Р Е Ш Е Н И Е 143/2.8.2013г.

 

                                                                  гр.Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД                                            ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи август                                                              две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

                Председател: Мариела Иванова

секретар Г.М.

и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 654 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.4 ЗЗДН от Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по повод молбата на Х.Х.Х. с ЕГН ********** *** за издаване на заповед за защита от домашно насилие извършено от неговия внук Х.М.Х. с ЕГН ********** *** 11.  В молбата се твърди, че на 22.07.2013г. вунукът му отишъл да вземе с колата съпругата си и майка си от работа в с.Люляково. Когато се прибрала в къщи майката на ответника и негова снаха видяла, че молителят е сложил маркуча на пералнята, който бил разкачен по повод скандал с бащата на ответника. Забелзвайки това, снаха му се разкрещяла и му казала, че няма да му позволи да се изпере. През това време дошъл ответника със съпругата си, при което двете жени запознали истерично да крещят, а внукът му с шамари и юмруци го „замлатил” по лицето и го съборил в коридора, започнал да го рита по лието и гърдите. Снаха му извела сина си извън кащата, а той станал вътре и отишъл на остъклената веранда в коридора, откъдето чул, че внукът му се обажда в полицията. След като полицеският служител пристигнал в дома им, той защитил внукът му, поради което молителят отишъл да си извади медицинско. Представя и ангажира доказателства.

В с.з. процесуалният представител на молителя поддържа молбата.

Ответникът е депозирал отговор на молбота, в който твърди, че твърденията в молбата не отговарят на истината, тъй като на 22.07.2013г. не той е упражнил домашно насилие спрямо дядо си, а последният е извършил такова спрямо него. Представя и ангажира доказателства.

Съдът намира, че депозираната молба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок ( чл. 10 ЗЗДН) от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Карнобатският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото между страните няма спор, че молителят е дядо на ответника по бащина линия. Двамата живеят в една и съща къща в с.Сединение, като молителят заедно със съпругата си, синът си М.Х. и неговата съшруга св.Рефие Хюсеин обитават самостоятелен жилищен обект в къщата с отделен вход от жилищният обект, ползван от ответника и съпругата му.

На 22.07.2013г. около 15.30 часа ответникът се прибрал в дома си в с.Съединение, заедно със съпругата си и майка си, които по-рано взел от работа. Прибирайки се вкъщи св. Хюсеин видяла, че пералнята, находяща се в коридора, е преместена, при което свекърът й казал, че адв.Ралчев му е разрешил да пусне пералня и да си изпере дрехите и да се приберат дрехите от простора. Св. Хюсеин му обяснила, че дрехите са на снаха й, както и че двете сега се прибират от работа и се опитала да върне пералнята на мястото й. В този момент молителят я хванал силно за ръката и й казал да не пипа пералнята или в противен случай лошо й се пише. Тъй като ръката я боляла, свидетелката извикала за помощ и в коридора дошъл ответникът, който попитал дядо си какво иска, казал му, че баща му вече се е махнал от къщата и какво иска от майка му, като направил опит да върне пералнята. Молителят нападнал внука си отзад, издърпал го и той паднал на земята. Заплашвайки, че ще избие всички, отишъл в стаята си и взел патерицата на съпругата си. През това време ответникът се изправил. С думите „Ще ти еба майката” го ударил с патерицата няколко пъти. Св. Хюсеин се развикала и заедо със снаха си избягала извън къщата. Последен излязъл ответникът и се обадил в полицията. През това време молителят, стоейки в къщтата, на която вратите и прозорците били отворени, викал ”Ела, ще ти еба майката”, правеки характерен жест с ръка, викайки го вътре.

По същото това време св.Пена Динева била на гости у св. Мийрем Юсуф, която живеела срещу страните. Около 15часа св.Юсуф изпращала приятелката си на пътната врата, когато чули викове за помощ от къщата на страните и отишли да видят какво се случва там. През отворените врати двете свидетелки видели как молителят нанася удар с патерица на внука си, който бил вдигнал ръка над главата, за да се предпази. По-късно внукът на св.Юсуф завел ответникът е Бургас на лекар. Прибирайки се около 12.30 часа вечерта свидетелката видяла, че ръката на момчето е подута.

Същият ден полицейският служител в селото се обадил по телефона на св. Али, за да стане свидетел на съставянето на протокол за полицейско предупреждение по ЗМВР. Протоколът бил съставен срещу молителя, като му се указвало да не спира водата в къщата. Св. Али не забелязал молителят да имал подутини, охлузвания или рани по лицето и тялото си.

Около 19часа съпругата на молителя се обадила на дъщеря си св. Сиер Х. и разговаряла с внучката си. Плачейки по телефона, обяснила, че ответникът Х.Х. е набил дядо си при спор за пералнята. Разбирайки за проведения разговор св.Х. се обадила на сестра си св. Муса и отишла да я вземе и двете отишли в с.Съединение. Там баща им  им разказал какво се е случило и двете видели, че има оток на дясното слепоочие, поради което го завели на лекар. Последният им казал, че заради главоболието, от което се оплаквал молителят, следва да бъде приет в болница и издал удостоверение, от което става ясно, че има спонтанна и палпаторна болезненост в окципиталната област и дясната слепоочна област ( болка при допир в тилната част на главата). Но тъй като на 23.07.2013г. молителят следвало да се срещне с адвокат, постъпил в болница на 24.07.2013г. и останал там до 01.08.2013г.  От издадена епикриза за проведеното лечение става ясно, че пациентът е имал палпаторна болка в изход на 5-ти ЧМН.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за доказана от свидетелските показания на св. Рефие Хюсеин, Мийрем Юсуф, Пена Динева и Ахмед Али, които съдът кредитира като логически, последователни и непротиворечиви сами по себе си и помежду си, но и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Показанията на св.Хюсеин и св.Юсуф съдът прецени с оглед на всички събрани по делото доказателства и имайки предвид тяхната евентуална заинтересованост. Св. Хюсеин е едиственият пряк свидетел на скандала, разгрил се на 22.07.2013г. вътре в дома й. Вярно е, че тя и молителят са в изострени отношения, но нейните показнаия се потвърждават от показанията на св. Юсуф, която макар и сестра с молителя, няма данни да е в лоши отношения с него. Нещо повече техните показания напълно се потвърждават от показанията на св. Недева, която нито е роднина със страните, нито е в лоши отношения с някой от тях. Техните пък показания се подкрепят от показнията на св.Али, също незаинтересован от изхода на делото, който посочва, че същият ден се е виждал с двете страни по спора и молителят не е имал никакви видими белези по лицето и тялото си, каквито безспорно е следвало да има, ако твърденията му за удари с юмруци и ритница са верни, още повече, че се касае за човек в напреднала възраст и влошено здравословно състояние. Нещо повече, ако инцидентът, при който молителят е удрян и ритан, се е разиграл около 15часа, логичен е въпросът защо съпругата му е потърсила помощ четири часа по-късно. Време, през което тя и съпругът й са безпомощни в къщата си. Логичен е и въпросът защо след като седемдесетгодишен мъж е бил бит с юмруци и ритан по лицето и гърдите не бива отведен веднага в болница от дъщерите си, а постъпването му там се отлага за среща с адвокат.

Показанията на посочените четирима свидетели се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства-съдебно медицинско удостоверение от 23.07.2013г., от което става ясно, че ответникът е с ивичесто кръвонасядане с травматичен оток на лява ръка, което увреждане е възможно да да е причинено от удари с твърд, тъп, продълговат предмет (какъвто е патерицата) и епикриза от 01.08.2013г., от която става ясно, че при постъпването си в болница молителя се оплаква от болка в тилната област, дължаща се на травма (болка при допир, натиск) и главоболие. Но никъде в документа не се описват травми следствие на нанасяне на ритници по тялото и лицето. Не се описва и лечение на такива, а ритници в гърдите на толкова възрастен човек биха оставили следи и налагали лечение.

От представената от молителя медицинска документация безспорно става ясно, че същият ден той е страдал от силно главоболие и е получил травма както в тилната област, така и в слепоочието. Не но се доказа, че тези наранявания са следствие на нанесен му от ответника побой.

Съдът не кредитира показанията на св. Сиер Х. и св. Муса, освен в частта, в която посочват, че са видели оток по дясното слепоочие на баща си, тъй като те не са били очевидци на случилото се, а преразказват това, което сам молителят им е казал.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Молбата на Х.Х.Х. за издаване на заповед за защита от домашно насилие извършено от неговия внук Х.М.Х. на 22.07. 2013г. е неоснователна, тъй като по делото не само не се доказа ответникът да е осъществил акт на домашно насилие спрямо своя дядо, бил той акт на физическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, или опит за такова (чл.2 ЗЗДН), а дори напротив доказа се, че молителят е осъществил такова спрямо своя внук.

Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 13,ал.2 от с.з. декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е доказателствено средство в производството по защита, като ал.3 на с.р. й предава достатъчна доказателствена тежест, като предвижда издаването на заповед само въз основа на нея. Това обаче важи в случаите, когато по делото не са сбрани никакви други доказателства, тъй като видно от името на приложимия закон в тези случай става дума за насилие, извършено от най-близки хора в домашна обстановка, като в повечето случаи няма свидетели на разигралите се събития. В настоящия случай обаче не е така, като разпитаните свидетели оборват доказателствената стойност на декларацията.

По изложените съображения молбата за защита се явява недоказана и неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Неоснователно се явява и искането му за присъждане на съдебно-деловодните разноски предвид изхода от спора.

При този изход от спора и на основание чл. 11,ал.3 ЗЗДН на молителят  следва да бъдат възложени разноските за производството в размер на 50 лв. - държавна такса.

Мотивиран от горното Карнобатският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Х.Х.Х. с ЕГН********** *** 11 за издаване на заповед за защита по реда на Закон за защита от домашно насилие за извършено спрямо него на 22.07.2013г. насилие от неговия внук Х.М.Х. с ЕГН ********** *** 11.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Х.Х.Х. с ЕГН********** *** 11 за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

ОСЪЖДА Х.Х.Х. с ЕГН********** *** 11 да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Карнобат държавна такса в размер на 50лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.Бургас в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                          Районен съдия: