Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                         № 137 / 17.11.2015 г.

 

                                     град Карнобат,17.11.2015 година

 

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Карнобатският районен съд,……колегия,в публичното си заседание

на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

 

                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                     2.

 

при секретаря В.Х.    и в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от районния съдия  Златко КОСТАДИНОВ

АНХ дело № 371 по описа за 2015 година,за да се произнесе взе предвид :

 

    Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

    С наказателно постановление  № 563/03.09.2015 година на директора на РДГ-град Бургас, Област Бургаска на Т.М.Х., ЕГН-**********,***,са наложени административното наказание “глоба” в размер на 900 лева на основание чл.266,ал.1 във връзка с извършено нарушение разпоредбата на чл.104,ал.1,т.4  от Закона за горите, като освен това е присъдено да заплати обезщетение в размер на 450.00 лева в полза на Югоизточно държавно предприятие-град Сливен на основание т.4 от приложението към чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.

    Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателя е атакувал същото с оплакване относно неговата незаконосъобразност,като е изложил и конкретни доводи в тази връзка.

    Предвид гореупоменатото моли съда да постанови решение,с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление.

    Въззиваемата страна,чрез своя процесуален представител,изразява становище в смисъл,че процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение,респективно-да бъде потвърдено наказателното постановление.

    Въззивният съд,като взе предвид съвкупната и поотделна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изложените от жалбоподателя доводи,намира за установено от фактическа и правна страна следното :

    Съгласно отразеното в процесния АУАН № 028975/28.04.2015 година на 28.04.2015 година около 10.00 часа на територията на ТП „ДГС Сунгурларе”,подотдел 289Д,извършва сеч на единадесет броя немаркирани дървета-с диаметър в основата : 3 броя-38 см. ; 4 броя – 40 см. ;4 броя – 36 см.,от дървесен вид „цер” и „дъб” и от тях добил 9 плътно кубически метра дърва за огрев.По този именно повод актосъставителят С.Г.Д.,на длъжност “старши специалист- горски инспектор” при РДГ-град Бургас,съставил  акт за констатираното административно нарушение разпоредбата на чл.104,ал.1,т.4 от ЗГ.

    Впоследствие било издадено и наказателното постановление № 563/03.09.2015 година на директора на РДГ-град Бургас, Област Бургаска,с което на Т.М.Х., ЕГН-**********,***,са наложени административното наказание “глоба” в размер на 900 лева на основание чл.266,ал.1 във връзка с извършено нарушение разпоредбата на чл.104,ал.1,т.4  от Закона за горите, като освен това е присъдено да заплати обезщетение в размер на 450.00 лева в полза на Югоизточно държавно предприятие-град Сливен на основание т.4 от приложението към чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.

  Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН и същата е допустима,а разгледана по същество се явява напълно основателна, поради следните съображения :

    Оплакванията на жалбоподателя,че АУАН и НП са издадени при нарушения на процесуалните правила,въз основа неправилното приложение на материалния закон и са напълно обосновани, респективно-състоятелни.В тази връзка по-конкретно е необходимо  да се отбележи следното:

    При съставянето на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила.  На първо място следва да се посочи,че липсват доказателства, установяващи извършеното нарушение,както от обективна,така и от субективна страна.А съгласно разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН именно в тежест на административният орган е да установи с допустими от закона доказателства всички обстоятелства досежно извършеното нарушение,тъй-като отразените в АУАН констатации не се считат за установени до доказване на противното.В тази връзка следва да се допълни и това,че   порокът относно съдържанието на обстоятелствената част на акта и наказателното постановление и липсата на приложени доказателства, които да потвърждават констатациите, е не само съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, но по същество води до извод за недоказаност на нарушението.

С оглед на събраните по делото доказателства,както и предвид отразеното в издадените АУАН и НП не може да се достигне до несъмнения извод за наличието на информация, доказваща процесното нарушение.От тук пък следва извода,че това е процесуално нарушение,тъй-като не е безспорно установено кое е лицето,което е извършило нарушението,предмет на настоящото производство.И това е така,защото на първо място следва да се посочи,че АНО е наложил наказание на лице,което се е представило с името Т.М.Х.,без обаче да е установено по надлежния ред дали в действителност се касае именно до това лице като действителния извършител на деянието,още повече че освен неизвършването на действия по проверка самоличността на същото,горските служители-свидетели по делото,а именно – Д. и П.,не могат да разпознаят лицето,представило се с упоменатото по-горе име.При това,както се посочи по-горе процесните дърва не са  описани в АУАН и НП като доказателства,нито има данни да са иззети и приобщени като доказателства.А непосочването на доказателствата, въз основа на които е прието, че е извършеното дадено нарушение,от своя страна накърнява особено съществено правото на защита на нарушителя, който е поставен в невъзможност да разбере въз основа на какво именно и в каква връзка е прието,че е осъществил състава на дадено административно нарушение,като освен това  поставя и в невъзможност съдът да прецени законосъобразността по същество на атакувания акт.

    При така установените факти е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, т. к. накърняват правото на защита на наказаното лице и не биха могли да се отстранят в последващ стадий на административнонаказателното производство. И ако разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН допуска при определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото впоследствие наказателно постановление. Нарушаването на императивните разпоредби на ЗАНН води до опорочаване на цялото административно-наказателно производство.

Именно поради изложеното не следва да се обсъждат въпросите относно извършването на административното нарушение,авторството и субективната страна. Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване.

    Въпреки посоченото по-горе нужно е да се спомене и това,че административните наказания следва да бъдат индивидуализирани, както досежно извършеното нарушение, така и по отношение на виновното лице, което следва да търпи последиците от наказанието.С оглед на това пък дори само тези обстоятелства водят до извода за незаконосъобразност на атакуваното постановление,без да е необходимо обсъждането на  наличните оскъдни доказателства по делото.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че наказателното постановление следва да бъде отменено,респективно- да се уважи подадената жалбата.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.63,ал.1,пр.3-то от ЗАНН, съдът

                                           

                               

                                                   Р    Е    Ш    И     :

 

 

        ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно наказателно постановление № 563/03.09.2015 година на директора на РДГ-град Бургас, Област Бургаска,с което на Т.М.Х., ЕГН-**********,***,са наложени административното наказание “глоба” в размер на 900 лева на основание чл.266,ал.1 във връзка с извършено нарушение разпоредбата на чл.104,ал.1,т.4  от Закона за горите, като освен това е присъдено да заплати обезщетение в размер на 450.00 лева в полза на Югоизточно държавно предприятие-град Сливен на основание т.4 от приложението към чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок,считано от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :