Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                          18 / 28.1.2014 г.

 

                                    град Карнобат,28.01.2014 година

 

 

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

   Карнобатският районен съд,колегия…………..,в публичното си заседание на двадесет и осми януари през  две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

 

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                 2.

 

при секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ гражданско дело № 85 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид:

 

   Производството по делото е образувано по повод предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК

Ищецът твърди в молбата си,че Сдружение на ловците и риболовците “Хан Крум”-Сунгурларе,ЕИК : 102609481,със седалище и адрес на управление : град Сунгурларе,ул.”Георги Димитров” № 22,представлявано от председателя на същото С.А.Г.,чрез процесуалния представители на същия,а именно – адвокат С.Х.Г.-Т.,*** е създадено през 1999 година и вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружение в обществена полза с решение от 21.10.1999 година по ф.д. № 3151/1999 година на ОС-град Бургас.В състава на сдружението били включени като звена 17 Ловно рибарски дружини,включително и ЛРД-село Съединение.

В съответствие със ЗЛОД,на 01.07.2010 година сключили договор с ДГС-град Карнобат за предоставяне на стопанисването и дивеча на ловните сдружения по чл.30 от Закона за лова и опазване на дивеча.В изпълнение на този договор предприели да ръководят и организират дейността по възпроизводство,стопанисване,опазване и ползване на дивеча в регистрираните в състава на сдружението ловни дружини върху предоставените им съгласно чл.7,ал.5,т.1 от ЗЛОД ловностопански райони,включени на отчет към ДГС-град Карнобат,а именно: село Босилково,село Климаш,село Съединение,село Подвис,село Прилеп,село Вълчин,село Рупча,село Ведрово.Срокът на договора бил 15 години,т.е. до 01.07.2025 година.

На 03.01.2013 година получили от първия ответник-“СЛР Български ловец”-град Сунгурларе уведомление,че на общото събрание на ловна дружина-село Съединение,Община Сунгурларе,която била включена в тяхното сдружение,проведено на 22.12.2012 година,било взето решение ловната дружина да премине към “СЛР Български ловец”-град Сунгурларе.Със същото писмо ги информирали,че документите били изпратени до ДГС-град Карнобат за прехвърляне на ловния район на село Съединение от “СЛР Хан Крум-Сунгурларе” към “СЛР Български ловец”-град Сунгурларе.

Междувременно те получавали информация от членовете на ЛРД-село Съединение за това,че се подготвяло общо събрание,свикано от група ловци,показвали им покани,изхождащи от Председателя на дружината за свикване на събранието,като такава покана постъпила при тях по факса на 04.12.2012 година от лицето Д.М.Х..Това довело до възмущение у ловците.На 06.12.2012 година председателя на ЛРД-село Съединение-Х.М. им изпратил като информация до тях списъка на членовете,които свиквали събранието,общо 34 члена.

Съгласно Устава на Сдружението Дружината била организационно звено на Сдружението с висш орган-Общото събрание на Дружината/ОСД/.ОСД се свиквало от Управителния съвет на сдружението “СЛР Хан Крум-Сунгурларе” по инициатива на 1/3 от членовете на дружината.Поканата се разгласявала по ред и начин,определен от УС на Сдружението и се отправяла най-малко 14 дни преди насрочения ден,като всеки член трябвало да бъде известен за провеждане на събранието/чл.57,ал.2 и ал.3 от Устава/.Съгласно чл.27,ал.2 от ППЗЛОД решението в конкретния случай следвало да се вземе при присъствие на повече от половината от всички членове на Дружината,регистрирани по съответния ред.През 2012 година редовните членове на ЛРД-село Съединение с право на глас/платили членски внос и годишна вноска за стопанисване на дивеча/ били 78 ловци.Общото събрание можело да вземе решение да се сдружи с други дружини от “СЛР Български ловец”-град Сунгурларе,ако на него били присъствали 40 члена.Тяхната информация била,че на общото събрание присъствали по-малко от необходимия брой членове по чл.27,ал.2 от ППЗЛОД.Освен това събранието не било свикано от УС на сдружението и искане за това не било отправяно до Управителния орган на сдружението.Поканата не била изпратена до всички членове на ЛРД-село Съединение.Действано било селективно по отношение на определени членове,които споделяли идеята за отделяне.

Незабавно след като получили цитираното по-горе уведомление от “СЛР Български ловец”-град Сунгурларе,на 07.01.2013 година подали жалба до Директора на ДГС-град Карнобат и Председателя на УС на ДП”Югоизточен район”-град Сливен,с цел да се избегнели прибързани действия по отдаване на ловно-стопански район-село Съединение на другото сдружение,поради наличието на пороци в процедурата.На 10.01.2013 година получили уведомление от ДГС-град Карнобат,че нямало да бъдат предприети действия извън действащата нормативна уредба,както и че възраженията си можели да отнесат до съда.

На свое събрание Управителния съвет разгледал организационното състояние на ЛРД-село Съединение и с протоколно решение № 1 от 01.02.2013 година обявил за незаконно и отменил взетото на 22.12.2012 година решение на общото събрание на ЛРД-село Съединение,ловната дружина да се отдели от ЛРС Хан Крум -град Сунгурларе и да преминела към СЛР Български ловец-град Сунгурларе,тъй-като били нарушени правилата за свикване на общото събрание по чл.57,ал.2 от Устава на сдружението,правилата за разгласяване на поканата по чл.57,ал.3 от Устава на сдружението и изричното изискване на чл.27,ал.2 от ППЗЛОД за приемане на решение в посочения смисъл с мнозинство повече от половината от членовете на дружината.Междувременно в уставния срок до 31.01.2013 година 41 души от състава на ЛРД-село Съединение подновили своето членство в тяхното сдружение,с което засвидетелствали принадлежността си към “СЛР Хан Крум”-град Сунгурларе.

На 04.02.2013 година втория ответник-ДГС-град Карнобат им изпратил покана за сключване на допълнително споразумение за изменение на действащия договор от 01.07.2010 година с оглед отделянето на ЛРД-село Съединение и преминаването й към “СЛР Български ловец”.С допълнителното споразумение се целяло ищецът да даде своето съгласие за прехвърляне на ЛРД-село Съединение към “СЛР Български ловец”/чл.29,ал.10 от ППЗЛОД/.Ако това съгласие не бъдело дадено от ищеца,по силата на чл.31,ал.4 от ППЗЛОД предстояло едностранно прекратяване на договора от страна на директора на ДГС-град Карнобат в частта относно ЛРС-село Съединение и преминаването му към “СЛР Български ловец”.Този акт бил недопустим с оглед обстоятелството,че ЛРД-село Съединение била организационно звено от “СЛР Хан Крум-Сунгурларе”,в чийто състав членували 41 ловци към 31.01.2013 година.

Гореизложеното породило правния интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.124,ал.1 от ГПК.Моли съдът да постанови решение,с което да приеме за установено спрямо ответниците Сдружение на ловците и риболовците “Български ловец”-Сунгурларе и “Югоизточно държавно предприятие”ДП-Сливен,Териториално поделение “Държавно  горско стопанство Карнобат”,че Ловно рибарска дружина-село Съединение е организационно звено от “Сдружение на ловците и риболовците Хан Крум-Сунгурларе”-град Сунгурларе.

В съдебно заседание претенцията се поддържа.

От своя страна подадените отговори съответстват на изискванията за тяхната редовност,респективно-на разпоредбите на чл.131 и чл.132 от ГПК.Същите отговори са и напълно съотносими с предмета на делото и не страдат от липса на фактическа обоснованост. Ответникът Териториално поделение “Държавно  горско стопанство Карнобат” “Югоизточно държавно предприятие”ДП-Сливен оспорва предявения срещу му иск,твърдейки,че същият е недопустим,тъй-като според него видно от нормата на чл.124,ал.4,хипотеза втора от ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допускало само в случаите,предвидени в закон.Според него целта на инициираното с исковата молба производство по настоящото дело била съдът да се произнесе относно законността на проведеното на 22.12.2012 година общо събрание на ловно-рибарската дружина,село Съединение,съответно-на взетото на същото събрание решение за отделяне на същата дружина от СЛР “Хан Крум”,а това били провоотношения,които не следвало да бъдат защитавани по специалния ред,предвиден в чл.124 от ГПК.В тази връзка твърди,че така предявената претенция всъщност представлявала иск с правно основание чл.25,ал.5 от ЗЮЛНЦ,тъй-като се целяло произнасяне от страна на съда относно законността или незаконността на проведеното на 22.12.2012 година общо събрание на ловно-рибарската дружина,село Съединение,поради което,съобразно нормата на чл.25,ал.6 от  същия закон компетентният съд,пред който следвало да се развие настоящото производство бил Окръжен съд-град Бургас-съдът по регистрацията на ищеца.

Твърди,че по отношение на представляваното от него предприятие не е налице пасивна процесуална легитимация.Съобразно нормата на чл.215 от ГПК иск можело да бъде предявен срещу няколко ответници,когато предмет на спора са общи техни права и задължения.Такива в случая категорично не били налице по отношение на ЮИДП ДП,ТП ДГС-Карнобат.Не били налице и права и задължения,които почиват на едно и също основание,поради което ТП на ДГС-Карнобат не следвало да бъде страна в настоящото производство.Нямало основание представляваното от него предприятие да бъде страна в производство,в което се оспорва структурата на сдружение с нестопанска цел и/или членствени правоотношения,които са с гражданскоправен характер и спрямо,които държавното предприятие не би могло да влияе,тъй-като нямало каквито и да било права или задължения.Моли производството по делото спрямо ЮИДП ДП,ТП ДГС-Карнобат да бъде прекратено,поради липса на пасивна правна легитимация.

От исковата молба било видно,че управителния съвет на Сдружение на ловците и риболовците “Хан Крум”-Сунгурларе било уведомено за провеждането на общото събрание на ловна дружина,село Съединение още на 04.12.2012 година,като на 06.12.2012 година председателя на ЛРД-село Съединение изпратил и списък на членовете,по чието искане се свиквало Общото събрание.Видно било от исковата молба,че ищецът бил уведомен за проведеното събрание и приетото решение.

Съобразно нормата на чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ споровете по ал.4 можели да бъдат повдигани пред съда по регистрация на сдружението от всеки член на сдружението или на негов орган,или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им,но не по-късно от една година от датата на вземане на решението,т.е. преклузивния срок,в който би следвало да се предяви надлежно исковата претенция бил изтекъл на 04.02.2013 година,а настоящия процес бил образуван на 06.02.2013 година.

Моли производството по делото да бъде прекратено поради изтичането на преклузивния срок,посочен в чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ.

Другият ответник,а именно : Сдружение на ловците и риболовците “Български ловец”-Сунгурларе,твърди,че предявената срещу му претенция е процесуално недопустима,тъй-като в случая не била налице положителната процесуална предпоставка-правния интерес на ищеца от воденето на настоящия установителен иск.В тази връзка сочи,че спорното право на ищеца можело и следвало да бъде предявено чрез осъдителен иск.

Освен това намира,че че претенцията,предявена срещу му е неоснователна,като същата била свързана и с оспорване правото на “ЮИДПТПДГС Карнобат” да прекрати договор за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД,което право произтичало и от представените към отговора му писмени доказателства и по-конкретно-протокол от общото събрание на ЛД-Съединение,проведено на 22.12.2012 година.Съгласно тези си съображения този ответник иска да бъде постановено решение на съда,с което предявеният иск да бъде отхвърлен  като недопустим и неоснователен,при което да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

По делото са приети представените от страните писмени доказателства,

събрани са и гласни доказателства.

След съвкупната и поотделна преценка на всички събрани по делото дока-зателства,съдът намира за установено от фактическа и правна страна след-ното :

На първо място във връзка със споменатата по-горе допустимост на предявеният иск съдът намира за необходимо да отбележи,че не споделя изтъкнатото в отговора на ответника Териториално поделение “Държавно  горско стопанство Карнобат” “Югоизточно държавно предприятие”ДП-Сливен и по-конкретно обстоятелството,че отрицателната установителна  претенция е недопустима,защото не е налице интерес от търсената с този иск защита от страна на ищеца.И това е така,тъй-като съгласно правната доктрина,а и установената съдебна практика с право на установителен иск се ползват и лица,които не са субекти на правоотношението,предмет на УИ,без да имат при това качеството на процесуални субституенти.Нещо повече-установителният иск се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг от надлежни страни.Съществуващата широка легитимация отговаря на съдържанието на търсената с УИ защита,при което насочен единствено към установяване на действителното правно положение,този вид иск трябва да бъде открит пред всеки,който има интерес от него,като такъв интерес имат не само субектите на спорното правоотношение,а всички тези трети,чужди на правоотношението лица,чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение.Именно поради това пък тогава,когато един процес с предмет УИ е финализиран с влязло в законна сила решение,то не може да бъде обезсилено само под предлог,че е липсвал интерес от УИ,а още по-малко може да му се отрича силата на пресъдено нещо/виж проф.д-р Ж.Сталев–“Българско гражданско процесуално право”,стр.195/.Ето защо съдът счита,че в случая не е налице сочената от този ответник абсолютна процесуална предпоставка за прекратяване като недопустимо производството по делото.

Що се касае до доводите на ответната страна,изложени в отговора й,а именно-че предявената претенция не е основателна,като при това липсвали доказателства,даващи основание да бъде ангажирана отговорността й,то тези аргументи съдът намира за неоснователни,поради което същите не следва да бъдат уважавани,тъй-като събраните по делото доказателства сочат на противния извод.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,че

на общото събрание присъствали по-малко от необходимия брой членове по чл.27,ал.2 от ППЗЛОД.Освен това събранието не било свикано от УС на сдружението и искане за това не било отправяно до Управителния орган на сдружението.Поканата не била изпратена до всички членове на ЛРД-село Съединение.Действано било селективно по отношение на определени членове,които споделяли идеята за отделяне.

Установено по несъмнен начин също така е,че на свое събрание Управителния съвет е разгледал организационното състояние на ЛРД-село Съединение и с протоколно решение № 1 от 01.02.2013 година обявил за незаконно и отменил взетото на 22.12.2012 година решение на общото събрание на ЛРД-село Съединение,ловната дружина да се отдели от ЛРС Хан Крум -град Сунгурларе и да преминела към СЛР Български ловец-град Сунгурларе,тъй-като били нарушени правилата за свикване на общото събрание по чл.57,ал.2 от Устава на сдружението,правилата за разгласяване на поканата по чл.57,ал.3 от Устава на сдружението и изричното изискване на чл.27,ал.2 от ППЗЛОД за приемане на решение в посочения смисъл с мнозинство повече от половината от членовете на дружината.Междувременно в уставния срок до 31.01.2013 година 41 души от състава на ЛРД-село Съединение подновили своето членство в “СЛР Хан Крум”-град Сунгурларе,с което засвидетелствали принадлежността си към това сдружение.

Освен това от събраните по делото доказателства се установява и това,че на 04.02.2013 година втория ответник-ДГС-град Карнобат изпратил покана на ищеца за сключване на допълнително споразумение за изменение на действащия договор от 01.07.2010 година с оглед отделянето на ЛРД-село Съединение и преминаването й към “СЛР Български ловец”,като било посочено,че ако това съгласие не бъдело дадено от ищеца,по силата на чл.31,ал.4 от ППЗЛОД предстояло едностранно прекратяване на договора от страна на директора на ДГС-град Карнобат в частта относно ЛРД-село Съединение и преминаването му към “СЛР Български ловец”.С допълнителното споразумение на практика се целяло ищецът да даде своето съгласие за прехвърляне на ЛРД-село Съединение към “СЛР Български ловец”/чл.29,ал.10 от ППЗЛОД/.Ищецът счел обаче този акт за недопустим с оглед обстоятелството,че ЛРД-село Съединение била организационно звено от “СЛР Хан Крум-Сунгурларе”,в чийто състав членували 41 ловци към 31.01.2013 година,поради което именно не приел неговото осъществяване.

Въпреки,че тежестта за доказване при отрицателния установителен иск е изцяло по отношение на ответниците,които именно следва при условията на пълно и главно доказване да установят и докажат твърдяното от тях,съдът намира,че ищецът сочи доказателства,от които  се установява спрямо ответниците Сдружение на ловците и риболовците “Български ловец”-Сунгурларе и “Югоизточно държавно предприятие”ДП-Сливен,Териториално поделение “Държавно  горско стопанство Карнобат”,че Ловно рибарска дружина-село Съединение е организационно звено от “Сдружение на ловците и риболовците Хан Крум-Сунгурларе”-град Сунгурларе.По-конкретно ищецът е представил достатъчно убедителни доказателства,включително и гласни и по-конкретно-показанията на свидетелите Ж.Т. М. и Тодор И. Т.,които кредитира с доверие и съответно-прие за напълно убедителни и непротиворечащи си със събраните по делото писмени доказателства.

С оглед изложеното по-горе,съдът прие,че именно от представените от ищцовата страна доказателства явства по несъмнен начин,че тя е организационно звено от “Сдружение на ловците и риболовците Хан Крум-Сунгурларе”-град Сунгурларе.

При така установената фактическа обстановка,настоящия съдебен състав намира за безспорно установено,че предявеният отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК се явява напълно основателен и доказан и като такъв той е необходимо да бъде уважен изцяло.

Ищецът е  претендирал заплащането на направените от него разноски по делото,поради което съдът намира,че ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати същите.

 Мотивиран от изложените по-горе съображения,съдът

                              

                                              Р    Е    Ш    И    :

 

  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение  на Сдружение на ловците и риболовците “Български ловец”-Сунгурларе,със седалище и адрес на управление : град Сунгурларе,ул. ”Кооперативна”№ 6,представлявано от В.М.Р.,и от “Югоизточно държавно предприятие”ДП-Сливен,Териториално поделение “Държавно  горско стопанство Карнобат”,ЕИК : 2016176540260, с адрес на управление : град Карнобат,ул.”Москва” № 1,представлявано от инж.С.Т.В.-директор,че Сдружение на ловците и риболовците “Хан Крум”-Сунгурларе,ЕИК : 102609481,със седалище и адрес на управление : град Сунгурларе,ул.”Георги Димитров” № 22,представлявано от председателя на същото С.А.Г.,чрез процесуалния представители на същия,а именно – адвокат С.Х.Г.-Т.,***,е организационно звено от “Сдружение на ловците и риболовците Хан Крум-Сунгурларе”-град Сунгурларе.

ОСЪЖДА Сдружение на ловците и риболовците “Български ловец”-Сунгурларе,със седалище и адрес на управление : град Сунгурларе,ул. ”Кооперативна”№ 6,представлявано от В.М.Р.,и “Югоизточно държавно предприятие”ДП-Сливен,Териториално поделение “Държавно  горско стопанство Карнобат”,ЕИК : 2016176540260, с адрес на управление : град Карнобат,ул.”Москва” № 1,представлявано от инж.С.Т.В.-директор,да заплатят по 185.00/сто осемдесет и пет/ лева всеки един от двамата на Сдружение на ловците и риболовците “Хан Крум”-Сунгурларе,ЕИК : 102609481,със седалище и адрес на управление : град Сунгурларе,ул.”Георги Димитров” № 22,представлявано от председателя на същото С.А.Г.,които суми представляват направените от него  разноски по делото в размер на общо на 370.00/триста и седемдесет/лева,а на държавата- по 5.00/пет/лева всеки един от тях,които суми представляват държавна такса в случай на служебно издаване изпълнителни листи,които следва да бъдат приведени по сметката на Карнобатския районен съд. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,считано от връчването на преписи от същото на страните.

                                                      

                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ :