Р Е Ш Е Н И Е

61 / 19.3.2013г. гр.К.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К.ският районен съд в публично заседание на тридесети януари     две хиляди и тринадесета  година в състав :

         

 

                                                    Председател: ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

                                       Съдебни заседатели:1…………………………

                                                                              2…………………………

 

 

при секретаря................Д.Е.......... и в присъствието на прокурора................................................................като разгледа докладваното от.........................................съдията МАРИНОВ..................................................

Гр. дело № 170 по описа за 2012 година, и за да се произнесе взе предвид:

          Ищецът по настоящото дело П. К.  Н. гр. К.  , чрез  пълномощника си и процесуален представител адв. С.Х.Г.- Т. е предявил установителен   собственически установителен иск  по чл. 124 ал.1 от ГПК срещу ответника Община К.  с който иск ищецът посочен по- горе  моли съда да постанови решение с което да приеме за установено  спрямо ответното учреждение Община К., че  ПК Н. е  собственик на следния недвижим имот , находящ се в гр. К. , обл. Бургаска на ул. Димитър Благоев № 1 , а именно: терен с площ от 930 кв.м. , образуващ УПИ ІІІ – 1515 отреден за ПК Н.  в квартал 210 по действащия ПУП на гр. К. при граници точно посочени и индивидуализирани  в исковата молба, като същият ищец  на основание чл. 78 ал.1 от ГПК претендира ответната Община К. да бъде осъдена да му заплати и всички направени от него съдебни разноски по настоящото дело.    

         В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът  чрез процесуалният му представител и се иска неговото уважаване изцяло , така както е предявен .

         Ответника  по този иск Община К.   е подала писмен отговор  по исковата молба  в който признава, че така предявения срещу нея  иск е допустим за разглеждане , но го оспорва , като възразява по  основателността на същия , като твърди, че  площта на целия процесния недвижим имот  представляващ УПИ ІІІ – 1515 от 930 кв.м. в квартал 210 по ПУП на гр. К. , не е минимално прилежащата площ  към сградата на ПК Н. порстроена в този имот  съгласно нормативните изисквания , така както се твърди и претендира  с исковата молба , а следва да се определи прилежащата площ  съгласно разпоредбата на параграф 1 т. 6 от ЗДДС и моли съда с решението си да определи правото на собственост на ищеца ПК Н. гр. К. по този начин в размер на 722 кв.м. , а в останалата част от имота  в размер на 208 кв.м. искът да се отхвърли като неоснователен   .

В съдебно заседание ответникът Община К. чрез процесуалният си представител адв. Минка Андреева поддържа същото горепосочено становище по така предявения иск като намира, че същият се явява частично основателен .

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                        

         Видно от представеното и прието като доказателство по настоящото дело решение № 651 от 08.09.1989 г. на Бургаски Окръжен съд постановено по фирмено дело № 651 / 1989 г. по о писа на същия съд е че П. К. Н. гр. К. е вписана в регистрите на кооперативните организации  при Бургаски окръжен съд  по фирмено дело № 651 / 1989 г. по описа на Бургаски окръжен съд в изпълнение на разпоредбите на чл. 7 от ЗКО и като такава същата се явява юридическо лице по смисъла на чл. 131 ал.1 от Закона за лицата и семейството и като такива тя е  носител на съответните права и задължения по смисъла на гражданското право , включително има и качеството на търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон и съответни такива права и задължения .   

Видно от приетите като доказателства по настоящото дело писмени доказателства , а именно: нотариален акт за собственост на недвижим имот , придобит на основание давностно владение № 15 том ІІІ рег. № 1711  дело № 200 по описа за 2002 година нва Нотаруис Т. Великов  с рег. № 323 на НК , нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 117 том ІV  рег. № 2055 дело № 383 по описа за 2004 година на Нотариус Т. Великов  с рег. № 323 на НК , справка – извлечение  от сметка № 203- основни средства  с их. № 11 / 24.02.2012 година на ПК Н.  гр. К., Заповед № 1234  от 11.11.1974 г. на ОНС гр. Бургас  за отчуждаване на имоти за осъществяване строителство на заведение  за обществено хранене , Протокол № 16 от 14.11.1974 г. на ГОНС гр. К.  за отреждане на терен за строителство на търговска сграда  РПК Н. гр. К., писмо  № 386 от 24.091973 г. на РПК Н. , писмо  изх. № 2034 от 10.07 .1974 г. на ОНС гр. Бургас , писмо изх. № 130  от 28.02.1975 г. на ГОНС гр. К. , писмо изх. № 245 от 26.03.1975 г. на РПК Н. гр. К., строително разрешение  № 3 от 25.03.1975 г. на ГОНС гр. К. и виза за проектиране  от 04.08.1976 г. издадена на скица изх. № 307 от 04.08.1976 г. на ГОНС се установява по несъмнен и безспорен начин , че през периода  1975-1977 г. ПК Н. гр. К.  е построила със собствени средства  търговска сграда на един етаж със застроена площ от 516 кв.м.  върху терен отреден  за „ Заведение за обществено хранене „  в кв. 77 , като същата сграда е била построена върху терен държавна собственост , който преди това е бил отчужден в полза на Държавата от частни лица . Видно от горепосочените писмени доказателства се установява  още , че изградената сграда е заведена  като основно средство  в баланса на кооперацията – ищец на дата 31.12.1976 година с инвентарни №№ 030075 , 030076 и 0300365 , като  същата сграда се състои  от следните търговски обекти  : магазин за хранителрни стоки заемащ западната част на сградата с площ от 213 кв.м. , магазин за мебели заемащ източната част  на сградата с площ от 120 кв.м. и кафе- еспресо заемащо централната част  на сградата с площ от 183 кв.м. По този начин съдът намира въз основа на горепосочените писмени доказателства , че ищецът е построил горепосочената процесна сграда  до 13.07.1991 година  със собствени средства. Тези така  приети за установени от съда факти се потвърждават и от първото заключение  на вещото лице  С. Вл. Р. по назначената по делото съдебно техническа експертиза , където това вещо лице посочва, че  процесната сграда е отразена  в ЗРП на гр. К. , одобрен със Заповед № 578 от 19.10.1989 г. / отменен / , видно и от приложената по делото скица по този план. Тези факти не се оспорват и от ответника по настоящото дело Община К..    

Видно от основното и второто  заключения на вещото лице С. В. Р. по назначената по делото съдебно- техническа експертиза, като второто заключение като оспорено от страна на Община К.  по делото вследствие на което съдът е назначил тройна съдебно техническа експертиза , като съдът взема впредвид и заключението на вещите лица по тройната съдебно техническа експертиза  е че процесния имот за който горепосоченият  ищец  по делото има претенция , по действащия в момента ПУП на гр. К. , одобрен с Протокол от 30.09.2004 г. на ОС гр. К. и е актуван за частна  общинска собственост  с акт № 3992 от 21.12.2007 година  като представлява терен , образуващ УПИ ІІІ – 1515  в кв. 210 отреден за  „ РПК Н. „  и е с площ от 930 кв.м. , като в него е построена търговската сграда  пжостроена от ищеца ПК Н.  която има застроена площ от 570 кв.м. , като на 14.04.2004 г. с договор за замяна  обективиран в горепосочения нотариален акт за замяна на недвижими имоти  № 117 том ІV рег. № 2055 дело № 383 / 2004 г. по описа на Нотариус Т. Великов с рег. № 323 по регистъра на НК на Р България част от тази търговска сграда , а именно магазина за хранителни стоки със застроена площ на същия от 213 кв.м. е бил заменен с имоти собственост на РКС Орало , като по този начин е станал собственост на последното юридическо лице .

Ищецът по делото претендира, че притежава  правото на собственост  върху целия процесния горепосочен недвижим имот – терен с площ от 930 кв.м. по силата на закона „ ex lege „ тъй като той  е придобит от него   при приложението на чл. 2 ал.3 от Закона за общинската собственост / отм. /  съгласно който  не са общинска собственост  сградите и постройките на кооперативните организации , чието  строителство е  извършено от тях до 13.07.1991 г. , включително и прилежащия терен.Тази разпоредба  посочена по- горе е отменена със ЗИДЗОС / Д.В. бр. 101 / 2004 година / но тъй като е материално правна разпоредба въз основа  на нея собствеността върху терена се придобива от кооперациите , в случая и от настоящата П. К. ищец ех lege , тя е породила  своето действие  автоматично  и за прилежащия към сградата терен.  В случая от доказателства по делото се установи , както и не се оспори от ответната страна по делото , че ищцовата кооперация е изградила със собствени средства горепосочената търговска сграда в процесния терен до 13.07.1991 година , поради което както сградата , така и прилежащия терен са станали кооперативна собственост. Спорния момент между страните по делото е с каква площ процесния УПИ съставлява  прилежаща площ към сградата. Посочвайки в горепосочената разпоредба на ЗОС понятието „ прилежащ терен „ , съдът намира, че  законодателят е имал впредвид терена , който би осигурил нормалното функциониране на  сградата , поради което там не са дадени  допълнителни указания как да се определи този прилежащ терен. По този начин съдът намира , че единственото легално определение на това понятие „ прилежащ терен „  се съдържа в разпоредбата на параграф 1  т. 6 от ЗДДС съгласно който прилежащ терен е сумата от застроената площ  по смисъла на Закона за устройство на територията   и площта около застроената площ  , определена на база  отстояние 3 метра  от външните очертания  на всяка  от ограждащите  стени на първия надземен етаж  или на полуподземния  етаж на сградата , в рамките на улегулирания поземлен  имот.  По смисъла на това определение съдът приема , че за прилежащ терен по този закон  не следва да се приема целия УПИ  в който е построена сградата  , а площ  определена на отстояние 3 метра , в рамките на УПИ който имайки впредвид същата разпоредба на ЗДДС вещото лице С. Вл. Р. по първоначалното си заключение по този начин е определило в размер на прилежащ терен от 722 кв.м.В тази му част и по този начин Община К. чрез процесуалният си представител твърди, че следва да бъде определен прилежащия терен. Напротив ищецът ПК Н. гр. К. твърди, че съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 година  за правила и нормативи  за устройство на  отделните видове територии и устройствени зони  / ПНУОВТУЗ / прилежащия терен  към търговското сграда , определен с ПУП на град К. , съвпада с границите на целия   УПИ ІІІ – 1515 в кв. 210   с площ от  930 кв.м. по действащия ПУП- ЗРП  на гр. К.  и по този начин с него се осигуряват  оптимални  условия за функционирането на сградата  съобразно нейното предназначение и  транспортен достъп , при спазване на санитарно – хигиенните , противопожарните  и технологическите  изисквания.        

Съдът намира, че твърдението на Община К., че размерът на прилежащия терен  следва да се определи при приложението на параграф 1  т. 6 от ДР на ЗДДС е неправилно по следните съображения : 1. разпоредбата на чл. 2 ал.3 от ЗОС / отм. /  е влязла в законна сила на 01.06.1996 година  с началната редакция на ЗОС  , обнародван в Д.В. бр. 44 от 21.05.1996 г. , като същата разпоредба е отменена  с изменение на ЗОС  в Д.В. бр. 101 от 16.11.2004 година . Разпоредбата  на параграф 1 т. 6  от ДР на ЗДДС  е влязла в сила  на 01.01.2007 година съгласно обнародването в Д.В. бр. 108  от 29.12.2006 година и по този начин съдът намира, че в понятието прилежащ терен по смисъла на чл. 2 ал.3 от ЗОС / отм. / законодателят не е вложил  смисъл определен  в несъществуващата по време  и към момента на действието на чл. 2 ал.3 от ЗОС , правна норма на параграф 1 т.6 от ЗДДС . Освен това  определянето на понятието  „ прилежащ терен към сграда „  в параграф 1 т. 6 от ЗДДС  има отношение и действие само  единствено и за целите на ЗДДС , както и това е така  при определянето на понятието „ прилежащ терен към сграда „  в параграф  1 т.12  от ДР на ЗМДТ , където това понятие има  единствено и само отношение  за целите на ЗМДТ съгласно буквалното тълкуване , което е единствено възможно такова на горепосочените закони. Освен това ВКС гр. София в някои свои решения, както например в решение № 157 от 05.03.2009 година по гр.д. № 227 / 2008 г. на ІІІ гр. отд. на ВКС приема категорично , че прилежащия терен респективно площ към сградата  следва да се определи по смисъла и съобразно  нормите на наредба № 7 от 22.12.2003 година  за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии  и устройствени зони , които са приложимите в случая по същото съдебно решение / идентичен с настоящия правен казус / правни норми , които следва да бъдат приложени  включително и при изготвянето на съответната експертиза. Затова и в случая съдът намира, че прилежащия терен  следва дасе определи при условията на приложението на нормите на Наредба № 7  от 22.12.2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии  и устройствени зони, което и трите вещи лица по назначената тройна съдебнотехническа експертиза са сторили . В същото заключение същите вещи лица посочват , че  по действащия ПУП на гр. К.  УПИ ІІІ – 1515  в кв. 210  е урегулиран  при спазване на начина  на ползване на имота с оглед предназначението на сградата  и при спазването на санитарно- хигиенните  и противопожарни  и устройствени изисквания. По този начин съдът намира, че необходимата площ  за функционирането на сградата , построена в процесния терен съвпада изцяло с площта на УПИ ІІІ -1515 в кв. 210 по ПУП на гр. К., целия с площ от 930 кв.м.. По    този начин съдът намира, че ищецът е придобил правото на собственост спрямо процесния имот на основание чл. 2 ал.3 от ЗОС / отм. / . Отделно приложеният към делото  и посочен по- горе актове за частна  общинска собственост не може да прехвърли правото на собственост спрямо процесния имот върху Община К. , нито да отнеме правото на собственост спрямо процесния недвижим имот от ищецът по делото , като в тази връзка съдът намира, че същият акт няма съответна  разпоредителна сила с правото на собственост  по отношение на процесния недвижим имот, респективно не може да се противопостави на правата на собственост на ищеца по делото.  С оглед на горепосоченото съдът намира, че  по този начин претенцията на ищецът  като напълно основателна и доказана следва да бъде уважена изцяло , ведно с всички законни последици от това – осъждането на ответната страна – Община К.  да му заплати направените от него съдебни разноски по делото в размер на сумата от 2 457, 95 лв. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .          

 

                  Мотивиран от гореизложените си съображения, К.ският районен съд

                                  

Р     Е     Ш     И:

        

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община К.  с адрес град К. , обл. Бургаска бул. България № 12 представлявана от Кмета на Общината Г.И.Д.  , че  П. К. Н. със седалище и адрес на управление град К., обл. Бургаска ул. Кооперативна № 6 с ЕИК 000034287 със законен представител С.Т.К. – Председател , същата ПК Н.  с пълномощник и   със съдебен адрес адв. С.Х.Г.- Т. ***. Кофарджиев № 2 е собственик на следният недвижим имот  находящ се в гр.  К., обл. Бургаска ,ул. Димитър Благоев № 1   , а именно : терен с площ от 930 кв.м. , образуващ УПИ ІІІ – 1515 отреден за ПК Н.  в квартал 210 по действащия ПУП на гр. К. при граници: изток, запад и юг- улици, север - УПИ І – 1516 и УПИ ІІ-Общ. Пожарна .

ОСЪЖДА Община К.  с адрес град К. , обл. Бургаска бул. България № 12 представлявана от Кмета на Общината Г.И.Д. да заплати на  П. К. Н. със седалище и адрес на управление град К., обл. Бургаска ул. Кооперативна № 6 с ЕИК 000034287 със законен представител С.Т.К. – Председател сумата от 2 457, 95 лв. представляваща направените от него  съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: