Р Е Ш Е Н И Е  №86/16.6.2017г.

гр.Карнобат

                                                       

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД                                            ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на осемнадесети май                                   две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:   

                           Председател: Мариела Иванова

 

секретар Г.М. като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 264 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от П.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН ********** *** и С.Й.Д. с ЕГН ********** *** против С.Р.С. с ЕГН ********** ***, С.Ю.Х. с ЕГН ********** *** и П.С.Т. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищците се явяват наследници на Йордан Радев Димитров, починал на 02.12.2008г. Техният наследодател  и първата ответница се явяват наследници на Ради Атанасов Рибаров и Неделя Дичева Д., техни родители. Твърди се още, че приживе родителите на наследодателя им са притежавали недвижим имот, находящ се в с.Грозден, общ.Сунгурларе, съставляващ дворно място с площ от 855кв.м., образуващо УПИ № III-29, в квартал 1 съгласно действащия ЗРП на с.Грозден, заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71кв.м., състоящ се от три стаи, коридор и външно стълбище, втори етаж с обща застроена площ 65кв.м., състоящ се от три стаи и коридор, отделно полумасивна стопанска сграда с обща застроена площ 46кв.м. и масивна постройка - баня със застроена площ 12кв.м., за която не са притежавали документ за собственост, но владеели явно и необезпокоявано повече от 50години и на това основание са придобили имота по давност, поради което този имот е бил записана в разписния лист за ползвателите и собствениците на с.Грозден като собственост на Ради Рибаров. След неговата смърт собствеността е преминала върху неговите наследници- съпругата му Неделя Д.-4/6ид.ч., неговият син Йордан Радев Димитров-1/6ид.ч., и дъщеря му С.С.-1/6ид.ч.  След смъртта на Йордан Димитров 1/6ид.ч. от имота се придобила от неговите наследници.

Твърди се още, че до смъртта на Йордан Димитров той и неговото семейство са живеели съвместно с Неделя Д. ***, заедно обработвали дворното място. Единствени те поддържали двора, къщата и постройките. След смъртта му в имота останала да живее само Неделя Д., а ищците ходели всяка седмица да я посещават.

Твърди се още, че първата ответница от 2001г. до 2013г. живеела и работила в Р.Гърция, като за периода от 2001г. до 2007г. не се е връщала в България изобщо, а след 2007г. се връщала само през отпуската си. Ответницата Д. никога не е ползвала целия имот, в това число и ползвания от тях втори жилищен етаж, нито е полагала грижи за него, нито е демонстрирала намерение да отблъсне тяхното владение.

През пролетта на 2015г. разбрали, че С.С. се снабдила чрез извършена обстоятелствена проверка за изтекла в нейна ползва придобивна давност и представяйки пред нотариуса саморъчно завещание от Неделя Д. с констативен нотариален акт № 197, т.III, н.д. №437 от 2012г. на нотариус с №570 в НК в последствие на 07.04.2015г. продала имота на трети лица- С.Ю.Х. и П.С.Т..

Твърди се в молбата, че така представеното завещателно разпореждане е нищожно на основание чл. 42, б.“Б“ ЗН, тъй като не е написано и подписано от завещателката Неделя Д.. Оспорва се и признатото в констативния нотариален акт право на собственост върху процесния имот по силата на давностно владение. Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено спрямо С.Р.С., че ищците са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот, както и се приеме за установено спрямо С.Ю.Х. и П.С.Т., че ищците са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот и се осъдят тези ответници да предадат владението на същия. Направено е и искане на основание чл. 537, ал.2 ГПК да се отменят нотариален акт № 197, т.III, н.д. №437 от 2012г. на нотариус с №570 в НК и нотариален акт № 9, т.III, рег.№915, н.д. №144 от 2015г. на нотариус с №570. Заявена е претенция за разноски. Представят и ангажират доказателства.

В с.з. исковите претенции  се поддържат.

  В срока по чл. 131 ГПК отв.С. оспорва исковата молба с твърдението, че процесният имот е придобит изцяло от Неделя Д.. Според твърдението в отговора на исковата молба наследниците на Ради Рибаров са постигнали съгласие имотът да остане изцяло за нея и от 1991г. до смъртта си през 2012г. тя е владяла имота без някой от останалите наследници да е оспорвал владението й. Така последната е изготвила саморъчно завещание, с което е завещала на ответницата С. изцяло правото на собственост върху процесния имот.  А придобитото право на собственост е отразено в издадения нотариален акт № 197, т.III, н.д. №437 от 2012г. на нотариус с №570 в НК. Заявена е претенция за разноски.

  В срока по чл. 131 ГПК ответниците С.Х.  и П.Т. са подали отговор, с който са оспорили исковата молба. Ответникът Х. е предявил насрещен иск- в условията на евентуалност, с искане да се осъдят ищците да му заплатят извършените от него необходими разноски в размер на 687.50 лева и подобренията, направени в имота  в размер на 177.50 лева. Направено е възражение за задържане на имота.

В с.з. ответниците поддържат депозираните от тях отговори.

Ищците-ответници по насрещния иск, са оспорили твърдението, че Х. се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70,ал.1 ЗС, тъй като е знаел, че С.С. не е единствен собственик на имота, предмет на сключената от него сделка.

В с.з. страната поддържа заявения отговор.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.10.1959г. наследниците на Никола Стайков продават на Ради Атанасов Рибаров недвижим имот, находящ се в с.Грозден, а именно дворно място от 1000кв.м. при граници: изток-улица,юг-Пеню Петков, север-наследници на Никола Стайков, запад- наследници на Никола Стайков.

Видно от Удостоверение за наследници №22/16.02.2016г. на Община Сунгурларе Ради Рибаров е починал на 09.12.1991г. като е оставил за наследници- Неделя Д.- съпруга Йордан Димитров- син и С.С.- дъщеря. Видно от Удостоверение за наследници №19/16.02.2016г. на Община Сунгурларе Йордан Димитров е починал на 02.12.2008г. и е оставил за наследници съпругата си П.Д. с ЕГН и трите си дъщери  Н.Й.Б., Р.Й.Д. и С.Й.Д..

Съгласно представения акт за смърт, издаден от Р.Гърция, Неделя Д. е починала на 24.01.2012г. в град Атина,Гърция.

Със саморъчно завещание, съставено на 17.11.2011г., Неделя Д. е завещала на дъщеря си С.Р. имотите, къщата в с.Грозден и делът й от нивите на Ради Атанасов в с.Терзийско. Завещанието е обявено от нотариус в Р.България на 20.12.2012г.

За съставянето на саморъчното завещание по делото са събрани гласни доказателства. Свидетелите Атанас Димитров Атанасов и Милена Радкова Атанасова посочват, че са близки познати със С.С. от 2003-2004г., тъй като живеели в Атина съвсем близо. Познавали и майка й Неделя Дичева Д., която от 2009г. живеела в апартамента на отв. С. в отделна стая, отделна стая. Според тези свидетели, които единствено са имали наблюдения върху нея през времето на престоя й в гр.Атина, Неделя Д. била добре в началото, движела се самостоятелно, но след това била на количка,  тъй като имала проблеми с краката, разсъждавала нормално до смъртта си.          Според тези свидетели Неделя Д. много пъти казвала като са се събирали, че иска да направи завещание. Така през ноември 2011г. след 17ч., когато обикновено се събирали в дома на С.С., пред всички написала завещание. Писала на бял лист, като от друг лист преписвала предварително подготвения текст. Свидетелите помнят датата, тъй като на 11.11.2011г. дъщеря им имала рожден ден, а съставянето на завещанието било три-четири дни след тази дата.

         Според назначената по делото СГЕ съставеното на 17.11.2011г. завещание не е подписано от Неделя Д.. Съгласно заключение, изготвено от тройна СГЕ подписът вероятно е на Неделя Д.. В съдебно заседание вещите лица уточниха, че заключението е в степен на вероятност, тъй като всеки подпис подлежи на опит за имитация, но в конкретния случай не се установили такива признаци.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 197, т.III, рег.№2123, н.д. №437 от 2012г. на нотариус с №570 в НК С.С. е призната за собственик на основание давностно владение и завещаниие от Неделя Д. за собственик на недвижим имот, находящ се в с.Грозден, общ.Сунгурларе, съставляващ дворно място с площ от 855кв.м., образуващо УПИ № III-29, в квартал 1 съгласно действащия ЗРП на с.Грозден, заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71кв.м., състоящ се от три стаи, коридор и външно стълбище, втори етаж с обща застроена площ 65кв.м., състоящ се от три стаи и коридор, отделно полумасивна стопанска сграда с обща застроена площ 46кв.м. и масивна постройка -баня със застроена площ 12кв.м.

От показанията на св.Атанас Палазов се установява, че Йордан Димитров и семейството му живеели в къщата в с.Грозден- на втория етаж, а Неделя Д. на първия етаж. Според показанията на този свидетел Йордан Димитров винаги е живял в този имот, това е било и семейното му жилище след това. Той е поддържал не само етажа, но и цялата къща, както и двора. В този смисъл са и показанията на св. Манолов.  След смъртта му съпругата му се преместила в гр.Карнобат, а голямата и внучка Н. останала да живее при нея докато се омъжи. Според двамата свидетели Неделя имала старческо треперене.

Съдът не обсъжда показанията на св.Палазов, в частта относно грамотността на Неделя Д., тъй като се базират на предположение.

С нотариален акт № 9, т.III, рег.№915, н.д. №144 от 2015г. на нотариус с №570 в НК С.С. продава на С.Ю.Х. и П.С.Т. правото на собственост върху гореописаният недвижим имот.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че след придобиването на имота отв. Х. извършил ремонт на салмата, която почти била разрушена, съборил я и я построили наново. Сложили нови греди, черна хартия, летви за керемидите, ламперия. Закупил и нови керемиди, нови капаци. Извършил ремонт и на канализацията, сложил нови тръби- около 10 м. Измазал и стаите вътре.В банята сменял врата и прозорец, сложил ПВЦ и алуминиева дограма. За извършените ремонтни дейности ответникът заплатил на майсторите 1000лв., а материалите закупувал отделно.

Според заключението на вещото лице стойността на извършените разходи за текущото поддържане на имота са в размер на 1440лв., а на подобренията в размер на 290лв.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

I.            По иска с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК.

Предявеният иск е частично основателен като аргументите в тази насока са следните:

По делото между страните няма спор, че Ради Атанасов Рибаров и Неделя Дичева Д. са притежавали недвижим имот, находящ се в с.Грозден, общ.Сунгурларе, съставляващ дворно място с площ от 855кв.м., образуващо УПИ № III-29, в квартал 1 съгласно действащия ЗРП на с.Грозден, заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71кв.м., състоящ се от три стаи, коридор и външно стълбище, втори етаж с обща застроена площ 65кв.м., състоящ се от три стаи и коридор, отделно полумасивна стопанска сграда с обща застроена площ 46кв.м. и масивна постройка -баня със застроена площ 12кв.м. по силата на изтеклав тяхна полза придобивна давност.

След смъртта на Ради Рибаров неговата съпруга е придобила 4/6ид. от правото на собственост върху имота, а двете им деца-Йордан Димитров и С.С., съответно по 1/6ид.ч. След смъртта на Йордан Димитров притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху имота е преминала върху неговите наследници.

Съдът намира за недоказано твърдението, изложено в отговора на исковата молба от отв. С., че наследниците на Ради Рибаров са постигнали съгласие имотът да остане изцяло за нея и от 1991г. до 2001г. тя е владяла имота без някой от останалите наследници да е оспорвал владението й, поради което той е станал още тогава (2001г.) лична нейна собственост. За да придобие един от наследниците по давност наследствената част на останалите наследници е необходимо да е настъпила промяна в субективното отношение на наследника към тази част, т.е. от държател да се е превърнал във владелец. Тази промяна следва да се обективира и да достигне до знанието на останалите наследници. В случая не се установява тази промяна в отношението на Неделя Д. към наследствената част от имота да е доведена до знанието на другите наследници. Нещо повече, всички събрани по делото доказателства са категорични, че и след смъртта на своя баща Йордан С. е продължил да живее необезпокоявано в имота и да се грижи за него. В този имот е живяло и семейството му и след неговата смърт.

Следователно към момента на своята смърт завещателката Неделя Д. е притежавала единствено 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот и единствено с тях е можела да се разпорежда. Този извод следва от общото правило, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава.

Това поставя въпросът е ли действително извършеното от Неделя Д. завещателно разпореждане предвид твърдението, че не е написано и подписано от нея.По делото в тази насока са събрани както гласни доказателства, които съдът кредитира като незаинтересовани, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, така и e изготвено заключение по единична и тройна СГЕ.

Съдът кредитира заключението на тройната СГЕ, независимо, че е дадено в степен на вероятност, тъй като е изготвено от няколко вещи лица, компетентно и обосновано е. Това заключение се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства.

Следва да се посочи, че когато експертното заключение е в смисъл, че саморъчното завещание вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор може да обоснове извод за автентичност на документа и спазване на формата по  чл. 25, ал. 1 ЗН и действителност на завещанието, ако причините, поради които експертите са стигнали до извода, че е налице само вероятност по отношение авторството на документа касаят особеностите на конкретния случай-в този смисъл Решение № 256 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2014 г., I г. о., ГК. В настоящия случай вещите лица са посочили, че са представили заключението си в степен на вероятно, тъй като всеки подпис подлежи на опит за имитация, но в не се установили такива признаци за настоящото завещание.

Съдът не обсъжда събраните гласни доказателства за умението на завещателката Д. да чете и пише. Това е така, тъй като нито в исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание ищците са направили такова твърдение във връзка с оспорването на завещателното разпореждане. Още повече, че ищците са живеели съвместно с Неделя Д. в немалък период от време и е следвало да знаят още към момента на завеждане на молбата за неумението й да пише.

Предвид изложеното предявеният срещу ответницата С.С. установителен иск за собственост с правно основание чл. 124,ал. 1 ГПК е основателен до 1/6ид.ч. от правото на собственост върху имота, а за останалата част следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход от спора ищцовата страна има право на разноски (от сторените по този иск) съобразно уважената част от иска. Доколкото по делото са предявени два иска, а представения договор за съдействие предвижда едно възнаграждение, то съдът намира, че следва да се вземе половината от плетеното възнаграждение по всеки иск-така по иска с правно основание чл. 108 ЗС разноските възллизат на сумата от 1000лв. -650лв. адвокатско възнаграждение, 300лв. за експертиза и 50лв. –държавна такса.  Съобразно уважената част от иска ответницата С.С. следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от 141.67лв.

Съответно ответницата има право на разноски съобразно уважената част от иска. Нейните разноски съдът изчисли на сумата от 1500лв. ( 800лв. адв. възнаграждение, 700лв. за експертиза), а съобразно отвхърлената част те се равняват на 1250лв.

II.              По иска с правно основание чл. 108 ЗС.

Предвид приетото от съда, че прихвърлителката на ответниците-С.С., е собственик единствено на 4/6ид.ч. от процесния имот, то тя е могла да се разпореди единствено с притежаваната от нея идеална част. Следователно 1/6ид.ч. от процесния имот е собственост на ищците и предявеният срещу тях осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да се уважи в тази му част. Предвид заявеното в първото по делото съдебно заседание признание на факта, че имота се владее от ответниците, съдът не следва да излага доводи в тази насока.

При този изход от спора ищците имат право на разноски съобразно уважената част от иска, а именно 141,67лв., а ответниците съобразно отхвърлената част в размер на 166.67лв.

III.            По иска с правно основание чл.72,ал.1 и ал. 2 ЗС.

Съгласно цитираните разпоредби добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.

Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Съдът намира, че ищецът С.Х. се явява добросъвестен владелец. Това е така, тъй като към момента на изповядване на сделката неговата прaводателка е представила всички необходими официални документи, легитимиращия я като единствен собственик на имота.
Следователно Х. има право да претендира за сторените от него разноски за запазването и подобрението на имота.Съобразно уважената част от иска ищците се явяват собственици единствено на 1/6ид.част, поради което претенцията за разноски следва да бъде уважена съобразно признатото право.

Така претенцията за  необходими разноски следва да бъде уважена до сумата от 229.17лв., представляваща стойността на необходимите разноски и сума в размер на 48.34лв, представляваща стойността на извършените подобрения в имота. За разликата над претендираните суми исковата молба следва да се отхвърли.

Предвид уважаването на предявените претенции, макар и частично, и на основание чл. 72,ал.3 ЗС на ищеца С.Х. следва да бъде признато правото да задържи имота до заплащане на присъдените суми.

По този иск ищците не са представили доказателства да са извършили разноски, поради което не следва да им се присъжда такова. Ответниците имат право на разноски съобразно уважената част от иска в размер на 192.16лв.

IV.            По искането с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК.

Предвид застъпеното от съда становище, че С.С. се явява собственик на 5/6ид.ч. от процесния имот нотариален акт № 197, т.III, рег.№2123,н.д. №437 от 2012г. на нотариус с №570 в НК до размера, с № 9, т.III, рег.№915, н.д. №144 от 2015г. на нотариус с №570 следва да се отмени като неверен в частта, с която тя е призната за собственик на имота над тази идеална част.

Досежно искането за отмяна на нотариален акт № 9, т.III, рег.№915, н.д. №144 от 2015г. на нотариус с №570 същото се явява недопустимо, тъй като на отмяна подлежат констативните нотариални актове.

Мотивиран от горното Карнобатският районен съд         

      

          Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, предявен от П.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН ********** *** и С.Й.Д. с ЕГН ********** *** против С.Р.С. с ЕГН ********** ***, че ищците се явяват собственици на 1/6ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с.Грозден, общ.Сунгурларе, съставляващ дворно място с площ от 855кв.м., образуващо УПИ № III-29, в квартал 1 съгласно действащия ЗРП на с.Грозден, заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71кв.м., състоящ се от три стаи, коридор и външно стълбище, втори етаж с обща застроена площ 65кв.м., състоящ се от три стаи и коридор, отделно полумасивна стопанска сграда с обща застроена площ 46кв.м. и масивна постройка -баня със застроена площ 12кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от  П.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН ********** *** и С.Й.Д. с ЕГН ********** *** против С.Ю.Х. с ЕГН ********** *** и П.С.Т. с ЕГН ********** ***, че ищците се явяват собственици на 1/6ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с.Грозден, общ.Сунгурларе, съставляващ дворно място с площ от 855кв.м., образуващо УПИ № III-29, в квартал 1 съгласно действащия ЗРП на с.Грозден, заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71кв.м., състоящ се от три стаи, коридор и външно стълбище, втори етаж с обща застроена площ 65кв.м., състоящ се от три стаи и коридор, отделно полумасивна стопанска сграда с обща застроена площ 46кв.м. и масивна постройка -баня със застроена площ 12кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.

ОСЪЖДА С.Ю.Х. с ЕГН ********** *** и П.С.Т. с ЕГН ********** *** да предадат на П.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН ********** *** и С.Й.Д. с ЕГН ********** *** владението върху 1/6ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с.Грозден, общ.Сунгурларе, съставляващ дворно място с площ от 855кв.м., образуващо УПИ № III-29, в квартал 1 съгласно действащия ЗРП на с.Грозден, заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71кв.м., състоящ се от три стаи, коридор и външно стълбище, втори етаж с обща застроена площ 65кв.м., състоящ се от три стаи и коридор, отделно полумасивна стопанска сграда с обща застроена площ 46кв.м. и масивна постройка -баня със застроена площ 12кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.

ОСЪЖДА П.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН ********** *** и С.Й.Д. с ЕГН ********** *** на основание чл. 72,ал.1 ЗС да заплатят на С.Ю.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 48.34лв., представляваща стойността на извършените подобрения в имота, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния заявен размер, като ПРИЗНАВА на основание  чл. 72, ал.3 от ЗС  на  С.Ю.Х. с ЕГН ********** *** правото да задържи описания имот до заплащане на присъдената сума.

ОСЪЖДА П.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН ********** *** и С.Й.Д. с ЕГН ********** *** на основание чл. 72,ал.2 ЗС да заплатят на С.Ю.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 229.17лв., представляваща стойността на необходимите разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния заявен размер, като ПРИЗНАВА на основание  чл. 72, ал.3 от ЗС  на  С.Ю.Х. с ЕГН ********** *** правото да задържи описания имот до заплащане на присъдената сума.

На основание чл. 537, ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ като неверен нотариален акт № 197, т.III, рег.№2123,н.д. №437 от 2012г. на нотариус с №570 в НК до размера, с който С.Р.С. с ЕГН ********** ***, е призната за собственик на основание давностно владение и завещание за собственик на недвижим имот, находящ се в с.Грозден, общ.Сунгурларе, съставляващ дворно място с площ от 855кв.м., образуващо УПИ № III-29, в квартал 1 съгласно действащия ЗРП на с.Грозден, заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71кв.м., състоящ се от три стаи, коридор и външно стълбище, втори етаж с обща застроена площ 65кв.м., състоящ се от три стаи и коридор, отделно полумасивна стопанска сграда с обща застроена площ 46кв.м. и масивна постройка -баня със застроена площ 12кв.м. НАД 5/6 (пет шести) ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ СЪЩИЯ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за отмяна на нотариален акт № 9, т.III, рег.№915, н.д. №144 от 2015г. на нотариус с №570 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА С.Р.С. с ЕГН ********** *** да заплати на П.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН ********** *** и С.Й.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 141.67лв. съдебно деловодни разноски.

ОСЪЖДА П.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН ********** *** и С.Й.Д. с ЕГН ********** *** да заплатят на  С.Р.С. с ЕГН ********** *** сумата от 1250лв. съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА С.Ю.Х. с ЕГН ********** *** и П.С.Т. с ЕГН ********** *** да заплатят на П.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН ********** *** и С.Й.Д. с ЕГН ********** *** да сумата от 141.67 лв. съдебно-деловодни разноски.
          ОСЪЖДА П.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН ********** *** и С.Й.Д. с ЕГН ********** *** да заплатят на С.Ю.Х. с ЕГН ********** *** и П.С.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 359.16лв. съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-гр.Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  Районен съдия: