Р Е Ш Е Н И Е

 № 164 / 24.11.2010 г.

                        24.11-2010 г.,        град Карнобат

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Карнобатският районен съд ,                                    ІІ състав

На осми ноември 2010 година

В публичното заседание в следния  състав :

                                   Председател:АЛЕКСАНДРА КОЕВА

               

Секретар В.Х.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията Коева

АНХ дело № 436 по описа за 2010 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на И.Б.Д., ЕГН-********** *** против наказателно постановление № 417/20.08.2010 година на началника на РУМВР-***, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.І – предложение “първо” от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да са се управлява МПС за срок от седем месеца.

В жалба се излагат основания за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. 

Административнонаказващият орган, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.    

Жалба е подадена в срока по чл.59, ал.ІІ от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

                Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2010 година в 22.45 часа жалбоподателят И.Д. управлявал лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № СТ 32 82 ТТ в град** *** *** .. Водачът бил спрян за проверка от полицейския служител Р.Н.. Актосъставителят Н. поканил жалбоподателя Д. за проверка за употреба на алкохол  с техническото средство “Алкотест дрегер 7410”, но същият отказал да бъде изпробван.  На Д. бил предоставен талон за кръвна проба. Жалбоподателят се възползвал от това си право и дал кръв за анализ. За установеното нарушение свид. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение № 417/27.07.2011 година, в който жалбоподателят написал като обяснение, че е изпил една бира. Актосъставителят иззел като доказателство свидетелство за правоуправление на МПС № 3352847.

Съдът не кредитира с доверие показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели  В., И. и П., тъй като жалбоподателя заедно с тях е бил в процесното заведение, където е употребил алкохол и техните показания целят да го оневинят.

От изготвената химическа експертиза № 732/29.07.2010 година в Базовата научно -техническа лаборатория към ОДМВР Б. се установило, че към момента на проверката концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била 0.69 промили алкохол.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава безпротиворечиво от събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 417/27.07.2011 г., който съгласно разпоредбата на чл.189 ал.ІІ от ЗДвП има законна доказателствена сила, протокол за химическа експертиза № 732/29.07.2010 г. и показанията на свидетеля Н..

На основание съставеният акт началникът на РПУ-К. издал, атакуваното наказателно постановление № 417/20.08.2010 г., с което санкционирал нарушителя за извършените от него нарушения на чл.174, ал.І – предложение “първо” от ЗДвП.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

От извършената химическа експертиза на предоставената от жалбоподателя кръв за анализ експертът към БНТЛ при ОДМВ-Бургас установил, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.69 промили.

Деянието осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушението. Установено е, че жалбоподателят Д. е управлявал МПС – лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № СТ 32 82 ТТ с концентрация на алкохол в кръвта 0.69 промили. Това деяние е извършено виновно от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. За формата на вината извода се извежда от концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Тази концентрация надвишава двукратно допустимата от закона стойност от 0.5 промили, което означава, че жалбоподателя е поел достатъчно алкохол и е съзнавал, че концентрацията му в кръвта е висока.  

Акт за установяване на административно нарушение № 417/27.07.2010 г. е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Актът съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено на основание акт № 417/20.08.2010 г. е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН, поради което следва да бъде потвърдено.

Правото на защита на жалбоподателя да узнае всички факти и обстоятелства, които се отнасят до административно наказателната му отговорност не е ограничена от наказателното постановление, тъй като то няма обвинителна функция. Наказателното постановление е акт на орган, който има функциите на първа инстанция в административнонаказателния процес. Административнонаказващият орган не обвинява, а решава въпроса за вината и отговорността на нарушителя, съобразявайки се с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН. Обвинителната функция в процеса е предоставена на длъжностни лица, оправомощени да съставят актове за установяване на  административни нарушения. Актът обвинява лицето в извършването на административно нарушение и той трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, касаещи административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай акт за установяване на административно нарушение № 417/27.07.2010 г. е съставен според всички изисквания на чл.42 от ЗАНН и жалбоподателят е бил уведомен за обстоятелствата, които се отнасят до административнонаказателната му отговорност. В акта са описани съставомерните признаци на административното нарушение по чл.174, ал.І от ЗДвП. Отразено е мястото и времето на извършване на нарушението, а именно – 27.07.2010 година в 22.45 часа в град К., на ул.*** Д.. Следователно не е допуснато съществено процесуално нарушение водещо, до ограничаване правото на защита на жалбоподателят, тъй като той е бил уведомен от контролният орган за всички съставомерни факти, касаещи административнонаказателната му отговорност.

За допуснатото от жалбоподателя нарушение законът предвижда кумулативни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 12 месеца и глоба в размер от 200 до 500 лева. Административнонаказващият орган е определил на Д. наказание от 7 месеца лишаване от право да управлява МПС и 200 лева глоба. Санкцията е определена към минимума предвиден в закона. Съдът счита определеното наказание за съответно на извършеното нарушение, тъй като жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта му 0.69 промили, установена чрез извършената химическа експертиза.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р      Е     Ш     И   :

 

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 417/20.08.2010 година на началника на РУМВР-К., с което на И.Б.Д., ЕГН-********** *** на основание чл.174, ал.І – предложение “първо” от ЗДвП е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца и глоба в размер на 200 лева.

        ОСЪЖДА И.Б.Д., ЕГН-********** *** да заплати направените по делото разноски в размер на 32.00 /тридесет и два/ лева, която сума да се приведе по сметка IBAN ***, б.к. 30002010 на ОД на МВР- Б. при Банка ДСК гр. Б., БУЛСТАТ ****, както и сумата от 10.00 лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителни листи, която сума да се приведе по сметката на Карнобатския районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Б. в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: