Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 38 / 4.5.2015г. ,град Карнобат

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,                         наказателен състав

На петнадесети април две хиляди и петнадесета година

В публично заседание, в следния състав:     

 

Председател:ТАТЯНА СТАНЧЕВА

Секретар: Г.М.

 

като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева

НАХД № 29 по описа на съда за 2015 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на Г.М.Ч., ЕГН **********,*** срещу наказателно постановление(НП) № 786 от 16.01.2015 год. на Директора на РДГ- Бургас, с което на основание чл.275, ал.1, т.2, чл.266, ал.1, чл.273, ал.1 от Закона за горите и чл. 53, ал.1 и ал.2  от ЗАНН, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600,00 лв. за нарушение на чл. 213, ал.1 т.2 от Закона за горите(ЗГ).

В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност на наказателното постановление, като се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква се, че в обстоятелсвената част на НП е посочено, че на 17.09.2014г. жалбоподателят съхранявал пред дома си в с.Подвис, общ.Сунгурларе дърва, което не отговаря на действителното положение, тъй като жалбоподателят живее в гр.Бургас. Твърди се също така, че жалбоподателят не е извършител на нарушение, независимо че по същото време се е намирал в дома на майка си в с.Подвис.

 В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен адвокат.

За ответника по жалбата, в първото съдебно заседание се явява юрисконсулт, който счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2014 год., св.О.П. и св.С.Т., били изпратени по разпореждане на Директора на РДГ-Бургас в РУП-Сунгурларе за извършване на проверка по сигнал за незаконно добити дърва. Двамата свидетели, заедно с полицейски служители извършили проверката в с.Подвис, където пред дома на жалбоподателя били установени 10 куб.м. дърва от дъб и цер, опасани с тел. За констатираното при проверката бил съставен констативен протокол серия ЖОО № 026442 от 25.09.2014г., в който е отразено, че на същата дата пред къщата на Г.Ч. в с.Подвис има стоварени и опасани с бодлива тел 10 куб.м. дърва за огрев-дъб и цер. Дървата били с поставена КГМ ***. При поискване на превозен билет жалбоподателят представил стари превозни билети от 2012г. и 2013г. в Констативния протокол се посочва, че дървата са били стоварени, по данни на свидетели –товарачи и шофьор, на 17.09.2014г.

На 02.10.2014г. срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 029751 за това, че пред дома си съхранява дърва за огрев – дъб и цер, 10 куб.метра без превозен билет- нарушение на чл.213, ал.1 т.2 от ЗГ. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 17.09.2014г., и е установено на 17.09.2014г. в 14.00 часа.

Въз основа на посочения АУАН, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 786/16.01.2014 г., в което нарушението е описано по идентичен начин както в АУАН и е квалифицирано по чл. 213, ал.1 т.2 от Закона за горите(ЗГ) и на жалбоподателя на основание чл.275, ал.1, т.2, чл. 275, ал.1, т.1, чл.266, ал.1, чл.273, ал.1 от Закона за горите е наложено наказание глоба в размер на 600 лв. Намерените дърва са отнети в полза на държавата.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител. НП е връчено на жалбоподателя на 30.01.2015г. Липсват доказателства по преписката кога е депозирана жалбата пред РДГ-Бургас, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния случай, съдът установи, че проверката отразена в констативния протокол е извършена на 25.09.2014г., от което следва че нарушението е установено на тази дата, а в АУАН като дата на установяване на нарушението е посочена датата 17.09.2015г. Както в АУАН-а и в НП е посочена дата на извършване на нарушението 17.09.2014г. За да приеме, че 17.09.2014г. е датата стоварването на дървата, т.е. датата на нарушението св.О.П., съставител на констативни протокол се е позовал на сведения от товарачи и шофьор, но в хода на съдебното следствие наказващият орган не ангажира доказателства и не доказа по безспорен начин, че посочената дата -17.09.2014г. е датата на нарушението. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се изясни и с показанията на актосъставителя О.П. и св.С. Драчев – свидетел при съставянето на АУАН. Показанията на св.Д.А. също не допринесоха за изясняване на фактите по делото. От показанията на св.Желю Г. става ясно, че действието се е развило около средата на септември 2014г., когато е видял работници да стоварват дърва, но жалбоподателят не е бил там. Наказващият орган следваше да ангажира доказателства за датата на нарушението, а именно да призове за разпит лицата, от които е почерпена информацията за датата на стоварване на дървата. След като не направи това фактическата обстановка, описана в АУАН-а и НП остана недоказана.

Съдът намира, че в съответствие с императивната разпоредба на чл. 273, ал.1 от ЗГ, съгласно която: „Вещите - предмет на нарушението /в случая – 10 куб.м. дърва за огрев от “дъб” и “цер”, непридружени с превозен билет/ се отнемат в полза на Държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им, правилно е постановено и санкционирането по т.ІІ от обжалваното постановление.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 786 от 16.10.2014 год. на Директора на РДГ- Бургас в частта, с която на основание чл.275, ал.1, т.2, чл.266, ал.1, чл.273, ал.1 от Закона за горите и чл. 53, ал.1 и ал.2  от ЗАНН, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600,00 лв. за нарушение на чл. 213, ал.1 т.2 от Закона за горите, като незаконосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 786 от 16.10.2014 год. на Директора на РДГ- Бургас в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

СЪДИЯ :