Р Е Ш Е Н И Е

№ 119 / 6.6.2014г.                                             

                          06.06 -2014 г., град Карнобат

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Карнобатски районен съд,                                             ІІ състав

На   девети май    две хиляди и  четиринадесета година

В публичното заседание в следния  състав :

                                               Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА

                           Съдебни заседатели :    1.

                                                                  2.

Секретар    Д.Е.   

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията КОЕВА

гр. дело № 854   по описа за 2013 година, и за да се произнесе взе предвид :   

            Предявеният иск е с правно основание  чл. 124, ал.1 ГПК, чл. 55, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

            Производството по делото е образувано по повод искова молба от  П.Ч.К. ***  чрез служебен защитник адвокат М.А.К. ***  против „ Топлофикация –Перник „ АД , ЕИК 113012360 , със седалище и адрес на управление гр.Перник, ж.к. М. , представлявано от  К.В.Г. , с която желае съдът да постанови решение, с което :

1.да  приеме за установено по отношение на „ Топлофикация –Перник „ АД , че между  нея- ищцата П.  Ч.К.  и дружеството  не съществува действително  правоотношение по договор за търговска продажба на топлоенергия за недвижим имот , находящ се в гр.Перник, *** .

2.да бъде прието за установено по отношение на „ Топлофикация –Перник „ АД, че  за нея- ищцата не възникнало задължение за заплащане на потребена топлинна енерлгия , отдадена от сградната инсталация на притежаваният  от нея недвижим имот ,   находящ се в гр.Перник, *** .

3. „ТОПЛОФИКАЦИЯ –ПЕРНИК „ АД да бъде осъдена да й заплати сумата от 132,24 лв. , представляваща неоснователно удържани от пенсията й суми по  образуваното от ответника изпълнително дело № 20118130400446 по регистъра на ЧСИ А.В.  въз основа на издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 264 /2010г. по описа на РС-Перник , която е обезсилена , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, чл. 55, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.В подкрепа представя доказателства. Претендират на разноски  по делото .В подкрепа представя доказателства.

         В  срока по чл. 131 ал.1 ГПК  е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника - „ Топлофикация –Перник „ АД , ЕИК 113012360 , със седалище и адрес на управление гр.Перник, представлявано от изпълнителен директор К.В.Г. чрез  представителя си по  пълномощие- юрисконсулт  Ал.А..

С отговора си ответникът твърди, че оспорва изцяло  предявената искова молба  с вх.№ 4257/15.10-2013г. като недопустима, неоснователна , необоснована и незаконосъобразна.

С отговора си ответникът твърди, че оспорва изцяло  предявената Допълнителна  искова молба вх.№333/24.01.2014г. , с цена на иска  по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, като  недопустима, неоснователна, необоснована и незаконосъобразна.

          В законен срок  ответникът прави искане по реда на чл. 192 ГПК  трето неучастващо в процеса лице- „Нелбо „ ЕАД с адрес – гр.Перник  2300, ул. *** да представи намиращи се у него документи, подробно описани в становище  вх.№ 1470/03.04-2014г..

          Ищцата не се явява, въпреки редовно призоваване, за нея се явява служебен защитник , назначен по реда на чл. 94 и сл.ГПК.

          В съдебно заседание представител на ответното  дружество юрисконсулт  Ал.А., не се явява, за което направи искане  в срок със становище вх.№ 1470/03.04-2014г.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и  в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на  чл. 12 ГПК, чл. 235, ал.2 ГПК , намира за установено от фактическата  страна  следното :С допълнителна искова молба вх.№333 от 24.01-2014г.  ищцата П.  Ч.К.  с ЕГН  ********** ***  чрез служебен защитник , назначен по реда на чл. 94 и сл. ГПК– адвокат М.А. ***  се твърди , че  ищцата П.  Ч.К.   собственик на недвижим имот , находящ се в гр.Перник , ул.*** , придобит от нея  по силата на Договор за продажба на  държавен недвижим имот  по Наредбата за държавните имоти от  29.12-1987г.,  беше топлофициран , състоящ се от  две стаи, кухня, сервизни помещения  и мазе , със застроена площ  65,42 кв.м.  с принадлежащото избено помещение №  6,с полезна площ  3,52 кв.м. , с 1,34% идеални части  от общите части  на сградата , при съседи на  жилището :  от изток- ап.№18,  запад- ап. № 41 , север-  двор  и юг- двор  и при граници на избеното помещение :  от изток- коридор, запад.-пр.стена, север- мазе № 45, юг- коридор , таванско помещение – няма / заверено копие  л.д. 68/.Твърди се, че от 1991 година  постоянно живее в  село И. , община Карнобат , като поради неползването на жилището в град Перник, описано по-горе , твърди, че подала молба до „ Топлофикация –Перник „ АД да преустановят топлоподаването в имота.Твърди, че от  началото на месец февруари  до месец  декември 1998 година „ Топлофикация –Перник „ АД демонтира  радиаторите в  жилището.Твърди, че  от края на 1998 година  жилищетоне се отоплява по никакъв  начин, не се отопляват и апартаментите и над нейния  апартамент.Твърди, че не се отопляват и общите части  на сградата- отопителните уреди в същите няма.Твърди , че въпреки, че  е подписвала никакви договори за доставка на топлинна  енергия с ответното дружество,  същото периодично завежда дела срещу нея за заплащане  на суми за потребена топлоенергия, затова и предявява настоящите искове.

Предявените искове допустими.Разгледани по същество неоснователни по следните съображения :

В случая не се спори, че  ищцата като собственик на топлофициран  имот  -апартамент, находящ се в сграда етажна собственост на адрес- гр.Перник , ул.***  има качеството на потребител на топлинна енергия , съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ и  облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като  съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на  топлинна енергия от „ Топлофикация –Перник „ АД.

Ответното дружество „ Топлофикация –Перник „ АД , освен  производител  на топлинна енергия , извършва и пренос на тази енергия , съгласно  легална дефиниция на  параграф първи , т.44 ДР към ЗЕ , поради което  се явява и  топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129, ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията , предвидени в разпоредбата на чл. 130 от същия закон.

При  осъществяването на дейността си по  централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150 , ал.1 от ЗЕ/ДВ. Бр.107/09.12-2003г. /,  преповтаряща чл. 106а , ал.1 от ЗЕЕЕ/ отм./, която предвижда , че продажбата на топлинна енергия на  потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради – етажна собственост, се осъществява при публично известни условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, поради което , по силата на закона, ex lege,  възниква и облигационната връзка  от момента, в който за ищцата възникнало качеството на потребите.Това качество  е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ , според  която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно  самостоятелно отклонение.От анализа на  горепосочените разпоредби е видно , че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор , като съдържанието на  тези облигационни отношения се определя от закона и се доразвива с общи условия , предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.Общите условия определят правата и  задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане,разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорността  при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда  за осигуряване на достъп до отопителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.Съгласно  изричната  разпоредба на  ал.2, чл. 150 от ЗЕ, Общите условия  влизат в сила 30 дни след първото  им публикуване, без да е  необходимо изрично писмено приемане от потребителите.Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок  от 30 дни след влизането в сила на общите условия  потребителите , които не са съгласни с тях , имат право да внесат  в съответното топлопреносно предприятие заявление , в което да предложат  специални условия.

По делото  нито  се твърди, нито има данни , че ищцата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.

    Поради изложеното и с оглед  елемента на административно регулиране в чл. 150 от закона , съдът приема, че между страните по делото са  налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните , съгласно ЗЕ  и Общите условия.

В сгради –атажна собственост , разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение.Топлинната енергия  за отопление на сграда- етажна собственост , е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия  за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода.От своя страна топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление  на общите части / чл. 1,ал.1 и 2 ЗЕ/, като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.3 ЗЕ  се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.Според чл. 153 ЗЕ  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост , присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение , са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират  средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1 , т.3 на отопителните тела в имотите си и да заплащат  цена за топлинна енергия при условия и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3.

Предвид изложеното, съдът  направи извод, че  договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия,  поради което и приложението на общите принципи  на гражданското право е силно ограничено.Топлофикационните дружества имат не привилегията,  а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да  е възможност  да избират своите контрагенти и потребители, което е характерно при свободата на договаряне.Цената, по която предлагат  топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде  свободн договморена от  доставчиците.Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради- етажна собственост, освен системата за дялово разпределение.При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основана дяловите единици, определени по индивидуални разпределители, монтирани на отопителните тела.

     В хода на производството по делото ищцата   не представя доказателства, въпреки задължението си по чл. 154, ал.1 от ГПК.

С исковата си молба вх.№4257/15.10-2013г.  ищцата представя незаверено копие от Протокол от  16.02-1998г. от който видно , че на  посочената  дата аварийните дежурни от смяна „Г” на „Топлофикация „ЕОООД Перник , на адрес – ул.Мл.Стоянов , бл. 2, вх.Б, ап.-40 демонтирали  1 бр. радиатор , в кухня, поради теч.Както и  представя със  същата искова молба  незаверено копие от Квитанция № 00 00 00 4653 от 29.11-1998., издадена от „Топлофикация – Перник  „ ЕАД ,  с която П.Ч. *** платила сумата в размер на 6257 лв. / шест хиляди двеста петдесет и седем лева /  за  запечатване на 1 бр. / един / броя радиатори.

Съдът не приема и цени  гореописаните Протокол от  16.02-1998г. и Квитанция № 00 00 00 4653 от 29.11-1998.,т.к. счита, че не представляват доказтелства по делото.

Предвид горното,  съдът счита, че  предявеният  иск, с който ищцата желае съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на „ Топлофикация –Перник „ АД , че между  нея- ищцата П.  Ч.К.  и дружеството  не съществува действително  правоотношение по договор за търговска продажба на топлоенергия за недвижим имот , находящ се в гр.Перник, *** , с правно основание чл. 124 , ал.1 ГПК ,се явява неоснователен  и   недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Както и предвид горното, съдът намира за неоснователен и недоказан и иска, с  който ищцата желае съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на „ Топлофикация –Перник „ АД , че за нея- ищцата не възникнало задължение за заплащане на потребена топлинна енерлгия , отдадена от сградната инсталация на притежаваният  от нея недвижим имот ,   находящ се в гр.Перник, *** , с  правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, и  счита, че  същият следва да бъде отхвърлен.

Предвид  неоснователността на главните искове, съдът намира  за неоснователна и претенция , с която ищцата желае ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата от  132,24 лв. , представлаваща неоснователно удържана от пенсията по образуваното изпълнително дело № 20118130400446 по регистъра на ЧСИ А.В., въз  основа на изпълнителен лист , издаден  по частно гражданско дело № 2643/2010г.  по описа на РС-Перник, ведно със законната лихва , считано от  датата на подаване на  настоящата искова молба – 15.10-2013г. до окончателното й изплащане.

            Мотивиран от горното, съдът

                                       Р   Е  Ш  И   :

 

1.ОТХВЪРЛЯ  иска, предявен от П.Ч.К.  с ЕГН ********** ***  чрез служебен защитник адвокат М.А.К. ***  против „ Топлофикация –Перник „ АД , ЕИК 113012360 , със седалище и адрес на управление гр.Перник, ж.к. М. , представлявано от  К.В.Г. , с която желае съдът да постанови решение, с което :

да  приеме за установено по отношение на „ Топлофикация –Перник „ АД , че между  нея- ищцата П.  Ч.К. с ЕГН ********** и дружеството  не съществува действително  правоотношение по договор за търговска продажба на топлоенергия за недвижим имот , находящ се в гр.Перник, *** с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, като неоснователен и недоказан .

 2. ОТХВЪРЛЯ  иска, предявен от П.Ч.К.  с ЕГН ********** ***  чрез служебен защитник адвокат М.А.К. ***  против „ Топлофикация –Перник „ АД , ЕИК 113012360 , със седалище и адрес на управление гр.Перник, ж.к. М. , представлявано от  К.В.Г. , с която желае съдът да постанови решение, с което :

да  приеме за установено по отношение на „ Топлофикация –Перник „ АД, че  за нея- ищцата П.Ч.К. ***, не възникнало задължение за заплащане на потребена топлинна енерлгия , отдадена от сградната инсталация на притежаваният  от нея недвижим имот ,   находящ се в гр.Перник, ***, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, като неоснователен и недоказан .

3. ОТХВЪРЛЯ  иска, предявен от П.Ч.К.  с ЕГН ********** ***  чрез служебен защитник адвокат М.А.К. ***  против „ Топлофикация –Перник „ АД , ЕИК 113012360 , със седалище и адрес на управление гр.Перник, ж.к. М. , представлявано от  К.В.Г. , с която желае съдът да постанови решение, с което ДА ОСЪДИ  „ТОПЛОФИКАЦИЯ –ПЕРНИК „ АД да й заплати сумата от 132,24 лв./сто тридесет и два лева и 24 стотинки /  , представляваща неоснователно удържани от пенсията й суми по  образуваното от ответника изпълнително дело № 20118130400446 по регистъра на ЧСИ А.В.  въз основа на издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 264 /2010г. по описа на РС-Перник , която е обезсилена , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на настоящата искова молба-15.10-2013г.  до окончателното изплащане с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, чл. 55, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

           Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд  в 14- дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ  :