Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                                               

                                              № 40 / 15.3.2016 г.

 

                              град Карнобат,15.03.2016 година

 

 

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

    Карнобатският районен съд…………колегия,в публично заседание

на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                              2.

 

 

при секретаря В.Х. и в присъствието на  прокурора………, като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ АНХД № 25 по описа за 2016 година,за да се произнесе взе предвид :

 

    Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

    С наказателно постановление № 15-0454-000272/01.10.2015 година на началника на РУП към ОДМВР Бургас,РУ-град Сунгурларе,на С.И.Г.,ЕГН- **********,***,е наложено наказание на основание чл.183,ал.1,т.1, предложение 1-во от ЗДвП –глоба в размер на 10 лева за нарушение разпоредбата на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.1,т.1, предложение 2-ро-глоба в размер на 10 лева за нарушение разпоредбата на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.1,предложение 3-то –глоба в размер на 10 лева за нарушение разпоредбата на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП и на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП– глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение разпоредбата на чл.174,ал.3 също от ЗДвП.

   Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателя е атакувал същото с оплакване относно неговата незаконосъобразност  и неправилност,обусловена от наличието на съществени процесуални нарушения при издаването му. Предвид горепосоченото моли съда да постанови решение,с което да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.

    Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание,като обаче изразява писмено становище в смисъл,че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

    Въззивният съд,като взе предвид съвкупната и поотделна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на жалбоподателя,намира за установено от фактическа и правна страна следното.

   Жалбата,като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН е процесуално допустима.

    Разгледана по същество на наведените в нея основания същата е напълно основателна,поради следните съображения :

    От приложения към делото АУАН № 282 от 01.09.2015 година,изготвен от Г.Д.Д.,на длъжност младши автоконтрольор при РУП-град Сунгурларе,се установява,че същия е съставен за това,че на 01.09.2015 година около 23.35 часа в село Велислав,на изхода по посока село Везенково,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „ВМВ” с регистрационен номер „ СН 0959 АН”,собственост на Михаил Колев Коев,ЕГН – **********,***,като при проверката той не представил СУМПС и КТ към него,както и свидетелство за регистрация на МПС,а освен това  управлявал автомобила в явно нетрезво състояние и отказал да даде проба на място за употреба на алкохол с дрегер 7510 АRDN 0066.На същия е бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0443357,който той отказал да получи и даде кръв за химичен анализ.

    В АУАН било посочено също така,че с това си деяние жалбоподателя извършил нарушение разпоредбата на чл.100,ал.1,т.1 и ал.2 и чл.174,ал.3 от ЗДвП.

   Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление № 15-0454-000272/01.10.2015 година на началника на РУП към ОДМВР Бургас,РУ-град Сунгурларе,с което на С.И.Г.,ЕГН- **********,***,е наложено наказание на основание чл.183, ал.1, т.1,предложение 1-во от ЗДвП –глоба в размер на 10 лева за нарушение разпоредбата на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.1, т.1, предложение 2-ро-глоба в размер на 10 лева за нарушение разпоредбата на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.1,т.1,предложение 3-то –глоба в размер на 10 лева за нарушение разпоредбата на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП и на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение разпоредбата на чл.174,ал.3 също от ЗДвП.

 

 

    При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

    Съдът констатира, че при образуване на административно-наказателното производство срещу жалбоподателя са нарушени императивни правила, пряко свързани с правото му на защита и регламентираните в закона гаранции за упражняването му ефективно и в пълен обем.

    Този извод произтича от неспазването на процедурата по връчване на екземпляр от съставения акт за установяване на административно нарушение. Видно от съдържанието на АУАН № 282 от 01.09.2015 година, документът е съставен при отказ на нарушителя да го подпише, удостоверено с подписа на един свидетел,съобразно изискванията на чл.43,ал.2 от ЗАНН.Необходимо е да се отбележи,че в това отношение  процесуалните правила са спазени. Подобен извод обаче, не може да се формира по отношение задължението за връчване на препис от акта на нарушителя. В оформената в АУАН разписка под съдържанието му негов подпис също липсва,което дава основание да се приеме, че актосъставителят не е изпълнил задължението си по чл.43,ал.5 от ЗАНН.Нужно е да се посочи,че ако причината за това е отказа на нарушителя да получи препис от АУАН,то същият отказ е следвало да бъде удостоверен по надлежния ред.Доколкото в ЗАНН не е уредена изрично хипотеза на отказ за получаване на екземпляр от АУАН, респективно-реда за удостоверяването му, по аналогия следва да се приложи начина на удостоверяване на отказа по чл.43,ал.2 също от  ЗАНН-със свидетел, което в случая не е сторено. Предвид формалния характер на административно-наказателното производство, всяко действие засягащо правата на нарушителя, за да има процесуална стойност,следва да бъде извършено и удостоверено по предвидения за това ред.

    Затова, записът в разписката под съдържанието на акта "отказва", неудостоверено по предвидения ред, не дава основание за еднозначен извод, че невръчването на преписа е било по причина отказ на жалбоподателя да го получи.

    Нарушението е съществено доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя - върху възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Безспорно е, че като не е получил екземпляр от акта, с който е образувано административнонаказателното производство срещу него, лицето сочено като нарушител е било затруднено да упражни редица свои права и правни възможности – да се запознае обстойно с предявеното му "обвинение" и с правната квалификация на същото, обосновано да мотивира възраженията си в процедурата почл.44,ал.1 от ЗАНН,да прецени какви евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране от АНО, така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му противоправно поведение.

    Като последица от упоменатото по-горе  нарушение липсата на воля от страна на АНО да съобрази действията си със законовите изисквания е отмяната на обжалвания акт на процесуално основание,без спора въобще да се разглежда по същество и без да се дава отговор на въпросите извършил ли е нарущителят вмененото му административно нарушение и действал ли е при това виновно.

    От изложеното следва извода,че атакуваното постановление  се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание.И това е така,защото в случая е налице ограничаване правото на защита на жалбоподателя,което прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП,доколкото районният съд в производството по обжалване на НП по реда на чл.59-63 от ЗАНН следва да установява съществуването или несъществуването на опи-саното в него административно нарушение и съответно-съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма,регламентираща същото като администра-тивно нарушение.Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното по-становление административно нарушение предпоставя индивидуализа-цията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на ЗАНН.

    Докато законът в чл.53,ал.2 от ЗАНН дава възможност на административно-наказващия орган да издаде НП,макар в АУАН да е допусната нередовност,стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,самоличността на нарушителя и неговата вина,то това положение не се отнася до издаваното НП,при което административно-наказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН,като неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на НП,и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание,без да се разглежда спора по същество.

    Като цяло всичко изложено по-горе мотивира извода за отмяна на обжалваното наказателно постановление като  незаконосъобразно от процесуално-правна страна,което не налага обсъждането на спора по същество,тъй-като нередовността на наказателното постановление-пред-мет на обжалване  в настоящото производство, от процесуалноправна страна води до невъзможността същия акт да породи последиците,към които е насочен,защото се явява незаконосъобразен.Ерго-на това основа-ние процесното наказателно постановление следва изцяло да бъде отмене-но.

   Извън горепосоченото и макар че е ненужно обсъждането на спора по същество следва да се спомене и обстоятелството,че разпитани в съдебно заседание актосъставителят Г.Д. и свидетелят при установяване нарушението и съставянето на процесния АУАН И.И.,и двамата свидетели изрично сочат,че не са видели жалбоподателя да управлява процесния автомобил,което несъмнено навежда на извода,че нарушенията,за които е санкциониран последния не са доказани по надлежния ред,а това също дава достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Мотивиран от гореизложените съображения,съдът

                                           

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :       

 

 

      ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 15-0454-000272/01.10.2015 година на началника на РУП към ОДМВР Бургас,РУ на МВР-град Сунгурларе,с което на С.И.Г.,ЕГН- **********,***,е наложено наказание на основание чл.183, ал.1, т.1,предложение 1-во от ЗДвП –глоба в размер на 10 лева за нарушение разпоредбата на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.1, т.1, предложение 2-ро-глоба в размер на 10 лева за нарушение разпоредбата на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.1,т.1,предложение 3-то –глоба в размер на 10 лева за нарушение разпоредбата на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП и на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение разпоредбата на чл.174,ал.3 също от ЗДвП.

    Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен  съд в 14-дневен срок,считано от съобщаването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :