Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 155 / 1.11.2013г.  гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На шестнадесети октомври         две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

 

Секретар ………………Д.Е. …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н Х дело номер...........332............по описа за...............2013................година

         Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от С.П. ***       против наказателно постановление № 79 от 14.06.2013 година  на Директора на РДГ  гр. Бургас      с което на същият  жалбоподател му е    наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 104 ал.1 т.4  от Закона за горите  – глоба   в размер на 100  лв. на основание чл. 266 ал.1   от Закона за горите  и е постановено същият жалбоподател да заплати обезщетение в размер на 5 лв. в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен на основание т.4 от приложението към чл. 5 на Наредбата за определяне размера  на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд .

         Жалбоподателят С.П.П.   е останал недоволен от така наложеното му административно наказание , същият   в жалбата си оспорва, , че е извършил административното нарушение за което   му е   наложено и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно постановление, вследствие на което същото процесно наказателно постановление  се явявало незаконосъобразно ,   като затова моли да бъде отменено  изцяло обжалваното от него наказателно постановление с което  му е  наложено горепосоченото административно наказание.

 В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе  редовно призован  се явява лично , като поддържа жалбата си чрез  неговият процесуален представител  и моли да бъде уважена   , но не  сочи други доказателства.

         За административнонаказващия орган редовно призован    се явява неговия    процесуален представител в съдебно заседание , като   същият   оспорва така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита последната за неоснователна и моли съдът да потвърди  наказателното постановление като правилно и законосъобразно изцяло.

         След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Обжалваното от жалбоподателя С.П.П.        наказателно постановление № 79 от 14.06.2013 година  на Директора на РДГ  Бургас е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 008076 от 14.01.2013 година , който АУАН констатира за  извършено административно нарушение от жалбоподателя на дата 11.01.2013 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата  в землището на село Аспарухово  в отдел 396, жалбоподателят С.П.   е  извършил сеч на 1 бр. дърво , равняващо се на 0, 2 куб. метра от дървесен вид цер с диаметър  на същото от 16 см., немаркирано с контролна горска мярка  с което негово виновно извършено от него деяние е нарушил разпоредбата на чл.104  ал.1 т.4  от Закона за горите   и за  което на същият  жалбоподател  му е   наложено административно наказание за същото  извършено от него административно нарушение – глоба   в размер на 100  лв. на основание чл. 266 ал.1 от Закона за горите и е постановено същият жалбоподател да заплати обезщетение в размер на 5 лв. в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен на основание т.4 от приложението към чл. 5 на Наредбата за определяне размера  на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд  .

         Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели  Х. Д. Д. и Г. С. К. е че същите твърдят категорично , че по подаден сигнал за незаконна сеч на дърва за извършили проверка на същия сигнал и по калните дири на автомобила с който е превозено дървото са открили жалбоподателят  в дома му с отрязаното дърво намиращо се в автомобила му което не е било маркирано за сеч  , поискали са му да им представи документ за разрешително за сеч и извоз или превозен билет , но същият е нямал такива като им е признал , че е отсякъл дървото и е обещал повече да не извършва незаконна сеч на дърва .Макар тези свидетели  да не се явяват преки   очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние  посочено в АУАН и процесното наказателно пастановление   изразяващо се в сеч на процесното дърво ,  с намирането от тяхна страна на същото и направените пред тях самопризнания от жалбоподателя за извършената от него незаконна сеч на дървото , то съдът намира, че същите свидетели макар , че не са присъствали при извършването на адм. нарушение от жалбоподателя , то те се явяват свидетели при установяването на същото адм. нарушение по смисъла на чл. 40 ал.3 от ЗАНН и като такива се явяват годни свидетели  относно това , че жалбоподателят е извършил процесното адм. нарушение установено в АУАН и процесното наказателно постановление. По този начин въз основа на техните категорични доказателства съдът стига до извода си , че е установено  по категоричен начин, че жалбоподателят  е извършил приписваното му административно нарушение. По делото не се събраха никакви доказателства в противна насока , че жалбоподателят не е извършител на процесното административно нарушение , нещо повече , събраха се само и единствено доказателства , че  самият жалбоподател е извършител на административното нарушение за което правилно и законосъобразно  му е  наложено и горепосоченото административно наказание. Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя П.  деяние не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед на това , че същият се е подготвял да извърши административното нарушение предварително / с оглед на набавянето от негова страна на процесното МПС /  и  не се отказал от неговото извършване , както и това , че този случай не е с по- ниска обществена опасност  в сравнение с обикновените такива административни нарушения от същия вид.Затова и съдът намира, че по отношение на него не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН.

Освен това съдът намира, че  и АУАН и обжалваното наказателно постановление не нарушават процесуалните разпоредби  на чл.36 и сл.  от ЗАНН тъй като в тях точно е посочено извършеното адм. нарушение , обстоятелствата при които то е извършено и са приложени достатъчно доказателства , които го потвърждават и затова и съдът намира , че не е нарушена от адм. наказващия орган императивните  разпоредби на ЗАНН и наказателното постановление се явява напълно законосъобразно и правилно .

В случая съдът намира, че е установено по един несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят е  извършил административното нарушение на разпоредбата на  чл.104 ал.1 т.4  от Закона за горите   и           за  което правилно на същият  жалбоподател  му е   наложено административно наказание за същото  извършено от него административно нарушение към минималния размер  – глоба   в размер на 100  лв. на основание чл. 266 ал.1 от Закона за горите и    е постановено същият жалбоподател да заплати обезщетение в размер на 5 лв. в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен на основание т.4 от приложението към чл. 5 на Наредбата за определяне размера  на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд     Затова в случая съдът намира, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление  като правилно и законосъобразно.

         Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

 

Р       Е      Ш        И       :

        

        

         ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 79 от 14.06.2013 година на  Директора на РДГ  Бургас , което  е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 008076 от 14.01.2013 г. срещу  С.П.П.   с ЕГН ********** ***       с което на същият жалбоподател  С.П.П.  за извършено от него административно нарушение  на 11.01.2013 година по чл.104 ал.1 т.4  от Закона за горите     му е   наложено административно наказание – глоба   в размер на 100  лв.   на основание чл. 266 ал.1 от Закона за горите и   е постановено С.П.П.  да заплати обезщетение в размер на 5 лв. в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен на основание т.4 от приложението към чл. 5 на Наредбата за определяне размера  на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд,  като напълно законосъобразно .

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: