Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 99 / 5.9.2017г.  гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На дванадесети юли  две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар ………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н Х дело номер........233...........по описа за...............2017................година

          Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от А.Н. А. против наказателно постановление №  17- 0282 – 000218 от 25.04.2017  година  на Началник група   към ОДМВР Бургас  , РУ Карнобат  с което на горепосочения жалбоподател  за извършено   от него административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП са му  наложени административни наказания  глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС  за срок от 3 месеца на основание чл. 175  ал.1 т.4 от ЗДвП  .

          Жалбоподателят посочен по- горе      е останал недоволен от така наложените му административни наказания  по чл. 174  ал.1 т.1 от ЗДвП относно техния размер  , като същият   в жалбата си макар да не   признава, че  е извършил съответното административно нарушение  за което са   му  наложени и съответните горепосочени  административни наказания с горепосоченото наказателно постановление , твърди , че същото се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния закон – ЗАНН , като не посочва точно обстоятелствата касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност  и моли съда да го отмени  изцяло.

 

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе  редовно призован  се явява лично , като заявява ,  че пак  поддържа жалбата  за цялостна  отмяна на наказателното постановление , като освен това  признава , че е извършил приписваното му адм. нарушение и по този начин взема друго респ. допълнително становище по жалбата .

          За административнонаказващия орган редовно призован   не   се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият по този начин  не  взема становище по  така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба. 

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Обжалваното от жалбоподателя А.А.   наказателно постановление № 17-0282- 000218 от 25.04.2017  година  на Началник група  към ОДМВР  Бургас РУ Карнобат    е издадено въз основа на АУАН сер. Г № 699748  от 27.03.2017 година срещу  А.А.  който констатира за  извършено  от него административно нарушение на дата 27.03.2017   година което се изразява в следното , че  на горепосочената дата   при извършена проверка  около  13.30  часа  в гр. Карнобат   на бул. Москва до СБА по посока от гр. Сливен  към гр. Айтос  се установило , че жалбоподателят управлявал МПС – товарен автомобил  Рено мастер  с рег. № А 3006 МК , собственост на Тони  77 ЕООД , като при подаден сигнал  за спиране на контролния орган на КАТ  не спира плавно  на посоченото му място или в най- дясната част  на платното на движение  като по този начин  е нарушил разпоредбата на чл.103   от ЗДП и за което на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДП  са му наложени адм. наказания – глоба в размер на  100 лв. и лишаване от право  да управлява МПС за срок  от 3 месеца. Видно от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.Д.  и Н.Х.   които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя е че същите твърдят, че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се приписва  със съставения от тях АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, като същото обстоятелство не  се опровергава от никакви доказателства по делото, включително и от обясненията на жалбоподателя . Следователно въз основа на събраните по делото доказателства ,  може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят  е извършил приписваното му административно нарушение по чл.103 от ЗДП , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение , което обстоятелство  той и не оспорва в съдебно заседание  , поради което обстоятелство са му   наложени и горепосочените административни наказания.

Освен това жалбоподателят макар да твърди, че деянието извършено от него не е съставомерно , тъй като е нямало умисъл от страна на жалбоподателя за извършването му , то съдът намира , че съгласно разпоредбите на чл. 7 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е че деянието което е адм.нарушение е извършено виновно когато е умишлено или непредпазливо и че деянието което е непредпазливо не се наказва само в предвидените от закона случаи. Затова дори и деянието извършено от жалбоподателя да е непредпазливо , то в случая се явява наказуемо, като и затова адм. наказващия орган  правилно е процедирал и то в изпълнение на ЗАНН и ЗДП като му е наложил наказания по чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДП.

Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН в тези му горепосочени части  е съставен в изпълнение  на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗДП  и затова  той се явява законосъобразен и съобразно процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото  въз основа на него наказателно постановление .

Макар жалбоподателя да не е изразявал желание  съдът да измени обжалваното наказателно постановление в частта  на тези наложени му адм. наказания , като ги измени до техния най- минимален размер, тъй като адм. наказващия орган  му е наложил прекомерно високи адм. наказания , които не съответстват на извършеното от него адм. нарушение т.е. , че наложените  му адм. наказания  са  в нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН съдът  намира, че следва да разгледа това обстоятелство макар да няма искане  на жалбоподателя  . Затова първо следва да изследва въпроса дали жалбоподателят е извършител на това адм. нарушение и ако установи , че е такъв след това следва да изследва дали при налагане на това адм. наказание респ. наказания адм. наказващия орган в случая е спазил изискванията на тези разпоредби на ЗАНН които изискват налагане на адм. наказание на даден нарушител да бъде съобразено с тежестта на извършеното адм. нарушение , подбудите за неговото извършване , другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства , като се вземе впредвид и имотното състояние на нарушителя , като едновременно с това съответното адм. наказание се налага с цел с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Безспорно е установено , че жалбоподателят е управлявал  процесното си МПС  както твърдят горепосочените свидетели и този факт се подкрепя от събраните по делото доказателства , като е извършител на съответното посочено деяние като не е спрял на съответното място при подадения му от контролните органи сигнал затова . По този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДП, като в случая адм. наказващия орган му е  наложил горепосочените адм. наказания на жалбоподателя за това извършено от него адм. нарушение на основание  чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДП.Затова и съдът намира, че  следва да обсъди въпроса  за намаляването на адм. наказания на жалбоподателя на основание като намира   , че извършеното адм. нарушение от жалбоподателя е първо за него,  като същото негово деяние не е причинило имуществени вреди , както и че от деянието не са настъпили по този начин някакви значителни  обществено опасни последици и същото не е увредило непоправимо  права  и съответно установения в страната правов ред , нито пък съответни конкретни права на субектите на правото, както и че по  делото няма никакви доказателства , че от извършеното от жалбоподателя  адм. нарушение има настъпил значителен вредоносен резултат по отношение на който и да било правен субект в Р България и същото няма голяма  обществена опасност, както и че наложеното адм. наказание респ. наказания  не е съобразено  с доходите и с имотното състояние на нарушителя и негово семейство  , респ. и не са събрани никакви доказателства в тази насока  за точното индивидуализиране на наложеното наказание от адм. наказващия орган и по този начин с налагането  и изпълнението на така наложеното адм. наказание на жалбоподателя в размерите  на наказателното постановление същите ще се явят недопустимо тежки и несъответстващи на тяхната роля за поправянето и превъзпитанието на нарушителя.Освен това по делото се събраха гласни доказателства , а именно показанията на свидетеля Атанас Атанасов от които се установява , че жалбоподателят работи като дистрибутор към частна фирма и затова в изпълнение на неговите трудови задължения ме у необходимо да управлява съответно товарно МПС с което да зарежда с хранителни стоки  съответните търговски обекти  и затова съдът намира , че ако не бъде намалени така наложените му наказания  до минимален размер , той ще бъде особено затруднен да започне работа и съответно ще загуби съответната си горепосочена длъжност. Съдът също кредитира тези свидетелски показания  като достоверни , тъй като същите се потвърждават от горепосочените актове на адм. наказващия орган  и не се опровергават по никакъв начин от събрани по делото доказателства в тази насока.  По този начин съдът намира, че с оглед даване на исканата възможност на жалбоподателя да продължи да работи и  респ. да не остава безработен , то следва да бъде изменено наказателното постановление в горепосочената му обжалвана част , като бъдат намалени наложените му адм. наказания глоба  и лишаването му от право да управлява МПС , както следва : глобата да бъде намалена от 100 лв. на 50 лв. , а лишаването му от право да управлява МПС от 3  месеца на 6 месеца.

          Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

         

         

         

          ИЗМЕНЯ  наказателно постановление  № 17-0282-000218  от 25.04.2017 г. издадено от Началник група  към ОДМВР Бургас РУ Карнобат  против А.Н.А.    с ЕГН   ********** с постоянен адрес ***  В ЧАСТТА МУ  с която  за извършено от него адм. нарушение на дата 27.03.2017 г. по чл. 103   от ЗДП са му   наложени адм. наказания на основание  чл.175  ал.1 т.4 от ЗДП – глоба в размер на  100 лв. и лишаването му от право да управлява МПС за срок от 3 месеца като  НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА СЪЩИТЕ АДМ. НАКАЗАНИЯ , а именно : глобата  от 100 лв. на 50 лв. и лишаването му от право да управлява МПС от 3 месеца на 1 месец.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: