Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

 

                                                         № 65 / 25.1.2016 г.

 

                                      град Карнобат,25.01.2016 година

    

  Карнобатският районен съд,пети състав, в днешното си закрито разпоредително заседание,в състав :

районен съдия Златко КОСТАДИНОВ,като разгледа Н.О.Х.Д. № 17/2016 година по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното :

    След образуването на делото съдът,осъществявайки вменените му по силата на чл.248 от НПК задължения,констатира,че не са налице условията за разглеждането му в съдебно заседание,поради следните обстоятелства :

   Със свое определение от 17.07.2015 година съдът е прекратил на основание чл.288,т.1 от НПК  производството по н.о.х.д. № 363/2014 година и върнал същото за допълнително разследване на Районна прокуратура - град Карнобат,с оглед отстраняването на  констатираните отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по време на досъдебното производство,като в тази връзка е изходил от обстоятелството,че въпросът за размера на вредите,причинени с извършеното от дееца престъпление съставлява съществена част от предмета на доказване в наказателното производство,което обаче не е сторено по надлежния ред,тъй-като по време на досъдебното производство за вещо лице е бил назначен неспециалист в областта на пчеларството и въпреки неколкократно отправяните искания от пострадалия за назначаване на такъв специалист (инженер по животновъдни науки,респективно- специалист по селекцията и репродукцията на пчели),тези искания не са били уважени,по който начин пък е била нарушена императивната норма на чл.102,т.2 от НПК.Като последица от това пък се е достигнало до неизпълнение задължението,вменено на прокурора с нормата на чл.246,ал.2 от НПК,произтичащо от основния принцип, залегнал в разпоредбата на чл.14,ал.1 също от НПК,в резултат на което пък се е достигнало до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия (обвиняемия)и пострадалия с оглед организацията на тяхната защита в съдебната фаза на наказателното производство.По своята същност посоченото процесуално нарушение е съществено,тъй-като накърнява едно от основните права на обвиняемия,а именно-да научи в извършването на какво точно престъпление е обвинен,за да може съответно успешно да организира защитата си.

    Освен това съдът е приел,че са налице доказателства,от които да последва извода за наличието на съучастие в извършената от подсъдимия И.Т. престъпна дейност,който въпрос не е изследван достатъчно от цялостно.Това обаче  при евентуалното установяване на съизвършителство между този подсъдим и друго лице би се стигнало отново до промяна квалификацията на деянието на същия.

    Във връзка с горепосоченото съдът е приел,че  обективираните в обвинителния акт изводи на прокурора се свеждат единствено до отбелязването,че подсъдимият И.  Т. по повод даването на обяснения за извършената кражба е заявил,че сина му Мариян Т. нямал нищо общо и  не знаел,че извършват кражба.Нищо друго не е отбелязано в обвинителния акт от прокурора по този въпрос.Всичко това обаче е прието за твърде неубедително от съда и че в никакъв случай не би следвало да служи за достигането до изводи за евентуалната невиновност на дадено лице,още повече,че съгласно материалите от досъдебното производство сина на подсъдимия е посочен като съизвършител с баща си в кражбата на кошери. Освен това съдът се е съобразил с това,че в обясненията си пред полицаите Мариян Т. направил признание,че заедно с баща си е участвал в кражбата на кошери на 13.05.2014 година.Съдът е взел предвид обстоятелството,че именно Мариян Т. е завел полицейските служители до единия от пчелините и по-точно до този,находящ се в землището на Карнобат,в близост до ДГС-Карнобат.Взел е предвид също така и наличието на множество противоречия в обясненията на баща и син,чийто анализ отново дава основание за изводи в посочения по-горе смисъл.Така например  в протокола за разпит на М.Т. от 22.07.2014 година същият изрично е заявил,че едва след като е почнало преследването им от пострадалия той  е разбрал,че баща му е имал намерението да краде кошерите.В протокола му за разпит от 11.06.2014 година обаче Мариян Т. заявява,че след като колата им била блъсната от колата на пострадалия,се досетил,че най-вероятно баща му е взел кошерите без знанието на собственика им.Нещо повече-съдът се е съобразил и с обстоятелството,че в съдебното заседание по делото,проведено на 27.03.2015 година,свидетелят Димитър Атанасов Узунов изрично е заявил,че при кражбата на 13.05.2014 година и по-конкретно по време на преследването на автомобила,марка „Нисан”,с който са били откраднати кошерите,е видял много добре,че този  автомобил е бил управляван от сина на подсъдимия,а именно – Мариян Иванов Т.,посочвайки го с ръка.

    И още нещо-съдът е счел за твърде несъстоятелно изводите на обвинението относно участието на определени лица в извършването на едно престъпление да се основават единствено на изявленията на определен обвиняем,именно поради което е прекратил и върнал делото за доразследване.

     Посоченото по-горе е навело съда на извода,че в настоящия случай е налице неясно и неточно фактическо и  юридическо формулиране на  обвинението,респективно-противоречие между фактическите обстоятелства на обвинението и правната квалификация,което от своя страна  е породило извода,че правото на защита на подсъдимия  не е  гарантирано така, както  изисква наказателно-процесуалния кодекс, а това по този начин, както бе отбелязано по- горе,  създава пречки по отношение организацията  на  защитата на  последния,защото води до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия(обвиняемия) и пострадалия с оглед организацията на защитата им в съдебната фаза на наказателното производство,съответно конституирането му в качеството на частен обвинител и/или граждански ищец. Този свой пропуск не е поправил по реда на  чл.287,ал.1 от НПК.

    Именно поради гореупоменатото съдът счита,че  се е достигнало до неизпълнение задължението,вменено на прокурора с нормата на чл.246,ал.2 и ал.3 от НПК.

    На практика обаче районният прокурор е внесъл абсолютно същия обвинителен акт, въз основа на който е образувано настоящото Н.О.Х.Д. № 17/2016 година по описа на съда,без обаче да е налице отстраняване на констатираното от съда нарушение,.

     Именно поради това е необходимо съдебното производство да бъде отново прекратено и делото-върнато на прокурора за отстраняване на констатираните с определение от 17.07.2015 година   по н.о.х.д. № 363/2014 година отстраними съществени процесуални нарушения,тъй-като накърняват едно от основните права на обвиняемия-да научи в извършването на какво точно престъпление е обвинен,за да може съответно да организира успешно защитата си,както и на пострадалия с оглед организацията на защитата на последния в съдебната фаза на наказателното производство.

    Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.249,ал.2,във връзка с чл.248,ал.2,т.3 от НПК,съдът

 

                            Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И  :

 

      ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 17 по описа на Районен съд-град Карнобат за  2016 година.     

    ВРЪЩА делото на Районна прокуратура-град Карнобат за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение,посочено по-горе в настоящото разпореждане.

     Настоящото разпореждане може да бъде обжалвано и(или) протестирано с частната жалба и(или) частен протест на основание чл.341,ал.2,във връзка с чл.249,ал.3 от НПК пред Бургаския окръжен съд в седемдневен срок,считано от връчването на преписи от същото на страните.

                                                        

                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :