Р Е Ш Е Н И Е

                                 № 35 / 27.2.2012г.

                  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На втори февруари    две хиляди и дванадесета година.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

 

Секретар …………………Д.Е. …..................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер.....800........по описа за............2011..................година

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена искова молба с която ищецът Н.В.И. *** действащ като баща и законен представител на малолетните деца В. Н. И. и В. Н. И.  е предявил    срещу Ф.В.А. ***  обективно съединени искове както следва : 1 .  иск с правно основание чл. 127 ал.2 от СК с който претендира съдът да постанови решение с което да му предостави за упражняване родителските права  спрямо същите малолетни деца В. Н. И. и В. Н. И.  , като по този начин съдът да определи режим  на лични отношения на тези деца  с майка им ответницата Ф.В.А.   по негово усмотрение 2. иск  по чл. 143 ал.2 от СК – с който моли съдът да постанови решение с което същата  ответница да бъде осъдена  да заплаща ежемесечна издръжка  на малолетното дете В. Н. И.  в размер на по 150 лв. за бъдеще време , начиная  от датата на предявяването на иска в КРС до настъпването на законни причини  за нейното изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска , както и същата ответница Ф.В.А.  да бъде осъдена  да заплаща ежемесечна издръжка  на малолетното дете В. Н. И.  в размер на по 100 лв. за бъдеще време , начиная  от датата на предявяването на иска в КРС до настъпването на законни причини  за нейното изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска , както и 3. иск по чл. 149 от СК  с който същата ответница Ф.А. да бъде осъдена да заплати ежемесечни издръжки за минало време  за всяко едно едно от горепосочените си малолетни деца В. Н. И. и В. Н. И. а в размер по на 100 лв. месечно за следния период от време – 15.08.2010 г. до датата на предявяването на този иск в Районен съд К. 28.07.2011 година , ведно с всички законни последици от това . С  исковата си молба същият ищец моли съдът да му присъди и направените по делото съдебни разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .         

 В съдебно заседание така предявените  искове  се поддържат от ищеца чрез процесуалния му представител и се иска тяхното уважаване изцяло така както са предявени .

Ответницата Ф.В.А. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е подала отговор по повод на исковата молба с която са предявени горепосочените искове срещу нея , но същата ответница редовно призована  се явява лично в съдебно заседание , като   взема становище по така предявените искове срещу нея като оспорва същите като напълно неоснователни и недоказани .

Дирекция “ Социално подпомагане “  гр. К. е представила по делото писмено становище в който след направено проучване  представя факти и обстоятелства свързани с материално – битовите условия в които живеят  горепосочените малолетни деца на страните по делото в дома на бащата на същите – ищецът по делото , като в него не е посочила факти от съществено значение за възпитателските качества на бащата на тези деца  , тъй като тя съответно и тях е могла да обективира , като същото становище посочва , че впредвид невъзможността на майката на същите деца да им дава издръжка поради липса на каквито и да е било парични средства , а също и обективната фактическа невъзможност да се грижи за тях  , Отдел „ЗД „ при Д” СП „ гр. К. е изразил становище относно предявения иск за родителски права от Н.В.И. като е посочил , че едно евентуално съдебно решение  предоставящо упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на бащата на същите – ищецът Н.И.  е изцяло в защита интересите на същите деца , като  уважението на размера на исковете по отношение на претендираните издръжки предоставя да се определят от съда  .

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

            Видно от приетите като доказателства по настоящото дело удостоверение за раждане на детето  В. Н. И.   издадено въз основа на акт за раждане № 0195 от 17.11.2006 година от Община К. и удостоверение за раждане на детето В. Н. И.  издадено въз основа на акт за раждане № 0045 от дата 07.05.2009 г. на Община К.  че страните по делото – ищецът Н.В.И.  и ответницата Ф.В.А.   са родители на малолетното дете В. Н. И.   – родена на *** *** и на малолетното дете В. Н. И. – роден на *** ***  .   Видно от разпита на разпитаните в съдебно заседание свидетелки М. В. Х. - без родство с ищеца и В. М. М. - в родствени връзки с ищеца – негова майка е че същите свидетелки категорично посочват , че малолетните деца В. И В.   още в много ранна детска възраст/ детето В. още като бебе /   са заживяли заедно с баща си – ищеца Н.И.   в къщата на родителите му находяща се в гр. К. , като майката Ф.А.   въобще  не е полагала грижи за същите малолетни деца , като грижи за него полагали баща му – ищеца и неговите възходящи  – майка  му и баба му  , които го гледали и издържали , като основно грижи за децата полагала  майката на ищеца . Същата твърди, че ответницата от 10.08.2010  напуснала с децата  къщата където живяла с ищеца  и заминала да живее с тях при нейни роднини , като следващия ден върнала детето В. да се гледа от ищеца и неговите роднини , тъй като тя нямала парични средства да го гледа , а след няколко дни върнала на ищеца и другата дете В. поради същите причини и след това въобще не се интересувала от децата  , като по този начин нито се грижела за тях ,  нито пък ги издържала .Същите свидетели посочват още категорично и факта, че бащата на малолетните деца и неговите възходящи   много добре се грижели и възпитавали  същите деца и те имали голяма привързаност към него, като напротив ответницата А. въобще не полагала грижи за децата и не се интересувала за тяхното физическо и емоционално развитие , като по този напълно се дезинтересирала от тях. В същата тази насока е и изготвения социален  доклад от Директора на Дирекция Социално подпомагане гр. К. в който са посочени същите обстоятелства , както и други такива , че за малолетните деца В. и В.  са осигурени добри и здравословни условия за тяхното нормално отглеждане , както и че бащата  на децата макар и без трудов договор полага общественополезен труд за който получава дневно трудово възнаграждение в размер на 30 лв. , а майката на децата  е безработна, не се е регистрирала като такава и няма никакви доходи от които да отделя средства за издръжката на тези две деца . В същия доклад е посочено, че, малолетните деца В. и В.  са оставено от майката да живее при баща си и само  той     упражнява родителските права спрямо същите малолетни деца, а майката на децата  не полага въобще никакви грижи за тях ,  нито им дава каквато и да е било нужна за тези деца  издръжка, от която те имат нужда и която издръжка ответницата им дължи по закон.   

            С оглед на гореизложените факти, съдът прави следните правни изводи : Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал.2 от СК когато родителите не живеят заедно  и не постигнат споразумение  относно местоживеенето на детето , упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му , спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето , който се произнася по горепосочените въпроси.  В процесния случай родителите на малолетните деца не живеят заедно  и не поддържат контакти помежду си , което е довело до невъзможност за постигане на съгласие по смисъла на разпоредбата на чл. 127 ал.1 от СК и затова по тези въпроси по повод подадения иск респективно искове следва да се произнесе настоящия съд, който следва да ги разреши.

            В случая съдът намира, че местоживеенето на малолетните деца В. и В.  следва да се определи при бащата , каквото е и сега към момента , тъй като само той полага активни грижи за тях  заедно с помощта на родителите си като им  е осигурил по този начин  нормални жилищни условия  и добра семейна среда . Същевременно майката на същите деца   без основателни причини проявява тенденция  на дезинтересиране към тези деца .

            Родителските права спрямо малолетните деца   също следва да се предоставят за упражняване  на бащата на същите деца  при когото същите малолетни деца живеет. По делото липсват установени обстоятелства , които да обосновават  извод относно  необходимост  от определяне на специфични мерки  относно упражняването  на родителските права  по смисъла на чл. 59 ал.8 от СК .

            Във връзка с подлежащия за определяне режим на лични отношения  на майката с малолетните деца ищецът не е направил  никакви особени искания, като го е предоставил за определяне от съда . В приложения към делото социален доклад също не са отбелязани специфични обстоятелства , които следва да се вземат впредвид при решаването на този въпрос. Затова съдът приема, че следва да се определи обичайния за съдебната практика режим на лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден  до 18 часа на неделния ден , както и един месец  през лятото , когато бащата не ползва платения си годишен отпуск , като майката следва да взема  и оставя децата от дома на бащата.

            Претенциите за издръжки на малолетните деца  са основателни  тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка  на своите ненавършили пълнолетие деца  независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си . Размерът на издръжката следва да се определи  съобразно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК – според нуждите на лицето респективно нуждите на детето , което има право на издръжка  и възможностите на лицето , което я дължи но не по малко от 1 / 4 от минималната работна заплата  за страната ни т.е. към днешния момент не по – малко от 67, 50 лв. Поисканият  от бащата на детето размер на издръжка за бъдеще време от 150 лв. месечно за детето В. и претендираната издръжка в размер  на по 100 лв. ежемесечно за малолетното дете В. , съдът счита за прекомерно завишени   за нуждите на малолетните деца , който размер и не съответства  за нуждите на дете в такава възраст. Този размер не е съобразен  и с възможностите на ответницата – родител  да дава тези издръжки , тъй като същата макар да е в трудоспособна възраст, здрава е и да може да реализира доход  около средния за страната ни , със затруднение  може да отделя средства за тези искани издръжки , тъй както бе посочено по- горе същата е безработна и не получава никакви трудови възнаграждения  .Освен това по делото се  установи , че ответницата  вероятно дължи издръжка и на други лица- същата дължи издръжка и евентуално на роденото си през м. февруари 2012 година дете , като са налице данни  и за други обстоятелства извън обичайните , които  й създават особени затруднения да осигурява искана издръжка за децата  си. Затова съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на малолетното си дете В.  ежемесечна издръжка за бъдеще време в размер на 100 лв. По този начин съдът намира, че този предявен иск за издръжка за бъдеще време се явява изцяло основателен и доказан само в тази му и като такъв следва да бъде уважен , като в останалата му част до пълния му предявен размер до 150 лв. същия иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.По същия начин съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на малолетното си дете  В. ежемесечна издръжка в размер на 80 лв. По този начин съдът намира, че този предявен иск за издръжка за бъдеще време се явява изцяло основателен и доказан само в тази му и като такъв следва да бъде уважен , като в останалата му част до пълния му предявен размер до 100 лв. същия иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Искът за издръжка за минало време също се явява частично основателен и доказан. Такава издръжка съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК може да се търси най- много една година  преди предявяването на иска , както е в настоящия случай . В същия претендиран период  от 15.08.2010 г. до 28.07.2011 г. ответницата е имала по- малка възможност да дава издръжка , както и нуждите на искащите издръжки деца са били по- малки , поради което в претендираните им размери  от 100 лв. исковете  се явяват отчасти  основателни и доказани и тези претенции също като отчасти основателни и доказани следва да бъдат уважени в размер на по 80 лв. за всяко едно от малолетните деца , като в останалата им части до пълните им предявени размери до 100 лв. тези претенции като неоснователни и недоказани следват да бъдат отхвърлени . Основателни се явяват и претенциите за заплащане на лихви за забава върху всяка просрочена месечна вноска за издръжка.   

            По повод на направеното искане от ищеца на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответницата да бъде осъдена да му заплати направените от него съдебни разноски по делото , то съдът намира, че тя следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 198 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото дело. В този смисъл ответницата следва да бъде осъдена да заплати на Държавата и държавна такса в размер на 489, 60  лв. , както и държавна такса в размер по на 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд К. .

            Освен това съгласно разпоредбата на чл. 242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му на присъдените издръжки , за което съдът следва да се произнесе задължително служебно .

            Мотивиран от гореизложените си съображения, К.ският районен съд

 

                                   Р     Е     Ш     И:

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетнитe деца В. Н. И.    с ЕГН **********, родена на *** година и на В. Н. И.  с ЕГН ********** роден на *** година  на бащата на същите деца  Н.В.И.   с ЕГН ********** *** до настъпване на обстоятелства , налагащи изменение или прекратяване на тази мярка.

ОПРЕДЕЛЯ   следния режим на лични отношения на майката Ф.В.А.    с ЕГН  ********** *** А / № 58 /  с горепосочените  малолетни деца  В. Н. И.    с ЕГН **********, родена на *** година и на В. Н. И.  с ЕГН ********** роден на *** година  , като същата  ще има право да взема и връща същите деца В. и В.     от дома на бащата всяка първа  и трета събота и   неделя от месеца от 09 .00 ч. на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден , както и за по един месец през лятото, когато детето  е в лятна  ваканция и  когато бащата на това   не е в платен годишен отпуск.                

ОСЪЖДА майката Ф.В.А.    с ЕГН  ********** *** А / № 58 / да заплаща на малолетното дете В. Н. И.    с ЕГН **********, родена на *** година ежемесечна издръжка  за бъдеще време в размер на по 100 лв. чрез бащата на същото дете Н.В.И. , начиная от 28.07.2011 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска , като ОТХВЪРЛЯ същия иск в останалата му част до пълния му предявен размер от 150 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА майката Ф.В.А.    с ЕГН  ********** *** А / № 58 / да заплаща на малолетното дете В. Н. И.  с ЕГН ********** роден на *** година ежемесечна издръжка  за бъдеще време в размер на по 80  лв. чрез бащата на същото дете Н.В.И. , начиная от 28.07.2011 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска , като ОТХВЪРЛЯ същия иск в останалата му част до пълния му предявен размер от 100 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ф.В.А.    с ЕГН  ********** *** А / № 58 / да заплаща на малолетното дете В. Н. И.    с ЕГН **********, родена на *** година чрез  бащата на същото Н.В.И.   с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка  за минало  време за периода от 15.08.2010 г. до 28.07.2011 година в размер на по 80 лв. ежемесечно като ОТХВЪРЛЯ същия иск в останалата му част до пълния му предявен размер от 100 лв. като неоснователен и недоказан  .

ОСЪЖДА Ф.В.А.    с ЕГН  ********** *** А / № 58 / да заплаща на малолетното дете В. Н. И.  с ЕГН ********** роден на *** година чрез  бащата на същото Н.В.И.   с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка  за минало  време за периода от 15.08.2010 г. до 28.07.2011 година в размер на по 80 лв. ежемесечно като ОТХВЪРЛЯ същия иск в останалата му част до пълния му предявен размер от 100 лв. като неоснователен и недоказан  .

ОСЪЖДА Ф.В.А.    с ЕГН  ********** *** А / № 58 / да заплати на Н.В.И.   с ЕГН ********** *** сумата от 198 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото дело.

ОСЪЖДА Ф.В.А.    с ЕГН  ********** *** А / № 58 / да заплати на Държавата сумата от 489, 60   лв. представляваща дължима се държавна такса за предявените искове   по настоящото дело, както и държавна такса в размер по на 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд К.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта му на присъдени издръжки на малолетнитe деца В. Н. И.    с ЕГН **********, родена на *** година и на В. Н. И.  с ЕГН ********** роден на *** година  .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: