МОТИВИ към НЧХД № 50/2014 г.

 

Съдебното производство е образувано по тъжба на С.Г.С. против М.С.А. за извършено престъпление по чл. 130, ал.1, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство съдът е приел предявеният от частния тъжител С.Г.С. против подсъдимият М.С.А. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, считано от датата на деянието – 27.07.2013 година.

Частният тъжител чрез своя повереник в съдебно заседание поддържа обвинението и пледира за признаване на подсъдимият за виновен и налагане справедливо наказание. По отношение на гражданския иск се претендира уважаване в пълен размер.

         Защитникът на подсъдимият пледира същият да бъде признат за невинен в извършването на престъпление 130, ал.1, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК и съответно да бъде отхвърлен гражданския иск.

         Подсъдимият А. не се признава за виновен, заявява, че следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

Тъжителят С.Г.С. на 27.07.2013 г. заедно с баща си и свидетелите В.Д.С., И.Т.В.  М.Р.М. бил в стопанския си двор, находящ се в с. Д., общ. Карнобат, като е организирал земеделската си работа, тъй като бил земеделски производител. Около 9.30 ч. на същия ден подсъдимият М.С.А. пристигнал с лекия си автомобил марка „Рено“ бял на цвят , като влязъл с него в стопанския двор на тъжителят, извадил от него една бухалка и тръгнал към тъжителя с нея. Докато вървял към тъжителя, подсъдимия А. напсувал тъжителят, като му казал „ще ти еба майката, ще те ликвидирам“, след което отишъл до него и му нанесъл удар с бухалката. Тъжителят С. вдигнал ръката си и се предпазил от удара, но подсъдимият А. замахнал втори път и го ударил в областта на главата от ляво в зоната на окото, като с този удар му сцепил главата и от главата на тъжителят С. текнала кръв. Тогава подсъдимият А. изпуснал бухалката, хванал тъжителя С. за главата с двете си ръце и му бръкнал в очите с палците на двете си ръце след което свидетелят М.Р.М. като видял, че подсъдимият нанася побой на тъжителят се опитал да ги разтърве, като се вмъкнал между тях, хванал подсъдимия за ръцете и го натиснал назад, като го опрял на спрялата там кола, като по този начин предотвратил незаконните действия на подсъдимия спрямо тъжителя. След това същият свидетел М. пуснал подсъдимия А., който напуснал стопанския двор и се отправил в неизвестна посока. След нанесеният му побой тъжителят С. се обадил на полицията и на телефон 112, след което отишъл в болнично заведение, където му оказали първа помощ и зашили раната на главата му.

Видно от приложеното съдебно медицинско удостоверение № 351/2013 г., издадено от д-р П.П., лекар в отделение по съдебна медицина при МБАЛ-Бургас, издадено на 30.07.2013 г., както и от назначената по делото съдебно медицинска експертиза, извършена от същото вещо лице д-р П.П., което вещо лице е дало заключение по нея, което като неоспорено от страните по делото, съдът е приел като доказателство е, че от горепосочените действия на подс. А., тъжителят С.  С. е получил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно: контузия на главата, разкъсна контузна рана на главата и конюнктивата на лявото око.

 Същите съдът кредитира като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК – като водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като съдът намира, че  същите горепосочени са такива телесни увреждания по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, в който смисъл е и постоянната практика на ВС на РБ.  В същия смисъл е и Постановление № 3/27.09.1979год. на Пленума на ВС на РБ, където се посочва, че лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК е налице когато са налице разстройство на здравето, извън случаите на тежка или средна телесна повреда, като в случая се касае за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и в по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданията. В същото постановление е посочено, че леки телесни повреди с разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК са случаите на нараняване на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на ностни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани /както е в настоящия случай/ и мн.други. Тука  съдът намира, че съгласно НК и горепосоченото Постановление на ВС на РБ нанесената лека телесна повреда на тъжителят С., изразяваща се в горепосочените разкъсно контузни рани е причинила на същият тъжител временно разстройство на здравето, неопасно за живота и е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.

 

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ И ПРАВНИ ИЗВОДИ

 

Горепосочената така установена от съда фактическа обстановка по настоящото дело се подкрепя единствено от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: В.Д.С., И.Т.В. и М.Р.М., които се явяват очевидци на извършеното от подсъдимия. Съдът кредитира тази фактическа обстановка по делото за достоверна, тъй като тя се възпроизвежда и подкрепя освен от показанията на свидетелите С. и М., които са работници по трудово правоотношение при тъжителя, така и от единствения независим по делото свидетел – а това е свидетеля И.Т.В., тъй като същият не се намира в каквито й да са отношения на подчинение или приятелство със страните по делото. По този начин съдът намира, че може да установи и закрепи фактическата обстановка по делото, посочена по-горе, в основната й част въз основа на показанията на същия свидетел, подкрепени от показанията на свидетелите С. и М. – негови работници, които прикрепени към показанията на свид. Велев допринасят за цялостно изясняване на обективната истина по делото. Останалите свидетелски показания, а именно показанията на свидетелят Д.К.А. съдът не кредитира като достоверни по настоящото дело, тъй като същата дава недостоверни показания, с които се стреми спрямо подс. М.А. да не бъде осъществена наказателната репресия поради това, че същата се явява негова съпруга и тъй като нейните показания се опровергават изцяло от показанията на всички останали свидетели по настоящото дело. Освен това съдът намира, че не следва да кредитира нейните показания и на друго основание – тъй като тя не е пряк свидетел очевидец на извършеното деяние от подсъдимия, тъй като всички горепосочени свидетели твърдят, че тя въобще не е била по време или след инцидента в района на стопанския двор на с. Д. и по този начин съдът намира, че тя не е възприела по какъвто и да е начин извършените деяния от подсъдимия, който се явява неин съпруг. В тази връзка съдът намира, че по този начин, респ. поради горепосочените обстоятелства се опровергаха нейните показания изцяло, тъй като не се установи тъжителят по какъвто и да е начин да е предизвикал подсъдимия, респ. да го е заплашвал да го убие с притежаваната от него ловна пушка, както твърди същата свидетелка.

Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание твърди, че нанесеният удар от страна на подсъдимия А. по отношение на тъжителят С. е бил нанесен чрез приплъзване, а разпитаното в съдебно заседание вещо лице д-р П. твърди, че подобна разкъсна контузна рана на главата не би могла да се получи при удар с приплъзване. Съдът намира, че това твърдение на защитникът не подсъдимия е неоснователно, тъй като същото вещо лице в съдебно заседание твърди, че нанесените разкъсно контузни рани на главата на тъжителят е възможно да се получат и при удар с приплъзване, като тук следва да се спомене от съда и безспорно установения факт, който се потвърждава от свид.С., че сутринта при идването му в стопанския му двор и преди съприкосновението му с подсъдимия А., тъжителят С. не е бил наранен и едва след нанесените му удари от подсъдимия той е получил съответните телесни увреждания, а и респективно е налице обективния факт, че никой от намиращите се там лица, респ. свидетелите не са имали каквото и да е съприкосновение с тъжителят, а такова е имал единствено и само подсъдимия А..

По настоящото дело съдът следва да отбележи и факта, че не се събраха абсолютно никакви доказателства пострадалият тъжител да е отвърнал на подсъдимия и да му е причинил каквато и да е телесна повреда, за да бъде приложен института на реторсията по смисъла на чл. 130 ал. 3 от НК, тъй като видно от показанията на горепосочените свидетели, а особено от показанията на И.Т.В. се установи, че тъжителят С. въобще не е очаквал такива агресивни действия спрямо него от страна на подсъдимия и след нанасянето на телесна повреда от страна на последния същият е изпаднал в шок от уплаха и въобще не е бил в състояние нито пък е нанесъл каквито и да било леки телесни повреди на подсъдимия А.. Затова съдът намира, че в случая не е налице института на реторсията по смисъла на чл. 130 ал.3 от НК и същата не следва да бъде приложена.

В настоящата си тъжба тъжителят С. обвинява подс. А. в извършване спряно него на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК само по отношение на това, че на 27.07.2013 г. в стопанския двор на с. Д., община Карнобат, област Бургаска, чрез нанасяне на удар с дървена бухалка и с пръстите на ръцете му причинил лека телесна повреда на С.Г.С., ЕГН ********** ***, изразяваща се в контузия на главата, разкъсна контузна рана по главата и конюнктивата на лявото око, довели до временно разстройство на здравето му, съпроводено със болки и страдания.

От горепосочената така приета от съда фактическа обстановка по настоящото дело, подкрепена от горепосочените събрани по делото доказателства, съдът приема, че с горепосоченото деяние подс. А. е осъществил спрямо тъжителя С.Г.С. престъпния състав на чл. 130, ал.1 от НК, като му е нанесъл горепосочената телесна повреда.

Престъплението си подс. А. е извършил при форма на вината му пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2  от НК, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.

Причина за извършване на престъплението от подс. А. спрямо тъжителят С. е ниската степен на правна култура на същия.

Престъплението подс. А. е извършил при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства, като съдът намира, че смекчаващи вината му обстоятелства е чистото му съдебно минало, а отекчаващи вината му обстоятелства са това, че същия е извършил престъплението спрямо тъжителят С. с особена ярост и без да е предизвикан от него по какъвто и да е начин, както и това, че същият е нанесъл лека телесна повреда на конюнктивата на лявото око на тъжителя, а последният е имал протеза на лявото око.

За престъплението по чл. 130, ал.1 от НК се предвижда  наказание лишаване от свобода за срок до две години или пробация. Подс. А. към момента на деянието не е бил осъждан, същият е бил пълнолетен и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава VІІІ от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди и подсъдимият не е бил в пияно състояние. Същият подс. А.  не признава вината си и не съжалява за извършеното. В случая съдът намира, че са налице кумулативно всички предпоставки по чл. 78а от НК за освобождаване на подс. А. от наказателна отговорност и за налагане на същият административно наказание глоба. Поради това  съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на подс. А. от  наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като му бъде наложено административно наказание по реда и условията на чл. 78а от НК, а  именно: ГЛОБА в размер на 2000 лева.

 

ІІІ. ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ

 

         След като прие, че подсъдимият М.А. е осъществил престъпния състав на 130, ал.1, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК съдът се занима и с предявения граждански иск от тъжителят С. срещу подс. А. за заплащане на сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 27.07.2013 г. до окончателното й изплащане.

         Съдът намира, че действително с деянията си подс. А.  е причинил на тъжителят С. горепосочената телесна повреда, която се явява лека по смисъла на  чл.130, ал.1 от НК. От нея на тъжителят са причинени неимуществени вреди, тъй като той е изтърпяла болки и страдания видно от показанията на свидетелите С. и М., тъй като се оплаквал от болки в главата около 20 дни. Преценявайки същите по справедливост, съобразно с принципа на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че тъжителят е претърпял неимуществени вреди, които съдът намира, че същите по справедливост следва да бъдат обезвъзмездени, като бъде уважен частично предявения граждански иск от тъжителя, ведно с всички законни последици от това. Затова съдът осъди подс. А. да заплати на тъжителят С.Г.С. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 27.07.2013 г. до окончателното й изплащане, като по същите причини отхвърли същия иск в останалата му част до пълния му предявен размер от 3000 лв., като неоснователен и недоказан.

Съдът се занима и по въпроса за разноските, като на основание чл. 190, ал.1 от НПК осъди подсъдимият  М.С.А. да заплати на тъжителят С.Г.С. направените от него съдебни разноски по делото, а именно - сумата 1012.00 лева.

Освен това съдът осъди подс. А. да заплати на Държавата и съответните държавни такси.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: