Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                       № 169 / 30.11.2012 г.

 

                                   град Карнобат,30.11.2012 година

 

 

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Карнобатският районен съд,……колегия,в публичното си заседание

на тридесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

 

                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                     2.

 

при секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора………,като разгледа докладваното от районния съдия  Златко КОСТАДИНОВ

АНХ дело № 468 по описа за 2012 година,за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление  № 1077/05.11.2012 година на директора на РДГ-град Бургас, Област Бургаска,на К.С.Д., ЕГН-**********,***,са наложени административното наказание “глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.266,ал.1 от ЗГ, във връзка с извършено нарушение разпоредбата на чл.213,т.2 също от Закона за горите,като освен това са отнети на основание чл.273,ал.1 от същия закон вещите,предмет на нарушението,а именно - 10 кубически метра дърва за огрев от дъб и цер,нарязани на дължина един метър,и вещите,послужили за извършване нарушението,а именно- товарен автомобил , марка „ИФА”, с регистрационен номер „А 27 10 ВМ”.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателя е

атакувал същото с оплакване относно неговата незаконосъобразност,като е

изложил и конкретни доводи в тази връзка.Предвид гореупоменатото моли

съда да постанови решение,с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна,чрез своя процесуален представител,изразява стано-

вище в смисъл,че процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,поради което жалбата следва да бъде оставена без уваже-ние,респективно-да бъде потвърдено наказателното постановление.

Въззивният съд,като взе предвид съвкупната и поотделна преценка на съб-раните по делото писмени и гласни доказателства и изложените от жалбо-подателя доводи,намира за установено от фактическа и правна страна след-ното :

Съгласно отразеното в процесния АУАН № 0001592/04.07.2012 година на 04.07.2012 година в землището на град Карнобат,територията на ДГС – град Карнобат-село Раклица,жалбоподателят транспортирал десет кубически метра дърва за огрев от дъб и цер,нарязани на 1 метър  без превозен билет.По този именно повод актосъставителят П.А.С.,на длъжност “горски инспектор” при РДГ-град Бургас,съставил  акт за констатираното административно нарушение разпоредбата на чл.213,т.2 от ЗГ.

Впоследствие било издадено и наказателното постановление № 1077/05.11.2012 година на директора на РДГ-град Бургас, Област Бургаска,с което на К.С.Д.,ЕГН-**********,***,са наложени административното наказание “глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.266,ал.1 от ЗГ, във връзка с извършено нарушение разпоредбата на чл.213,т.2 също от Закона за горите,като освен това са отнети на основание чл.273,ал.1 от същия закон вещите,предмет на нарушението,а именно - 10 кубически метра дърва за огрев от дъб и цер,нарязани на дължина един метър,и вещите,послужили за извършване нарушението,а именно- товарен автомобил , марка „ИФА”, с регистрационен номер „А 27 10 ВМ”.В наказателното постановление,за разлика от АУАН,където е отразено,че нарушението е извършено в землището на град Карнобат,територията на ДГС – град Карнобат-село Раклица,обаче е посочено,че същото нарушение е извършено на територията на ДГС град Карнобат,в землището на село Раклица.

Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН и същата е допустима,а разгледана по същество се явява напълно основателна,поради следните съображения :

Оплакванията на жалбоподателя,че АУАН и НП са издадени при наруше-ния на процесуалните правила са напълно състоятелни.В тази връзка по-конкретно е необходимо  да се отбележи следното:

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на АУАН,така както и на обжалваното наказателно постановление, наличието на съществени процесуални нарушения при издаването на същите, обуславящи тяхната незаконосъобразност,изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл.42,ал.1,т.3,т.4 и на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, предвиждащи задължението в акта и в НП да бъде посочено освен датата и мястото,където е извършено нарушението, описание на нарушението,а също така  на обстоятелствата,при които то е осъществено, и на доказателствата,които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът намира,че нито АУАН,нито НП отговарят на изискванията на чл.42,,т.3 и т.4 и на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй-като в тях не е посочено времето,мястото на извършване нарушението и обстоятелствата, при които е извършено нарушението от жалбоподателя,т.е. липсва неговата индивидуализация.

По същественото в случая е това,че при издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението,времето-датата и мястото,където е извършено,обстоятелствата,при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП/както и в АУАН/ липсва обаче точно описание мястото на извършване нарушението от жалбоподателя.Посочено е единствено в АУАН,че : “...на 04.07.2012 година в землището на град Карнобат,територията на ДГС-град Карнобат-село Раклица,жалбоподателят транспортирал десет кубически метра дърва за огрев от дъб и цер,нарязани на 1 метър  без превозен билет”,докато в НП е отразено,че “...на 04.07.2012 година, на територията на ДГС – град Карнобат,в землището на село Раклица, жалбоподателят транспортирал десет кубически метра дърва за огрев от дъб и цер,нарязани на 1 метър  без превозен билет”,без да е отразено обаче на кое конкретно място е извършено в действителност процесното нарушение.Това сочи на извода,че е налице противоречие между описанията на мястото на нарушението в АУАН и НП,при което освен това мястото на нарушението не е конкретизирано в достатъчна степен. Непълното описание на установеното нарушение в акта опорочава последния,доколкото нарушава законово изискване за наличие на съществен реквизит,възпрепятства лицето,срещу което актът е съставен,да упражни правото си да възрази,като същевременно това нарушение е пренесено и в наказателното постановление,което пък води до затруднение на съда при постановяване съответно на решението му по жалба на наказаното лице.Освен това налице е липса и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от жалбоподателя.Така например никъде в диспозитива на наказателното постановление не е споменато как,по какъв начин нарушителят е транспортирал дърва за огрев-дали с някакво превозно средство и какво. В процесния случай несъобразеността на акта за установяване на админи-стративно нарушение с разпоредбата на чл.42,т.4 от ЗАНН е довела до не-

съответствие и на издаденото наказателно постановление с нормата на чл.57,ал.І,т.5 от ЗАНН.Последната разпоредба също изисква в наказател-ното постановление да бъде направено описание на нарушението и на

обстоятелствата,при които то е извършено.

Безспорно е,че съдът може да направи предположение относно действителната фактическа обстановка след запознаване със събраните доказателства и издадения АУАН. Без да е налице обаче такава в НП и въз основа само на предположения какво е имал предвид при издаването му административно-наказващият орган,налагането на наказание е недопустимо.

 Посочените по-горе обстоятелства относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващия орган,както в АУАН,така също и в НП,водят до необоснованост на атакуваното НП.Нещо повече-не само че е необходимо да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението,но следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа,тъй като посочените в закона нарушения,за които се твърди,че са извършени от жалбоподателя, са предмет на доказване по делото.

А всичко това сочи на извода,че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,тъй като на практика се е стигнало до невъзможност за нарушителя да реализира и изгради адекватна защита, което от своя страна нарушава правото му на защита.

Тъй-като се касае за особено съществени нарушения,допуснати от админи-стративнонаказващия орган,довели до нарушения на императивни разпо-редби на ЗАНН,наличието на тези нарушения обуславя отмяна на атакува-

ното постановление.Поради това не следва да се обсъждат и доводите по

същество на страните,тъй-като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина,следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване,но

не и когато самото производство е водено и завършено порочно.

Неспазването от страна на административнонаказващия орган изискването на гореупоменатата норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановле-ние да бъде посочено освен датата и мястото,където е извършено наруше-нието,описание на нарушението,както и на обстоятелствата,при които е извършено и доказателствата,които потвърждават извършеното админи-стративно нарушение,води до ограничаване правото на защита на жалбо-подателя,а също така прави невъзможно упражняването на съдебен кон-трол за законосъобразност на обжалваното НП,доколкото районният съд в производството по обжалване на НП по реда на чл.59-63 от ЗАНН следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в нака-зателното постановление административно нарушение и съответно-съпо-ставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбо-подателя със съответната законова норма,регламентираща същото като административно нарушение.Установяването в хода на съдебното произ-водство на съществуването или несъществуването на описаното в наказа-телното постановление административно нарушение предпоставя индиви-дуализацията на съответното административно нарушение съобразно всич-ки изисквания на чл.57 от ЗАНН.

Докато законът в чл.53,ал.2 от ЗАНН дава възможност на административ-

нонаказващия орган да издаде НП,макар в акта за установяване на админи-

стративно нарушение да е допусната нередовност,стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,самоличността на наруши-теля и неговата вина,то това положение не се отнася до издаваното НП,при

което административнонаказващия орган следва да спази всички изисква-ния на нормите на ЗАНН,включително и на чл.57,ал.1,т.5 от  ЗАНН,като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание,без да се разглежда спора по същество.

Останалите доводи,изтъкнати от двете страни,съдът намира за неубедителни и поради това подробното им обсъждане или необсъждането им не би имало съществена роля относно крайния изход на настоящия спор,т.е.същите не биха променили  гореизложените изводи на настоящия съдебен състав.                                              

Поради изложените съображения и на основание чл.63,ал.1,пр.3-то от

ЗАНН настоящата инстанция намира,че наказателното постановление

следва да бъде отменено,респективно-жалбата да се уважи.

Ръководен от гореизложеното,съдът

                                                         

                                           

                                                  Р    Е    Ш    И     :

 

    ОТМЕНЯ  наказателно постановление 1077/05.11.2012 година на директора на РДГ-град Бургас, Област Бургаска,с което на К.С.Д.,ЕГН-**********,***,са наложени административното наказание “глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.266,ал.1 от ЗГ, във връзка с извършено нарушение разпоредбата на чл.213,т.2 също от Закона за горите,като освен това са отнети на основание чл.273,ал.1 от същия закон вещите,предмет на нарушението,а именно - 10 кубически метра дърва за огрев от дъб и цер,нарязани на дължина един метър,и вещите,послужили за извършване нарушението,а именно- товарен автомобил , марка „ИФА”, с регистрационен номер „А 27 10 ВМ”.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок,считано от съобщаването му на страните.

                                                 

                                                       

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :