Р Е Ш Е Н И Е

                           № 57 / 1.6.2017г.                                 град Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карнобатският районен съд                                                І състав

На десети май две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния  състав :

                                            Председател :   ТАТЯНА СТАНЧЕВА

                           Съдебни заседатели :    1.

                                                                  2.

Секретар В.Х.

прокурор ………...........................                                                

като разгледа докладваното от съдията Станчева

АНХ дело № 142 по описа за 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на П.Р.Г., ЕГН ********** ***, срещу наказателно постановление № 14-0282-000235 от 16.06.2014г., на началника на РУ-Карнобат, с което на жалбоподателя за нарушение на 150 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. 

В съдебно заседание наказващият орган, не се явява и не изпраща представител.

Жалбоподателят, в съдебно заседание, се явява лично и с упълномощен адвокат-И.В. –БАК, който се позовава на изтекла погасителна давност по чл.34, ал.2 във вр. ал.1 б.“в“ от ЗАНН, поради връчване на НП след изтичане на една година. Позовава се също така, на погасителна давност по чл.82, ал.1 от ЗАНН, за изпълнение на наложеното наказание. Като доказателства, че жалбоподателят е правоспособен водач представя заверен препис на легален превод на свидетелство за управление на МПС, издадено в РКипър от дата 25.10.2012г. с валидност до 13.01.2051г.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима и разгледана по същество е основателна.

        Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

         На 22.05.2014г. св.Б.С. –мл.автоконтрольор към РУ-Карнобат, в присъствието на Г.К. –пол.служител при РУ-Карнобат, спират за проверка тов. автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ СН6145 ВВ, движещ се в гр.Карнобат, по бул.Москва, в посока Сливен –Бургас. При проверката е установено, че автомобилът се управлява от П.Р.Г.. Извършена е справка чрез дежурния при РУ-Карнобат, при която св.С. получава информация, че водачът е с отнето СУМПС.

         На 27.05.2014г. срещу П.Р.Г. е съставен АУАН с бланков № 120894 за нарушение на чл.150от ЗДвП.

         Актът е подписан от нарушителя, като същият е възразил и е отразил, че притежава СУМПС. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

         Въз основа на така съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 14-0282-000235 от 16.06.2014 г. на Началника на РУ-Карнобат, с което на П.Р.Г. е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП.

         Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от разпита на свидетелите, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

         Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на Наредбата по чл. 152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал.1, т.4 от ЗДвП.

          

 

 

 

От приложената по делото Справка за нарушител от региона се установява, че към началото на 2009г. жалбоподателят е изчерпал лимита от контролни точки. Съгласно нормата на чл. 157, ал.4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, като по силата на закона правоспособността се губи. Фактът, че П.Р.Г. е загубил правоспособността се установява от заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 5018/21.02.2009, връчена на жалбоподателя на 07.04.2009г, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП му е иззето СУМПС. Предприемането на мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП предполага изземване на документа - СУМПС, с цел за да бъде преустановено ползването му от водача, тъй като правото да управлява МПС вече не съществува. Издаването на ново СУМПС по ЗДвП е свързано с полагането на изпит и успешно му вземане, се счита, че лицето е възстановило отново своята правоспособност /съгл. чл. 157, ал.5 от ЗДвП и чл. 12, т.3 от Наредба № І - 157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от МВР, обн. ДВ бр. 97 от 15.10.2002 г., изм. ДВ бр. 94 от 27.11.2009 г./.

         В конкретния казус, жалбоподателят се е снабдил от Република Кипър със СУМПС с № 9/BL43418447 от 25.10.2012г. ЗДвП не предвижда ограничение за лицата изгубили правоспособността си в Р България, да се снабдят със СУМПС от друга държава, което е направил жалбоподателят.

         Съобразно разпоредбата на чл. 162, ал.7 от ЗДвП свидетелство за управление по чл. 161, т.5 на водач, който е установил обичайното си пребиваване в Република България, се заменя с българско при установяване на административно нарушение, за което е предвидено отнемане на контролни точки, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление на моторното превозно средство. От справката за нарушител, се установява, че жалбоподателят след сдобиването си със СУМПС от РКипър, не е извършвал нарушения по ЗДвП, за които е следвало да му бъдат отнети контролни точки, поради което не се е наложило и замяната на издаденото в чужбина СУМПС с българско.

         При описаната фактология, установена от показанията на свид.Б.С. и писмените доказателствени средства, съдът приема, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл.150 от ЗДвП и издаденото наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0282-00235/16.06.2014 година на началника на РУ-Карнобат, с което на жалбоподателя за нарушение на 150 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.177, ал.1 т.2 от ЗДВП му е наложена глоба в размер на 300 лева, като незаконосъобразно.

 

         НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: