Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 91 / 28.6.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На осемнадесети май две хиляди и единадесета година.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

 

Секретар …………………М.П. ……............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер.......59.........по описа за............2011..................година

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявените от ищцата  Я.М.И.   обективно съединени искове против С. Б. ООД гр.  Б.  които са трудови спорове по смисъла на чл. 357 от КТ и са както следва : иск по чл. 128 т.2 от КТ във връзка с чл. 124 от КТ , иск по чл. 226 ал.2 от КТ , всички искове във връзка с чл. 86 от ЗЗД с , както ищцата И.  моли съда да постанови решение с което да осъди ответното горепосочено дружество да й заплати  дължимото й се трудово възнаграждение  за периода от  15.09.2010 г. до 30.09.2010 г.  в размер на 140 лв. представляваща неизплатената част от заплатата й за месец септември същата година , ведно с мораторна лихва за забава в размер на 4, 40 лв. за периода от 05.10.2010 г. до датата на завеждането на исковата молба в КРС , друго трудово възнаграждение  дължимо й се за периода от 01.10.2010 г. до 25.10.2010 г.  в размер на 227 лв. представляващо неизплатената се част от заплата й за месец октомври същата година , ведно с мораторна лихва  за забава за периода от 05.11.2010 г.  до датата на завеждането на исковата молба в КРС  в размер на 5, 50 лв. , както и осъждането на същото търговско дружество да заплати на ищцата И.  обезщетение по чл. 226 ал.2 от КТ  за незаконно задържане на трудовата й книжка за периода от 26.10.2010 г. до 24.11.2010 година в размер на 280 лв. , ведно с мораторната лихва за забава върху същата сума , начиная от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение  - 25.10.2010 година до завеждането на исковата молба в КРС  в размер на 27 лева , като ищцата И. моли и осъждането на ответното дружество да бъде осъдена й заплати и законните лихви върху всички горепосочени главници , начиная от датата на завеждането на исковата молба в КРС  до окончателното им изплащане , като същата ищца моли съда с решението си да осъди ответната страна да й заплати и всички направени от нея по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство .

 В съдебно заседание така предявените претенции се поддържат и се иска тяхното уважаване изцяло така както са предявени . .

Ответната страна в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е направила писмен отговор  на исковата молба в който оспорва така предявените срещу нея искове като напълно неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива.

В съдебно заседание ответната страна   редовно призована чрез нейният процесуален представител взема същото горепосочено становище по така предявените искове като счита същите  за неоснователни и моли съда да ги отхвърли като такива изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 Признава се  страните по настоящото дело пък е и видно от приетите като доказателства по настоящото дело трудов договор № 39 от 22.06.2010 година , молба от ищцата Я.М.И. за прекратяване на трудовото й правоотношение , ксерокопие от заповед  от 25.10.2010 год. за прекратяване на трудовото правоотношение е че ищцата Я.М.И.  е работила в ответното търговско дружество С. Б. ООД гр.  Б.  по съответен безсрочен трудов договор , на щатната длъжност магазинер и с място на работа – магазин- бюфет на С. Б. ООД гр.  Б. находящ се в град К.    за което е получавала основно месечно трудово възнаграждение в размер на 280  лв. .  Също се признава от  страните по делото че по молба на ищцата с горепосочената Заповед  от 25.10.2010 година на ответното дружество  последното е прекратило трудовото правоотношение с ищцата И. по взаимно съгласие . Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата , ответното дружество е посочило , че то е прекратено на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие, което основание съдът намира, че отговаря на фактическото положение установено с горепосочените писмени доказателства.   

Ищцата претендира , както бе посочено по- горе съдът да осъди ответното търговско дружество да й заплати дължимите й се части от работните й заплати както следва : 1. за месец септември 2010 г. в размер на сумата от  140 лв. –дължимо се  за периода от 15.09.2010 година до 30.09.2010 година , ведно с лихва за забава в размер на сумата от 4, 40 лв. дължима се за периода от 05.10.2010 г. до датата на завеждането на исковата молба в КРС – 26.01.2011 година и 2. трудово възнаграждение за месец октомври 2010 година  в размер на сумата от 227 лв. дължимо се за работения от нея период от 01.10.2010 година до 25.10.2010 година , ведно с лихва за забава в размер на  5, 50 лв. претендирана  за периода от 05.11.2010 година до датата на завеждането на исковата молба в Районен съд К. – 26.01.2011 година , ведно със законните лихви върху същите две горепосочени суми. Съдът намира, че претенциите се явяват допустими за разглеждане и като такива следва да бъдат разгледани по същество.   

Видно от заключението на вещото лице С. Г. И. по назначеното по делото съдебно- счетоводна експертиза , което като неоспорено от страните по настоящото дело съдът е приел като абсолютно доказателство е че в разчетно платежните ведомости за заплати на дружеството – ответник са извършени следните начисления  за трудови възнаграждения за ищцата Я.М.И. , а именно: за месец септември / претендирания първи период / на 2010 г. на ищцата са начислени чиста сума в размер на 221, 51 лв. , а за месец октомври 2010 година / втория претендиран период / на ищцата е начислена сумата от 168, 77 лв. , като същото вещо лице посочва, че в същите  разчетно платежни ведомости до същите чисти суми за получаване има  положени подписи за получател от името на ищцата . Вещото лице обаче не може да посочи на въпроса, дали тези подписи за положени респективно извършени от ищцата  т.е. дали сумите са получени лично от нея тъй като такава задача не му е поставяна и тъй като по отношение на същата това вещо лице няма нужната компетентност.Следователно съдът не може да установи със заключението на вещото лице дали ищцата се е подписала лично за получател и дали е получила като такава процесните суми. Затова в съдебно заседание от 07.04.2011 година по искане на процесуалният представител на ищцата е задължил ответното дружество да представи в 7- дневен срок в съдебно заседание горепосочените  разчетно платежни ведомости за работни заплати за установяване с категоричност на горепосочения факт , като го е предупредил , че ако ответната страна не представи същите в горепосочения срок , то съдът ще счете, че ищцата не е получила горепосочените претендирани от нея трудови възнаграждения представляващи части от трудовите й възнаграждения за месеците септември и октомври 2010 година. С оглед на това неизпълнено от ответната страна задължения ,  съдът намира, че ищцата не е получила лично горепосочените дължими й се процесни трудови възнаграждения , които й се дължат от ответната страна. Същият факт се подкрепя частично и от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка  К. Н. З. , която в съдебно заседание твърди, че последната заплата е изплатила на ищцата на 20.09.2010 година о повече пари тя не е плащала на ищцата . В случая се установи по един несъмнен и безспорен начин, че ищцата е била в трудови правоотношения по силата на валидно сключен трудов договор с ответното търговско дружество до 25.10.2010 година и дотогава е полагала дължимия се от нея труд в същото .До същата дата ищцата е престирала работната си сила в ответното търговско дружество и поради това последният й дължи изпълнение на неговите задължения по трудовото правоотношение – да й плати  уговореното между страни трудово възнаграждение за горепосочените претендирани месеци и то по начина уреден императивно в разпоредбата на чл. 270 ал.3 от КТ – лично по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на неговите близки , като е уреден и последен начин на плащане на трудовото възнаграждение – по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение да се превежда на влог в посочена от него банка. По случая няма доказателства ищцата да е поискала писмено трудовите й възнаграждения да й се превеждат на нейните близки или на влог в банка , като по този начин остава само начина- лично тя да получава трудовите си възнаграждения срещу разписка или по ведомост. Ответната страна призна, че ищцата е получавала трудовите си възнаграждения по разчетно платежна ведомост , като в негова тежест бе той да представи доказателства в тази насока въпреки указанията на съда чрез представяне на нужните документи – исканите от съда ведомости. Тъй като такива не бяха представени по вина на ответното дружество , то съдът намира, че ищцата не е получила дължимите й се трудови възнаграждения са месеците септември и октомври 2010 г. . По този начин съдът намира, че ответното дружество следва да бъде осъдена до заплати на ищцата Я.М.И. претендираното от нея трудово възнаграждение за месец септември 2010 година в размер на цялата претендирана от нея сума в размер на 140 лв. . Ответното дружество по отношение на това възнаграждение е изпаднало в забава за плащането му считано от 01.10.2010 година и оттогава дължи мораторна лихва , която за периода от 05.10.2010 година до датата на завеждането на исковата молба в КРС – 26.01.2011 г. е в размер на претендирана такава от 4, 40 лв. , като ответното дружество следва също да бъде осъдено да я заплати на ищцата , ведно със законната лихва върху главницата от 140 лв., начиная от 26.01.2010 година до окончателното й изплащане. По този начин тези претенции – главна и акцесорна като напълно основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло. Тъй като и трудовото възнаграждение на ищцата И. не е било платено при спазването на условията на императивната разпоредба на чл. 128 от КТ пак поради гореизложените съображения ответното дружество дължи на ищцата и трудовото й възнаграждение за месец октомври 2010 година , което е изчислено от вещото лице в размер на сумата от 168, 77 лв. и в този й размер тази претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена , като до пълния й предявен размер  от 227 лв. същата претенция следва да бъде отхвърлена като  неоснователна и недоказана. Ответното дружество е изпаднало в забава за изплащането на това възнаграждение , считано от 01.11.2010 година и оттогава дължи и мораторна лихва , която за периода от 05.11.2010 година до датата на завеждането на исковата молба в КРС – 26.01.2011 г. е в размер на сумата от 3, 96 лв. и в този й размер тази акцесорна претенция следва да бъде уважена като основателна и доказана , а в останалата й част до пълния й предявен размер от 5 , 50 лв. тази претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.   Освен това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата И. и законната лихва върху главницата от 168, 77 лв., начиная от датата на предявяване на иска – 26.01.2011 година до окончателното й изплащане.        

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 226 ал.2 от КТ в размер на 280 лв. за незаконното задържане на трудовата книжка на ищцата И. за периода от 26.10.2010 година до 24.11.2010 г. , ведно с претендирани лихви за забава върху същата главница от деня на прекратяване на трудовото правоотношение – 25-.10.2010 година до датата на завеждането на исковата молба в КРС – 26.01.2011 година в размер на сумата от 27 лева.

Не се спори между страните по делото , че след прекратяването от страна на ответната дружество на трудовия му договор с ищцата на дата 25.10.2010 година , трудовата книжка на последната е била върната 1 месец по- късно или на датата 24.11.2010 година, което се потвърждава и на отметката направена от ответното дружества на заповедта с която е било прекратено трудовото правоотношение. Видно от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка К. Г. е че същата потвърждава категорично , че ищцата Я.И. е имала уговорена работа като барман в друга фирма с друг работодател , като е щяла да получи за тази работа и по- голяма заплата като поради тази причина е и напуснала , но не  е могла да започне тази работа поради това , че работодателят й е задържал трудовата й книжка , а след връщането на трудовата й книжка  на същата работа е било назначено друго лице. По този начин ищцата доказа по несъмнен начин, елементите от сложния фактически състав от който възниква имуществената отговорност на работодателя за заплащане на обезщетение за непредаване на  трудовата книжка на ищцата след прекратяване на трудовото правоотношение , а именно : прекратяване на трудовото й  правоотношение с ответното дружество , непредаването от ответното дружество на трудовата й книжка , , претърпени имуществени вреди вследствие на това за периода на задържането на трудовата й книжка от работодателя , причинната връзка между твърдяните от ищцата за причинени й от работодателя и претърпени от нея имуществени вреди  и  непредаването на същата трудова книжка от работодателя за процесния период т.е. факта, че поради незаконното задържане на трудовата книжка на ищцата  от работодателя за исковия период  тя не е могла да постъпи на работа именно поради тази причина. В случая съдът намира, че е налице само обективното неизпълнение от страна на работодателя  на горепосоченото му задължение свързано с трудовата книжка на ищцата , за да възникне  правото на ищцата да иска настъпилото в нейния патримониум увреждане , което обективира правото на обезщетение  на ищцата за това . В случая закона обективно е посочил съгласно разпоредбата на чл. 226 ал.3 от КТ , че ищцата може да претендира само имуществени вреди като само такива тя може  и да претърпи и които са в размер на брутното й трудово възнаграждение  и  които са за  периода от деня на прекратяването на трудовото й правоотношение  - 25.10.2010 година до деня на връщането на трудовата й книжка – 24.11.2010 година . В случая това се явява брутното й трудово възнаграждение за 1 месец , но тъй като ищцата претендира основното й такова в размер на сумата от 280 лв.то съдът намира, че тази претенция се явява напълно основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена изцяло. Освен това ответното дружество дължи и лихви от деня на забавата си да върне трудовата книжка на ищцата – 25.10. 2010 година до датата на предявяването на исковата молба в КРС – 26.01.2010 година , които за този период са в размер на сумата от 7, 27 лв. и в този им размер тези претендирани мораторни лихви следва да й се присъдят като основателни и доказани , като в останалата им част до пълния им предявен размер от 27 лв. тази претенция акцесорна следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана .   

С оглед на уважаването на претенциите предявени от ищцата по делото то съдът намира, че ответното дружество на основание чл. 78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея съдебни разноски по делото съразмерно уважените части на исковете й в размер на сумата от 264 лв.

Освен това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Държавата държавна такса в размер на 300 лв. за предявените главни и акцесорни претенции които са уважени , както и допълнителна държавна такса в размер на по 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката  на  Районен съд К. . 

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК съдът намира, че следва да допусне предварително изпълнение на решението в   осъдителните му части на присъдени трудови възнаграждения и  обезщетение по чл. 226 ал.2 от КТ.

Мотивиран от гореизложените си съображения, К.ският районен съд

                                   Р     Е     Ш     И:

        

ОСЪЖДА С. Б. ООД със седалище и адрес на управление  гр.  Б.  ж.к. Лазур бл. 12 ет. 5 ап. 28 с ЕИК 200354517 представлявано от С.Я.Д. с ЕГН ********** – Управител да заплати на  Я.М.И. с ЕГН ********** ***   дължимото й се трудово възнаграждение  за периода от  15.09.2010 г. до 30.09.2010 г.  в размер на 140 лв. представляваща неизплатената част от заплатата й за месец септември същата година , ведно с мораторна лихва за забава в размер на 4, 40 лв. за периода от 05.10.2010 г. до 26.01.2011 година , ведно със законната лихва върху главницата от 140 лв., начиная от 26.01.2011 година до окончателното й изплащане .

ОСЪЖДА С. Б. ООД със седалище и адрес на управление  гр.  Б.  ж.к. Лазур бл. 12 ет. 5 ап. 28 с ЕИК 200354517 представлявано от С.Я.Д. с ЕГН ********** – Управител да заплати на  Я.М.И. с ЕГН ********** ***   дължимото й се трудово възнаграждение  за периода от  01.10.2010 г. до 25.10.2010 г.  в размер на 168, 77  лв. представляваща неизплатената част от заплатата й за месец октомври 2010 година  , ведно с мораторна лихва за забава в размер на 3, 96 лв. за периода от 05.11.2010 г. до 26.01.2011 година , ведно със законната лихва върху главницата от 168, 77  лв., начиная от 26.01.2011 година до окончателното й изплащане , като           ОТХВЪРЛЯ главния иск за претендирана главница за трудово възнаграждение за месец октомври 2010 година до пълния му размер от 227 лв. и също акцесорната претенция за мораторна лихва върху същото до пълния й размер от 5, 50 лв., като неоснователни и недоказани .

ОСЪЖДА С. Б. ООД със седалище и адрес на управление  гр.  Б.  ж.к. Лазур бл. 12 ет. 5 ап. 28 с ЕИК 200354517 представлявано от С.Я.Д. с ЕГН ********** – Управител да заплати на  Я.М.И. с ЕГН ********** ***   дължимото й се обезщетение по чл. 226 ал.2 от КТ  за незаконното задържане на трудовата й книжка за периода от 26.10.2010 година до 24.11.2010 година в размер на 280 лева , ведно с мораторна лихва за забава в размер на 7, 27 лв. за периода от 25.10.2010 г. до 26.01.2011 година , ведно със законната лихва върху главницата от 280  лв., начиная от 26.01.2011 година до окончателното й изплащане , като           ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за мораторна лихва до пълния й предявен  размер от 27 лв., като неоснователна и недоказана .

 

 

 

 

 

 

НА ОСНОВАНИЕ  чл. 242 ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в горепосочените  му осъдителни части за присъдени трудови възнаграждения за месеците септември и октомври 2010 година  и обезщетение по чл. 226 ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА С. Б. ООД със седалище и адрес на управление  гр.  Б.  ж.к. Лазур бл. 12 ет. 5 ап. 28 с ЕИК 200354517 представлявано от С.Я.Д. с ЕГН ********** – Управител да заплати на  Я.М.И. с ЕГН ********** ***   сумата от 264 лв. представляваща направените от нея съдебни разноски по настоящото дело , съразмерно уважените предявени от нея горепосочени искове .

ОСЪЖДА С. Б. ООД със седалище и адрес на управление  гр.  Б.  ж.к. Лазур бл. 12 ет. 5 ап. 28 с ЕИК 200354517 представлявано от С.Я.Д. с ЕГН ********** – Управител  да заплати на Държавата сумата от 300 лв. представляваща държавна такса, както и сумата от по на 5  лв. държавни такси  за издаването на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен съд К..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: