Р Е Ш Е Н И Е 125/17.8.2011г.

                                                           гр.Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД                     ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и първи юли                            две хиляди и единадесета година

в публично заседание в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариела Иванова

 

секретар Г.М. и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 118 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от И.П.И. с ЕГН ********** *** и Д.С.Н. с ЕГН ********** *** против ЕТ „К.-Т.К.”, ЕИК 020069153 със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. „Юрий Венелин”22, представляван от Т.К.К. с ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че в производството по гр.д.607/2010г. по описана на КРС ответникът е представил споразумение, подписано от  , в качеството им на представители на „Карной” ООД- продавач по нот. акт №53/06.12.2001г., том ХІІІ, рег. №7893, дело №1293/2001г. и нот. акт №70/11.12.2001г., том ХІІІ, рег.7966, дело №1298/2001г. и двата на нотариус с рег. № 323 на НК с район на действие РС Карнобат,  Т.К.К., представляващ ЕТ „К.-Т.К.”- купувач по нот. акт №70/11.12.2001г., том ХІІІ, рег.7966, дело №1298/2001г и И.П.И. и Д.С.Н. –купувачи по нот.акт нот. акт №53/06.12.2001г., том ХІІІ, рег. №7893,дело №1293/2001г., с което е декларирано, че действителните купувачи на имота, продаден от „Карной” ЕООД с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №70/11.12.2001г., том ХІІІ, рег.7966, дело №1298/2001г. са И.П.И. и Д.С.Н. и че Т.К.К. е тяхно подставено лице и покупната цена за описаните имоти е платена от ищците, както и също така, че от 11.12.2001г. те са единствените владелци на тези имоти. В споразумението е декларирано също така, че действителният купувач на имотите, продадени от „Карной” ЕООД с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №53/06.12.2001г., том ХІІІ, рег. №7893,дело №1293/2001г. е Т.К.К. в качеството му на ЕТ „К.-Т.К.” и че И.П.И. и Д.С.Н. са били подставени лица и покупната цена е била заплатена от  Т.К.К. и той е единственият владелец от 06.12.2001г. Твърди се, че това споразумение не е подписано от ищцата Д.Н., но не е бил своевременно оспорен в производството, в което е бил представен. Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено, че документът - споразумение е неистински, тъй като не е подписано от Д.С.Н.. Представя и ангажира доказателства.

В с.з. исковата молба се поддържа. Заявена е претенция за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил както допустимостта, така и основателността на предявения иск. Представя и ангажира доказателства.

В с.з. така представеният отговор се поддържа. Заявена е претенция за разноски.

Карнобатският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото между страните няма спор, че в  производството по гр.д. 607/2010г. по описана на КРС ответникът е представил споразумение, подписано от  качеството им на представители на „Карной” ООД- продавач по нот. акт №53/06.12.2001г., том ХІІІ, рег. №7893, дело №1293/2001г. и нот. акт №70/11.12.2001г., том ХІІІ, рег.7966, дело №1298/2001г. и двата на нотариус с рег. № 323 на НК с район на действие РС Карнобат,  Т.К.К., представляващ ЕТ „К.-Т.К.”- купувач по нот. акт №70/11.12.2001г., том ХІІІ, рег.7966, дело №1298/2001г и И.П.И. и Д.С.Н. –купувачи по нот.акт нот. акт №53/06.12.2001г., том ХІІІ, рег. №7893,дело №1293/2001г., с което е декларирано, че действителните купувачи на имота, продаден от „Карной” ЕООД с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №70/11.12.2001г., том ХІІІ, рег.7966, дело №1298/2001г. са И.П.И. и Д.С.Н. и че Т.К.К. е тяхно подставено лице и покупната цена за описаните имоти е платена от ищците, както и също така, че от 11.12.2001г. те са единствените владелци на тези имоти. Декларирано е също така, че действителният купувач на имотите, продадени от „Карной” ЕООД с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №53/06.12.2001г., том ХІІІ, рег. №7893,дело №1293/2001г. е Т.К.К. в качеството му на ЕТ „К.-Т.К.” и че И.П.И. и Д.С.Н. са били подставени лица и покупната цена е била заплатена от  Т.К.К. и той е единственият владелец от 06.12.2001г.

Няма спор и досежно факта, че в хода на производството по гр.д. №607/2010г. по описа на КРС, ищците са пропуснали да оспорят в срока и по реда на чл.193 от ГПК истинността на така описания документ.

По делото е била назначена и изслушана както единична, така и тройна съдебно-графологична експертиза. Според заключението на първата-единична експертиза представеният документ-споразумение не е подписано от ищцата Д.Н.. Според заключението на тройната СГЕ подписът в документа също не е положен от Д.Н. и този извод изключва възможността подписът да е изпълнен със стремеж за автоподлог (автомаскировка).

Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Предявеният иск с правно основание чл. 124,ал.4 ГПК е допустим и основателен по следните съображения.

            Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. А според разпоредбата на чл. 133 ГПК в редакцията й към момента на подаване на исковата молба по гр.д. 607/2010г. по описа на КРС, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. 
            Систематическото и логическото тълкуване на посочените правни норми води до извода, че те касаят възможността за упражняването на тези права само и единствено в рамките на вече образувано производство. Няма процесуална забрана страна, която е пропуснала срока и не е упражнила свои права във вече образувано производство, да ги упражни по-късно като инициира нови производства. Противното би означавало да се лишат окончателно страните от възможността да предявяват искове в защита на свои законни права и интереси като: предявяване на искове  относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на дело, като на основание чл. 229 ГПК се поиска спиране на обусловеното дело; предявяване на насрещни искове срещу ищеца по първоначалното производство или обратен иск срещу третото лице помагач, макар и все в отделни производства. 
            Друг аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. чл.303, ал.1, т.2 ГПК, която допуска възможността за отмяна на влязло в сила решение, ако по надлежния ред бъде установена неистинност на документ, върху който е основано решението. След като законът, а и съдебната практика (Решение V-42/, 25. 06. 2009г., постановено по в.гр.д.214/2009г. по описа на БОС, Решение 646/16.10.2008 на ВКС, постановено по т. дело № 270/2008 на ТК, ІІ о.), приема, че  е допустимо след влизане в сила на едно съдебно решение да се оспори истинността на документ, върху който е основано решението и по този начин да се установи неистинността му, то на по силно основание е допустимо да се оспори истинността на документ, преди влизане в сила на решението по производството, в което е представен документът. 

Извършените в настоящото производство съдебно – графологически експертизи по несъмнен начин установяват твърденията на ищците, че подписът под споразумението не е положен от ищцата Д.Н.. Предвид горното съдът приема, че оспореният документ-споразумение, е неавтентичен.

Съдът намира направените в отговора на исковата молба възражение за неоснователността на исковата молба за несъстоятелни. Това е така, тъй като от една страна те касаят изявления на страните по друго дело, а от друга страна те касаят направени твърдения във връзка със собствеността.

По изложените съображения искът е основателен и следва да бъде уважен. При този изход от спора ответникът няма право да получи направените от него разноски, и следва също така да бъде осъден да заплати направените от ищцовата страна разноски в размер на 532.30лв.

Мотивиран от горното Районен съд Карнобат

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124,ал.4 ГПК, предявен от И.П.И. с ЕГН ********** *** 19 и Д.С.Н. с ЕГН ********** *** против ЕТ „К.-Т.К.”, ЕИК 020069153 със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. „Юрий Венелин”22, представляван от Т.К.К. с ЕГН **********, че споразумение, подписано от  , в качеството им на представители на „Карной” ООД- продавач по нот. акт №53/06.12.2001г., том ХІІІ, рег. №7893, дело №1293/2001г. и нот. акт №70/11.12.2001г., том ХІІІ, рег.7966, дело №1298/2001г. и двата на нотариус с рег. № 323 на НК с район на действие РС Карнобат,  Т.К.К., представляващ ЕТ „К.-Т.К.”- купувач по нот. акт №70/11.12.2001г., том ХІІІ, рег.7966, дело №1298/2001г и И.П.И. и Д.С.Н. –купувачи по нот.акт нот. акт №53/06.12.2001г., том ХІІІ, рег. №7893,дело №1293/2001г., с което е декларирано, че действителните купувачи на имота, продаден от „Карной” ЕООД с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №70/11.12.2001г., том ХІІІ, рег.7966, дело №1298/2001г. са И.П.И. и Д.С.Н. и че Т.К.К. е тяхно подставено лице и покупната цена за описаните имоти е платена от ищците, както и също така, че от 11.12.2001г. те са единствените владелци на тези имоти, както и, че действителният купувач на имотите, продадени от „Карной” ЕООД с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №53/06.12.2001г., том ХІІІ, рег. №7893,дело №1293/2001г. е Т.К.К. в качеството му на ЕТ „К.-Т.К.” и че И.П.И. и Д.С.Н. са били подставени лица и покупната цена е била заплатена от  Т.К.К. и той е единственият владелец от 06.12.2001г. е неавтентичен, тъй като не е подписан от Д.С.Н. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА ЕТ „К.-Т.К.”, ЕИК 020069153 със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. „Юрий Венелин”22, представляван от Т.К.К. с ЕГН ********** да заплати на И.П.И. с ЕГН ********** *** и Д.С.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 532.30лв, представляваща съдебно деловодни разноски.

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 81 ГПК претенцията на ЕТ „К.-Т.К.”, ЕИК 020069153 със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. „Юрий Венелин”22, представляван от Т.К.К. с ЕГН ********** за присъждане на съдебно деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.Бургас в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 

 

 

Районен съдия: