Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                        № 63 / 1.4.2014 г.

 

                                     град Карнобат,01.04.2014 година

 

 

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

   Карнобатският районен съд,колегия…………..,в публичното си заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

 

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                 2.

 

при секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ гражданско дело № 1034 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното :

   Производството по делото е образувано по повод предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422,ал.1,във връзка с чл.415,ал.1 във връзка с чл.124,ал.1от ГПК,във връзка с чл.79 от ЗЗД.

Ищецът твърди в молбата си ,че по повод подадено от него заявление за издаване заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК било образу-вано частно гражданско дело № 890/2013 година по описа на Районен съд-град Карнобат,по което съответно била издадена такава заповед против ответника.Съгласно посочената заповед ответникът /длъжник/ следвало да заплати на ищеца/кредитор/ сумата 900.00 лева-главница по задължение по паричен заем,заедно със законната лихва върху главницата,считано от датата на входиране на заявлението в съда-21.10.2013 година,до окончателното изплащане на задължението,както и съдебно-деловодните разноски в размер на 82.50 лева,включващи 25.00 лева държавна такса,5.00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист,2.50 лева банкова комисионна и 50.00 лева адвокатски хонорар. По този повод от страна на ответника /длъжник/било подадено възражение в законоустановения срок,с което той оспорил основанието и размера на вземането на своя кредитор,което именно пък породило правния интерес у ищеца от предявяването на настоящия иск.

Обстоятелствата във връзка със задължението на ответника били,че през месец юни 2012 година ищецът дал на същия пари на заем,които възлизали общо на стойност 1000.00 лева,от които ответника му върнал само 100.00 лева,а остатъка от 900.00 лева не ги върнал.Уговорката им била,че до 01.03.2013 година той трябвало да върне тази сума,но и до настоящия момент ответника не ги бил върнал.Същият не отричал,че дължи тази сума,но и не му връщал парите.

През месец септември 2013 година ищецът подал жалба срещу ответника.Била извършена предварителна проверка по случая,но до настоящия момент длъжникът не му върнал парите.

Предвид на това моли съдът да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответника по делото К.Д.М.,че същият дължи на  Г.И.Д. следните суми : 900.00 лева-главница по задължение по паричен заем,заедно със законната лихва върху главницата,считано от датата на входиране на заявлението в съда-21.10.2013 година,до окончателното изплащане на задължението,както и съдебно-деловодните разноски в размер на 82.50 лева,като освен това моли и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна оспорва изцяло предявения срещу й иск,като неоснователен и недопустим,твърдейки,че изложените в исковата молба факти и обстоятелства не дават основание да се приема за установено,че  той дължи на ищеца изплащането на паричната сума по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 890/2013 година по описа на Районен съд-град Карнобат.

Освен това твърди,че изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на истината.

От месец юни 2012 година ответникът започнал работа като дървосекач при ищеца Г.Д.,като уговорката им била последния да заплаща по 7 лева на кубик добити дърва,а за по стръмните участъци му обещал заплащане на кубик добити дърва  в по-висок размер. Ответникът добивал дърва в село Зимен,Община Карнобат за около две седмици,като уговорката между двамата била всеки петък след като предадял дървата ищецът да му заплати сума,която се определяла от добитото количество дърва.Работата извършвал с още едно момче,което имало собствен кон и каруца,но след като то напуснало работа ответникът останал без кон и каруца и нямал с какво да извозва дървата.Поради тази причина той не отишъл на сечището да добива дърва.Работодателят му Г.Д. *** и след като разбрал защо не е на работа му предложил да си закупи кон и каруца,за покупката на които обещал да му даде пари в заем.На следващия ден ответникът намерил кон и каруца в град Сунгурларе,които стрували 1000 лева и се обадил по телефона на ищеца,който се намирал в село Раклица,като го помолил да отиде до там,за да му даде парите.Ответникът се срещнал с ищеца,който му дал сумата 1000 лева,като двамата се договорили за начина и срока на връщане на парите.Получаването на паричния заем от ответника станало през средата на месец юни 2012 година.Уговорката била всеки петък,когато ищецът заплащал  сумата от добитите от него дърва,която била не по-малко от 1000 лева,а понякога достигала и до 2000 лева, да му удържа 10 % за погасяване на паричния заем.През първата седмица от месец юли 2012 година в петък ищецът дошъл до село Зимен на обекта да замери добитите от ответника,заедно с неговия брат Васил Д.М. и чичо му Николай Димов М. дърва,които той изчислил,че възлизат на около 1000 лева на дървосекач и удържал 100 лева от сумата на ответника за погасяване на паричния му заем.На следващата седмица теренът за дърводобив бил стръмен и тримата се обадили на работодателя си Г.Д.,че той трябва да вдигне цената на кубик,за което се договорили още преди това,но тъй-като той отказал те спрели да секат дърва.

Около месец и половина по-късно,а именно- през месец септември 2012 година ответникът и ищецът се срещнали отново,след като последния депозирал жалба срещу него в РУП-град Сунгурларе.Ответникът твърди,че ищеца му предложил отново да започне работа при него,тъй-като имало хубав терен за рязане на дърва отново в село Зимен,поради което той,заедно с брат си Васил Д.М. и колегата си Димитър Мехмедов Трупов са работили повторно при ищеца и са добили дърва,чиято стойност била в размер на 2000 лева,но той не им заплатил изработените от тях пари,заявявайки им,че ще удържи тези пари за заема,макар че техния размер  надхвърлял дължимата от него сума. Заявява,че Г.Д. е взел около 300 лева от неговия колега Димитър Мехмедов Трупов,с когото работили заедно,с уговорката да му закупи кон,но нито му купил кон,нито му върнал парите.

Освен това ищецът казал на колегата на ответника при среща помежду им,че няма да му върне тези пари и че това трябвало да стори самият ответник,въпреки че  последният бил погасил изцяло задължението си към него/ ищеца.

От месец март 2013 година ответникът работел на трудов договор към фирма ”Винекс Славянци” в град Сунгурларе и не са го викали в РУП-град Сунгурларе по повод подадената от ищеца жалба срещу него.

Счита,че ищцовата претенция е неоснователна,тъй-като отношенията помежду им били уредени изцяло,като моли да му бъдат присъдени и направените от него разноски по делото.

Възразява относно допускането на исканите от ищеца гласни доказателства,тъй-като при предаването на паричния заем в село Раклица били само двамата,а при връщането на сумата по заема били той,неговия брат Васил Д.М. и колегата му Димитър Мехмедов Трупов.

По отношение на искането служебно да бъде изискана от съда преписката от РУП-град Сунгурларе по жалбата срещу него от месец септември 2012 година счита,че същото е неоснователно,тъй-като той не оспорвал че Г.Д. му е дал пари в заем,още  повече,че в тази преписка не се съдържали доказателства,установяващи връщането на паричния заем,осъществено в действителност по време на повторното му ангажиране като дървосекач,т.е. след депозирането на жалбата в посоченото по-горе полицейско управление,като по-конкретно връщането на дължимата сума по заема било извършено посредством удръжки от възнаграждението за осъществената дейност,при което била удържана реално дори по-голяма по размер сума от дължимата от ответника.

След съвкупната и поотделна преценка на всички събрани по делото дока-зателства,съдът намира за установено от фактическа и правна страна след-ното :

Твърдението на ищеца,че   исковата сума се дължи от ответника не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Напротив от същите могат да бъдат направени следните изводи : Твърдението на ответника,че ищеца му предложил отново да започне работа при него,тъй-като имало хубав терен за рязане на дърва отново в село Зимен,както и това,че той,заедно с брат си Васил Д.М. и колегата си Димитър Мехмедов Трупов действително  са работили повторно при ищеца и са добили дърва,чиято стойност била в размер на 2000 лева,но той не им заплатил изработените от тях пари,заявявайки им,че ще удържи тези пари за заема,макар че техния размер  надхвърлял дължимата от него сума се  установява по несъмнен начин най-вече от показанията на  свидетелите Васил М.,Фана Губакова и Димитър Трупов,които кореспондират с останалите доказателства по делото.На посочения по-горе извод навежда,макар и косвено и обстоятелството,че ответникът е бил санкциониран от органите на РДГ-град Бургас за сеч именно през месец септември и в сечище,находящо се в землището на село Зимен,което освен това не се отрича и от ищеца.Що се касае пък до представения от последния договор с регистрационен № РД-09-43/06.07.2012 година,то съдът прие това доказателство за неотносимо към настоящия спор.

За разлика от показанията на свидетелите,посочени от ответната страна, съдът прие за неубедителни и некореспондиращи с другите доказателства показанията на посочените от ищеца свидетели.С подобна неубедителност и най-вече противоречивост са белязани и твърденията на самия ищец,който например веднъж твърди,че е дал в заем пари на ответника през месец септември 2012 година,а втори път-че последният не е работил при него през месец септември 2012 година.

Макар това да няма решаващо значение за изхода на делото по делото се установи и това,че ищецът Г.Д. е взел около 300 лева и по-конкретно-280 лева свидетеля Димитър Мехмедов Трупов,с когото ответникът работил заедно,с уговорката да му закупи кон,но нито му купил кон,нито му върнал парите,като при среща помежду им в град Сунгурларе ищецът казал на колегата на ответника,че няма да му върне тези пари и че това трябвало да стори самият ответник,след като той е приел да му стане свидетел,въпреки че  последният бил погасил изцяло задължението си към него/ ищеца/.

Ето защо съдът прие,че предявеният от ищеца  иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.На този извод навеждат и останалите доказателства по делото.При това следва да бъдат присъдени в полза на ответника направените от същия разноски по-делото.

Мотивиран от изложените по-горе съображения,съдът

 

                                           

                                                Р    Е    Ш    И    :

  ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Г.И.Д.,ЕГН-**********,***, действащ чрез представителя си по пълномощие адвокат Я.Б.С.,със съдебен адрес за призоваване и получаване на съобщения : град Карнобат, ул.”Георги Димитров” № 6,ет.1,офис 3,с адрес за получаване на съдебните книжа : град Карнобат,ул.”Георги Димитров” № 6,ет.1,офис 6, за приемане за установено,че съществува вземане срещу К.Д.М.,ЕГН-**********,***,за сумата 900.00 лева-главница за задължение по паричен заем,заедно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване/входиране/ на заявлението/молбата/,а именно-21.10.2013 година,за издаване заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 890/2013 година по описа на Районен съд-град Карнобат,до окончателното изплащане на задължението, както и за съдебно-деловодните разноски в размер общо на 82.50 лева, включващи 25.00 лева държавна такса,5.00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист,2.50 лева банкова комисионна и 50.00 лева адвокатски хонорар, направени от него в образуваното по реда на чл.410 от ГПК заповедно производство по посоченото по-горе частно гражданско дело № 890/2013 година по описа на Районен съд-град Карнобат,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г.И.Д.,ЕГН-**********,***, действащ чрез представителя си по пълномощие адвокат Я.Б.С.,със съдебен адрес за призоваване и получаване на съобщения : град Карнобат, ул.”Георги Димитров” № 6,ет.1,офис 3,с адрес за получаване на съдебните книжа : град Карнобат,ул.”Георги Димитров” № 6,ет.1,офис 6,да заплати  на К.Д.М.,ЕГН-**********,***,направените от него разноски по делото в размер на 152.50 лева,а в случай на служебно издаване изпълнителен лист-и сумата  5/пет/лева, представляваща държавна такса,която следва да бъде приведена по сметката на Карнобатския районен съд . 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двусед-мичен срок,считано от връчването му на страните.

 

                                                    

                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ :