Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 86 / 9.5.2013г.  гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На осемнадесети април           две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

 

Секретар ………………Д.Е. …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н Х дело номер...........48............по описа за...............2013................година

         Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Б.Т.Ч. ***          против наказателно постановление № 1185 от 15.01.2013  година  на Директора на РДГ Бургас        с което на същият  жалбоподател за извършено от него административно нарушение по чл. 148 ал.2 т.1 от ЗГ му е    наложено административно наказание за това извършено от него административно нарушение – глоба   в размер на 50  лв. на основание чл. 270 от Закона за горите   .

         Жалбоподателят Ч.      е останал недоволен от така наложеното му административно наказание , същият   в жалбата си  оспорва, , че е извършил съответното административно нарушение  за което   му е   наложено и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно постановление тъй като имал издадено съответно разрешително за достъп до горски територии, но същият твърди в нея също и обстоятелствата , че издадения срещу него АУАН и процесното издадено въз основа на него НП са издадени от една страна при нарушение на материалния закон – Закона за горите  което водело до  нарушение и на процесуалния закон ЗАНН, като   се посочват точно същите нарушения на материалния закон , от друга страна същият жалбоподател твърди, че административнонаказващия орган е допуснал съществени нарушения и на процесуалния закон – ЗАНН които също водели до порочност на обжалваното наказателно постановление  . Затова и същият жалбоподател твърди, че същото процесно наказателно постановление  се явявало незаконосъобразно и   затова моли да бъде отменено  изцяло обжалваното от него наказателно постановление с което  му е  наложено горепосоченото административно наказание..

 В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе  редовно призован  се явява лично и чрез упълномощеният от него процесуален представител поддържа  жалбата си , като същият  сочи и други доказателства от негова страна .

         За административнонаказващия орган редовно призован   се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като   същият   взема становище по  така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава.

         След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Обжалваното от жалбоподателя Б.Т.Ч.         наказателно постановление № 1185 от 15.01.2013 година  на Директора на РДГ Бургас     е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 001922  от 23.10.2012 година , който АУАН констатира за  извършено административно нарушение от жалбоподателя на дата 23.10.2012 година което се изразява в следното , че  на горепосочената дата на територията на УОГТ Сунгурларе  товарно  превозно средство  с рег. № А 69 18 ВР се движи по горски пътища  в изпълнение на горскостопански  дейности  , без  издаден документ  от УОГТ Сунгурларе   за достъп до горски територии в отдел  126 А , което се установява и от свидетеля Дияна М.И.  с което негово виновно извършено деяние е нарушил разпоредбата на чл.148 ал.2 т.1  от Закона за горите     и   за  което на същият  жалбоподател  му е   наложено административно наказание за същото  извършено от него административно нарушение  – глоба   в размер на 50   лв. на основание чл. 270 във връзка с чл. 275 ал.1 т.2  от Закона за горите   .

         Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели  Р. Й. Ж. и Д. М. И.   ,  се установи , че жалбоподателят на горепосочената дата 23.10.2012 г. е управлявал товарен камион Ифа  с която е превозвал дърва , като    е нямал процесното разрешително за достъп до горски територии , което се издава от съответното ДГС в случая УОГТ Сунгурларе   , като същите свидетели по този начин твърдят , че жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение , тъй  същите твърдят и описват  точно в съдебно заседание, как жалбоподателят е извършил същото  и че именно той  е извършител на адм. нарушение   описано в наказателното постановление издадено въз основа на съставения АУАН, както и че същият е присъствал при съставянето на процесния АУАН , но е отказал да го подпише .

         Преценявайки обаче обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото страна от много пороци касаещи неговата законосъобразност , а именно : на първо място следва да се спомене , че и в АУАН и в съставеното въз основа на него наказателно постановление не е посочено авторството на жалбоподателя за приписваното му адм. нарушение , тъй като в тях са  описани само обективни неща – че по горски пътища се движи товарно МПС  в изпълнение на горскостопански дейности , без издаден на същото документ за достъп до горски територии от УОГТ Сунгурларе  , като не се споменава нищо за авторството на жалбоподателя в твърдяното извършено от него адм. нарушение. Тука административнонаказващия орган  не е посочил съществени  определящи и индивидуализиращи нарушението обстоятелства свързващи жалбоподателя с адм. нарушение респективно установяващи , че той е извършил от обективна страна на адм. нарушение , че той е извършил деяние представляващо адм. нарушение – дали е бил водач на процесното МПС , пътник в него , собственик или ползвател , а адм. наказващия орган е посочил само средството с което е извършено административно нарушение – процесното товарно МПС. Като не е посочил жалбоподателя като извършител на адм. нарушение , а е посочил , че извършител на същото е процесното МПС административнонаказващия орган е нарушил разпоредбата на чл. 42 т.т. 4 и 6 от ЗАНН , които са императивни разпоредби и поради това обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. На второ място следва да се посочи , че при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на правилата по съставянето му по смисъла на чл. 40 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл. 42 т. 7 от ЗАНН тъй като той не е съставен в присъствие поне на двама свидетели присъствали при извършването или установяването на адм. нарушение и същите не са посочени в АУАН , както повеляват горепосочените императивни разпоредби на закона , а е посочен само един свидетел , които обстоятелства водят да окончателна и непоправима порочност на АУАН водеща до такава порочност и на процесното обжалвано наказателно постановление и само на това основание същото следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. На трето  място следва да се отбележи , че по делото жалбоподателя е представил разрешително за достъп до горски територии № 80 издадено на дата 15.10 .2012 г. от Началник отдел УОГТ район Източен Сунгурларе респективно  от Кмета на Община Сунгурларе . По този начин  съдът намира, че жалбоподателят е имал надлежно издадено разрешително за достъп до горски територии и по този начин не е извършил приписваното му адм. нарушение и поради това и на това основание обжалваното наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло .В тази същата връзка , поради посочването на горепосочените основания сочещи до пълна незаконосъобразност на процесното наказателно постановление и водещи да неговата отмяна , съдът намира, че не следва да разглежда и другите посочени основания  от жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление , още повече , че същите не са от категорията на тези сочещи порочност на същото . 

         Затова съдът намира, че  и АУАН и обжалваното наказателно постановление  нарушават процесуалните разпоредби посочени по горе на ЗАНН , като в случая  са нарушени от адм. наказващия орган твърдяните от жалбоподателя материални    разпоредби на Закона за горите и в случая  е налице и твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на АУАН и ЗАНН и наказателното постановление се явява напълно незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло..

                  Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                           

 

Р       Е      Ш        И       :

        

        

         ОТМЕНЯ изцяло  наказателно постановление  № 1185  от 15.01.2013 г. издадено от Директора на РДГ Бургас   с което на Б.Т.Ч.  с ЕГН ********** ***   за извършено от него административно нарушение на дата 23.10.2012 година по чл. 148  ал.2 т.1 от Закона за горите  на основание чл. 270 от Закона за горите му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв.  като незаконосъобразно .

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: