Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 138 / 22.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На двадесет и седми септември    две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

 

Секретар ……………Д.Е.  ……............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н Х дело номер...........321.............по описа за...............2012................година

         Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Г.И.Д. ***    против наказателно постановление № 11010715 от 10.07.2012 година  на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София  с което на същият жалбоподател  в качеството му на Кмет на Община К. му е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 32 ал.1 т.1 от Закона за държавна финансова инспекция  за извършено от него административно нарушение по чл. 8 ал.4  от Наредба № 1 от 08.01.2007 г. за реда за получаване и заплащане на лекарствени продукти  на военноинвалидите и военнопострадалите  .

         Жалбоподателят  в жалбата си оспорва, че е извършил административното нарушение за което  му е наложено и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно постановление, като не признава извършването на същото и отделно твърди, че обжалваното от него наказателно постановление е издадено в нарушение не само на материалния , но и на процесуалния закон , като се иска наказателното постановление като незаконосъобразно поради горепосочените съображения да бъде отменено  изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично но чрез процесуалният си представител поддържа жалбата си  и иска съдът да отмени обжалваното от него наказателно постановление като незаконосъобразно , като изтъква същите горепосочени основания за това посочени в жалбата му и също на същите  основания точно и изчерпателно посочени в жалбата му  моли съда ад отмени обжалваното от него наказателно постановление.

         За административнонаказващия орган редовно призован  се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като   същият  взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба като моли  съда да потвърди същото издадено  наказателно постановление .

         След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Обжалваното от жалбоподателят Г.И.Д. ***  наказателно постановление № 11010715 от 10.07.2012 година  на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София     е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 1101-0715  от 20.04.2012 г. , който АУАН констатира  извършено административно нарушение от жалбоподателя на дата 03.01.2011 г., което се изразява в следното: че при извършена проверка в Община К.  на същата дата 03.01.2012 г.  , се установило , че жалбоподателят  Г.И.Д. ***  в качеството му на възложител  по смисъла на чл. 7 ал.1 от Закона за обществените поръчки / ЗОП / във връзка с чл. 38  ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е нарушил Наредба № 1 от 8.01.2007 г. за реда за получаване и заплащане  на лекарствени продукти на военноинвалидите и военнопострадалите  , като при нормативно задължение за това не е сключил  договор с аптеки за продажба  на лекарствени продукти на военноинвалидите и военнопострадалите за изпълнение на задължението си по чл. 2 от същата Наредба № 1  от 8.01.2007 г. за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.  , като последното представлявало административно нарушение на разпоредбата на  чл. 8 ал.4  от Наредба № 1 от 08.01.2007 г. за реда за получаване и заплащане на лекарствени продукти  на военноинвалидите и военнопострадалите  и за което на същият жалбоподател  в качеството му на Кмет на Община К. му е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 32 ал.1 т.1 от Закона за държавна финансова инспекция  . Тази  гореизложена фактическа обстановка от наказващия орган – обстоятелствата , че действително е направена проверка на Община К. относно предоставянето на лекарствени продукти  на военнопострадалите и военноинвалидите от войните през процесния период 01.01.2011 г. до 31.12.2011 година от Община К.  в която жалбоподателят Г.И. е Кмет на Общината и че същият е възложител на обществени поръчки  по смисъла на чл. 7 от ЗОП  се подкрепя от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д. Г. К.  и М. Е. Г.   и от представения  респ. приложен констативен протокол съставен на дата 12.04.2012 г.  , които потвърждават горепосочените обстоятелства и които съдът цени като достоверни  доказателства по делото , още повече, че същите не се оспорват от никакви други доказателства по делото – по отношение на изложеното в горепосочените актове на административно наказващия орган . 

Тука обаче съдът намира, че следва да се занимае с възраженията на жалбоподателят за незаконосъобразност на горепосоченото обжалвано наказателно постановление изложени от него в жалбата му , а именно :   че в качеството му на възложител на  обществени поръчки по смисъла на чл. 7 от ЗОП може да не сключи договор  със съответните аптеки за продажба на лекарствени продукти на военноинвалидите и военнопострадалите и да докаже сключената сделка само с първични платежни документи за същата ,  същият не може обективно да е извършител на процесното административно нарушение и   не може да бъде обект на съответната административно наказателна отговорност  по горепосочената разпоредба на Закона за държавната финансова инспекция – чл. 32  ал.1 т.1  тъй като по нея се носи отговорност за нарушаването на действащ нормативен акт уреждащ бюджетната , финансово- стопанската  или отчетната дейност , а посочената Наредба № 1 от 8.01.2007 г. за реда за получаване  и заплащане на лекарствените продукти на военноинвалидите  и военнопострадалите не е от горепосочената категория  , както и че поради същият факт обжалваното от него наказателно постановление е порочно тъй като незаконосъобразно е осъществено спрямо него административнонаказателното производство в нарушение на разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН  и още , че ако съдът приеме, че той е извършител на горепосочената административно нарушение то извършеното от него  е явно малозначително по смисъла на чл.  28 от ЗАНН.  

В случая съдът намира, че обективно жалбоподателят не е в състояние обективно  да извърши процесното административно нарушение обективирано в горепосочените актове на административно наказващия орган като Кмет на Община К. в качеството му на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 7 ал.1 от ЗОП  / за което последното  сам твърди наказващия орган /  тъй като  НВМОП  в чл. 2 ал.2 посочва, че като такъв Кмета на Община К.  за процесната сума от 536, 12 лв. може да не провежда  процедура за възлагане на малка  обществена поръчка и да не събира оферти , тъй като същата поръчка за доставка  има стойност по – малка от 15 000 лв. . В този случай съгласно пък разпоредбата на чл. 2 ал.3 от същата НВМОП жалбоподателят Г.И. *** в качеството му на възложител на малки обществени поръчки може да докаже сключените сделки  с представените първични документи  и не е длъжен да сключва писмени договори за тях , от което право дадено му от закона- горепосочения нормативен акт жалбоподателят се е възползвал.   . Затова съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка по делото , тъй като не са посочени доказателства в тази насока за извършено адм. нарушение от жалбоподателя И.  по  чл. 8 ал.4 от Наредба № 1 от 8.01.2007 г. за реда за получаване  и заплащане на лекарствените продукти на военноинвалидите  и военнопострадалите и затова и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено тъй като е съставено при неправилно приложение на материалния закон – чл. 32 ал.1 т.1 от ЗДФИ .

         Жалбоподателят И. в жалбата си твърди, че същият не може обективно да е извършител на процесното административно нарушение и   не може да бъде обект на съответната административно наказателна отговорност  по горепосочената разпоредба на Закона за държавната финансова инспекция – чл. 32  ал.1 т.1  тъй като по нея се носи отговорност за нарушаването на действащ нормативен акт уреждащ бюджетната , финансово- стопанската  или отчетната дейност , а посочената Наредба № 1 от 8.01.2007 г. за реда за получаване  и заплащане на лекарствените продукти на военноинвалидите  и военнопострадалите не е от горепосочената категория. Съдът като се запозна със същата Наредба № 1 от 8.01.2007 г.  за реда за получаване  и заплащане на лекарствените продукти на военноинвалидите  и военнопострадалите намира, че действително същата не е от категорията на действащите нормативни актове уреждащи бюджетната , финансово- стопанската  или отчетната дейност .Затова и съдът намира, че жалбоподателят не може обективно да извърши и както бе посочено по- горе и приписваното му административно нарушение , като в случая административнонаказващия орган неправилно е приложил материалния закон вкл. и налагайки на жалбоподателя административно наказание по чл. 32  ал.1 т.1 от ЗДФИ. Следователно  в случая е безспорно установено , че жалбоподателят не е извършил административното нарушение и че не може и да бъде обект  на същата административна отговорност .В случая съдът намира, че административнонаказващия орган е нарушил разпоредбата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН тъй като не е извършил задължителното изследване на спорните обстоятелства и отделянето им от безспорните такива с оглед правилното приложение на материалния закон. Същите задължения са вменени на административнонаказващия орган , тъй като те са с оглед определяне на правилната квалификация  на извършеното нарушение, като този орган е следвало да ги вземе впредвид. Като не е сторил това административно  наказващия орган е нарушил ЗАНН и правата си  свързани с него , като по този начин е постановил един порочен административен акт , горепосоченото наказателно постановление. Затова и същото постановление следва да бъде отменено изцяло  само на това основание.Горепосоченото неправилно прилагане на материалния закон от адм. наказващия орган е довело и да неправилно респективно напълно порочно  осъществяване спрямо жалбоподателя и на административнонаказателното производство спрямо същия в нарушение на разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН който текст е установил задължителни императивни разпоредби, че не се образува административнонаказателно производство  ако не е съставен  акт за установяване на нарушението  в продължение на три месеца от  откриване на нарушителя или ако е изтекла една година  от извършването на нарушението. Същите преклузивни срокове са изтекли и тъй като е образувал съответното адм. наказателно производство в противоречие на същите и респективно него е прекратил на същото основание, адм. наказващия орган е развил едно напълно порочно адм. производство спрямо жалбоподателя , което влече и пълната порочност на обжалваното наказателно постановление  и само на това основание последното следва да бъде отменено.    

Съдът намира, че следва да разгледа  и  становището на жалбоподателя  , че случая  е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба въпреки съществуващите предпоставки за това , то съдът след като намери, че е налице предпоставките за това , само  на това същото основание да отмени н наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че  преценката на административнонаказващия орган  за  „ маловажност „  по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави  по законосъобразност  и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция  по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се рокъводи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК  и обстоятелствата  изключващи отговорността  са приложими и към  административнонаказващия процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК  е обстоятелство изключващо отговорност  вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото  настоящия съд намира, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като дори и жалбоподателят да е извършил формално съответното процесно нарушение, то деянието не е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая няма никакви общественоопасни последици от него тъй като с него не са увредени никакви права  и съответно установения в страната правов ред , нито пък съответни конкретни права , ако то уврежда държавния бюджет. По делото няма никакви доказателства , че извършеното от жалбоподателя има настъпил вредоносен резултат по отношение на който и да било правен субект в Р България и същото няма никаква обществена опасност. Затова в случая адм. наказващия орган е следвало  да приложи разпоредбата на чл.  28 б. „ а „ от ЗАНН като е следвало да предупреди  жалбоподателя , че при повторно нарушение същият ще бъде санкциониран. Като не е извършил същото  адм. наказващия орган е извършил нарушение на ЗАНН  и това води да основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление  поради противоречието му с горепосочения закон, което е още едно основание от многобройните горепосочени от съда за отмяна на същото. .         

         Мотивиран от гореизложеното К.ският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

        

                 

ОТМЕНЯ  ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 11010715 от 10.07.2012 година  издадено от  Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София     въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 1101-0715  от 20.04.2012 г.  за   извършено административно нарушение от жалбоподателя  Г.И.Д. с ЕГН ********** *** на дата 03.01.2011 г. на дата 03.01.2012 г. по  чл. 8 ал.4  от Наредба № 1 от 08.01.2007 г. за реда за получаване и заплащане на лекарствени продукти  на военноинвалидите и военнопострадалите  и за което на същият жалбоподател  в качеството му на Кмет на Община К. му е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 32 ал.1 т.1 от Закона за държавна финансова инспекция .

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: