Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 102 / 8.7.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На девети юни      две хиляди и шестнадесета година.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар ……………………Д.Е.……..........................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер.......478....по описа за............2015..................година

          Производството по настоящото дело е образувано  по повод подадената искова молба от ищецът К.В.Й. *** чрез пълномощника му адв. Димитринка В.  с която той  е предявил  срещу ответника Н.Й.Я.  обективно съединени искове  както следва : 1. иск по чл. 227 ал.1 б. В от ГПК- за отмяна на дарението   обективирано в договор за дарение  с нотариален акт  № 154 том III  н.д. № 1607 от 02.09.1997 г.  по регистъра на Районен съд Карнобат  с който  К.В.Й. е дарила на дъщеря си – ответницата Н.Й.Я.  нейните 2 / 6 ид. части от правото на собственост  върху недвижим имот находящ се в  гр. Карнобат, обл. Бургаска  административен адрес – ул. Патриарх Евтимий № 27 А бл. 14  представляващ жилище  - апартамент № 3  на първи етаж , вход II в жилищната сграда  сграда на блок № 14 , със застроена площ  на жилището  от 101, 59 кв.м. , състоящо се от две  спални , дневня , ухня ,  баня , тоалетна  и антре , ведно с принадлежащото му се избено помещение № 10 , заедно с  3, 47 % ид. части от общите части на жилищната сграда , както и 3, 37 % ид. части от правото на строеж  върху терена  на който е построена  сградата  поради отказ на дарената  Н.Й.Я.  да даде необходимата издръжка на дарителя К.В.Й. ,както и  2. иск с правно основание чл. 227 ал.5 от ГПК – частично предявен за сумата от 1250 лв. главница ,  с който ищцата К.Й. моли съда  да постанови решение с което да осъди  ответника Н.Й.Я. да й заплати в качеството й на дарител  на горепосочения имот паричната сума от 1250 лв.  представляваща част от обезщетение в общ размер на  25 000 лв.  за обогатяването на Н.  Й.Я.  със стойността на 1 / 3 ид. част от същото жилище в резултат  на отмененото дарение , ведно със законната лихва върху същата претендирана сума , начиная от датата на предявяването на  иск в КРС до окончателното й изплащане  . Същият горепосочен ищец моли  осъждането на ответника да му заплати всички направени от него съдебно деловодни разноски по настоящото дело , вкл. и адв.хонорар  на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

          В съдебно заседание така предявените  искове  се поддържат от ищецът  чрез процесуалният му представител  и се иска тяхното  уважаване изцяло така както са  предявени.

          Ответната страна  редовно уведомена за предявените срещу нея  искове  , на която  съдът е указал последиците от  неспазването на сроковете за размяна на книжа  и от неявяването на неин законен или процесуален представител  в съдебно заседание , като същата чрез процесуалният  си представител  е  подала писмен отговор в определения й от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който  приема , че така предявените искове са допустими за разглеждане по съображения изложени в същия й отговор , но оспорва същите искове като   изцяло неоснователни     и моли  съдът да ги отхвърли като такива по съображения посочени пак в отговора му на исковата молба . Освен това в същия си отговор на исковата молба  ответника е направил и възражение  за  прихващането  по повод на претенцията за обезщетение на предявения иск по чл. 227 ал.5 от ЗЗД с направените от нея подобрения в размер на  сумата от 1 500 лв. , която следва да бъде приспадната  от дължимото обезщетение , което тя следва да бъде осъдена да заплати , което  възражение като  направено в съответния преклузивен срок  съдът е  приел за разглеждане  по същество. 

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно  от приложените  ксерокопия на нотариален акт за дарение  на недвижим имот  № 154 том III  н.д. № 1607  /1997  г. по описа на Районен съд Карнобат и  нотариален акт  за покупко- продажба  на недвижим имот  № 187  том XII рег. № 5897  н.д. № 1127 / 2005 г. на нотариус с рег. № 323 на Нотариалната камара и с район на действие- района  на  Районен съд Карнобат е че ищцата К.В.Й.  е дарила на своите дъщери  Н.Й.Я. и С.Й.  Георгиева  в равни части , притежаваните  от нея 4 / 6 ид. части от правото на собственост върху недвижим имот находящ се в  гр. Карнобат, обл. Бургаска  административен адрес – ул. Патриарх Евтимий № 27 А бл. 14  представляващ жилище  - апартамент № 3  на първи етаж , вход II в жилищната сграда  на блок № 14 , със застроена площ  на жилището  от 101, 59 кв.м. , състоящо се от две  спални , дневня , кухня ,  баня , тоалетна  и антре , ведно с принадлежащото му се избено помещение № 10 , заедно с  3, 47 % ид. части от общите части на жилищната сграда , както и 3, 37 % ид. части от правото на строеж  върху терена  на който е построена  сградата, като дарителката К.Й. си е запазила правото  на пожизнено и безвъзмездно ползване на целия имот , който е дарила . По – късно с втория нотариален акт на 13.07.2005 г. С.Й. Георгиева е продала на сестра си – Н.Й.Я.  притежаваната  от нея  1 / 2 ид. част от процесното жилище и по този начин ответника  С.Й.Я. е станал негов единствен и изключителен собственик. По отношение на съдържанието на същите горепосочени договори и респ. истинността на тяхното  съдържание страните не спорят като ги приемат за напълно достоверни и отразяващи обективното положение по делото , включително и че ищцата притежава правото на пожизнено и безплатно ползване на процесния имот. Страните по делото не спорят и факта, че в момента ищцата живее в същото жилище самостоятелно  и необезпокоявано , като последното тя е осъществявала до месец май 2015 г., когато  при посещение в дома на ответницата – нейна дъщеря , същата  е направила искане ищцата да се  премести да живее при тях  , за да продадат апартамента , поради нужда от средства за закупуване на апартамент на внука на ищцата , респ. сина на ответницата  , или  те да отидат да живеят при нея / ответницата и мъжът й / и  да продадат собственото си жилище , за същата цел , на което искане ищцата категорично отказала . Същите факти се признават от страните по делото , а и се доказват от разпитаните в съдебно заседание свидетели.

Видно от приложената  нотариална покана е че на 07.05.2015 г. ищцата  е направила официално искане на ответника Н.Я. да й заплаща издръжка  в размер от 150 лв. ежемесечно до всяко 20- то число на съответния месец за дължима издръжка , като й е указала ,че ако не  извърши  съответното първо плащане , ще  се счита , че  има отказ да й дава издръжка , което ще й даде основание  да подаде иск за отмяна на  направеното от нея дарение, като същата нотариална покана е била получена от ответника Н.Я. на 13. 05.2015 г. видно от приложената разписка. Видно от справката за лице  извършена  по персоналната партида  на Н.Й.Я.  на дата 15.05.2015 г. е че същата е дарила заедно със съпруга си  Иван Янев , целия процесен имот- представляващ жилище – апартамент , посочен и конкретизиран по- горе на дъщеря си Кремена Иванова Я. . Ответника Н.Я. е оспорила нуждата на ищцата от издръжка  като е изтъкнала много съображения затова и  й е предложила да продаде апартамента и след тази продажба на й плаща издръжка в размер на 100 лв. ежемесечно в размер  респ. в рамките на получените пари от  дарената й 1 / 3 ид. част от процесния имот, като този писмен отговор е получен от ищцата на  21.05.2015 г. . След като е получила този отговор ищцата е инициирала настоящото  гражданско производство с което  е предявила горепосочените искове срещу ответницата , на дата 12.06.2015г.. На дата 05.06.2015 г. собственика на апартамента – нейната внучка Кремена Я.  е подала чрез баща си  Иван Янев, зет на ищцата  ,  искане за разпределяне на правото на ползване на процесния имот  респ. на всяко едно от неговите помещения и подписване на споразумение в този смисъл , като тя е  получена на 18.06.2015 г. от ищцата К.Й. , видно от представения констативен протокол , като в него същата е заявила , че не желае  да си разпределят със същата ползването на имота  към онзи момент и й предлага да й заплаща месечен наем в размер на 50 лв. и е отказала да й предаде ключ от жилището  , тъй като са страхувала , че нейните родители  / ответницата и съпруга й – съпрузите Н. и Иван Яневи /  ще влизат в жилището и ще я тормозят  по всяко време на денонощието.В отговор на нейното предложение – на ишцата , същата е била уведомена  от собственика на апартамента , чрез неговия представител , за сметката на която да заплаща  предложената от нея наемна цена в размер на 50 лв., като по делото има доказателства , че ищцата плаща ежемесечно същата наемна цена , като от показанията на свидетелите , които съдът намира, че са непротиворечиви в тази им част , същите наемни средства се дават на ищцата от другата й дъщеря С. Георгиева. По този начин съдът намира, че вместо да получава издръжка от дъщеря си – ответника  Н.Я. , ищцата е била задължена да заплаща на внучката си наемна цена за ползвания апартамент в размер на 50 лв. , като затова има намеса дъщеря й – ответницата и нейния съпруг Иван Янев и с техните действия , те са докарали ищцата да  плаща същата наемна цена и то без основание затова.         

Въз основа на същите приложени по делото горепосочени писмени и  доказателства и събраните такива писмени и гласни доказателства , съдът намира, че следва да се занимае с иска по чл. 227  ал.1 б. В  от ЗЗД – за отмяна на извършеното дарение поради отказ на надарения  да даде издръжка от която дарителят се нуждае. При преценка на доказателствата по делото събрани по този иск  съдът намира, че следва да направи своите правни изводи  спазвайки тълкувателно решение № 1 / 2013  от 21.10.2013 г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС на Р България където подробно е изяснен въпроса  във връзка с проява на непризнателност  когато дареният не предостави поискана от дарителя издръжка  от която той трайно се нуждае при предявен такъв идентичен иск като настоящия. Съгласно разпоредбата на чл. 227 ал.1 б. В от ЗЗД  дарението може да бъде отменено  когато дареният отказва да даде на дарителя  издръжка от която той се нуждае . Предпоставките  които съставляват основание  за отмяна на дарението по този текст  от закона  трябва да са кумулативно съществуващи и са следните: трайна нужда  от издръжка на дарителя , да е направено искане от дарителя до дарения да му дава издръжка  и отказ на надарения да дава издръжка на дарителя. В случай , че такава възможност  от издръжка не възникне или не бъде поискана издръжка , то задължението на дарения към дарителя си остава морално и  неизпълнението му не е скрепено със санкция.В случая правото  на дарителя да иска отмяна на извършеното от него дарение  възниква когато е налице   обществено укоримо поведение на дарения в такава висока степен  която да е сходна  на степента му на укоримост  на поведението му  в другите уредени  от закона основания за отмяна на дарението. В същото тълкувателно решение е точно изяснен въпроса , че при настоящия иск по чл. 227 ал.1 б. В от ГПК  не е налице проява на непризнателност , когато дареният  не предостави поисканата от дарителя издръжка  от която той трайно се нуждае, ако поради  липсата на достатъчно парични средства с даването на съответната издръжка на дарителя , дареният  би поставил себе си и лицата , които е длъжен  да издържа по закон  в по- лошо положение от това на дарителя.        

В тази връзка съдът намира, че следва да посочи съответните събрани по делото доказателства :Видно от приложените  епикризи , приложени към  медицинското досие на ищца К.  Й. и другите писмени доказателства  към него , както и от заключението навещото лице К.А.  по допълнителната  съдебно икономическа експертиза по делото , което заключение като отговарящо на всички поставени му задачи от страните по делото , съдът възприема като окончателно и достоверни , които пък доказателства , като неоспорени от страните по делото, съдът е приел като абсолютни доказателства  е че ищецът К.В.Й.  страда от неинсулинозависим захарен диабет , като това лечение изисква прием да медикаменти и то перманентно ,като вещото лице е посочило , че същата  осъществявапостоянен прием на следните лекарства – софамет, манинил, наклофен и  допелхерц / витамини за диабетици / , които са на обща стойност от 17, 16 лв. ежемесечно , от които само лекарството Софамет  се заплаща от НЗОК, а останалите  лекарства на общата сума от 12, 35 лв. ежемесечно заплаща сама тя.   .  Видно от горепосочената нотариална  покана  получена на 13.05.2015 г. от ответника Н.  Я.  е че ищецът К.  Й.  е уведомил писмено  и е поискал издръжка от ответницата Н.  Я. в размер  на 150 лв. ежемесечно,  като по този начин е посочено конкретно какъв е размера на   издръжката която е била поискана от тази ответница и за какъв период от време и целите за която  тази издръжка за какво е нужна на ищеца – а именно, че тя му е била нужна за лекарства и лечение свързано с болестта на ищеца , както и за ежедневните й нужди от  храна , облекло и битови разходи. Видно от приложената справка от  Националния осигурителен институт  на Р България  и от заключението на горепосоченото вещо лице е че ищецът получава пенсия в размер на сумата от 249, 01 лв. ежемесечно , който негов размер на пенсията е много нисък за да задоволява същата ежемесечните си горепосочени нужди ,респ. същият е в размер много по -  малък от минимален размер на работна заплата за страната ни  , като ищецът е ангажирал доказателства , че тази получавана от него пенсия не му е стигала за задоволяване на личните му нужди  от храна , медикаменти  и др. битови нужди , като затова е поискал от ответницата допълнителна издръжка. Същото вещо лице  посочва в заключението си , че за определяне на  необходимите  средства за нормален живот на  ищцата  могат да се вземат данни  от реалната консумация от нейна страна  на ел. енергия ,  вода и медикаменти , като съдът не споделя този извод на вещото лице , тъй като тези разходи за императивните разходи без които ищцата не може да преживява , а не са тези за водене от нейна страна на нормален живот . Същото вещо лице допълва в същото негово заключение , че за останалите  нужди на ищцата могат да се използват  средностатистическите данни  за консумация  на продукти и услуги  , включени в малката потребителска кошница, които вещото лице , посочва , че са достатъчни за нормален живот  и оценява на сумата от 299, 68 лв., като посочва още , че ищцата е получила средномесечна сума  включваща пенсия и съответните добавки в размер на  общата сума от 250, 49 лв. , а заедно с помощите за отопление в размер на общата сума от 280, 57 лв., като вещото лице посочва , най- накрая , че за нормалното осигуряване на живот за ищцата , ответницата следва да доплаща ежемесечно в размер на сумата от 19, 11 лв. Съдът не споделя този извод на вещото лице , че на ищцата за да води нормален живот е необходима за доплащане сумата от 19, 11 лв. ежемесечно , която сума ответницата и заплаща на ищцата , тъй като тази сума не осигурява нормален живот на ищцата , а живот на същата в лишения, тъй като това вещо лице , не е взело впредвид  сумата която е нужна на ищцата за да води здравословен начин на живот, който при нейната болест изисква съответната месна диета ежедневно , което се и потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели . В тази връзка съдът преценява  показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание  , а това са  Димка Караиванова  - единствената свидетелка без родство със страните по делото и в независимо положение от страните по делото, чиито и показания затова съдът счита за напълно достоверни   , Атанас Георгиев – зет на ищцата ,  Димитрина Димитрова – живееща в семейството на ответницата и Иван Янев  съпруг на ответницата , като съдът счита , че  намиращите  се в роднинска връзка със страните по делото и под тяхна зависимост свидетели , съобразно с разпоредбата на чл. 172 от ГПК , че същите дават показания с които принасят щото делото да е в полза на съответните страни и с оглед тяхната заинтересованост по настоящото дело , но съдът намира, че следва да подчертае отново , че за най- достоверни намира показанията на разпитаната по делото свидетелка Караиванова  тъй като, че тя единствена се явява незаинтересована от изхода на настоящото дело , а и с оглед на това , че нейните свидетелски показания , не биха попадали под състава на нормата на чл. 290 от НК и видно от показанията на същата разпитана свидетелка , е че ищецът К.  Й. няма  достатъчно пари за издръжката си  и му трябвало фактически лице , което да му помага, да се грижи  и да му дава издръжка, тъй като ищцата  ежемесечно изпитва остра нужда от издръжка в парични средства необходима й за закупуване на  изключително нужните й за оцеляване местни продукти за диетата й като болна от диабет и за нуждата й от  дрехи , които тя не може да закупи нови , а взема постоянно заеми от същата свидетелка за да си купува такива втора употреба. Освен това същата свидетелка като  постоянно посещаваща ищцата твърди , че същата освен това има нужда от зъболечение , което ищцата не провежда пак поради липса на парични средства .Същата свидетелка твърди, че ищцата си е запазила само сумата от 2 000 лв. за погребение  и направа на паметник , което се потвърждава от писмото на Алфабанк АД гр. София офис Карнобат  и намира, че същата ищца има право да държи тези пари за тези нужди, тъй като това е обичайно право на българския народ .  Видно от същите свидетелски показания , които се явяват и непротиворечиви съдът намира, че ищецът доказа , че не може да се издържа от получаваната от него пенсия и допълнителни доходи  и че същият по този начин се нуждае от допълнителна издръжка, която не бива да се смесва с необходимите и нужни му грижи   от които той също се нуждае. Освен това с нарочна декларация приложена към делото ищецът респ. ищцата е декларирала , че няма движимо или недвижимо имущество и други доходи от които може да се издържа. От друго страна страните по делото не спорят, което се и вижда от представените по делото  удостоверения за доходите на ответницата и нейният съпруг е че  и по този начин  ответницата  за периода от  12 месеца респ. от  месец февруари  2015 г. до месец февруари 2016 година има общ доход в размер на  20 446, 86 лв. или средномесечен такъв  в размер на  1703, 91 лв.  , а съпругът й Иван Янев има  за периода от  месец март  2015 г. до месец февруари 2016 г.  средномесечен доход от пенсии в размер на сумата от  7 517, 56 лв. или средномесечен такъв  в размер на 626, 46 лв. , като по този начин същото семейство на ответника Я. получава  средномесечен общ доход в размер на сумата от 2330, 37 лв.  и има същата има достатъчно  парични средства за да задоволява своите собствени нужди , тези на семейството си  и  да отделя поисканите средства от ищцата без особени затруднения. По този начин съдът намира, че същата разполага по обективни причини с парични средства  от които може да отделя такива и да дава съответна издръжка на дарителят й- нейната майка К.Й. без каквито и да са затруднения. Съобразно горепосоченото тълкувателно решение № 1 / 2013 година на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС на Р България гр. София това нейно обективно положение- тази нейна обективна възможност да дава издръжка на дарителя си прави ответницата непризнателна и това е предпоставка за разваляне на същия договор за издръжка по смисъла на чл. 227 ал.1 б. В от ГПК. Нещо повече самият ищец доказа и една друга кумулативна предпоставка  по смисъла на същата горепосочена разпоредба и това е че той има трайна нужда от издръжка, поради неговата болест от една страна налагаша закупуването от него на лекарства , а от друга страна спазването на дието за която той в момента няма нужните средства  . Горепосочените така установени от съда факти водят последният до единствения му правен извод , че същият иск се явява напълно основателен и доказан ведно с всички законни последици от това.Тука следва да се добави от съда че направеното позоваване  по чл. 227 ал.3 от ГПК за погасяването по давност на този иск поради изтичането на  1- годишния  давностен срок за предявяването на иска от  съответното неизпълнение на това задължение  се явява неоснователно тъй като изпълнението респ. задължението да се дава издръжка е всекидневно и от всяко едно неизпълнение започва да тече нов давностен срок в който може да се предяви настоящия иск . Следователно съдът намира, че така предявения иск като напълно основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.

По делото не се спори и факта, че след получаването на нотариалната покана от ищцата за заплащане на поискана издръжка , ответницата заедно със съпруга си е отчуждила в полза на дъщеря си Кремена Я. процесния имот чрез съответна едностранна сделка дарение. Следователно съгласно разпоредбата на чл. 227 ал.5 от ГПК при предявяването на горния иск  за отмяна на дарението се счита , че  е налице  обогатяване в полза на ответника  и при уважаването на иска той следва да върне за това свое обогатяване съответно обезщетение   поради тази негова непризнателност , като следва да върне имота , а ако същия не е в него  респ. подарения имот е отчужден той следва да върне  равностойността му в пари  към този момент  ведно със съответната законна лихва . Това релевантно обогатяване се преценява  по времегледане на настоящото дело  , като подлежи на оценка това  с което ответницата се е обогатила. По този начин ищцата следва да получи  онова  което е дала на ответницата  и това е подарената от нея 1 / 3 ид. част от имота , но съобразявайки се с нейната оценка към този момент и това е че тази 1 / 3 ид. част от имота е с вещна тежест- учреденото право на ползване и с това се е и обогатила ответницата.Действително ответницата Н.  Я.  е прехвърлила  имота безвъзмездно  на дъщеря си поради получената нотариална покана от ищцата , но ако той беше в нейния патримониум , отмяната на процесното дарение  би довела  до възможността ищцата  да получи пазарната стойност на имота  си  към датата на отмяна на дарението и затова съдът приема , че с тази сума  по този начин ответницата се е обогатила, тъй като съдът приема , че е без значение  обстоятелството , че имота е бил прехвърлен безвъзмездно, тъй като извършвайки тази сделка   с дарения имот , ответницата е увредила ищцата и й дължи съответното обезщетение по пазарни цени към датата на отмяна на дарението. Видно от заключението на вещото лице Б.К. , чието заключение като неоспорено от страните по делото съдът е приел като абсолютно доказателство и с оглед на нейната компетентност в тази насока , е че същата е оценила целия процесен имот на сумата от 36 300 лв. , а  пазарната стойност на дарената  1 / 3 ид. част от него на сумата от 11 100 лв. Следователно  ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетение в размер на сумата от 1250 лв. , така както е предявен  този иск . Отделно ответницата е направила възражение за прихващането на тази сума със сумата от   1500 лв. представляваща стойността на направените от ответника подобрения в имота изразяващи се в : монтаж на външни ролетни щори  на двете южни стени ,  основен ремонт на баня- подмяна на фаянс , циментова замазка  върху съществуващата мозайка  на пода и поставяне на теракотни плочи ,  основен ремонт в тоалетна – полагане  на фаянс ,  изравнителна замазка върху мозайка, теракотни плочи , монтаж на моноблок, шпакловка по стени и тавани в дневната , , боядисване с латекс  по стени и тавани в дневната , кухня , коридор, южна спалня , фасадно боядисване с фасаген  на стени и тавани  на балкони  пред дневна  и спалня с южно изложение , боядисване с блажна боя по врати  двустранно,, боядисване с блажна боя  по прозорци и вратопрозорци  в дневна и спалня  с южно изложение  едностранно  от вътрешна страна  и блажно боядисване на  балконска  врата в кухня едностранно . Страните са поискали тяхната оценка , като вещото лице е изчислило , че средната пазарна  стойност на извършените ремонтни работи възлиза на сумата от 3 074, 65 лв. или припадащата се част е на стойност от 1 024 , 88 лв.  и в тази му част това възражение следва да бъде уважено , като тази сума следва да бъде приспадната от сумата за обезщетение в размер на 1250 лв.     

 Ищцата е поискала присъждането на направените от нея съдебни разноски по настоящото дело съразмерно с уважените от съда искове и съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 556, 68 лв. съразмерно уважените  предявени от нея искове на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .

Освен това на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ответникът  е поискал съдът да му присъди и направените от него съдебни разноски по настоящото дело за които той е приложил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК , като съдът прецени, че ищецът  следва да бъде осъден да заплати на ответникът  сумата от 921 лв. съобразно отхвърлянето отчасти   на предявения от ищеца  иск по чл. 227 ал.5 от ЗЗД поради направеното прихващане , която сума  представлява направените от него съдебни разноски по настоящото дело .

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

                                  

 

Р     Е     Ш     И:

         

         

         

          ОТМЕНЯ дарението извършено с договор за дарение  обективиран с нотариален акт  № 154 том III  н.д. № 1607 от 02.09.1997 г.  по регистъра на Районен съд Карнобат  с който  К.В.Й. с ЕГН ********** ***  , същата със съдебен адрес -  и пълномощник адв. С.Х. Гонкова – Трайкова с адрес на кантора  в гр. Карнобат, обл. Бургаска  ул. С. Кофарджиев № 2 е дарила на дъщеря си Н.Й.Я. с ЕГН ********** с адрес ***  нейните 2 / 6  респ. 1 / 3 ид. части от правото на собственост  върху недвижим имот находящ се в  гр. Карнобат, обл. Бургаска  административен адрес – ул. Патриарх Евтимий № 27 А бл. 14  представляващ жилище  - апартамент № 3  на първи етаж , вход II в жилищната сграда  сграда на блок № 14 , със застроена площ  на жилището  от 101, 59 кв.м. , състоящо се от две  спални , дневня , кухня ,  баня , тоалетна  и антре  при граници : изток- външен зид , запад- външен зид , север-  А.Москов,  юг- К. Чанев , , ведно с принадлежащото му се избено помещение № 10 при граници : изток – М. Стефанов ,  запад- Д. Тодоров , север- външен зид  и юг- коридор  , заедно с  3, 47 % ид. части от общите части на жилищната сграда , както и 3, 37 % ид. части от правото на строеж  върху терена  на който е построена  сградата  поради отказ на дарената  Н.Й.Я.  да даде необходимата издръжка на дарителя К.В.Й. от която последната се нуждае .

ОСЪЖДА Н.Й.Я. с ЕГН ********** с адрес ***  да заплати на К.В.Й. с ЕГН ********** ***  , същата със съдебен адрес -  и пълномощник адв. С.Х. Гонкова – Трайкова с адрес на кантора  в гр. Карнобат, обл. Бургаска  ул. С. Кофарджиев № 2 сумата от 225, 12 лв. представляваща част от обезщетение в общ размер на  11 100 лв.  за обогатяването на Н.  Й.Я. с ЕГН ********** с адрес ***   със стойността на 1 / 3 ид. част от същото отчуждено горепосочено жилище в резултат  на горепосоченото отменено дарение , ведно със законната лихва върху същата претендирана сума , начиная от датата на предявяването на  иск в КРС – 12.06.2015 г. до окончателното й изплащане  , като за разликата  до пълния му предявен размер от 1250 лв.  отхвърля иска  като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на Н.Й.Я. с ЕГН ********** с адрес ***  за стойността на направените подобрения в същия имот изразяващи се в : монтаж на външни ролетни щори  на двете южни стени ,  основен ремонт на баня- подмяна на фаянс , циментова замазка  върху съществуващата мозайка  на пода и поставяне на теракотни плочи ,  основен ремонт в тоалетна – полагане  на фаянс ,  изравнителна замазка върху мозайка, теракотни плочи , монтаж на моноблок, шпакловка по стени и тавани в дневната  , боядисване с латекс  по стени и тавани в дневната , кухня , коридор, южна спалня , фасадно боядисване с фасаген  на стени и тавани  на балкони  пред дневна  и спалня с южно изложение , боядисване с блажна боя по врати  двустранно, боядисване с блажна боя  по прозорци и вратопрозорци  в дневна и спалня  с южно изложение  едностранно  от вътрешна страна  и блажно боядисване на  балконска  врата в кухня едностранно.

ОСЪЖДА  Н.Й.Я. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на  К.В.Й. с ЕГН ********** ***  , същата със съдебен адрес -  и пълномощник адв. С.Х. Гонкова – Трайкова с адрес на кантора  в гр. Карнобат, обл. Бургаска  ул. С. Кофарджиев № 2 сумата от 556, 68  лв. представляваща направените от нея  съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .                              

ОСЪЖДА К.В.Й. с ЕГН ********** ***  , същата със съдебен адрес -  и пълномощник адв. С.Х. Гонкова – Трайкова с адрес на кантора  в гр. Карнобат, обл. Бургаска  ул. С. Кофарджиев № 2  да заплати на  Н.Й.Я. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 921  лв. представляваща направените от нея  съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.3 от ГПК .                              

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: