Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                                               

                                                    № 59 / 2.6.2015 г.

 

                              град Карнобат,02.06.2015 година

 

 

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

    Карнобатският районен съд…………колегия,в публично заседание

на втори юни  през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                              2.

 

 

при секретаря В.Х. и в присъствието на  прокурора………….,като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ АНХД № 144 по описа за 2015 година,за да се произнесе взе предвид :

 

    Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

    С наказателно постановление № 15-0769-000196/17.03.2015 година на началник група към ОДМВР-град Бургас,сектор „Пътна полиция”-град Бургас,на Л.Д.П.,ЕГН-**********,*** е  наложено административното наказание “глоба” в размер на 1500 лева на основание

чл.179,ал.3,т.2 от ЗДвП,във връзка с нарушение нормата на чл.139,ал.5 също от ЗДвП.

 Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателя е

атакувал същото с оплакване относно неговата незаконосъобразност  и неправилност,обусловена от наличието на съществени процесуални нарушения при издаването му. Предвид горепосоченото моли съда да постанови решение,с което да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.

    Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

    Въззивният съд,като взе предвид съвкупната и поотделна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на жалбо-

подателя,намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Жалбата,като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН е процесуално допустима.

Разгледана по същество на наведените в нея основания същата е напълно основателна,поради следните съображения :

При извършената от актосъставителя М.Д.У.-младши автоконтрольор при група “ПП”на ОДМВР-град Бургас,на 21.01.2015 година,около 09.40 часа на път І клас № І-6,посока от град Карнобат към град Бургас,управлявал товарен автомобил газ/66 с регистрационен номер „А 14 67 МР”,негова собственост,без да е заплатил винетна такса за категорията на управляваното от него МПС-К-2,с което извършил нарушение на чл.139,ал.5 от ЗДвП.

    Именно по повод установените нарушения бил съставен акт за установяване на административните нарушения.

   Впоследствие въз основа на АУАН било издадено и наказателното постановление № 15-0769-000196/17.03.2015 година на началник група към ОДМВР-град Бургас,сектор „Пътна полиция”-град Бургас,с което на Л.Д.П.,ЕГН-**********,*** е  наложено административното наказание “глоба” в размер на 1500 лева на основание чл.179,ал.3,т.2 от ЗДвП,във връзка с нарушение нормата на чл.139,ал.5 също от ЗДвП.

При така посочената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

    На първо място следва да се отбележи,че АУАН и НП  са издадени от ком-петентни органи.Тази тяхна компетентност произтича от разпоредбата на ЗДвП-чл.189,съгласно която наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него  длъжностни лица,съобразно тяхната компетентност.Компетентността на полицейските органи по отношение организирането и контролирането безопасността на движението по пътищата,техническата изправност и регистрацията на МПС произтича от нормата на чл.7,т.19 от ЗМВР./чл.60,ал.І,т.6 от ЗМВР-отменен,а според предишния чл.195,т.2 от ЗМВР началникът на РУ на МВР е посочен като ръководен служител/.

В административно-наказателното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения.

    По-конкретно съдът намира,че НП не отговаря на изискванията на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй-като в него не са посочени обстоятелствата,при които е извършено нарушението,доказателствата,които го потвърждават,и което е с не по-малко съществено значение-не е посочено мястото на извършване нарушението,като в това отношение освен това е налице съществено различие между АУАН и НП,така както липсва и описанието на конкретното нарушение,извършено от жалбоподателя,т.е. то не е  индивидуализирано в достатъчна степен.По-конкретно докато в АУАН се сочи,че жалбоподателят е извършил нарушението си на път І-6 по посока от град Карнобат към град Бургас,то в наказателното постановление е отразено,че той е извършил своето нарушение на улица „Чаталджа” в Община Бургас на път  първи клас № 1-6.Административно-наказващият орган освен това не е представил доказателства относно обстоятелствата, въведени в забележката към решението на МС  № 945 от 01.12.2004 година за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, а именно дали мястото на нарушението не попада в границите на урбанизираните територии, трайно обозначени със знаци Д11 и Д12, на обходен или околовръстен път, при които хипотези винетна такса не се заплаща.

    Във връзка с горепосоченото съдът намира за нужно да спомене,че                                                                                                                                                                                                                                                              съгласно разпоредбата на чл. 179,ал.3 от ЗДвП водач,който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища,при което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10,ал.1,т.1 от Закона за пътищата, или управлява пътно превозно средство,на което е залепен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок,се наказва с глоба,която  в зависимост от вида и предназначението на пътното превозно средство, съобразно т. т.1,2,3 и 4 от същата разпоредба е различна по размер. От това може да последва извода,че точната индивидуализация на управляваното ППС се явява елемент от състава на конкретното вменено нарушение.

    В процесния случай, жалбоподателят е санкциониран, на основание чл. 179,ал.3,т.2,без обаче да е посочено по кое предложение от ЗДвП,която предвижда налагане на административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лева при управление на пътно превозно средство,предназначено за превоз на товари с над две оси.В АУАН обаче управляваното от жалбоподателя МПС е посочено единствено като товарен автомобил „ГАЗ 66”,с регистрационен  № “А 14-67 МР”,без обаче да са споменати никакви други индивидуализиращи данни за превозното средство,като марка на същото,модел,цвят,категория и брой на осите му,обосноваващи приложението на визираната санкционна разпоредба,като в наказателното постановление при описанието на нарушението му отново не са споменати индивидуализиращите признаци на процесния товарен автомобил,но при посочване на това какво нарушение е извършено е споменато,че е управлявано по републиканските пътища ППС за превоз на товари с две оси,или ППС,теглещо ремарке без платена отделно винетна такса с максимално допустима маса,по-малка от 12 тона,т.е.цитирана е нормата на                                              чл.179,ал.3,т.2 от ЗДвП.В административната преписка също не се съдържат доказателства (такова е можело да бъде свидетелството за регистрация на МПС),че процесният товарен автомобил е с над 2 оси.Така или иначе налице е разминаване в словесното описание на нарушението между АУАН и НП,каквото е недопустимо да съществува,така както не следва да има различие между двата акта по отношение квалификацията на деянието. За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на едно лице,е необходимо по категоричен начин да бъде установено в хода на административното производство и удостоверено в издаденото НП,че деянието осъществява всички признаци от обективна и субективна страна на конкретно предвидения в специалния закон състав на това нарушение.Този именно е смисълът на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за установяване и определяне наличието на съставомерно поведение и за индивидуализацията на административното нарушение. В настоящия случай допуснатите от административно-наказващия орган нарушения на посочената правна норма и то досежно липсата на индивидуализация и конкретизация на управляваното МПС,са съществени процесуални нарушения,които опорочават наказателното постановление като акт на административно-наказателния процес и засягат правото на защита на нарушителя, което право следва да бъде гарантирано във всички стадии на административно-наказателното производство.

Изискването на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено,следва да се преценява с оглед на това дали са изложени фактически твърдения за съществени елементи от състава на административната норма,която според административно-наказващия орган е нарушена от санкционираното лице.

    Тъй-като се касае за особено съществени нарушения,допуснати от административно-наказващия орган,довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН,наличието на тези нарушения обуславя цялостната отмяна на атакуваното постановление.Поради това не следва да се обсъждат и доводите по същество на страните,тъй-като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина,следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване,но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.

    Неспазването от страна на административнонаказващия орган изискването на гореупоменатата норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено освен датата и мястото,където е извършено нарушението,описание на нарушението,както и на обстоятелствата,при които е извършено и доказателствата,които потвърждават извършеното административно нарушение,води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП,доколкото районният съд в производството по обжалване на НП по реда на чл.59-63 от ЗАНН следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно-съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма,регламентираща същото като административно нарушение.Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индиви-дуализацията на съответното административно нарушение съобразно всич-ки изисквания на чл.57 от ЗАНН.

    Докато законът в чл.53,ал.2 от ЗАНН дава възможност на административ-нонаказващия орган да издаде НП,макар в акта за установяване на админи-

стративно нарушение да е допусната нередовност,стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,самоличността на наруши-теля и неговата вина,то това положение не се отнася до издаваното НП,при

което административнонаказващия орган следва да спази всички изисква-ния на нормите на ЗАНН,включително и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН,като неспаз-

ването на това изискване води до незаконосъобразност на НП,и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание,без да се раз-глежда спора по същество.

    Въпреки,че с оглед допуснатите от АНО процесуални нарушения не е нужно обсъждането на пороци от материалноправен характер,следва да се отбележи,че наказателното е издадено  в нарушение на материалноправните разпоредби. Събраните по делото доказателства – писмени и по-конкретно-надлежно завереното копие на винетен стикер,закупен на 21.01.2015 година в 09.34 часа(докато нарушението е констатирано от актосъставителя в 09.40 часа) и гласни (в частност показанията на свидетелите Тодор И. и Любомир Вълчев,които кореспондират с писменото доказателство,а именно-винетния стикер)  по категоричен начин установяват факта, че към датата на проверката жалбоподателя е шофирал управлявания от него товарен автомобил след като е заплатил дължимата за движение по републиканските пътища винетна такса, но не е залепил съответния стикер, удостоверяващ този факт, върху предното стъкло на автомобила си. Въпреки, че както в АУАН, така и в НП фактическото описание на извършеното административно нарушение е именно незалепване на наличен винетен стикер- нарушение по чл. 100,ал. 2 от ЗДвП, а не незаплащането на дължимата винетна такса,както в АУН, така и в НП същото деяние неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП - незаплащане на дължимата винетна такса. При издаване на НП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 42,т.4 и т. 5 и чл. 57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН,тъй-като фактическото описание на административното нарушение не съответства на посочената за нарушена законова разпоредба. Фактическото описание на административното нарушение съответства на нарушение на разпоредбата на чл. 100,ал.2 от ЗДвП - незалепването на наличен към датата на проверката закупен валиден винетен стикер, за каквото нарушение се предвижда наказание по общия текст на чл. 185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева.Вместо това правилно описаното от фактическа страна и действително извършено от жалбоподателя нарушение неправилно е квалифицирано като такова по чл.139,ал.5 от ЗДвП, отнасящо се не до незалепването на винетен стикер, а до незаплащане на винетна такса,което предполага незакупуването на валиден винетен стикер,какъвто обаче не е конкретният случай.

    Неубедителни са и доводите на жалбоподателя,изразяващи се в това,че

според него при налагане наказанието му АНО не се е съобразил с разпо-редбите на чл.28 от ЗАНН.По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства,свързани с този казус,не указват на маловаж-ност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.

   Поради изложените съображения и на основание чл.63,ал.1,пр.3-то от

ЗАНН настоящата инстанция намира,че наказателното постановление

следва да бъде отменено,респективно-жалбата да се уважи.

    Ръководен от гореизложените съображения,съдът

                                           

                                                Р    Е    Ш    И     :

 

    ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 15-0769-000196/17.03.2015 година на началник група към ОДМВР-град Бургас,сектор „Пътна полиция”-град Бургас,с което на Л.Д.П.,ЕГН-**********,*** е  наложено административното наказание “глоба” в размер на 1500 лева на основание чл.179,ал.3,т.2 от ЗДвП,във връзка с нарушение нормата на чл.139,ал.5 също от ЗДвП.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок,считано от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :