Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                          № 86 / 10.7.2015 г.

 

                                      град Карнобат,10.07.2015 година

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Карнобатският районен съд,……колегия,в публичното си заседание

на десети  юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

 

                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                     2.

 

при секретаря В.Х. и в присъствието на прокурора………,като разгледа докладваното от районния съдия  Златко КОСТАДИНОВ АНХ дело № 223 по описа за 2015 година,за да се произнесе взе предвид:

 

    Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

                                                                                                                                                                                                                                    С наказателно постановление  № 1037/24.04.2015 година на директора на РДГ-град Бургас,Област Бургаска,на Х.Н.Б.,ЕГН-**********,с поС.ен адрес : Община Сунгурларе,Област Бургаска,село

Климаш,е наложено административното наказание “глоба”в размер на 1000 лева на основание чл.257,ал.1,т.1 от Закона за горите,във връзка с чл.50,ал.5 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите.

    Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателя е атакувал същото с оплакване относно неговата неправилност и незаконосъобразност,като е изложил и конкретни доводи в тази връзка.Предвид гореупоменатото моли съда да постанови решение,с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление,или да бъде намален размера на наложената му санкция „глоба”.

    Въззиваемата страна,чрез своя процесуален представител,изразява становище в смисъл,че процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение,респективно-да бъде потвърдено наказателното постановление.

    Въззивният съд,като взе предвид съвкупната и поотделна преценка на съб-раните по делото писмени и гласни доказателства и изложените от жалбо-подателя доводи,намира за установено от фактическа и правна страна следното :

    Съгласно отразеното в процесния АУАН № 029685/18.11.2014 година през периода 01.09.2014 година-18.11.2014 година,на територията на Община Сунгурларе,в землището на село Есен,ОбщинаСунгурларе,отдел 174,подотдел „У”,жалбоподателят,като лице,вписано (регистрирано) в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 от ЗГ,в качеството си на специалист в отдел УОГТ-Сунгурларе,на който е възложена охраната на 5-ти охранителен участък със заповед № 268/29.05.

2014 година на кмета на Община-град Сунгурларе,не изпълнил своите контролни правомощия,като допуснал сеч на 25 броя дървета от дървесен вид „дъб” и „цер”,немаркирани с контролна горска марка,с обща кубатура

 10 пл.куб.м.,което се установявало и от свидетеля С. Йорданов Т..

    По този именно повод актосъставителят П.А.С.,на длъжност “старши специалист-горски инспектор” при РДГ-град Бургас,съставил  акт за констатираното административно нарушение разпоредбата на чл.50,ал.5 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите.

    Впоследствие било издадено и наказателното постановление № 1037/24.04.2015 година на директора на РДГ-град Бургас,Област Бургаска,с което на Х.Н.Б.,ЕГН-**********,с поС.ен адрес : Община Сунгурларе,Област Бургаска,село Климаш,е наложено административното наказание “глоба”в размер на 1000 лева на основание чл.257,ал.1,т.1 от Закона за горите,във връзка с чл.50,ал.5 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите.

    Оплакванията на жалбоподателя,че АУАН и НП са издадени при наруше-ния на процесуалните правила и на материалния закон са напълно несъстоятелни.В тази връзка по-конкретно е необходимо  да се отбележи следното :

   На първо място следва да се отбележи,че АУАН и НП  са издадени от компетентни органи.Тази тяхна компетентност произтича от заповед № РД 49-199/16.05.2011 година на министъра на земеделието и храните, съгласно която именно директора на РДГ-град Бургас е измежду оправомощените да  

издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,по ЗЛОД,ЗРА,ЗЗТ,ЗБР и ЗЛР.

      В административно-наказателното производство не е допуснато и нарушението,посочено от жалбоподателя на второ място в жалбата му и изразяващо се според него в липсата на яснота в какво му качество е наказан,което пък нарушавало правото му на защита.И това е така,защото наказващият орган,посочвайки,че налага наказание на основание чл.257, ал.1,т.1 от ЗГ е прецизирал достатъчно пълно законовата норма,въз основа на която е наложил и съответното наказание.

    Не е налице и нарушение от страна на АНО с посочването,че нарушението е извършено от жалбоподателя през периода  01.09.2014 година-18.11.2014 година,на територията на Община Сунгурларе,в землището на село Есен, ОбщинаСунгурларе,отдел 174,подотдел „У”,вместо на отделна дата,след като нарушението действително е осъществено през посочения по-горе период от време.

    Не са налице допуснати и съществени процесуални   нарушения,като освен това  НП и АУАН съдържат реквизитите по чл.57 и чл.42 от ЗАНН.                                                                                                                                                                                  При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата и в двата документа са непротиворечиви и напълно достатъчни,което пък дава достатъчно основание да се направят гореизложените изводи.Дори да се приеме,че описанието на нарушението в НП е недостатъчно,то обосноваността на последното зависи не само от данните в него,а и от съдържанието на цялата административно-наказваща преписка.Така С. С. в "Научно практически коментар към ЗАНН", стр. 197,приема,че основните реквизи-ти на постановлението,които не могат да се изведат от доказателствата, приложени към преписката,превръщат постановлението в необоснован санкционен акт. По аргумент за противното, при извличането им от пре-писката той се счита обоснован. В случая данните са категорични, че през периода 01.09.2014 година-18.11.2014 година,на територията на Община Сунгурларе,в землището на село Есен,ОбщинаСунгурларе,отдел 174,подотдел „У”,жалбоподателят,като лице,вписано (регистрирано) в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 от ЗГ,в качеството си на специалист в отдел УОГТ-Сунгурларе,на който е възложена охраната на 5-ти охранителен участък със заповед № 268/29.05.

2014 година на кмета на Община-град Сунгурларе,не изпълнил своите контролни правомощия,като допуснал сеч на 25 броя дървета от дървесен вид „дъб” и „цер”,немаркирани с контролна горска марка,с обща кубатура

 10 пл.куб.м.,което се установявало и от свидетеля С. Йорданов Т.,като по този начин консумирал състава на констатираното административно нарушение разпоредбата на чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ,във връзка с чл.53,ал.2,т.5 от Наредба № 8 за сечите в горите от 05.08.2011 година.

    Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично,че въпросът,дали наказателното постановление е законосъобразно издадено трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта,а преди всичко с оглед на това, докол-ко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи,че деянието е из-вършено и деецът е известен.В случая,както бе отбелязано по-горе,по това нарушение няма възражения от нарушителя, подписал акта.Нещо пове-че,конкретните обстоятелства по нарушението,периода от време и мястото на нарушението,правната му квалификация по чл.50,ал.5 от Наредба № 8 за сечите в горите от 05.08.2011 година,е установена от свидетеля Стоян Йорданов Т..Фактическата обстановка,отразена в наказателното постановление и преди това в АУАН се установява по един безпротиворечив начин,както бе посочено по-горе, и от показанията на разпитания по делото свидетел Стоян Йорданов Т.,чиито показания съдът кредитира като обективни,безпристрастни и логически последователни,още повече,че същият  е поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК,като не съществуват индиции за тяхната заинтересованост.

    От това следва, че не е допуснат съществен порок,който да засяга същест-вено правото на нарушителя да разбере в неговата цялост обвинението в извършване на конкретното административно нарушение.      Поради това именно съдът намира,че в случая не са налице нарушения императивната норма на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН.

  Съдържанието, както на акта,така и на наказателното постановление,дава пълна представа на нарушителя относно всички параметри от състава на

нарушението,релевантни за административно-наказателната му отговор-ност.

    По разбиране на настоящата инстанция не е налице съществено процесуално нарушение нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН от страна на наказващия орган,отнасяща се до извършването проверката на акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост,а в случаите на подадено възражение против АУАН-до преценка на същото и на събраните доказателства,защото съгласно посочената норма наказващият не е задължен във всички случаи на подаване възражения да разпорежда извършване проверка, респективно-да разпорежда допълнителни действия по разследване, като единствено в неговите прерогативи е кога това е наложително.А самия факт на издаване наказателното постановление е показателен за това,че наказващият орган е преценил като напълно законосъобразен и обоснован процесния АУАН,както и че не е нужно в случая да бъдат извършвани допълнителни действия по разследване и събирани други доказателства. При липсата на императивност в това отношение не би могло да се приеме

и наличието на съществено процесуално нарушение на посочената по-горе норма на ЗАНН,още повече,че нарушителя  индиректно е  отбелязал в АУАН изрично, че е извършил нарушението. 

    По изложените съображения,съдът счита, че е неоснователно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, т. 4 ЗАНН.

    Неубедителни са и доводите на жалбоподателя,изразяващи се в това,че

според него при налагане наказанието му АНО не се е съобразил с разпо-редбата на  чл.28 от ЗАНН.

     По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства,свързани с този казус,не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.

    При определяне размера на наказанието,наложено на жалбоподателя обаче, административнонаказващият орган не е взел предвид целите на наказанието, прокламирани в чл.12 от ЗАНН,а така също не се е съобразил и с изисквания-та на чл.27 също от ЗАНН,съответно-да отчете тежестта на конкретното нарушение,подбудите за неговото извършване и другите смегчаващи или отегчаващи обстоятелства,имотното състояние на нарушителя,както и обществената опасност на този вид административно нарушение.С оглед на това административното наказание                                        трябва да бъде максимално индивидуализирано.Безспорно установено от събраните по делото доказателства е,че наказания е извършил виновно действие,което по смисъла на чл.6 от ЗАНН представлява административно нарушение,но при определяне на наказанието наказващият не е отчел смегчаващите вината на жалбоподателя обстоятелства,а именно-че същия няма налагани преди това други наказания,както и трудовата му ангажираност.Изхождайки от изложените съображения съдът счете,че определеното наказание на жалбоподателя е завишено,като едно наказание от порядъка на минималното би изпълнило целите на наказанието-да предупреди и  превъзпита нарушителя към спазване на определения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите граждани,така както прокламира чл.12 от ЗАНН.

   Съобразно всичко изложено по-горе,съдът намира,че жалбата се явява частично основателна,поради което наложеното на жалбоподателя административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева се явява завишено и следва да бъде намалено на “глоба” в размер на 300 лева.

    Предвид изложените по-горе съображения и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът

 

 

                                            Р    Е    Ш    И    :

 

 

     ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1037/24.04.2015 година на директора на РДГ-град Бургас,Област Бургаска,с което на Х.Н.Б.,ЕГН-**********,с постоянен адрес : Община Сунгурларе,Област Бургаска,село Климаш,е наложено административното наказание “глоба”в размер на 1000 лева на основание чл.257,ал.1,т.1 от Закона за горите,във връзка с чл.50,ал.5 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите като  намалява същото наказание от 1000(хиляда) лева на 300                                                                                   (триста)лева.

    ОСЪЖДА Х.Н.Б.,ЕГН-**********,с постоянен адрес : Община Сунгурларе,Област Бургаска,село Климаш,да заплати по сметката на Районен съд-град  Карнобат сумата 5(пет)лева,представляваща държавна такса, в случай на служебно издаване изпълнителен лист.

   Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 14-дневен срок,считано от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ :