Мотиви към присъда № 21 от 12.06.2014 г.,

постановена по НЧХД № 412/ 2013 г. по описа на Районен съд - Карнобат

 

Съдебното производство по делото е образувано по частна тъжба на С.К.К., ЕГН – **********, против Р.Д.К., ЕГН – **********, за престъпление по чл.147, ал.1 от НК.

С разпореждане на съдията докладчик от 13.01.2014 г. е приет за съвместно разглеждане в производството предявения от тъжителя К. против подсъдимата К. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Със същото разпореждане тъжителят е конституиран като граждански ищец в процеса.

В пледоарията си тъжителят изтъква, че обвинението е доказано и подсъдимата следва да бъде призната за виновна, а гражданският иск следва да бъде уважен.

В пледоарията си защитникът на подсъдимата набляга на обстоятелството, че в известен период от време тъжителят в действителност е бил временно отстранен от заеманата от него длъжност в МВР, поради което изразът, употребен от подсъдимата, „изгонен от полицията” не е неверен, поради което тя разгласява действително съществуващо обстоятелство. По отношение на втората част от обвинението прави анализ, че от употребения от подсъдимата израз не може да се изведе извод, че тя приписва престъпление на тъжителя. Моли съда да признае подсъдимата за невиновна и да отхвърли предявения граждански иск.

В последната си дума подсъдимата К. моли съда да я признае за невиновна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:

 

ПО ФАКТИТЕ

 

Подсъдимата Р.Д.К. е родена на *** *, със средно икономическо образование, живуща ***, ЕГН – **********.

По време на службата в МВР със заповед № з-843/15.08.1995 г. на директор на Националната полиция тъжителят е временно отстранен от длъжност, считано от 03.08.1995 г. Отстраняването е във връзка с постановление от 02.08.1995 г. на военния прокурор при Окръжна военна прокуратура – Сливен, с което за извършено престъпление по чл.301, ал.1 от НК тъжителят, тогава старши инспектор към сектор „Криминална полиция” при РДВР-Бургас е привлечен като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” и на основание чл.392, ал.1 от НПК, вр. чл.48, ал.1 от Наредба № 1 за назначаване, преминаване на службата и уволняване на личния състав от МВР е временно отстранен от длъжност.

С определение от 02.05.2000 г. на Военно-апелативния съд на Р.България е отменена мярката за процесуална принуда „временно отстраняване от длъжност” на тъжителя.

На 15.05.2000 г. тъжителят подписва акт за встъпване в длъжност старши инспектор в „Криминална полиция” при РВДР-Бургас. Тъжителят не е уволняван дисциплинарно. С министерска заповед от 23.08.2000 г. е освободен от служба в МВР поради пенсиониране, считано от 01.09.2000 г.

Подсъдимата и нейният съпруг притежават в режим на съпружеска имуществена общност ½ ид. част от имот: нива в местността „Край село”, в землището на с. Крушево, област Бургас, с площ от 0,865 дка, трета категория, съставляваща поземлен имот * по плана за земеразделяне, при граници: имоти № 010222 – нива на Община Карнобат, *, мера на Община Карнобат. Другата ½ ид. част от имота е собственост на М.В.Г-С. С решение на Районен съд – Карнобат е допусната делба между тези съсобственици в посочените квоти. Впоследствие на 28.06.2013 г. по гр. дело № 616/2012 г. по описа на КРС е постигната спогодба, по силата на която М. Г.. получава в дял и става собственик на целия имот, а подсъдимата и нейният съпруг е съгласяват да не получават дял в натура, защото имотът е неподеляем.

На 16.05.2013 г. подсъдимата депозира до началника на РУП-Карнобат жалба, в която посочва, че до 2012 г. всеки от съсобствениците в имота в *, и, от друга страна, С., ползва своя половина. В тяхната половина К. са засадили плодни дръвчета. През 2012 г. започват граждански дела между тях за ползването на имота, като С. е представлявана в процеса от тъжителя – адв. К.. К. твърди, че дворът е бил разграден (коловете и мрежата ги няма) и съсобственикът С. има отношение към това – признала си е, че ги е взела.

В жалбата К. твърди още, че на 28.04.2013 г. е установила, че дърветата съхнат, тъй като са напръскани с някакъв препарат. Тя заявява, че „Действията им явно са от съветите на техният адвокат – С.К., бивш полицай, изгонен от Полицията – че може да ни разградят двора, да ни берат дърветата (миналата година дърветата ни бяха обрани), да ги унищожат и че никой нищо не може да им направи.”

 

 ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Така описаната фактическа обстановка се приема от съда за установена въз основа на показанията на свидетелите Р. А. Д. и Д.П. С., на писмените доказателства – заповед № К-4057/23.08.2000 г. на министър на МВР, писмо от директор на ОДМВР-Бургас до КРС, справка за съдимост на подсъдимата, жалба от Р. и Д. К. до началник на РУП-Карнобат, протокол от съдебно заседание, проведено на 28.06.2013 г. по гр. дело № 616/2012 г. по описа на КРС, заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза.

Цитираният от съда доказателствен материал е безпротиворечив.

 

ПО ПРАВОТО

 

Изпълнителното деяние на клеветата се осъществява чрез разгласяване на позорни обстоятелства, включително приписване на престъпление за друго лице – аргумент от чл.147, ал.1 от НК и от Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о. на ВС. Под разгласяване по смисъла на чл.147, ал.1 от НК съдебната практика приема довеждането до знанието на трето лице на клеветническата информация – аргумент отново от Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о. на ВС. Присъствието на оклеветения не е необходимо за съставомерността на престъплението по чл.147 от НК.

Тъжителят твърди, че с израза в жалбата до началника на РУП- Карнобат „бивш полицай, изгонен от полицията” подсъдимата е разгласила позорно обстоятелство за него. По аргумент за противното от разпоредбата на чл.147, ал.2 от НПК обаче това обстоятелство трябва да е невярно.

Установи се, че подсъдимата не притежава юридическо образование, т.е. от нея не може да се очаква да борави с коректна юридическа терминология. Установи се, че за период от няколко години тъжителят е бил отстранен от длъжност, която е заемал в органите на МВР. Под „изгонен” подсъдимата визира именно това „отстраняване” от полицията, което (законосъобразно или не) е обективен факт. Подсъдимата не е част от правоохранителната или правораздавателната системи на страната, за да разполага с информация по какъв начин са се развили по-нататък правоотношенията между министерството и служителя в него – тъжителят К.. В този смисъл не може да бъде държана отговорна, че не знае, че служебното правоотношение между тъжителя и министерството впоследствие е прекратено поради навършване на пенсионна възраст от С.К., а не поради уволнение.

Подсъдимата е със съзнанието, че предава вярна информация, поради което липсва умисъл за разгласяване на позорно обстоятелство. От друга страна, информацията, която предава не е невярна, поради което с употребения израз „бивш полицай, изгонен от полицията” подсъдимата не е осъществила състав на престъпление „клевета”.

По отношение инкриминирания израз „Действията им явно са от съветите на техният адвокат – С.К. – че може да ни разградят двора, да ни берат дърветата (миналата година дърветата ни бяха обрани), да ги унищожат и че никой нищо не може да им направи”.

От логическото тълкуване на изречението следва извод, че тъжителят не е извършвал посегателство по отношение на имота на подсъдимата, а е давал „съвети”. Даването на съвети обаче не е равнозначно на „подбудителство” или „помагачество” към престъпление. Доколкото към датата на депозиране на жалбата на К. до полицията съществува съсобственост в имота, при това само в идеални части, всеки от съсобствениците може да го ползва по предназначение (включително да премахва ограда или да поставя такава) и да събира плодовете от него, включително и да „унищожава дървета”. Следователно, давайки „съвети” за такива действия, тъжителят не върши престъпление.

Извън горното, за да може да се носи отговорност за клевета, приписаното престъпление трябва да е ясно описано. В случая К. не твърди, че тъжителят и другият съсобственик са съучастници – първият като подбудител или като помагач, а вторият като извършител в извършване на престъпления „кражба” и „унищожаване на чужда вещ”. Клеветящият следва да носи отговорност само за точния смисъл на употребения израз, а не и за субективното му възприемане от пострадалия. От написаното в жалбата до полицията следва единствено, че К. твърди, че тъжителят е давал съвети от такъв характер на другия съсобственик в имота, но не и че ги е давал със съзнание, че ще формира умисъл у него да ги реализира („подбудителство”), респективно че ще го улесни да ги реализира („помагачество”). Следователно от обективна страна липсва приписване на престъпление.

Ето защо съдът призна подсъдимата невиновна в това, че на 16.05.2013 г. в жалба до началника на РУП- Карнобат разгласила позорни обстоятелства по отношение на С.К.К. с израза „бивш полицай, изгонен от полицията” и му приписала престъпление с израза „Действията им явно са от съветите на техният адвокат – С.К. – че може да ни разградят двора, да ни берат дърветата (миналата година дърветата ни бяха обрани), да ги унищожат и че никой нищо не може да им направи”, като на основание чл.304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение по чл.147, ал.1 от НК.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ  ИСК

 

Както вече се посочи, подсъдимата не е разгласила позорно обстоятелство за тъжителя, нито му е приписала престъпление, поради което не е извършила деликт. Ето защо съдът отхвърли предявения от тъжителя К. против подсъдимата К. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

 

С оглед изхода от делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди тъжителя да заплати на подсъдимата направените от нея разноски по делото в размер на 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: