Р Е Ш Е Н И Е

                                 № 144 / 10.10.2011г.

                  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На шести октомври    две хиляди и единадесета година.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. МАРИНОВ

 

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

 

Секретар ……………………М.П. …..................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер......469.........по описа за............2011..................година

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена искова молба с която Е.И.Х. ***  действаща като майка  и законен представител на малолетното дете Г. Т. П.  е предявила    срещу Т.Г.П. ***  обективно съединени искове както следва : 1 .  иск с правно основание чл. 127 ал.2 от СК с който претендира съдът да постанови решение с което да определи малолетното дете Г. Т. П.    да живее при нея , като на нея съдът да предостави за упражняване родителските права  спрямо същото малолетно дете Г. Т. П.  , като по този начин съдът да определи режим  на лични отношения на това дете с баща  му ответникът Т.Г.П.   по негово усмотрение . С  исковата си молба същият ищец моли съдът да му присъди и направените по делото съдебни разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .         

 В съдебно заседание така предявените  искове  се поддържат от ищеца чрез процесуалния му представител и се иска тяхното уважаване изцяло така както са предявени .

Ответникът Т.П.  в определения му в чл. 131 ал.1 от ГПК преклузивен месечен срок е подал писмен отговор на исковата молба в който оспорва исковете като напълно неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива , като на него бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо малолетното дете Г. и бъде постановено той да живее при него и на майката на това дете, като на майката на детето бъде определен режим на лични отношения с малолетното дете Г. Т. П.. 

Ответника редовно призован  се явява лично в съдебно заседание , като същият чрез  процесуалният си  представител  взема становище по така предявените искове срещу него като оспорва същите като напълно неоснователни и недоказани и в отговора си по исковата молба и в съдебно заседание.

Дирекция “ Социално подпомагане “  гр. А.  е представила по делото писмено становище в който след направено проучване  представя факти и обстоятелства свързани с материално – битовите условия в които живее  малолетното дете на страните по делото , като в него  е посочила факти от съществено значение за възпитателските качества на майката и бащата на това дете  , тъй като тя съответно и тях е могла да обективира , като същото становище посочва , че и двамата родители  притежават нужния родителски капацитет и стабилност  и не може да изрази становище относно предявения иск на кого да бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо малолетното дете Г. Т. П. .

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

            Видно от приетото като доказателство по настоящото дело ксерокопие на удостоверение за раждане на детето  Г. Т. П.   издадено въз основа на акт за раждане № 0409 от 21.11.2005 година от Община А.  е че страните по делото – ищецът респективно ищцата Е.И.Х.   и ответникът Т.Г.П.   са родители на малолетното дете Г. Т. П.   – родено на *** ***  .    Видно от разпита на разпитаните в съдебно заседание свидетелки Валентина П. Василева - без родство с ищцата и Койка Д. Кашичева - в родствени връзки- баба на ищцата е че същите свидетелки категорично посочват , след раздялата на страните по делото малолетното дете Г.  от месец февруари 2010 година е заживяло  в къщата на бабата и дядото на ищцата  находяща се в гр. А. , като оттогава до настоящия момент майката на детето – ищцата Е.Х.   е полагала грижи за същото малолетно дете , като грижи за него полагали и нейните възходящи  – баща му и баба му по майчина линия   , които го гледали и издържали. , като основно парични средства за издръжката на детето осигурявала майката на малолетното дете- ищцата Х.  . Същите свидетели твърдят, че малолетното дете Г. е много привързано към майката , а тя много добре се грижи за него и възпитава същото малолетно дето .Същите свидетели посочват още категорично и факта, че бащата на малолетното дете Г. – ответникът Т.П. също  се грижи за това дете , но не  възпитава добре същото дете в адекватен обем съответстващ на възрастта му . В същата тази насока е и изготвения социален  доклад от Директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Карнобат в който са посочени същите обстоятелства , както и други такива , че за малолетното дете Г.  са осигурени добри и здравословни условия за неговото нормално отглеждане в дома където то живее заедно с майка си , като за него полагат грижи ищцата и нейните възходящи- баба и дядо , посочени са и обстоятелствата , че и бащата на това дете може да му осигури спокойна и уютна атмосфера в собственото си жилище , където той живее с неговите родители , както и че и майката и бащата на това дете полагат общественополезен труд от който получават доходи от които могат да отделят средства за издръжката на малолетното дете Г... В същия доклад е посочено категорично  че и двамата родители на  малолетното дете Г.  имат достатъчно родителски капацитет и стабилност за да   полагат грижи  и да упражнява родителските права спрямо същото малолетно дете, като затова и Д СП гр. А. в социалния си доклад не изразява въобще становище на кой от двамата родители следва да се предоставят за упражняване родителските права спрямо малолетното дете Г. .   Съдът намира обаче, че видно от приетите като доказателства по настоящото дело писмени доказателства , а именно : справка на РУП А.  рег. № 6914 от 21.12.2010 година , справка в табличен вид  от УИС на ПРБ и влязлата в сила присъда  на БОС от 23.03.2010 година по НОХД № 321 / 2009 г. по описа на БОС е че спрямо ответникът Т.Г.П. има образувани 12 броя преписки в РУП А. за извършени престъпления, че спрямо него са образувани още 3 броя досъдебни производства и че същият с горепосочената присъда № 133 от 23.03.2010 година по НОХД № 321 / 2009 година по описа на БОС , която присъда е влязла в законна сила е осъден за изнудване като му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода , като изпълнението на същото наказание е отложено за срок от три години. Горепосочените факти водят до настоящия съд до извода, че ответникът е криминално проявен и като такъв съдът намира, че същият няма достатъчно родителски и възпитателски качества за да може да възпитава малолетното си дете Г. за да стане това дете достоен гражданин на Р България. Затова и съдът намира, че само поради тази причина на ответникът не следва да се предоставят за упражняване родителските   права спрямо малолетното дете Г. , като същите следва да бъдат предоставени за упражняване на майката на това дете- ищцата Е.Х. .

            С оглед на гореизложените факти, съдът прави следните правни изводи : Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал.2 от СК когато родителите не живеят заедно  и не постигнат споразумение  относно местоживеенето на детето , упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му , спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето , който се произнася по горепосочените въпроси.  В процесния случай родителите на малолетното дете не живеят заедно  и не поддържат контакти помежду си , което е довело до невъзможност за постигане на съгласие по смисъла на разпоредбата на чл. 127 ал.1 от СК и затова по тези въпроси по повод подадения иск респективно искове следва да се произнесе настоящия съд, който следва да ги разреши.

            В случая съдът намира, че местоживеенето на малолетното дете  Г.  следва да се определи при майката  , каквото е и сега към момента ,съобразно определените му привременни мерки по реда на чл. 127 ал.3 от СК  тъй като тя полага активни грижи за същото заедно с помощта на родителите си и възходящите си като му е осигурил по този начин  нормални жилищни условия  и добра семейна среда , същевременно бащата  на това дете Т.Г.П. въпреки полаганите от него грижи за малолетното дете Г. няма достатъчно възпитателски качества  тъй като същият е криминално проявен .

            Родителските права спрямо малолетното дете Г.   също следва да се предоставят за упражняване  на майката на това дете  при която същото малолетно дете живее. По делото липсват установени обстоятелства , които да обосновават  извод относно  необходимост  от определяне на специфични мерки  относно упражняването  на родителските права  по смисъла на чл. 59 ал.8 от СК .

            Във връзка с подлежащия за определяне режим на лични отношения  на бащата с малолетното дете ищцата не е направила  никакви особени искания, като го е предоставила за определяне от съда . В приложения към делото социален доклад също не са отбелязани специфични обстоятелства , които следва да се вземат впредвид при решаването на този въпрос. Затова съдът приема, че следва да се определи обичайния за съдебната практика режим на лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден  до 18 часа на неделния ден , както и един месец  през лятото , когато майката не ползва платения си годишен отпуск , като бащата следва да взема  и оставя детето от дома на майката.

            В случая съдът следва да се произнесе и  за издръжката на малолетното дете съгласно разпоредбата на чл. 127 ал.2 от СК  тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка  на своите ненавършили пълнолетие деца  независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, но тъй като в Районен съд А. е заведено гражданско дело № 808 / 2010 година по предявен иск за тази издръжка , производството по което дело е спряно до решаването на настоящото дело, то съдът намира, че не следва да се занимава с присъждане на издръжка на малолетното дете Г. по настоящото гражданско дело.       По повод на направеното искане от ищцата на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът да бъде осъден да й заплати направените от нея съдебни разноски по делото , то съдът намира, че той следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 390 лв. представляваща направените от нея съдебни разноски по настоящото дело.                Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

 

                                   Р     Е     Ш     И:

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 127 ал.2 от СК малолетното дете Г. Т. П.    с ЕГН **********, родено на *** година да живее при майка си Е.И.Х.   с ЕГН ********** *** Д.  * понастоящем живуща ***. * * до настъпване на обстоятелства , налагащи изменение или прекратяване  на тази мярка.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетното дете Г. Т. П.    с ЕГН **********, родено на *** година на майката на същото Е.И.Х.   с ЕГН ********** *** Д.  * понастоящем живуща ***. * * до настъпване на обстоятелства , налагащи изменение или прекратяване на тази мярка.

ОПРЕДЕЛЯ   следния режим на лични отношения на бащата Т.Г.П.    с ЕГН  ********** ***  с горепосоченото  малолетно дете Г. Т. П.    с ЕГН **********, родено на *** година, като същият  ще има право да взема и връща детето Г.     от дома на майката всяка първа  и трета събота и   неделя от месеца от 09 .00 ч. на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден , както и за по един месец през лятото, когато детето  е в лятна  ваканция и  когато майката на това дете  не е в платен годишен отпуск.                

ОСЪЖДА Т.Г.П.    с ЕГН  ********** ***   да заплати на Е.И.Х.   с ЕГН ********** *** Д.  * понастоящем живуща ***. * *  сумата от 390 лв. представляваща направените от нея съдебни разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: