Р Е Ш Е Н И Е

№ 152 / 17.12.2014 г.                                      

                              17.12- 2014 г., град Карнобат

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Карнобатски районен съд                                     ІІ състав

На   пети декември  две хиляди и четиринадесета  година

В публичното заседание в следния  състав :

                                                Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА

                           Съдебни заседатели :      1.

                                                                   2.

Секретар Д.Е.  

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията КОЕВА

АНХ дело № 391    по описа за 2014 година, и за да се произнесе взе предвид :

           Производството по делото е реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.  Д.И. с ЕГН ********** *** против наказателно постановление №14-0282-000447 от 26.09-2014г.  на началника на РУ –К., с което на жалбоподателя  за допуснато нарушение  на чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ  е наложено административно наказание  на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ  - глоба в размер на 400 лева /четиристотин лева/.

  В жалба се излагат основания за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. 

Административнонаказващият орган, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.   

Жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима, но разгледана по същество е основателна .

          Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.08-2014 г.  около 08,20 часа, в гр.К.***  на *****„ в посока от гр*****към гр.*** до Автогара ****** , управлява лек автомобил  марка „ Опел Астра „ с рег.№ *****, собственост  на *********„ , Бул.№ *****  гр.Б.**** ,, че г-н В.В. Т. , в качеството си на управител  на  горепосочената фирма , не е изпълнил задължението си и  не е  сключил  задължителен договор за  застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите на горното МПС , което  е управлявано на територията на РБ и не е спряно от движение, с което е нарушил  чл. 250, ал.1, т.1 , вр. чл. 249 , т.1 от КЗ.

В тази връзка и св.П.И.Ж.  , в присъствието на св.Ж.Д.Д. и  Н.А.Х.   състави Акт за установяване на административно нарушение акт  за установяване на административно нарушение, сериен номер 536841, в който горепосочената фактическа обстановка е квалифицирана  като нарушение на чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 249, т.1  от Кодекс за застраховането/КЗ/, като актът  бил подписан  от жалбоподателя  без възражения.Въз основа на така съставения АУАН   от  началник на РУ Карнобат  на 26.09-2014г.  е издадено  и атакуваното наказателно постановление , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „ Глоба „ в размер на 400,00 лв./четиристотин лева /, на основание чл. 315, ал.1, т. 1 от КЗ.  .

        Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите П.И.Ж.  ,Ж.Д.Д. и  Н.А.Х.     и всички , съдържащи се по администратовно-наказателната преписка писмени доказателства.

         Съдът  кредитира  показанията  на свид. П.И.Ж.   като обективни и непротиворечиви, тъй като същият в хронологичен ред изяснява мястото на извършване на проверка на управлявания от жалбоподателя автомобил и обстоятелството , че С.  Д.И. с ЕГН **********  не представил  полица за сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност  „ на автомобилистите, валидна за периода , в който управлява автомобила , което  не се  оспорва  и от жалбоподателя.

Съдът извърши  служебна проверка  на съставения  , че АУАН  и на  издаденото НП  с оглед спазването на правилата  за компетентност  при съставянето и  издаването им и прие, че няма нарушение на тези правила, защото Актът  е съставен  от компетентно  „длъжностно лице „ от службите за контрол по ЗДвП- мл.автоконтрольор  в РУ-К.*****, с което е спазен чл. 320,, ал.1, предл. 2 от КЗ , вр. чл. 189, ал.1 вр. чл. 165 от ЗДвП, а НП е издадено от „оправомощено от Директора на ОД МВР-Б.*****  „длъжностно лице „ – началник РУ –К.*****, с което е спазен  чл. 320, ал.12 предл.2 от КЗ.Спазени са разпоредбите на чл. 40, ал.1 и чл. 43 , ал.1 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в присъствието на свидетели-очевидец и на твърдения нарушител , като е подписан от съответните лица/актосъставител и свидетел /  и е връчен  надлежно на жалбоподателя за запознаване, който  подписа  акт без възражения.Сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, също са спазени.

       Обаче , съдът счита, че двата документа не съответстват  на изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН , по следните съображения : В процесния АУАН актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е налице  непреодолимо противоречие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация, доколкото се твърди в АУАН , че жалбоподателят не е представил документ / полицата/ за застраховката, а  е преценено , че това е нарушение  на  чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 249, т.1  от Кодекс за застраховането/КЗ/.

Непредставянето на определени документи , сред които и полицата за въпросната застраховка , представлява нарушение на друго законово  задължение за водачите на МПС – такова по чл. 100, ал.1, т. 3 от ЗДвП, която задължава водача да носи документ за сключената застраховка „ГС „ и да го представя на контролните органи/ служители на пътна полиция/.При това положение , няма как при такова описание на нарушението да му „съответства „ правна  квалификация по  чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 249, т.1  от Кодекс за застраховането/КЗ/, която се явява санкционната разпоредба в случаите , когато въобще не е сключена задължителна застраховка „ГС „ от съответните задължени лица по чл. 259, ал.1, т.1 и т.2 КЗ.Освен това, актосъставителят неправилно е посочил  правната квалификация на твърдяното нарушение  и е ангажирал  отговорността  на водача на автомобила за нарушение на законови разпоредби, които обаче не  вменяват  съответните задължения-  да сключи застраховка „ГО „. Така , вместо да посочи „съответните „ на нарушението правната квалификация- по чл. 100, ал.1, т. 3 от ЗДвП, съответно да ангажира съответната отговорност на посоченото физическо лице – притежател на автомобила, актосъставителят е посочил  неправилна правна квалификация и е ангажирал  отговорността не на съответния правен субект, което е недопустимо с оглед правилото на чл. 42, т.4 и т.5 и чл. 24, ал.1 от ЗАНН.При допуснатите от актосъставителя процесуални нарушения, които е невъзможно да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН и в хода на съдебното производство, издаденото  въз основа на опорочения  АУАН наказателно постановление се явява незаконосъобразно и  само на това основание  следва да бъде отменено.

От друга страна , съгласно чл. 42, ал.1, т.5 и чл. 57 , ал.1, т.6 от ЗАНН , както в акта, така и в наказателно постановление следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени.В този смисъл  е необходимо да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта , и тази , посочена в наказателно постановление.В случая обаче, в акта, съставен на жалбоподателя , като нарушена е посочена разпоредбата на  чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 249, т.1  от Кодекс за застраховането/КЗ/,, докато в наказателно постановление изписана разпоредбата на  чл. 315, а.1, т.1 от КЗ .По този начин  се накърнява правото на защита на нарушителя , който има право да узнае какво точно  нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършилНарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като  представлявасъществено процесуално нарушение.

     Предвид гореизложените съображения, съдът прие, че обжалваното наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде  отменено .

Мотивиран от горното, съдът

                                             Р      Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление №14-0282-000447 от 26.09-2014г.  на началника на РУ –К.****, с което на жалбоподателя С.  Д.И. с ЕГН ********** ***  за допуснато нарушение  на чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ  е наложено административно наказание  на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ  - глоба в размер на 400 лева /четиристотин лева/.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Б. в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: