Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 30 / 30.3.2017г.  гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На шестнадесети февруари    две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар ………………Д.Е. …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н  дело номер.........381.............по описа за...............2016................година

          Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от П.А.Н. *** против наказателно постановление № 16-0282-000295  от 29.07.2016 година  на Началник РУП към ОДМВР Бургас  РУ  Карнобат        с което на същият  жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал.5 от ЗДвП на основание чл. 179  ал.3 т.1  от ЗДвП  му е    наложено административно наказание – глоба   в размер на 3000  лв. и за друго извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 147  ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП  му е наложено второ адм. наказание – глоба в размер на 20 лв.  .

          Жалбоподателят е останал недоволен от така наложените  му административни наказания , същият   в жалбата си оспорва, , че е извършил горепосочените  административни нарушения за което са   му  наложени и съответните горепосочени  административни наказания с горепосоченото наказателно постановление, като същият твърди в нея , че издадения срещу него АУАН и процесното издадено въз основа на него НП са издадени при нарушение на процесуалния закон – ЗАНН и материалния закон - ЗДвП , като   се посочват точно същите  нарушения на  ЗДвП, вследствие на което същото процесно наказателно постановление  се явявало незаконосъобразно и неправилно ,   като затова моли да бъде отменено  изцяло обжалваното от него наказателно постановление .

 В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе  редовно призован не  се явява лично , но чрез  неговия процесуален представител че поддържа жалбата си само относно първото приписвано му адм. нарушение по чл. 139  ал.5 от ЗДвП и за което му е наложено адм. наказание – глоба в размер на 3 000 лв. на основание чл. 179 ал.3 т.1 от ЗДвП и моли съдът да я разгледа само в тази й част като моли съдът да отмени процесното наказателно постановлевие в същата му част , като в останалата му част заявява , че не поддържа жалбата си и моли съдът да  потвърди наказателното  постановление в тази му част. Същият сочи и други допълнителни доказателства в подкрепа на жалбата си..

          За административнонаказващия орган редовно призован    не се явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание , като   същият   не взема становище по  така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба.

          След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Обжалваното от жалбоподателя П.А.Н. *** наказателно постановление № 16- 0282 – 000295 от 29.07.2016 година  на Началник  РУП към  ОДМВР Бургас РУ Карнобат   е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия Г № 575751 от 30.06.2016 година , който АУАН констатира за  две извършени административни нарушения от жалбоподателя на дата 30.06.2016 година които се изразява в следното , че  на горепосочената дата около 17.20 часа  в Община Карнобат на път първи клас № I- 6  в качеството му на водач на товарен автомобил  ДАФ  95 ХФ  380  с рег. №  А 28 76  КМ , собственост на  Мела Ауто ЕООД  управлявал същия  на кръстовище образувано  между ГП II- 73  и ГП I- 6  км. 449 по посока  от гр. Шумен за гр. Бургас  по тази републиканска пътна мрежа като извършил следните адм. нарушения : 1.  Управлявал горепосоченото ППС   предназначено за превоз на товари  с две и повече оси  с технически максимално допустима маса  12 или повече тона по републиканските пътища  , без да е заплатил  съответната винетна такса за 2016 година по чл. 10 ал.1 т.1  от Закона  за пътищата , като  с това си деяние е извършил     адм. нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал.5  от ЗДвП за което  на основание чл. 179   ал.3 т.1 от ЗДвП  му е    наложено административно наказание – глоба   в размер на 3000  лв. и 2. Жалбоподателят като  водач на ППС е управлявал същото  без то да е  представено  на съответния задължителен технически преглед с което е нарушил разпоредбата на чл. 147 ал.1 от ЗДвП и за което второ адм. нарушение на основание  чл. 185 от ЗДвП му е наложено адм. наказание- глоба в размер на 20  лв. . Жалбоподателят признава , че е извършил второто адм. нарушение и моли съдът да потвърди  наказателното постановление в тази му част, като оспорва обаче че е извършил първото адм. нарушение             

                    Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели  Л.М. и  И.П.     които двама свидетели се явяват единствените свидетели -  очевидци на станалото е че същите твърдят, че при проверка на автомобила управляван от жалбоподателя те установили  , че  поради липса на съответния лепнат винетен стикер и съответен документ за платена винетна такса , той не бил заплатил съответната винетна такса по чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата и именно  поради това незаплащане на съответната  винетна такса от страна на жалбоподателя , те му съставили и съответния акт затова , както и че същият при съставянето на процесния АУАН  не е направил възражения срещу констатациите на свидетелите отразени в АУАН. Същите твърдят, че  действително по- късно им бил предоставен документ за внесена такса за закупен винетен стикер респ. винетна такса , но тя била с по- късна дата от тази на извършената проверка. Съдът кредитира тези показания на свидетелите като достоверни тъй като същите са единствените свидетели очевидци на извършените деяния от жалбоподателя , но и тъй като същите се подкрепят от единственото релеватно доказателство по делото , а именно представеният по делото касов бон за закупен винетен стикер за процесния товарен автомобил с ДК № А 28 76 КМ  от което писмено доказателство респ. документ е ясно посочено , че такъв винетен стикер за заплатена винетна такса е закупен за същия автомобил едва на дата 01.07.2016 г. / след датата на извършената проверка – която е на дата 30.06.2016 г. / от бензиностанция Лукойл находяща се в гр. Карнобат на бул. Москва.Поради това съдът намира, че по време на проверката товарния автомобил не е притежавал винетен стикер доказващ, че е била заплатена съответната държавна винетна такса за ползване на републиканската пътна мрежа, тъй като същите свидетели твърдят освен това и факта, че на мястото където е извършена проверката се изисква да бъде платен винетен стикер.   

           По делото и в жалбата си жалбоподателят твърди, че  е имало платен винетен  стикер за управляваното от него ППС преди извършването на проверката  , тъй като неговото и няколко ППС – та са били отдадени под наем на  определено юридическо лице и то е платило изискващата се пътна такса в  съответната форма на винетен стикер, като последният само не е бил залепен на съответното му място поради обективни и технически причини  и затова той е извършил адм.нарушение на разпоредбата на чл. 179 ал.5 от ЗДвП . Съдът намира, че това твърдение на  жалбоподателя се явява недоказано , респ. се и отрича от представените от него други писмени доказателства , а именно- договор за наем на МПС с полуремаркета от 27.05.2014 г. сключен между Мела Ауто и Агрошанскомерс ЕООД , анекс № 2  от 12.4.2016 г. към същия договор за отдаване под наем на автомобили и протокол № 2  тъй като в същите писмени доказателства въобще не е посочено , че се отнасят до процесното ППС . Съдът намира, че това същото твърдение се отрича и от главното доказателства по делото – процесния касов бон за закупен винетен стикер посочен по- горе. В тази връзка съдът не кредитира като достоверни и показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Ахмед Ахмед в тази им част тъй като те се опровергават от същото доказателство по делото.  Следователно съдът намира, че се доказа по един несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил адм.нарушения за които са му наложени и съответните адм. наказания, тъй като се събраха само и единствено доказателства , че  самият жалбоподател    е извършител на административните нарушения които му се приписват и  за което правилно и законосъобразно при правилно и законосъобразно  приложение на материалния закон са му наложени и горепосочените административни наказания.  В тази връзка съдът намира, че правилно и напълно законосъобразно спрямо жалбоподателят е осъществено цялото административно наказателно производство –правилно му е бил съставен и съответния АУАН в сроковете предвидени по чл. 34 ал.1 от ЗАНН и правилно и напълно законосъобразно и адм. наказващия орган преценявайки събраните по административно наказателната преписка доказателства му е наложил и горепосочените адм. наказания , като  освен това съдът намира, че  и АУАН и обжалваното наказателно постановление  не нарушават процесуалните разпоредби  на чл.36 и сл.  от ЗАНН тъй като в тях правилно са  посочени адм. нарушения , обстоятелствата при което те са извършени и са приложени достатъчно доказателства , които ги потвърждават и се  събраха единствено и само достоверни доказателства които категорично установяват, че жалбоподателят ги  е извършил и затова и съдът намира , че не са  нарушени от адм. наказващия орган твърдяните от жалбоподателя материални   разпоредби на ЗДвП и Закона за пътищата  и в случая не е налице и твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на АУАН и ЗАНН и наказателното постановление се явява напълно законосъобразно и правилно  издадено в изпълнение  на материалните закони посочени по- горе и в случая съдът намира, че обжалваното наказателно постановление  като напълно законосъобразно следва да бъде потвърдено  изцяло.

          Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

         

         

          ПОТВЪРЖДАВА  ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 16-0282-000295 от 29.07.2016 на Началник  РУП към  ОДМВР Бургас РУ Карнобат което  е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия Г № 575751 от 30.06.2016 година срещу  П.А.Н.  с ЕГН ********** ***  с което на същият за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал.5 от ЗДвП на основание чл. 179  ал.3 т.1  от ЗДвП  му е    наложено административно наказание – глоба   в размер на 3000  лв. и за друго извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 147  ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП  му е наложено второ адм. наказание – глоба в размер на 20 лв. ,  като напълно законосъобразно .

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: