Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 10 / 12.1.2016г.  гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На трети декември  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар ………………Д.Е. …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н Х дело номер.......349...........по описа за...............2015................година

          Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от А.Х.П.  против наказателно постановление № 445 от 29.07.2015  година  на Директора на  РДГ  Бургас    с което на горепосочения жалбоподател  за извършено  административно нарушение по чл.  213 ал.1 т.2 от Закона за горите  е   наложено административно наказание глоба    в размер на  200  лв. на основание чл.  266 ал.1 от ЗГ във връзка с чл. 275 ал.1 т.2 от ЗГ .

          Жалбоподателят посочен по- горе      е останал недоволен от така наложеното му административно наказание , като същият   в жалбата си твърди , че не е извършил съответното административно нарушение  за което   му е   наложено и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно постановление  и затова   моли съдът да отмени  така обжалваното от него наказателно постановление .Същият освен това в жалбата си твърди, че адм. наказващия орган  при налагане на горепосоченото му адм. наказание е извършил  съответни нарушения на материалния и процесуалните закони и тези нарушения водели до незаконосъобразност на наказателното постановление  и същото следвало да бъде отменено.

 В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе  редовно призован  се явява лично , като се явява и  процесуалният му представител който поддържа жалбата и по този начин не взема друго или допълнително становище по жалбата .

          За административнонаказващия орган редовно призован    се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият       взема категорично становище по  така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава .      

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Обжалваното от жалбоподателя А.Х.П.    наказателно постановление № 445 от 29.07.2015  година  на Директора на РДГ  Бургас   е издадено въз основа на АУАН сер. ЖОО   030087 от 09.03.2015 година  който констатира за  извършено административно нарушение от жалбоподателя на дата 09.03.2015   година което се изразява в следното , че  на горепосочената дата   при извършена проверка на територията на ТП ДГС  Сунгурларе   в двора на дома на А.П. *** се установило , че там жалбоподателят съхранявал  1 , 5 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид  цер без съответен превозен билет , като същите дърва са нарязани на 1 метър  и 0, 30 см. дължина  , което се установило  и от свидетеля С.Т.Т.     с което негово виновно извършено деяние е нарушил разпоредбата на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите  , като затова му е    наложено административно наказание глоба   в размер на 200 лв. на основание чл.  275 ал.1 т.2 от ЗГ във връзка с чл. 266 ал.1 от ЗГ.

          Видно от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели О.Т.П. и С. Т. Т.  , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя ,  може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят  е извършил приписваното му административно нарушение , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление .По делото не се събраха никакви други доказателства доказващи твърденията на жалбоподателя, че той не е извършител на адм. нарушение. По този начин съдът установи , че по  делото не се събраха никакви доказателства в противна насока , че жалбоподателят не е извършител на процесното адм. нарушение   , нещо повече , събраха се само и единствено доказателства , че  жалбоподател е извършител на същото адм. нарушение ,  за което правилно и законосъобразно  му е  наложено и горепосоченото административно наказание. Тука следва да се посочи, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, което той оспорва , за който факт свидетелстват свидетелите П.  и Т.  , чиито показания като  оспорени от никой съдът кредитира като абсолютни достоверни и обективни доказателства,което сочи, че този АУАН респ. е бил  съставен веднага след  откриването на извършеното адм. нарушение от жалбоподателя и то в негово присъствие , като той е отказал да получи същия АУАН.

    Освен това съдът намира, че  обжалваното наказателно постановление  и съответния АУАН не нарушават процесуалните разпоредби  на чл.36 и сл.  от ЗАНН вкл. и чл. 42 от ЗАНН и чл. 52 и сл. от ЗАНН тъй като в тях точно е посочено извършеното адм. нарушение , обстоятелствата при които то е извършено, това , че жалбоподателят е негов извършител  и са приложени достатъчно доказателства , които го потвърждават и затова и съдът намира , че не е нарушена от адм. наказващия орган материалните разпоредби на ЗГ  и респективно процесуалните  разпоредби на  ЗАНН   и в случая и наказателното постановление се явява напълно законосъобразно и правилно .Тука следва да се спомене, че адм. наказващия орган и актосъставителя на АУАН са описали точно извършеното от жалбоподателя адм. нарушение , по смисъла на  самия материален закон – разпоредбата на чл. 266 ал.1 от ЗГ . Не се установиха никакви нарушения твърдяни от жалбоподателя в същите актове- АУАН и НП и съдът намира, че същите са издадени в изпълнение на ЗАНН , като същите са издадени и в изпълнение и то точно на материалния закон- ЗГ.Съдът намира, че посочените от жалбоподателя твърдения за нарушения на процесуалния закон при осъществяването на цялото адм. наказателно производство не се доказват по никакъв начин  вкл. и твърдяното нарушение касаещо неправилното записване на фамилното  име на жалбоподателя , като в случая съдът намира, че това се явява една фактическа грешка , която не влияе по никакъв начин на обжалваното наказателно постановление , тъй като съдът намира, че в случая се явява приложима разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН  тъй като е безспорно установен нарушителят респ. неговата самоличност , установено е че той  е извършил адм. нарушение и е установено и то безспорно , че той го е извършил виновно .

Съдът намира, че следва да разгледа  и дали  случая  е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са  налице предпоставките за това , само  на това същото основание да отмени  наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че  преценката на административнонаказващия орган  за  „ маловажност „  по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави  по законосъобразност  и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция  по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК  и обстоятелствата  изключващи отговорността са приложими и към  административнонаказателния  процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК  е обстоятелство изключващо отговорност  вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото  настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като  случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН  понеже адм. нарушение е формално и поради това съдът не може да прецени дали това формално съответно процесно нарушение, респ. деянието  е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая съобразно по естеството му не може да се преценят неговите  общественоопасни последици . В случая законът е постановил, че с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок  е достатъчно само неговото наличие респ. извършване за да възникне съответната административнонаказателна отговорност  на жалбоподателя ,  макар да не са увредени никакви права  и съответно установения в страната правов ред , нито пък съответни конкретни права , то по своята форма е адм. нарушение . Затова съдът намира, че въпреки , че  делото няма никакви доказателства , че от извършеното от жалбоподателя има настъпил вредоносен резултат по отношение на който и да било правен субект в Р България и същото няма никаква обществена опасност, то с неговото формално извършване законът е постановил, че същото е адм. нарушение . Съдът намира , че  това извършено от жалбоподателя наказуемо деяние не предполага настъпване на каквито и да са били вредни последици, за да е възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението от настоящия съд на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното наказателно постановление. Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това основание.Затова в случая съдът намира, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление  като правилно и законосъобразно.

В случая съдът намира, че е установено по един несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят е  извършил горепосоченото адм. нарушение   и           за  което напълно  правилно на същият  жалбоподател  му е   наложено административно наказание за същото  извършено от него административно нарушение – глоба малко над  минималния  размер предвиден в чл. 266 ал.1 от ЗГ , а именно – глоба в размер на 200 лв.  , поради което същото наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

           

          Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

         

         

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло  наказателно постановление № 445    от 29.07.2015  година  на Директора на РДГ Бургас   с което на  А.Х.  / П. / П. с ЕГН  ********** ***   , за извършено  административно нарушение  на дата 09.03.2015  г. на  разпоредбата на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите му е    наложено административно наказание глоба    в размер на 200 лв. на основание чл. 275 ал.1 т.2 от ЗГ във връзка с чл. 266 ал.1 от ЗГ , като напълно законосъобразно.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: