Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                          № 162 / 15.11.2013 г.

 

                                      град Карнобат,15.11.2013 година

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Карнобатският районен съд,……колегия,в публичното си заседание

на петнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

 

                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                     2.

 

при секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора………,като разгледа докладваното от районния съдия  Златко КОСТАДИНОВ

АНХ дело № 405 по описа за 2013 година,за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление  № ГД-88/08.08.2013 година на главния директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури-град София,на С.Х.Х.,ЕГН-**********,***,е наложено административното наказание “глоба” в размер на 1500 лева на основание чл.56,ал.1,във връзка с чл.17,ал.1,във връзка с чл.3,ал.2,т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/,а на основание чл.90,ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата средствата и приспособленията,с които е придобито процесното количество риба от вида „уклей” с тегло 15 кг ,и по-конкретно-6/шест/хрилни мрежи с обща дължина 300 метра и с размер на окото 16 мм,1/един/брой гумена лодка и 2/два/броя весла. 

Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателя е

атакувал същото с оплакване относно неговата незаконосъобразност,като е

изложил и конкретни доводи в тази връзка.Предвид гореупоменатото моли

съда да постанови решение,с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна не представя писмено становище по жалбата и не се представлява в настоящия процес.

Въззивният съд,като взе предвид съвкупната и поотделна преценка на съб-раните по делото писмени и гласни доказателства и изложените от жалбо-подателя доводи,намира за установено от фактическа и правна страна след-ното :

Съгласно отразеното в процесния АУАН № А 0003983/28.05.2013 година на 28.05.2013 година,в 20.00 часа,при извършена проверка на язовир „Камчия”,в землището на село Прилеп,Община Сунгурларе,било констатирано,че жалбоподателят извършва стопански риболов във воден обект,различен от Черно море и река Дунав,с шест броя хрилни мрежи,тип „сетка”,като при това същият контролира уредите в работно положение,потопени във водата с помощта на гумена лодка,при което била иззета риба от вида „уклей” с тегло 15 кг,която била върната във водата.   По този именно повод актосъставителят З.Д.С.,на длъжност “главен инспектор”в отдел „Мобилна група” към главна дирекция „Рибарство и контрол” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури-град София,съставил  акт за констатираното административно нарушение разпоредбата на чл.17,ал.1,във връзка с чл.3,ал.2,т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/.

Впоследствие било издадено и наказателното постановление № ГД-88/08.08.2013 година на главния директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури-град София,с което на С.Х.Х.,ЕГН-**********,***,е наложено административното наказание “глоба” в размер на 1500 лева на основание чл.56,ал.1,във връзка с чл.17,ал.1,във връзка с чл.3,ал.2,т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА//,а на основание чл.90,ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата средствата и приспособленията,с които е придобито процесното количество риба от вида „уклей” с тегло 15 кг ,и по-конкретно-6/шест/хрилни мрежи с обща дължина 300 метра и с размер на окото 16 мм,1/един/брой гумена лодка и 2/два/броя весла. 

Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателя е

атакувал същото с оплакване относно неговата незаконосъобразност,като е

изложил и конкретни доводи в тази връзка.Предвид гореупоменатото моли

съда да постанови решение,с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН и същата е допустима,а разгледана по същество се явява напълно неоснователна,поради следните съображения :

Оплакванията на жалбоподателя,че АУАН и НП са издадени при наруше-ния на процесуалните правила са напълно несъстоятелни.В тази връзка по-конкретно е необходимо  да се отбележи следното :

 На първо място следва да се отбележи,че АУАН и НП  са издадени от компетентни органи.Тази тяхна компетентност произтича от заповед № РД 09-1300/09.11.2012 година на министъра на земеделието и храните.

В административно-наказателното производство не са допуснати същест-вени процесуални нарушения.НП и АУАН съдържат реквизитите по чл. 57 ЗАНН и чл. 42 ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на админи-стративно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при изда-

ването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата и в два-та документа са непротиворечиви и напълно достатъчни,което пък дава достатъчно основание да се направят гореизложените изводи.Дори да се приеме,че описанието на нарушението в НП е недостатъчно,то обоснова-ността на последното зависи не само от данните в него,а и от съдържание-то на цялата административно-наказваща преписка.Така С. С. в "Научно практически коментар към ЗАНН", стр. 197,приема,че основните реквизи-ти на постановлението,които не могат да се изведат от доказателствата, приложени към преписката,превръщат постановлението в необоснован санкционен акт. По аргумент за противното, при извличането им от пре-писката той се счита обоснован. В случая данните са категорични, че на 28.05.2013 година,в 20.00 часа,при извършена проверка на язовир „Камчия”,в землището на село Прилеп,Община Сунгурларе,било констатирано,че жалбоподателят извършва стопански риболов във воден обект,различен от Черно море и река Дунав,с шест броя хрилни мрежи,тип „сетка”,като при това същият контролира уредите в работно положение,потопени във водата с помощта на гумена лодка,при което била иззета риба от вида „уклей” с тегло 15 кг,която била върната във водата.  

По този именно повод актосъставителят З.Д.С.,на длъжност “главен инспектор”в отдел „Мобилна група” към главна дирекция „Рибарство и контрол” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури-град София,съставил  акт за констатираното административно нарушение разпоредбата на чл.17,ал.1,във връзка с чл.3,ал.2,т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/.

Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично,че въпросът,дали наказателното постановление е законосъобразно издадено трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта,а преди всичко с оглед на това, докол-ко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи,че деянието е из-вършено и деецът е известен.В случая,както бе отбелязано по-горе,по това нарушение няма възражения от нарушителя, подписал акта.Нещо пове-че,конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нару-шението,правната му квалификация по чл.17,ал.1,във връзка с чл.3,ал.2,т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/,е установена от свидетелите З.Д.С.,А.А.П. и Т.В.Л..Фактическата обстановка,отразена в наказателното постановление и преди това в АУАН се установява по един безпротиворечив начин,както бе посочено по-горе, и от показанията на разпитаните по делото свидетели З.Д.С.,А.А.П. и Т.В.Л.,чиито показания съдът кредитира като обективни,безпристрастни и логически последователни, още повече,че същите са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК,като не съществуват индиции за тяхната заинтересованост.

От това следва, че не е допуснат съществен порок,който да засяга същест-вено правото на нарушителя да разбере в неговата цялост обвинението в

извършване на конкретното административно нарушение.Поради това именно съдът намира,че в случая не са налице нарушения императивната норма на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН.

  Съдържанието, както на акта,така и на наказателното постановление,дава пълна представа на нарушителя относно всички параметри от състава на

нарушението,релевантни за административно-наказателната му отговор-ност.

По разбиране на настоящата инстанция не е налице съществено процесуал-но нарушение нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН от страна на наказващия орган,отнасяща се до извършването проверката на акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост,а в случаите на подадено възражение против АУАН-до преценка на същото и на събраните доказателства,защо-то съгласно посочената норма наказващият не е задължен във всички случаи на подаване възражения да разпорежда извършване проверка, респективно-да разпорежда допълнителни действия по разследване, като единствено в неговите прерогативи е кога това е наложително.А самия факт на издаване наказателното постановление е показателен за това,че наказващият орган е преценил като напълно законосъобразен и обоснован процесния АУАН,както и че не е нужно в случая да бъдат извършвани допълнителни действия по разследване и събирани други доказателства. При липсата на императивност в това отношение не би могло да се приеме

и наличието на съществено процесуално нарушение на посочената по-горе норма на ЗАНН,още повече,че нарушителя  е  отбелязал в АУАН изрично, че няма никакви възражения,т.е. че е извършил нарушението. 

Неубедителни са и доводите на жалбоподателя,изразяващи се в това,че

според него не било установено по безспорен начин,че лично той  извършил улова на рибата,описана като вид и количество,като освен това не било посочено и конкретизирано времето,през което според проверяващите е извършил вмененото му нарушение.При това пак според него атакуваното НП било издадено при нарушение разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй-като в постановлението липсвало фактическото описание на обстоятелствата,при които било извършено процесното нарушение,а също така АНО не бил посочил разрешен или неразрешен е вида на мрежените уреди,от което да може да последва правилния извод дали в случая се касае до стопански риболов или до любителски риболов.На гореупоменатия извод навеждат събраните по делото доказателства и най-вече показанията на свидетелите З.Д.С.,А.А.П. и Т.В.Л.. Освен това съдът прие за напълно  несъстоятелни доводите на жалбоподателя,че не било установено по безспорен и категоричен начин дали уредите,с които е извършвал риболова са разрешени и попадат ли в хипотезата на чл.24,ал.1 от ЗРА,или пък са в списъка на уредите за стопански риболов,подробно описани в разпоредбата на параграф първи от ДР на ЗРА,както и дали извършвания от него риболов е с цел търговска дейност.И това е така,защото съгласно нормата на т.26 от посочените допълнителни разпоредби на закона "Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.От своя страна съгласно ал.1 на чл.24 от ЗРА лицата,упражняващи любителски риболов са длъжни за тази цел да използват определен брой въдици с определен брой куки,но не и други риболовни уреди и пособия,а съгласно алинея  трета на същия член за всички видове риби,с изключение на пъстървовите,риболовците са длъжни да запазят за себе си до 3 килограма,с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло,като останалото уловено количество риба над упоменатото по-горе те трябва задължително да върнат във водата,независимо от тяхното състояние.

Съгласно разпоредбата на т.27 от параграф първи от ДР на ЗРА "Риболов - любителски" е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила,а според нормата на т.28 от същия параграф

"Риболов - стопански" е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24,ал.1,и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества.

Неубедителен е и довода на жалбоподателя за погрешното посочване от страна на АНО нормата на чл.17,ал.1 от ЗРА като нарушена от него,което пък се явявало пречка за организиране защитата му,тъй-като безспорно е установено,че последният е извършвал на практика стопански риболов във воден обект,различен от Черно море и река Дунав именно в нарушение на чл.17 от ЗРА,съгласно която норма този вид риболов се извършва от ЮЛ и ЕТ след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.                                                                                                                              

От посоченото по-горе следва безспорния извод,че АНО е издал напълно правилен,респективно-законосъобразен акт.

По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства,свързани с този казус,не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.

При индивидуализиране на административните наказания, което винаги е дейност по прилагане на материалния закон, съдът е отчел обстоятелствата, визирани в нормата на чл.27 от ЗАНН по отношение на санкционираното нарушение по чл.56,ал.1,във връзка с чл.17,ал.1,във връзка с чл.3,ал.2,т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/,като при това се е съобразил с обстоятелството,че на жалбоподателя е наложено минималното,предвидено в посочената норма наказание,което пък от своя страна  изключва дейността по чл.27,ал.2 от ЗАНН при неговото прилагане.

 С оглед на гореупоменатото следва да се приеме, че в настоящия случай не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно съставяне на АУАН, респективно- издаване на атакуваното наказателно постановление,водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице.Освен това, дори и да се приеме,че са допуснати някакви пропуски в процедурата по съставяне на акта,то изхождайки от безспорната установе-ност на самоличността на нарушителя,механизма на извършване на нару-шението и вината на последния,съдът счете,че НП е напълно законосъо-

бразно издадено с оглед саниращата норма на чл. 53, ал. 2 ЗАНН,поради

което същото ще следва изцяло да бъде потвърдено.

   Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.63,ал.І, изречение “първо” от ЗАНН,съдът

 

                                                  Р    Е    Ш    И     :

 

    ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ГД-88/08.08.2013 година на главния директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури-град София,с което на С.Х.Х.,ЕГН-**********,***,е наложено административното наказание “глоба” в размер на 1500 лева на основание чл.56,ал.1,във връзка с чл.17,ал.1,във връзка с чл.3,ал.2,т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/,а на основание чл.90,ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата средствата и приспособленията,с които е придобито процесното количество риба от вида „уклей” с тегло 15 кг ,и по-конкретно-6/шест/хрилни мрежи с обща дължина 300 метра и с размер на окото 16 мм,1/един/брой гумена лодка и 2/два/броя весла. 

ОСЪЖДА С.Х.Х.,ЕГН-**********,***,да заплати направените по делото съдебни разноски в размер общо на 124.52/сто двадесет и четири лева и петдесет и две ст./лева,както и сумата 10/десет/ лева,представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи,които суми да се приведат по сметката на Районен съд-град Карнобат.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок,считано от съобщаването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :