Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 58 / 2.6.2015г.  гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На двадесет и първи май  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

 

Секретар ………………Д.Е. …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н Х дело номер.........115............по описа за...............2015................година

         Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Т.Т.Г.  против наказателно постановление № 15-0454- 000039  от 10.03.2015 година  на Началник група РУ Сунгурларе към ОДМВР Бургас  с което на същият  жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на разпоредбата на чл. 5 ал.3  т.1 от ЗДвП  на основание чл. 174 ал.1  от ЗДвП му е    наложено административно наказание – глоба   в размер на 500   лв.  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6   месеца  и са му отнети  10 точки и за друго извършено от него второ адм. нарушение  по чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено адм. наказание – глоба в размер на 10 лв.

         Жалбоподателят Т.Г.   е останала недоволна от така наложените й административни наказания , същата    в жалбата си макар да не оспорва  , че е извършила горепосочените   административни нарушения за които  са й  наложени и съответните административни наказания с горепосоченото наказателно постановление ,  твърди, че адм. нарушение по чл. 5 ал. 3  т.1 от ЗДвП което й се вменява да е извършила не е установено по законния ред , като   вследствие на което същото процесно наказателно постановление  се явявало незаконосъобразно и неправилно респ. и необосновано , като постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и процесуалния закон и затова моли да същото да бъде отменено  изцяло.Отделно същата прави и алтернативно искане в жалбата си , че ако съдът не намери, че процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и бъде отменено  от съда , то последният да намали наложеното й наказание  респ. наказания по чл. 174 ал.1 от ЗДвП  - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца  , в минимален размер . По този начин жалбоподателката не взема становище по извършеното от нея адм. нарушение  по чл. 100  ал.1 т.2  от ЗДвП и наложеното й адм. наказание по чл.183 ал.1  т.1  от ЗДвП.

 В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе  редовно призован  не се явява лично , но   чрез   неговия  процесуален представител  взема същото   становище по жалбата  , като   не сочи други доказателства от негова страна .

         За административнонаказващия орган редовно призован    не се явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание , като   същият   не взема становище по  така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба.

         След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Обжалваното от жалбоподателя Т.Т.Г.     наказателно постановление №   15-0454- 000039  от 10.03.2015 година  на Началник група РУ Сунгурларе към ОДМВР Бургас  е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 37  сер. Т  703896  от 08.02.2015 година , който АУАН констатира за  две извършени административни нарушения от жалбоподателя Т.Т.Г.   на дата 08.02.2015 година които се изразява в следното , че  на горепосочената дата в  21. 30 часа  в гр. Сунгурларе  на ул. Гроздьо Г. ***   жалбоподателят Т.Т.Г.   в качеството му на водач  на  лек автомобил  марка Рено Клио  с рег. №  А 0630 МВ    управлявал същия  след употреба на алкохол  в кръвта му 0, 62 промила  установено  с техническо средство  Дрегер 7510  с фабричен № ARDN – 0066 , като му е издаден талон  за медицинско изследване  № 0103500  и в изпратените  за изследване  проби кръв  на НТЛ  - ОДМВР Бургас взети от жалбоподателя, съгласно  протокол за химическа експертиза  за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 103 / 10.02.2015 година се установило категорично  , че жалбоподателя Т.  Г. е управлявала горепосоченото МПС  под въздействието на  алкохол в кръвта й  с концентрация  над 0, 5  до 1, 2 на хиляда / промила /, а именно – 0, 75 промила етилов алкохол  с което тя  е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл. 5  ал.3 т.1  от ЗДвП и  за което адм. нарушение на основание чл. 174 ал.1 от ЗДвП й е наложено адм. наказание- глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и  са й били отнети 10 точки, като при същата проверка на жалбоподателя Г. се установило , че същата не носи  свидетелството за регистрация на МПС  част втора отнасящо се до това МПС което управлява с което нейно деяние е нарушила разпоредбата на чл.  100 ал.1 т.2 от ЗДвП и затова й  е наложено адм. наказание – глоба в размер на 10 лв.       

                  Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели  Е. Г. П. , Т. Ж. Р. и П. М. П.  които  свидетели се явяват свидетели -  очевидци на станалото  може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят  е извършил приписваните му административно нарушение, тъй  същите твърдят и описват  точно в съдебно заседание, как са установили , че  жалбоподателят е управлявал горепосочения лек автомобил и при извършената му проверка същият жалбоподател им е признал, че е употребил алкохол . Същите свидетели твърдят, че поради последното обстоятелство  са извършили проверка на водача на автомобила – жалбоподателя  Г. и пред тях тя си е признала  отново , че е употребила алкохол и затова й е била  извършена  проверка за алкохол  с техническо средство за установяване  употребата на алкохол или друго упойващо вещество и тъй като този уред е отчел , че тя е употребила алкохол над 0, 5 промила т.е. 0, 62  промила й е било предложено да даде кръвна проба за изследване на употреба на алкохол или друго упойващо вещество , на което   медицинско изследване  за установяването на концентрацията на алкохол  в кръвта й жалбоподателката  се е съгласила и е дала кръв за изследване . По този начин същите свидетелстват за извършеното от жалбоподателката  горепосочено  административно нарушение  и че именно тя  е извършител на административното нарушение описано в наказателното постановление издадено въз основа на съставения АУАН. По делото се събраха и  писмени доказателства – талон за медицинско изследване , протокол за медицинско изследване и протокол за извършена  химическа експертиза  за определяне на концентрацията на алкохол  или друго упойващо вещество в кръвта на жалбоподателя  извършена от БНТЛ при ОДМВР гр. Бургас от която се доказа , че  жалбоподателят Т.Т.Г. е управлявала горепосоченото МПС с концентрация  на етилов алкохол в кръвта й 0, 75  промила. Съдът приема тези доказателства като достоверни поради   факта , че същите доказателства взаимно си кореспондират едни с други , а също и факта, че същите свидетелски показания са от свидетели , които се явяват незаинтересовани от изхода на настоящото дело. По този начин съдът намери , че се  събраха доказателства , че  самият жалбоподател е извършител на административното нарушение за което му  е  наложено и горепосоченото административно наказание. По отношение на факта , че жалбоподателката не взема становище по извършеното от нея адм. нарушение  по чл. 100  ал.1 т.2  от ЗДвП и наложеното й адм. наказание по чл.183 ал.1  т.1  от ЗДвП и не ги оспорва , то съдът намира, че въпреки това , то адм. наказващия орган въпреки задълженията му затова , същият не е ангажирал доказателства ,  че жалбоподателката е извършила същото адм. нарушение .  

Преценявайки възраженията на жалбоподателя визирани в жалбата му за незаконосъобразност на процесното обжалвано наказателно постановление съдът намира, че същото се явява порочно т.е. незаконосъобразно поради следните съображения :  Видно от заповед  № І з- 1745 от 28.08.2012 година на Министъра на вътрешните работи Ц. Цветанов за определяне на длъжностни лица от МВР  за съставяне на актове за установяване на административни нарушения  и за издаване на наказателни постановления  и за осъществяването на  контролна дейност  по закона за движение по пътищата  и приложената я допълваща заповед № І з – 465 от 04.03.2013 година  издадена от същия Министър на МВР – Цветанов е че въз основа на нея  е издаденото процесното наказателно постановление поради упълномощаването на лицето Румен Тодоров  изпълняващо длъжност  Началник група  към ОДМВР Бургас РУ Сунгурларе да издава същите по вид наказателни постановления. Ноторно известно на съда е  обаче че към датата на издаването на    настоящото процесно наказателно постановление същото лице Цветанов не е било Министър на вътрешните работи на Р България , а такова е било лицето Веселин Вучков  , който няма издадена заповед за упълномощаването на издателя на процесното наказателно постановление да го издава .За последното същият орган издал наказателното постановление не е следил , тъй като ако няма изрична заповед подобна на горната от лицето което е Министър на вътрешните работи към момента на издаването на наказателното постановление , то лицето издател на наказателното постановление не е било оправомощено затова и като е издало процесното наказателно постановление то е превишило правата .В настоящия случай издателя на наказателното постановление е действал в нарушение на закона тъй като е нямал правата да издава процесното наказателно постановление и затова същото се явява порочно т.е. незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло , ведно със законните последици от това.  

Отделно от това въпреки задължението му затова адм. наказващия орган не е доказал че жалбоподателят Г. е била освидетелствана от лекар и й е била взета кръвна проба от лекар в изпълнение на чл. 10 и  чл. 11 от Наредба № 30 от 27.07.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Следователно съдът въз основа на горепосоченото намира, че не е била взета по законния начин съответната кръв за изследване от жалбоподателя Г. и затова и извършената на тази кръв химическо експертиза не може да се възприеме за достоверна  и като такава доказваща каква е концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя Г. . Нещо повече съдът намира, че в случая поради същата причина не може да се извърши повторен химически анализ на кръвната проба на жалбоподателя още повече , че в случая е изтекъл срока по чл. 20 ал.3 от горепосочената наредба . Затова съдът намира, че поради гореизложеното и нарушаването на императивните процедури по вземането на кръвната проба на жалбоподателя за химическо изследване , извършената химическа експертиза на същата проба не може да докаже по достоверен начин каква е концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя въпреки задължението за това тежащо върху адм. орган и затова съдът намира, че жалбоподателят не е имал установената респ. посочената от адм.наказващия орган концентрация на алкохол в кръвта му , а друга такава и тъй като по въпроса каква е била тя не може да се гадае , то съдът намира, че жалбоподателят не е управлявал процесното МПС с твърдяната концентрация на алкохол в кръвта му , а с друга допустима такава под 0, 5 промила и затова и съдът намира, че жалбоподателят не е извършил процесното адм. нарушение.

Затова поради гореизложеното се  налага отмяна на процесното наказателно постановление като напълно незаконосъобразно на горепосочените  основания .

В тази връзка съдът намира, че неправилно и напълно незаконосъобразно спрямо жалбоподателят е осъществено цялото административно наказателно производство тъй като неправилно и напълно незаконосъобразно  адм. наказващия орган преценявайки събраните по административно наказателната преписка доказателства му е наложил и горепосочените адм. наказания , като  освен това съдът намира, че  и АУАН и обжалваното наказателно постановление  нарушават процесуалните разпоредби  на чл.36 и сл.  от ЗАНН  и чл. 52 и сл. от ЗАНН тъй като в тях макар точно да са посочени извършените  адм. нарушения , не са верни обстоятелствата при които те са извършени и са приложени достатъчно доказателства , които ги опровергават  и затова и съдът намира , че са нарушени от адм. наказващия орган материалните   разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП и процесуалните разпоредби на ЗАНН  и в случая е налице и твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на АУАН и ЗАНН и наказателното постановление се явява напълно незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

В случая съдът намира, че е установено по един несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят не  е  извършил приписваните му административни нарушения  на разпоредбите  на ЗДвП   и  за  което напълно  неправилно на същият  жалбоподател  са му е   наложени и съответните  административни наказания за същите   извършени от него административни нарушения – глоби и лишаване от право да управлява МПС. Затова в случая съдът намира, че следва да отмени  изцяло обжалваното наказателно постановление  като неправилно и незаконосъобразно.

         Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

        

        

         ОТМЕНЯ  ИЗЦЯЛО наказателно постановление №   15-0454- 000039  от 10.03.2015 година    на Началник група РУ Сунгурларе към ОДМВР Бургас , издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 37 сер. Т  703896  от 08.02.2015 година  срещу  Т.Т.Г.  с ЕГН ********** *** с пълномощник адв. Т.Б.Б. с ЕГН **********  с адрес на упражняване на дейност  град Карнобат ул. Парижка  комуна № 8  за две  извършени административни нарушения на дата 08.02.2015 година както следва : 1 . на разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1  от ЗДвП   за което адм. нарушение на основание чл. 174  ал.1 от ЗДвП й е наложено адм. наказание- глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и  са й били отнети 10 точки и 2. за нарушение на разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.2  от ЗДвП  за което адм. нарушение на основание чл. 183 ал.1 т.1от ЗДвП й е наложено адм. нказание – глоба в размер на 10 лв. ,  като напълно незаконосъобразно.

         ОСЪЖДА Т.Т.Г.  с ЕГН ********** *** с пълномощник адв. Т.Б.Б. с ЕГН **********  с адрес на упражняване на дейност  град Карнобат ул. Парижка  комуна № 8  да заплати на Държавата направените от нея съдебни разноски по настоящото дело в размер на сумата от 30 лв. , както и държавна такса в размер на по 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочената сума , които суми да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: