Р Е Ш Е Н И Е

№ 29 / 12.2.2015 г.                                            

                          12.02 -2015 г., град Карнобат

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Карнобатски районен съд,                                                ІІ състав

На дванадесети януари    две хиляди и  петнадесета година

В  заседание при ЗАКРИТИ врата в следния  състав :

                                                Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА

                           Съдебни заседатели :      1.

                                                                   2.

Секретар    Д.Е.    

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията КОЕВА

гр. дело № 760  по описа за 2014 година, и за да се произнесе взе предвид :

             Предявеният иск е с правно основание   чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ГПК , вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 86 , ал.1 от ЗЗД.

              Производството по делото е образувано по повод искова  молба от образувано по повод искова молба от К.Г.Д. с ЕГН ********** *** , със съдебен адрес- гр.Б.*** * *************  чрез адвокат С.К. *** против К.П.Г. с ЕГН ********** *** , с която желаят съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника К.П.Г., че дължи на К.Г.Д. *** сумата от 23 000,00 лв. / двадесет и три хиляди лева, получени в заем , както и 10 000,00 лв./ десет хиляди лева /  неустойка  за неизпълнението в срок да върне  заетата му сума и 1 460лв. разноски за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по частно гр.дело № 72/2013г. по описа на РС-К. , ведно със законната лихва  от деня на завеждане  на заявлението по чл. 417 ГПК – 01.02-2013г. както и да присъди  направените по делото разноски –платена държавна такса и  адвокатско възнаграждение. В подкрепа представя доказателства.

          В законния   срок по чл. 131 от ГПК  ответникът К.П.Г. *** , представляван от пълномощник -  адвокат С. Х. Г.-Т.,  вписана в АК гр.Б., с адрес на бюро на АД „Т. и Г. „  в  гр.К.**********************  представя писмен отговор на исковата молба № ***********г. .

С отговора си на исковата молба ответникът твърди, че нямат възражения  срещу допустимостта на предявения иск , с изключение на претендираните разноски в заповедното производство.

Твърди, че  в посочената част иска за присъдени разноски в заповед за изпълнение /1400 лв. / е недопустим  съгласно Тълкувателно  решение  4/2013г. от 18.06-2014г. на ВКС-ОСГТК.

Твърдят, че  оспорват изцяло предявения иск като неоснователен.

Твърдят, че оспорват  като неотговарящи на истината изложените фактически твърдения.

С отговора си на исковата молба ответникът твърди, че не е получил от ищеца  парична сума от 23000 лева в заем.Твърди, че представеният договор за паричен заем от 30.08-2012г. , заверен от нотариус И. К. не удостоверява предаване на сума в заем  противно на твърдението на ищеца.

        В съдебно заседание претенцията се поддържа чрез процесуален представител – адвокат С.К..

        Ответникът се явява лично в съдебно заседание с процесуален представител – адвокат С.Г.- Т..

          След  преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази с  разпоредбата на чл. 2  ГПК, чл.235, ал.2 ГПК, съдът от фактическата страна намира за установено следното : Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение , по което е образувано  частно гр.дело № 72/2013г.на КРС.Основанието на което е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение е сключен  договор за паричен заем , сключен на 30.08-2012г.  в гр.Б..Твърди се, че след издаването на  заповедта за изпълнение ответникът  К.П.Г.  подал възражение , с което заяви, че не дължи изпълнение по същата .С разпореждане№ 1368/23.09-2014г.  по частно гр.дело № 72/2013г. на КРС  съдът предостави на кредитора- ищеца по делото К.Г.Д. едномесечен срок  от получаване на съобщението, в който да предяви иск против  длъжника К.П.Г. относно претендираните вземания.Видно , че съобщението било получено  от процесуален представител на ищеца- адвокат С.К. на 26.09-2014г., като впоследствие, на 28.10-2014г.  предявен настоящият иск .

 От констатираното съдът приема, че искът предявен в предвиденият   от закона срок.

От прието по делото надлежно заверено копие от договор  за заем  от 30.08-2012г., сключен в гр.Б. , с нотариална заверка на подписи на ищеца К.Г.Д. и на ответника К.П.Г. на 30.08-2012г. от нотариус  с рег.№***  И. К. , с район на действие – РС-Б.  вписан под № ***  , видно че  ищецът  К.Г.Д. , като заемодател , е поел  задължение да предаде на ответника К.П.Г. , като заемополучател  в заем , сумата  от  23 000.00 лв./двадесет и три хиляди лева /  .Ищецът се е задължил да  предаде заеманата сума  на заемателя- ответника по делото в брой, като местоизпълнението – гр.Б., *********.Ищецът  се е задължил  да предаде на  заемателя  заеманата сума  в следните срокове : на 30.08-2012г..Ответникът К.П.Г. е следвало да  върне получената в заем сума в срок   до 30.11-2012г./тридесети ноември две хиляди и дванадесета /. Твърди, че за доказване на така дадените му в заем пари , ответникът  подписа Договор за паричен  заем .Въпреки изтичането на уговорения срок , и липса на изпълнение от страна на ответника  на няколко пъти прави опит да установи същия и да договори връщането на дадените му в заем пари, но без резултат.Твърди се , че длъжникът  К.П.Г.  е изпаднал  в забава, тъй като не е  извършил плащането  в договорения срок и дължи неустойка  в размер на 1%  от стойността на непредадената сума за всеки ден забава , съгласно чл. 9 . 2 от договора ,но не повече от 20 000,00 лв..На 01.02-2013г. ищецът  К.Г.Д. подал заявление  за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в РС-Карнобат, вх.№464/01.02-2013г. , по повод на което било образувано частно гр. дело № 72 /2013г. на КРС.По частно гр.дело № 72 /2013г. на КРС  била издадена Заповед № 48/04.02-2013г. за  изпълнение на парично задължение въз основа на  документ по чл. 417 ГПК.Тъй като  по отношение на  издадената  в производството по частно гр.дело №  72 /2013 г. на РС –Карнобат  заповед за изпълнение в законоустановения  срок е постъпило  възражение от ответника , ищецът и аргументира правен интерес от завеждане на настоящия иск  за установяване на оспореното от ответника в заповедното производство вземане. 

Обстоятелството ,че претендираната за установяване, като дължима от ответника сума  е предадена на същия , на твърдяното от ищеца  правно основание се оспорва  от ответника.

    Гореизложеното мотивира съда да направи следните правни изводи:За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната от него сума: да докаже факта на сключен  с ответника договор за заем  и съдържанието му- че е предоставил  на ответника паричен заем  със задължение за връщане.Доколкото договорът  за заем е реален , за да породи действие , ищецът  трябва да докаже, че е предал в собственост на заемателя претендираната парична сума.

По принцип  с оглед размера на претендираната сума  23 000,00 лв. /двадесет и три хиляди лева / , ищецът не може  да докаже това с всички доказателствени средства , в т.ч. и  свидетелски показания / по аргумент на чл. 164, ал.1, т. 4 ГПК /.Но не трябва да доказва , че заетата сума не му е върната , тъй като на доказване подлежат  само положителните факти , които изключват отрицателните. В хода на производството по делото ищецът  не представя доказателства, въпреки задължението си по чл. 154, ал.1 от ГПК ,  в подкрепа на твърденията си , че е предал  на ответника , съгласно утовореното  в Договор за заем от  30.08-2012г.  място- като местоизпълнението – гр.Б.********************, заеманата сума по този договор – в размер на 23 000,00 лв. със задължение  за връщане .Съдът не кредитира показанията на разпитана по делото св. Г. В. С. , като недопустими с оглед разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 4 ГПК  и счита, че не следва  същите да се обсъждат по същество.

Съдът не кредитира показанията на разпитана по делото св. В. А. Г. , тъй като  същите не допринасят изясняването  на спора.

След като в  настоящия случай ищецът  не представя  доказателства , установяващи наличието на валидна облигационна  връзка  между страните, по силата на сключения между тях  на 30.08-2012г. в гр.Б.  договор за заем, по силата на който  ответникът  да е получил  на 30.08-2012г.  сумата от 23 000,00 лв. / двадесет и три хиляди лева / , поради което съдът  приема , че предявеното искане за  установяване, като дължимо от ответника  на главно вземане в размер на 23 000,00 лв.  се явява неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено като такова.

Неоснователността на главния иск предпоставя  и неоснователността на акцесорния иск    за неустойка в размер на  10 000 ,00лв.- договорена неустойка  в размер на 1% от стойността на непредадената сума за всеки ден  забава, но не повече от 20 000,00 лв., както и за законната лихва за забава , поради което съдът  счита, че иска неоснователен и подлежащ на отхвърляне и в тази му част.

При този изход на делото  , на основание чл. 78, ал.3 ГПК  ответникът  също има право  на направените по делото  разноски , поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 3500,00 лв. – платен адвокатски хонорар на основание чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба №1/09.07-2004 г. за минималните размери на  адвокатските възнаграждения .

 

            Мотивиран от горното, съдът

 

                                                     Р Е   Ш  И   :

 

           ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от К.Г.Д. с ЕГН ********** *** , със съдебен адрес- гр.Б.********************** чрез адвокат С.К. *** против К.П.Г. с ЕГН ********** *** , с която желаят съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника К.П.Г., че дължи на К.Г.Д. *** , със съдебен адрес- гр.Б.******************** чрез адвокат С.К. *** сумата от 23 000,00 лв. / двадесет и три хиляди лева, получени в заем , както и 10 000,00 лв./ десет хиляди лева /  неустойка  за неизпълнението в срок да върне  заетата му сума и 1 460лв. разноски за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по частно гр.дело № 72/2013г. по описа на РС-К. , ведно със законната лихва  от деня на завеждане  на заявлението по чл. 417 ГПК – 01.02-2013г., както и да присъди  направените по делото разноски –платена държавна такса и  адвокатско възнаграждение  , с правно основание  чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ГПК , вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 86 , ал.1 от ЗЗД.

         ОСЪЖДА К.Г.Д. с ЕГН ********** *** , със съдебен адрес- гр.Б.********* ********* чрез адвокат С.К. *** да заплати на К.П.Г. с ЕГН ********** *** направените по настоящото делото  разноски  в размер на 3500,00 лв./три хиляди и петстотин лева /  платен адвокатски хонорар на основание чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба №1/09.07-2004 г. за минималните размери на  адвокатските възнаграждения .

 

         Решението може да се обжалва пред Б. окръжен съд в двуседмичен  срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :