Р Е Ш Е Н И Е

 

  23 / 21.1.2013г. година                        град К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На четиринадесети ноември  две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. МАРИНОВ

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

Секретар ……………………Д.Е.…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер..........611....по описа за............2012…...............година

         Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба  от Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Б.  чрез процесуалният му представител юр. Д.Б.З.   с която същото дружество  е предявило срещу М.Ч.А. *** установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.Със същият иск горепосочения  ищец моли  съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответника М.Ч.А.     , че същият му дължи парична сума в размер на 250, 78   лв. представляваща равностойността на доставена , отведена и пречистена вода по издадени фактури  за периода от  18.06.2004 година до 21.02.2012 година   с отчетен период по фактури от  07.04.2004 година до 02.02.2012 година , както и отделно законовата лихва  върху същата главница начиная от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума до окончателното изплащане на вземането , като същото дружество -  ищец претендира ответника да бъде осъден да му заплати всички направени от него  съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.1 във връзка с чл. 78 ал.8 от ГПК , като ищецът моли съдът да се произнесе и по отношение на присъдените с издадената заповед за изпълнение  съдебни разноски по ч.гр.д. № 355 / 2012 година по описа на КРС в размер на сумата от 125 лв.   

В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от ищеца  чрез процесуалният му представител и се иска неговото уважаване изцяло.

Ответника М.Ч. И.а    в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК  е подал отговор по исковата молба с която е предявен горепосочения установителен иск  срещу него в който оспорва изцяло същия , счита го от една страна за недопустим като излага основания касаещи обаче неоснователността на този предявен срещу него иск , поради което и съдът го е разгледал по съществото му , като отделно счита същият иск и за напълно неоснователен и моли съда да го отхвърли като изцяло като такъв . Същият твърди в тази връзка, че е бил абонат на ищцовото дружество считано до 20.08.2008 година , обаче след тази дата не е абонат на ищцовото дружество , че не е потребявал затова и услугата ВиК считано от 20.08.2008 година и затова и не дължи и плащане на посочената от същото дружество сума , посочена по- горе .    

Същият ответник редовно призован се явява лично в съдебно заседание и чрез процесуалният си представител   отново изразява становището си за неоснователността на така предявения срещу него иск и моли съда да го отхвърли изцяло като такъв.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Б. иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването в полза на ищеца на твърдяното от него вземане за посочената от него сума. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е била налице валидно правоотношение, ищецът като страна по това валидно правоотношение да е изпълнил поетите от него задължения – да предоставя респективно да е предоставил твърдяните от него Ви К услуги на ответника , ответникът също като страна в това правоотношение да не е изпълнил дължимата се в твърдяния от ищеца размер  насрещна престация и последно  в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

Ищецът  по настоящото дело  Ви К ЕАД гр. Б. с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми  е  инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление  е образувано ч.гр.д. № 355 / 2012 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 252 от 6.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК . С нея КРС е разпоредил  ответникът М.  Ч.А.     да заплати на кредиторът  – ищецът  по делото В и К ЕАД гр. Б.  дължимите се от същата  суми посочени по- горе в петитума на исковата молба , а именно : сумата от 250, 78  лв. представляваща задължение за равностойността на неизплатена в срок  доставена , отведена и пречистена вода за периода от  18.06.2004 година до 21.02. 2012 година и с отчетен период по фактури  от 7.4.2004 година до 02.02.2012 година  , както и отделно законовата лихва  върху същата главница начиная от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума – 05.04.2012 година до окончателното изплащане на вземането, както и общата сума от  125 лв. представляваща направени по това дело съдебни разноски. Възползвайки се от правата си ответникът е възразил против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение и съдът с нарочно разпореждане / определение / № 1535 от 6.6.2012 г. по същото ч.гр.д. № 355 / 2012 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може  да предяви настоящия установителен иск за горепосочените задължения срещу ответника , което с настоящата си искова молба ищецът  е сторил. С оглед на това съдът намира, че  спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесните суми дължащи се от ответника.

Ответникът М.Ч. чрез процесуалният си представител оспорва , че се намира с ищеца по делото в облигационно- правна връзка респективно отношения , считано след  20.08.2008 година когато е продала процесния имот на друго лице Ангел Менков Чернев  с договор за покупко – продажба на недвижим имот , обективиран в приложения нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 21 том ХІV рег. № 10285 дело № 1955 от 20.08.2008 г. на нотариус Т. Великов с рег. № 323 на НК и с район на действие на същия – района на Районен съд К.  като по този начин твърди, че не дължи след тази дата никакви суми на ищеца по доставени му и твърдяни от последния ВиК услуги.Същият ответник признава, че по този начин дължи на ищеца само сумата от 88, 66 лв. за периода от 18.06.2004 година до  20.08.2008 година. Действително с горепосочения нотариален акт , а и видно от съгласието на страните по делото , тъй като никой не оспорва факта, че се касае за процесния недвижим имот е че с горепосочения нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот ответникът М.Ч. е прехвърлила заедно с други лица правото на собственост на лицето Ангел Менков Чернев  правото на собственост спрямо процесния недвижим имот находящ се в село Лозарево , Община К. , обл. Б. на ул. Голое № 8 , който имот е предмет на тази сделка  и е посочения  от ищеца за водоснабдяване имот в село Лозарево , Община Сунгурларе , обл. Б. , по повод на който е налице настоящия правен спор. По отношение на същия имот са заведени  приложените карнети , които установяват  периодичното отчитане  на измервателното средство в имота – водомер за студена вода фабричен № 484148   по откритата  процесна партида на ответницата  М.Ч.  А. с абонатен № 715997 , въз основа на които са издадени  приложените фактури остойностяващи  доставките на питейна вода на ответницата.    

Видно от заключението на вещото лице П. Ефтимова  П. по назначената по делото съдебно- техническа експертиза , което заключение като неоспорено от страните по делото , съдът приема за абсолютно доказателство е че  общото количество вода за битови нужди , подадена до имота в село Лозарево , Община Сунгурларе , обл. Б.  на ул. Голое № 8 за абонатен номер № 715987 , измервана  чрез измервателно устройство – водомер за студена вода  фабричен №  484148  за процесния период  е в размер на 233 куб.метра . Въз основа на него  са били издадени и процесните 43 бр. фактури от ищцовото дружество , които са неоспорени от ответната страна. По този начин въз основа на тези данни съдът стига до извода си , че ищцовото дружество е подавало питейна вода на ответника  в процесния период , като единствен доставчик на В и К услуги в региона ,като водоподаването е било постоянно в процесния период и процесния имот е бил водоснабден  в същия период , като е получил подадената му битова питейна вода , която правилно е била отчетено от дружеството – ищец.   

Видно пък от заключението на вещото лице К. Д. А.  по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза , което заключение също като неоспорено от страните по настоящото дело , съдът е приел като абсолютно доказателство по делото е че представените по делото от ищцовото дружество 43 броя фактури  са  на обща стойност 250,78 лв. са правилно осчетоводени в счетоводството на дружеството – ищец    , като счетоводните записвания , отразяващи стопанските операции  по процесните фактури са правилно съставени и отговарят напълно на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите стандарти. Същото вещо лице посочва още , че обобщаването на данните  и включването на сумите в счетоводните отчети също е било извършено правилно. 

По този начин съдът намира, че съгласно чл.  3 ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е че ответницата М.А. е била потребител на В и К услуги до 20.08.2008 година – датата на изповядването на прехвърлителната сделка , посочена по- горе и като такава е била задължена да заплати дължимото се количество вода за периода от 7.4.2004 година  до 20.08.2008  година в размер на сумата от 88, 66 лв., за доставената и консумирана от нея питейна вода за битови нужди. Същата обаче дължи и заплащането на предоставените Ви К услуги и след датата на прехвърлянето на собствеността спрямо процесния имот и на друго лице тъй като съгласно приетите от страните по делото Общи условия  за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператора гр. Б. е че съгласно чл. 58 ал.1 от същите – при промяна на собствеността или на вещното право на ползване  новият и/ или предишният собственик  или ползвател са длъжни  да подадат до ВиК оператора  в 30- дневен срок заявление по образец  за откриване , промяна или закриване на партида , като представи документи  удостоверяващи придобиването или прекратяването  на правото на собственост  или на вещното право на ползване на имота , а тя- ответницата не е подала такова заявление , нито такова е подал новия собственик на имота и съгласно чл. 63 ал.1 от същите Общи условия който гласи – че ако предишният собственик  или ползвател не закрие партидата си, то ВиК  операторът събира дължимите се суми от него до датата на откриването на партида на новия собственик  или ползвател , съобразно представения  акт за собственост  или вещно право  на ползване т.е. старият собственик , в случая ответницата дължи плащане на всички дължими се суми по консумирани ВиК услуги за процесния недвижим имот , независимо , че тя не е собственик на същия имот  защото се приравнява на ползвател на ВиК услуги. Следователно съдът намира, че ответницата дължи плащане на всички суми по предоставените й Ви К услуги в процесния имот и за процесния период , които са в размер на претендираната сума от 250, 78 лв. за периода от 07.4.2004 година до 02.02.2012 година. В случая съдът намира, че   това , че ответницата след дата 20.08.2008 година не е собственик на процесния имот , не я освобождава от задължението й да плаща за предоставени му от ищцовото дружество В иК услуги. Следователно съдът намира, че ответницата  е била и е абонат на ищцовото дружество и като такава  е в облигационно правни взаимоотношения със същото, като в полза на ищеца е налице е тази втора императивна предпоставка за уважаването на установителния му иск.  Следва да се добави факта и че в случая правилно   ищеца е определял подаденото количество питейна вода  към имота на ответника по данни от измервателното устройство. По този начин съдът намира, че правилно ищцовото дружество е определило подаденото общо количество питейна вода за битови нужди до имота на ответника  с абонатен № 715987  находящ се в село Лозарево  , Община Сунгурларе , обл. Б. отчетени правилно  с измервателно устройство – водомер за студена вода  фабричен № 484148  и същият дължи плащане на предоставените му от ищеца ВиК услуги в горепосочения им размер, понеже съдът намира, че ищецът е доказал , че неоспорени от ответната страна документи – 43 броя фактури са с вярно съдържание и доказват по един несъмнен и безспорен начин задълженията на ответника към ищеца , които първият е длъжен да плати.     

Ответната страна  едва по време на устните състезания  е направила и възражение  за погасяване на част от задължението на ответника към ищеца на основание изтекла погасителна  давност на основание чл. 111 б. В от ЗЗД , като релевира съображения , че тези платежи се явяват периодически и като такива се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Периода който ответника твърди, че се е погасил с изтекла в негова полза давност е от 20.08.2008 г. до месец юли 2009 г. Съдът споделя разбирането на ответната страна , че вземането на водоснабдителното дружество за стойността на предоставените от него услуги  по доставка на питейна вода имат характер на периодически плащания. При периодическите плащания законът има предвид, че те са задължения с повтарящо се периодично изпълнение които длъжникът има задължение да извърши в течение на определено време и те са редица макар и различни  по размер престации, които се повтарят през определен период от време. В случая съдът намира, че спрямо тях е налице специалната 3- годишна давност визирана в чл. 111 б. В от ЗЗД  . Съдът намира, че това възражение като неподадено в преклузивния срок по чл. 133 от ГПК се е преклудирало и неговото разглеждане се явява недопустимо и поради това не следва да бъде разглеждано от настоящия съд  респ. съдът не следва да се произнася по него .

 По този начин поради това , че така направеното възражение се явява напълно недопустимо съдът намира, че ответника дължи на ищцовото водоснабдително дружество цялата претендирана за установяване сума от 250, 78  лв., ведно със законите последици от това . 

С оглед на гореизложеното , съдът намира, че искът на ищеца се явява напълно основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло ,   като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца   и сумата от 525  лв. представляваща направените от него  съдебни разноски по настоящото дело.

Мотивиран от гореизложените си съображения, К.ският районен съд

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

         

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Ч.А. / А.Ч. /   с ЕГН ********** с постоянен адрес  гр. К. , обл. Б.  ул. А. И. № 23 същата с пълномощник и съдебен адресат  адв. Тодор Байчев Байчев  с адрес на упражняване на дейност гр. К. ул. Парижка комуна № 8 , че същата дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ  ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Б.  ж.к. Победа ул. Ген. Владимир Вазов № 3 със законен представител инж. Ганчо Йовчев Тенев- Изпълнителен директор на дружеството и с  процесуален представител юрисконсулт Тодор Венчев Вълчев  парична сума в размер на 250, 78   лв. . представляваща равностойността на доставена , отведена и пречистена вода по издадени фактури  за периода от  18.06.2004 година до 21.02.2012 година   с отчетен период по фактури от  07.04.2004 година до 02.02.2012 година  ,ведно със  законната лихва върху горепосочената главница от 250, 78    лв. , начиная от датата по подаването на заявлението за издаване на съответната заповед за изпълнение№ 252 от 6.04.2012 г.  по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 355 / 2012 г . в КРС – 05.04.2012 година до окончателното изплащане на вземането . както и дължимостта  на направените от същото дружество -  ищец  съдебни разноски  в размер на 125 лв. по заповедното производство

         ОСЪЖДА М.Ч.А. / А.Ч. /   с ЕГН ********** с постоянен адрес  гр. К. , обл. Б.  ул. А. И. № 23 същата с пълномощник и съдебен адресат  адв. Тодор Байчев Байчев  с адрес на упражняване на дейност гр. К. ул. Парижка комуна № 8 да заплати  на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ  ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Б.  ж.к. Победа ул. Ген. Владимир Вазов № 3    сумата от 525 лв. представляваща направените от него  по делото съдебни разноски .

РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Б.кия окръжен съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.

         Ищецът не може да обжалва решението в частта му на разноските .

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: