни последици . В случая законът е постановил, че с осъществяването  от жалбоподателя на това действие е достатъчно само неговото наличие респ. извършване, за да възникне съответната административнонаказателна отговорност  на жалбоподателя ,  макар да не са увредени никакви права  и съответно установения в страната правов ред , нито пък съответни конкретни права , то по своята форма е адм. нарушение . Затова съдът намира, че въпреки , че по  делото няма никакви доказателства , че от извършеното от жалбоподателя има настъпил вредоносен резултат по отношение на който и да било правен субект в Р България и същото да няма никаква обществена опасност, то с неговото формално извършване законът е постановил, че същото е адм. нарушение , ако е извършено от него, което съдът както бе посочено по- горе установи.. Съдът намира , че  ако жалбоподателят  е извършил съответното адм. нарушение , то това извършено от жалбоподателя наказуемо деяние не предполага настъпване на каквито и да са били вредни последици, за да е възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението от настоящия съд на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното наказателно постановление. Затова и в случая съдът намира, че ако жалбоподателят , го е извършил , което както бе посочено по- горе съдът установи , то то  е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени , на това искано от жалбоподателя основание процесното наказателно постановление .Нещо повече съдът намира, че извършеното  от жалбоподателя  деяние не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН тъй като този случай не е с по- ниска степен на обществена опасност  в сравнение с обикновените такива административни нарушения от същия вид.Нещо повече , съдът намира, че  извършеното адм. нарушение е на територията на пътно транспортната мрежа на страната ни   и с неговото  извършване жалбоподателят е поставил в непосредствена опасност управляващите по същата тази пътна мрежа  ППС граждани  с оглед на това , че така както не е имал разрешение за управляване на това ППС което е извънгабаритно и тежко , така и не го е обозначил и по този начин  е можел  да предизвика ПТП понеже не е спазвал правилата за движение по пътищата .  Затова и съдът намира, че по отношение на него не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН .Съдът намира , че е ирелевантно в настоящия случай дали после жалбоподателят е внесъл съответните такси и е получил съответното разрешение да управлява съответното процесно ППС след извършената проверка и тези факти по мнението на настоящия съд не водят до това , съдът да счита извършеното от жалбоподателя процесно адм. нарушение като маловажно респ. като маловажен случай , тъй като паричната престация никога не може да бъде като индулгенция за кредитиране на което и да е адм.нарушение като маловажен случай, защото прецени , че такова кредитиране е полочно изцяло.  

          В случая съдът намира, че е установено по един несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят е  извършил приписваното  му административно нарушение  на разпоредбите на ЗП   и  за  което напълно  правилно на същият  жалбоподател му е наложено и съответното   административно наказание за същото  извършено от него административно нарушение – глоба. Затова в случая съдът намира, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление  като правилно и законосъобразно.

 

Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

         

         

          ПОТВЪРЖДАВА  ИЗЦЯЛО наказателно  постановление № 4731 от 04.09.2017 година  на главен инспектор Мониторинг  към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол  към Агенция пътна инфраструктура  гр. София което е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 5793 от 07.08.2017 година срещу Н.Й.Й. с ЕГН ********** *** с което за извършено от него  на дата 07.08.2017 година адм. нарушение на разпоредбата на чл. 26 ал.2  т.1 буква А от Закона за пътищата  във връзка с чл. 37 ал.1 т.1  от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства ,  на основание чл. 53 ал.1 т.2  от Закона за пътищата във връзка с чл. 26 ал.2 т.1 буква А от Закона за пътищата  му е    наложено административно наказание – глоба   в размер на 1000  лв.,  като напълно законосъобразно .

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: