Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 60/27.5.2011г.                                                              

             гр.Карнобат

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД,                              наказателен състав

На двадесет и осми април                      две хиляди и единадесета година

в публично заседание в следния състав:

                       Председател : Мариела Иванова

 

при секретаря Г.М. като разгледа докладваното от съдия И. н.а.х.дело № 80 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Г.И.К., ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 532/2010г. на Зам.началник Митница Бургас. С атакувания акт на жалбоподателката на основание чл. 126 ЗАДС е наложено наказание глоба в размер на 4 803.40лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз, като на основание чл. 124,ал.1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението. По съображения подробно изложени в жалбата се иска неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответната страна по жалбата,  счита жалбата за неоснователна, а НП за законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.

 Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Карнобатският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

         На 18.12.2009г. в периода от 11.00 ч. до 11.45 часа, в рамките на досъдебно производство № 102/2009 г. по описа на ОСО в ОП Бургас е извършено претърсване и изземване в жилищен дом – етаж от къща и таванско помещение в гр.Карнобат, ул.”Иларион Макариополски” № 16, етаж 3, собственост на жалбоподателката.  По време на това следствено действие освен органите на досъдебното производство са били и свидетелите В.Р. и В.И., в качеството им на служители в Митница Бургас.

В резултат на техните действия са били иззети следните вещи: туби – прозрачно синя пластмаса, както следва: 2 х 11 литра, 17 х 10 литра, 5 броя по 20 литра туби от непрозначна пластмаса, 1 бр. от 6 литра. В източния край на таванското помещение – туби от 10 литра прозрачна синя пластмаса 14 броя по 10 литра, 1 туба от 5 литра, 1 туба от 3 литра, 12 броя туби от по 2 литра, както и бутилки стъклени от по 1 литър – 14 броя с винтови капачки, 6 броя стъклени с вместимост по 0.700 мл. с винтови капачки, празни бидони 4 х 80 литра, 1 брой от 65 литра, 11 бидона с по 120 л. вместимост. Всички пълни с течност издаваща силна миризма на алкохол – спирт, 4 броя еднолитрови бутилки пълни със същата по вид течност.

Всички описани по-горе съдове са били свалени от тавана в двора на къщата, където митническите служители са извършили замерване на алкохолния градус. И тъй като описаните разфасовки не позволявали да се вземе проба, течността била излята в четири бидона според измерения алкохолен градус. От тези бидони вече е била взета проба, която е била изпратена за изследване, а бидоните са иззети и съхранявани в Митница Бургас.

Видно от извършената експертиза в митническа лаборатория- Пловдив, течността съдържащата се в пластмасовите бидони  (с подробно описани номера на митнически пломби) представлява дестилатен етилов алкохол, с действително алкохолно съдържание по обем-59.8%, неденатуриран. Изпитаната проба отговаря на дефиницията съгласно чл.9,т.3 от ЗАДС за етилов алкохол, получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено състояние”.

Видно от извършената химическа експертиза в БНТЛ към ОДП Бургас в посочените бидони се е съдържало етилов алкохол, примеси типични за дестилатен продукт и вода, като в два от бидоните етиловият алкохол е бил с 50.9об%, в третия бидон етиловият алкохол  е 48.8об% и в четвъртия е 60.3%.

По сл.дело е назначена и изготвена също така и съдебно-оценъчна експертиза, съгласно заключението на която дължимият акциз за общото количество алкохол възлиза на сумата от 2 401.70лв.

С протокол за доброволно предаване от 23.12.2009г. Т. В., стопанисващ специализиран малък обект за дестилиране в общ.Сунгурларе, предал на водещия разследването копие от производствените листи и копие от дневник за дестилация, видно от които на 13.12.2009г. св.Р. Н., майка на жалбоподателката, и нейният  зет Г.К. са сварили по 30л. ракия с алкохолна съдържание 40 градуса и им е начислен акциз по 66лв.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.08.2010г. на прокурор от Районна прокуратура Карнобат производството по сл.дело срещу Г.К. е прекратено, а материалите по делото са изпратени на Митница Бургас за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателката.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.Р. и В.И., частично от показанията на св.Д.- в частта за извършване на претърсване и изземване, както и на показанията на св. Г.- в частта досежно извършване на претърсване и изземване и досежно твърдението му, че не знае семейството да жалбоподателката да са варили ракия, както и от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта, с която твърди, че намеренията в къщата алкохол е наследствен, ракия, оставена от бащата, дядото и съпруга на жалбоподателката. Това е така, тъй като от една страна там е намерена не чиста ракия, а „етилов алкохол, примеси типични за дестилатен продукт и вода”, според заключението на СХЕ. От друга страна показанията на тази свидетелка, дадени пред съда, си противоречат с твърденията на същата свидетелка дадени в рамките на сл.дело-а именно, че не знае нищо за алкохола. Също така св.Г., твърди, че не знае семейството да са варили ракия. Съдът не кредитира и показанията на същата свидетелка досежно твърдението, че сварената от нея ракия е била взета от разследващите, тъй като както се посочи по-горе там не е открита ракия, още по-малко с посочения градус, а от друга страна св.Костадинов твърди, че не знае нищо за ракия, намираща се на тавана,т.е. в това число и сварената от тях със св.Д..

 От правна страна съдът приема следното :

  Съдът не възприема направено възражение за допуснато процесуално нарушение при издаване на атакуваното НП, тъй като в него АНО изключително подробно (ст.3, посл.абзац) е посочил датата (18.12.2009г.), адм.отговорно лице (Г.И.К., с посочен АГН), място (посочен град, адм.адрес и обособена част от къщата), посочена е собствеността на помещението, описано е и твърдяното нарушение-държане на акцизни стоки бе документи, удостоверяващи плащане, респ. обезпечаване на акциза. Действително на посоченото място не са описани какви са акцизните стоки, но това според решаващия състав не следва да се квалифицира като процесуално нарушение, доколкото в обстоятелствената,а в последствие и в диспозитивната част на НП те са подробно описани.

Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателката е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.126 ЗАДС, тъй като държи акцизни стоки без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Това е така, тъй като посоченият състав изисква кумулативното наличие на три предпоставки-подведеното под административна отговорност лице 1. да държи на склад (съгласно редакцията на нормата към ДВ бр. 109 от 2007 г) при това 2. акцизни стоки и 3. без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В процесния случай съдът намира, че АНО е доказал по безспорен начин, че именно жалбоподателката е държала посочените стоки, тъй като те са се намирали в имот, който е нейна собственост и тя е упражнявала фактическата власт върху тях.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че приложимият в случая закон-ЗАДС, не съдържа легална дефиниция на понятието „държи на склад”. Тълкуване е дадено от съдебната практика и то  по повод приложението на чл. 234 НК(в редакцията му от ДВ, бр. 107 от 1996г.)- Решение № 141 от 13.03.2000 г. на ВКС по н. д. № 66/2000 г., II н. о., където е посочено, че „ под понятието "склад" следва да се разбира всяко помещение, в което се съхраняват вещи със стоков характер. Без значение е, дали помещението е наето или собствено, респективно какво е основното му предназначение”.В последствие това понятие е възприето и в Решение № 397 от 23.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 386/2008 г., III н. о., НК.

Действително в постановлението за прекратяване на наказателното производство и в последствие в НП е обсъждано становището, че намереният алкохол е наливен, не се е съдържал в бутилки, потребителска опаковка и следователно за него не е предвидено поставянето на бандерол.Съгласно   чл. 64, ал. 4 ЗАДС бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможно без неговото унищожаване чрез разкъсване. Аналогичен е и текста на чл. 2 ал. 4 от Инструкция № 1 от 24.01.1996 г. за прилагане на Наредбата за начина и реда за въвеждане на бандероли за бутилираните вина и бутилираните спиртни напитки. Тези разпоредби и понятия обаче от една страна предвиждат поставянето на бандероли при това върху потребителски опаковки, за стоки, намиращи се в търговската мрежа.

Обстоятелството, че намереният алкохол не е бил в потребителска опаковка, подходяща за масовия пазар не означава, че самия алкохол няма стоков характер, тъй като дори и наливен, той би могъл да бъде предмет на сделка съгласно действащото законодателство.

Безспорно за намерените стоки се дължи акциз-аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.4,т.1 вр.чл.2, т.1 вр. чл.9 ЗАДС и заключението на извършената експертиза в митническа лаборатория- Пловдив.

Безспорно се доказа по делото и количеството на държания от жалбоподателката алкохол. Това е така, тъй като с протокол за претърсване и изземване, одобрен от съда, са описани подробно броя и видовете съдове алкохол. Свидетелите, митнически служители, посочват, че всеки един съд предварително е бил измерен за алкохолен градус и сортиран според него. Въз основа на така разпределените партиди алкохолът е бил излят в бидони, позволяващи вземането на контролни проби. Свидетелите са категорични, че всичкият намерен алкохол е излят в тези бидони и тогава е измерено количеството на намерената течност. При това положение е ирелевантно дали алкохолът е измерен откъм количествен показател в съдовете, в които е намерен, и се сборува, за да се намери цялото, или е излят общо в един по-голям съд и тогава да се измери цялото количество, тъй като показателите ще бъдат едни и същи. Още повече, че не се установи да е добавен алкохол, който не е намерен в помещението, не е описан и иззет.

Също така по делото не са представени доказателства, че дължимият акциз за това количество е платен, начислен или обезпечен.

При определяне на наказанието АНО е съобразил и разпоредбата на чл. 126 ЗАДС,според която физическите лица се наказват с глоба  в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв. Видно от оценъчната експертиза дължимият акциз за общото количество алкохол възлиза на сумата от 2 401.70лв, при което наказанието правилно е определено на сумата от 4803.40лв.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Карнобатски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 532/2010г. на Зам.началник Митница Бургас, с което на Г.И.К., ЕГН ********** *** на основание чл. 126 ЗАДС е наложено наказание глоба в размер на 4 803.40лв., представляваща двойният размер на дължимия акциз, като на основание чл. 124,ал.1 ЗАДС са отнети в полза на държавата  един брой пластмасов бидон с алкохолно съдържание 48.8 об%-110литра, един брой пластмасов бидон  с алкохолно съдържание 60.3 об%-110литра, един брой пластмасов бидон  с алкохолно съдържание 50.9 об%-110литра, един брой пластмасов бидон с алкохолно съдържание 50.9 об%-110литра

Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :

         

.