М О Т И В И към Присъда №13 от  10.07-2015г.  по НЧХ дело № 180 по описа на К. районен съд за 2015 година.

 

           Съдебното производство по НЧХ дело № 180/2015г. на КРС  е образувано по тъжба от С.П.  К.   ЕГН  **********, със съдебен адрес *** -  адвокат Б.Б.,***   против Н.А.В. с ЕГН ********** *** за  извършено престъпление по чл. 147,ал.1 и  чл. 148, ал.1 ,т.2  и т. 3 от НК .

                      За съвместно разглеждане в наказателното производство съдът приел предявеният от частния тъжител С.П.  К.   чрез адвокат Б.Б.   против Н.А.В. *** граждански иск за сумата от 5000,00 лв. / пет хиляди лева / , представляваща  неимуществени вреди.

Частният   тъжител С.П.  К.   чрез своя защитник  адвокат Б.Б. в съдебно заседание поддържат обвинението и пледира за признаване на подсъдимият за виновен и  на същият да му бъде наложено  справедливо  и най-тежко наказание. По отношение на гражданския иск се претендира уважаване в пълен размер, както и  да бъде осъден да  заплати направените по делото разноски.

         Защитникът на подсъдимия  адвокат Г. В. Ц. , вписан в АК гр.Б.  от гр.С.  пледира същият да бъде признат за невиновен по повдигнатите му от страна  на тъжителя С.П.К.  обвинения  по чл. 147 и чл. 148, ал.1, т. 2 и 3 от НК  и моли  да бъде отхвърлен  предявения гражданския иск.

            Подсъдимият Н.А.В. ***  не се признава за виновен, моли  да бъде оправдан по предявеното му обвинение и да му бъде наложена оправдателна присъда.

 

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 16 и чл. 17 от НПК, намира за установено следното :

 

    От фактическа страна :

              Тъжителят С.П.  К. гражданин на Р. Ф.  притежава разрешение за пребиваване в Република България  №****** с личен №****, с национален документ № *****.

Тъжителят   С.П.  К. и подсъдимият Н.А.В. ***  от 2010 година са съдружници в

 

 

 

 

дружеството „**** „ ООД, ЕИК :*****, със седалище и адрес на управление :******************************************,с адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната :България, ***********************.Дружеството „***** ******** „ ООД, вписано  в Търговския регистър на Агенция по вписванията  на *******.Като съдружници в същото дружество „*******” са : С.П.К.- управител   с капитал 43лв., В. П. Л.-съдружник  с капитал 43лв.,И. М. К.- съдружник  с капитал 7 лв.и Н. А. В. –съдружник с капитал 7 лв..

        Така  подсъдимият и тъжителят се познават  по между си и са работили заедно.

         Във връзка с  дейността на дружествто „****** „ООД подсъдимият Н.А.В. , като съдружник , отправи  жалба вх.№**************г. до Кмета на Община К. , с копия до : 1.”************************, ет.2, 2. Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ – **************** и 3. Областна дирекция „Земеделие и гори „ –гр.Б*******, в която посочва, че в началото на 2011г. управителя промени еднолично всичко замислено.Съвместно с единия от съдружниците – И. К. забраниха достъпа на останалите съдружници както до фермата , така и до документите на дружеството, без знанието на останалите съдружници разпродадоха голяма част от животните.Неотчитат никакви приходи от продажби за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г.Средствата ,придобити от тези продажби те вземат и ползват за себе си.Водят формално счетоводство и извършват  сделки без съгласието на съдружниците , укриват данъци, пачелби и такси.

В жалбата  е посочено в пасажите:Освен това, своеволно управителя е изградил масивна надстройка над агнещарното помещение .За тази надстройка не е изготвен  проект и нужните разрешителни.

       С  писмо изх.№ 94-00-329/1/ от 16.04-2015г.  във връзка с  постъпила жалба  от Н.А.В. ***  задължил  тъжителя С.К.  да представи документ за собственост  на поземлен имот , в който е извършено строителство и всички строителни книжа , свързани с изградената постройка за животни., като копие от същото писмо било адресирано и до  жалбоподателя- подс.Н.А.В..

        Установява се, че след вписване на дружеството „***** „ООД в Търговския регистър, на 26.05-2010г. тъжителят , в качеството си на управител на същото дружество , сключи предварителен договор  за покупко-продажба на  животновъдно стопанство, находящо се в землището на с.**************** , състоящо се от недвижими имоти :1. Терен с площ от  3 405 кв.м. , имот № *****, в местността „*****”, заедно с построената в *****************, със застроена площ 415  кв.м. ,2.Пасище, мера с площ 15 501 кв.м. , девета категория, имот № **** в местността „*****”,

1.2.Животни :350 овце от порода „*******/;

1.3.Движими вещи-стопански инвенвтар –стопански инвентар и оборудване на фермата , заварено при предаването й., за което впоследствие, на 12.08-2010г. бил сключен  договор за покупко-продажба с нот.акт№ ****************************** на  нотариус с рег.№ **** Н. С. , с район на действие- РС-К. .Видно, че на 27.05-2014г.  с нот.акт№**********************г. на нотариус Н. С. с рег.№***  с район на действие- РС-К.”***** „ООД , представлявано от тъжителя С.П.К.  продава на „Екоенергия 2011”ООД , представлявано от В. Б. Т.  недвижими имоти:1.Пасище, мера от 11,667 дка  девета категория, в местността ****”, 2.пасище ,мера от 11,667 дка ,девета категория , в м.”****” ,3.Сграда-стопански обект , представляваща животновъдна ферма – ****** , с площ  от 415 кв.м., състояща се от  две помещения за агнвета , три склада и битовка,ведно с прилежащата към сградата земя, представляваща заестроена  и необходима прилежаща площ към обекта, образуваща роземлен имот №*****, както и 4.Пасище, мера от 15,501 дка , девета категория , в местността „”***” ,имот № ***.От които съдът приема, че към подаване на жалба вх***************г. до Кмета на Община К. , с копия до : 1.”Басейнова дирекция „ гр.*****, 2. Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ – **************** и 3. Областна дирекция „Земеделие и гори „ –гр********,предсталяванто от  тъжителя дружество не притежава агнещарното помещение  .

       Свидетел В. Б. Т.  в съдебно заседание на 19.06-2015г. твърди, че тъжителят С.П.  К.  е съдружник в  три  дружества –„***** „ООД ,  „Екоенергия 2011 „ ООД и  „Монолит „ ООД  и като съдружник в последните две дружества и неговата съпруга, която , заедно със своят брат  следвало да наследят  по 30%  след смъртта на своя баща С. С. , който почина през пролетта на 2012г., той се самоуби. Св. В. Б. Т. твърди, че  наследниците на С. С.  искали да бъдат приети като наследници по право  като съдружници в „******* „ООД, но не били приети, тъй като  подсъдимият Н.А.В. и св. В. Л.  искали да  получат по-големи  дялове в дружеството и като краен резултат  неговата съпруга и нейният брат, като наследници на покойния С.С.,  не са били приети  в „***** „ООД. Св.В.Т. твърди, че дружествата, в които  той съдружник с тъжител нямат  глоби от НАП, забележки  и фирмите им са изрядни. Св.В.Т. твърди, че наследниците усещат натиск  в дейността  през тези години –сигнали до НАП, Прокуратура, до Общината.Св.В.Т. твърди, че дружествата нямат  нарушения.

       Свидетел  И. М. К. чрез преводач О.Б. –сътрудник в преводаческа фрма „*****”еоод, със седалище  и адрес –гр.************ , представлявано от  Б. С.Х. с ЕГН ********** – управител , в съдебно заседание на 10.07-2015г. твърди, че той съдружник в „****** „ ООД  и счетоводството на дружеството се намира в гр.Б..Св.И.К. твърди, че счетоводството е отворено и  всички, които искат  имат достъп до документите, издават копия , всички плащания минават само по банков път.Св.И.К. чрез преводач твърди, че  в момента имат  документи за всички продажби.Св.И.К. чрез преводач твърди, че във връзка със жалби от Н.В. имали  две данъчни проверки , които не са установили нарушения.

Св.И.Кукле чрез преводач  О.Б. твърди, че починалият С. живееше в Р.  и отдавна се познаваше с К. , те били приятели.Св.И.К.чрез преводач твърди, че  когато на Славов му ставало лошо, два пъти С.К.  го караше в клиниката и го лекуваше, постоянно се грижише за него, снабдяваше го със всякакви лекарства и не е бил заинтерисован в неговата смърт.Св.И.К.  чрез преводач  твърди, че в дружеството имат счетоводител и не знае дали са публикувани счетоводни отчети в Търговския регистър.

Св.И.К. чрез преводач твърди, че „*****„  има стопански постройки , които били закупени готови, и твърди, че нищо не са надстроявали.Св.И.К. чрез преводач  твърди, че  чел жалбата на  подсъдимия до Кмета на Община К.  и говори истината , тъй като там , в жалбата споменато и неговото име.

       Св. В. П. Л.  чрез преводач О.Б. твърди, че  от 2008г. от Р.  познава тъжителя К. , а подсъдимия Н.В. го познава от 2010г. , когато К. ги запозна и   го представи като порядъчен и надежден човек.Св.В.Л. чрез преводач твърди, че  от 2010г. до 2015г.  идва от Р. в РБ. всяка година   месец юли и един път месец ноември, декември и април.Св.В.Л. чрез преводач твърди, че  от 2010г. той е съдружник в”******** „ с парични средства.Св.В.Л. твърди, че общува често, но  когато той в Б. се срещат и разговарят .Св.В.Л. чрез преводач твърди, че знае, че  през 2010г. имало 350 овце и след това нямал възможност , нямал информация  за състоянието на фирмата, тъй като управителт криеше информацият.Св.В.Л. чрез преводач твърди, че  не е чувал  подсъдимият Н.В. да е  злепоставял  тъжител К..Твърди, че имало такива работни моменти, не присъствал на  такива разговори.

         Подсъдимият  Н.А.В.  е осъждан-стр.18.

         При така установенат фактическ обстановка съдът намира от правна стрн следното :

          Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1от НК клеветата представлява умишлено  разгласяване на неистинко  позорно обстоятелство за другиго или приписването на някого  на извършено престъпление.

          Изпълнителното деяние  на клеветата има две форми :разгласяване  на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или присването му на неизвършено от него престъпление.

           Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан  от деец с личността на пострадалия , който е от естество да накърни неговто добро име в обществото.То може се отнася до минало или настоящо поведение на жертвата, укоримо от гледна точка на гопсдстващия морал.

            При приписването на неизвършено престъпление , деецът  твърди пред трето лице или неограничен кръг  от лица , че пострадалият е извършил някакво  конкретно престъпление , каквото той в действителност не е извършил.

            Разпоредбата на чл. 148, ал.1 от НК предвижда квалифицирани случаи на  публична клевета с оглед особеностите на обекта , на обективната страна и когато субектът е особен.С оглед особеностите на обективната страна  обидата е квалифицирана,когато е нанесена публично или когато е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин.

           В конкретния случай съдът намира, че  изложеното от подсъдимия в жалба вх.№***************г. до Кмета на Община К. , с копия до : 1.”Басейнова дирекция „ гр.***********, 2. Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ – гр.********** и 3. Областна дирекция „Земеделие и гори „ –гр.*******, представлява публична клевета, нанесена на  тъжителя С.  П.К. .

          Съвкупния анализ на събрания доказателствен материал сочи , че в жалба вх.№ **********г. до Кмета на Община *******, с копия до др. държавни институции, подсъдимият  изложил  публично обстоятелства , приписвайки неизвършени от тъжителя    престъпления .

          Приписаните престъпления не са извършени от  С.П.К. .Това е така, защото  по делот не се представят доказателства , че по повод  процесната жалба вх.№ ***************г. до Кмета на Община К. и др.  срещу тъжителя  има образувано наказателно  производство.

          Подсъдимият  Н.А. В. е знаел  и разбирал, че въпроса  дали едно лице е извършило престъпление , се решава само от съда, с влязла в сила присъда, защото притежава нуобходимата обща правна култура и когнитивен капацитет.

         Въпреки това, подсъдимият Н.А.В.  е отправил жалба вх.№ *********г. до Кмета на Община К., с копия до др. държавни институции публично, без да има  влязла  всила присъда, с която  С.К.  да е признат за виновен в извършването на престъпление, евентуално по чл. 313 от НК.

          Ето защо съдът намира, че е налице и субективната страна на клеветата.

          Клеветата е умишлено престъпление.То може да бъде извършено или при  или при евентуален  умисъл.Деянието е невъзможно при непредпазлива форма на вина.

           Съдът намира, че в конкретния случай подсъдимият  Н.А.В.  е приписал неизвършени престъпления на С.П.К.  и го е наклеветил  публично при условията на евентуален умисъл.

            Това е така, защото подс.Н.В., при преценкта за истиността на разгласените факти е проевил абсолютна необоснована самонадеяност, която не почива на конкретни факти, а се основава на случайността.Тази форма на вина е налице, защото деецът не е  извършил възможните и необходимите проучвания и проверки в качествто си на съдружник  в същото дружество „******* „ ООД, относно истиността на фактите, сочещи извършени  преспъления от тъжителя , в качеството му на управител на същото дружество.

           Нанесената  на тъжителя С.К. клевета е публична, защото била разпространена с копия от същата жалба до  други  държавни институции.

   Нанесената  на тъжителя С.К. публична  клевета е била и разпространена  печатно с копия до : 1.”Басейнова дирекция „ гр.*******************, 2. Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ – гр********************** и 3. Областна дирекция „Земеделие и гори „ –гр.*****************.

        В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин :

         Чл.148, ал.1 от НК предвижда наказание  глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.

Подсъдимият е осъждан , поради което и не са налице предпоставките по чл. 78А от НК за освобождаването му от наказателна отгворност и налагане на административно наказание..

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното , съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл. 54 от НК и следващите от НК- относно индивидуализацията на същите.

          Обществената опасност на деянието конкретно извършено от подсъдимия и висока, с оглед засягането неприкосновеността на личността, достйинството на чевошката личност, от което произтичат равните и неотменими права на всички членове в човешкото общество, ценностите  на човешката личност”чест , достинство, добро име, издигнати като върховен конституционен принцип, които са и обект на защита в раздел 7 на глава 2 от НК”Престъпленияпротив личността „.Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия , което е завишена.Подсъдимият е осъждан.

           Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в незачитането на установения в страната правов ред , правото на чест и достойнството на личността.

            Като смекчаващо вината обстоятелство се отчете  възрастта на подсъдимия.

            Изхождайки от обществената опасност на  деянието и дееца, съдът  намери, че на подсъдимия  Н.А.В. следва  да бъде наложено наказание  при минимума на осъществения  престъпен състав , а именно : глоба в размер на 3000,00 лв. / три хиляди лева/.Съдът не наложи  кумулативно предивеното наказание – обществено порицание , предвид , че  подсъдимият не е от гр.Карнобат.

            От извършеното престъпление тъжителят С.П. К.е претърпял  неимуществени вреди , за които  подсъдимият му дължи  обезщетение  по чл. 45 от ЗЗД.Вредните последици на осъществения  състав по чл. 148, ал.1, т.1,2 от НК, вр. чл. 147, ал.1 от НК са една необорима законова презумция , доколкото честта и достойнството на  наклеветения са били засегнати, с факта на извършване на деянието и подаването на тъжба от пострадалия.

               При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди, при спазване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , съдът взе предвид  възразстта на пострадалия и основното му качество на управител на*********** „ООД , въпреки, че същият  не български гражданин , обстоятелствата, при които е извършено деянието,  естественото и броят на държавни институции до които  била отправена жлба с клевети.При това положение , съдът осъди подсъдимия Н.В.  да заплати на тъжителя парична сума в размер на  5000 лв. / пет хиляди лева / , представляваща обезщетение за причинените  с престъплението  по  чл. 148, ал.1, т.1,2 от НК, вр. чл. 147, ал.1 от НК  неимуществени вреди.

                При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Н.В. да заплати  в полза на КРС  държавна такса върху уважения  граждански иск  в размер на 200 лв. / двеста лева , а на тъжителя и граждански ищец  С.К. да заплати направените по делото разноски в размер на 826,50 лв. /осемстотин  двадесет и шест лева и 50 стотинки/.

          Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: