ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 539 / 21.10.2010г.      град К.

 

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,ІІІ    състав

На двадесет и първи октомври две хиляди и десета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                  

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

                                      Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                        2..........................................

 

Секретар ………………………………………..……......................................

Прокурор...........................................................................................................

като разгледа докладваното от съдията  ………..МАРИНОВ………….…

Частно гражданско дело номер......852......по описа за........2010.......година

 

         Производството по делото е по реда на чл. 530 и следващите от ГПК във връзка с чл. 165 ал. 4 от СК във връзка с чл. 130, ал.3 от СК и е образувано по молба на Е.Т.А. *** , действащ в качеството му на настойник на поставената под пълно запрещение  К. Г. Ж.от село О., Община К., обл. Б.настанена в Дом  за възрастни хора с деменция село О.  , с която се иска издаване на съдебно разрешение за продажбата на съсобствените на горепосоченото лице поставено под пълно запрещение  земеделски земи находящи се в землището на село И., Община К., обл. Б., които тя притежава в съсобственост по наследство от нейния наследодател Г. Ж. Г., неин баща , б.ж. на село И., починал в същото населено място , точно посочени в настоящата молба ..

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът от фактическа и правна страна установи следното:

         Видно от представеното ксерокопие от заповед № АО – 17-84 от 06.07.2004 година на Органа по настойничеството и попечителството  при Община К., решение № 15 от 11.11.1997 година на ОС „ З „ гр. К. постановено по поземлена преписка № ИА 563 / 1992 г. по описа на ОС „ З „ К. , ведно с приложените към него 4 бр. скици за земеделски земи  и удостоверение за наследниците на Г. Ж. Г.№ 526 издадено на 02.08.2010 г. от Община К. е че със същата горепосочена заповед на органа по настойничество и попечителство  при Община К. , за настойник на поставената под пълно запрещение К. Г. Ж.е бил назначен молителят Е.Т.А. , за заместник – настойник на същото поставено под пълно запрещение горепосочено лице е била назначена Р. Г. Ч. , а за съветници  са били назначени лицата С. И. Т. и И. Й. М. , които има правата и задълженията като такива визирани в хипотезите на чл. 164 от СК  , чл. 165 ал.2 и ал.4 от СК, чл. 166 от СК   и чл. 130 ал.3 от СК  съгласно които          извършването на действия  на разпореждане с недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка  и с влогове, както и с ценни книги принадлежащи на лице поставено под пълно запрещение  се допуска с разрешение на районният съд по настоящия адрес на това лице , ако разпореждането на противоречи на интереса на поставения под пълно запрещение , като към молбата за това задължително се прилага  и писмено изразеното мнение на настойническия съвет  , който също следва се грижи единствено за запазването и съхранението на интересите на това поставено под пълно запрещение лице , което и тяхно мнение не е приложено  .      Същото поставено под пълно запрещение лице съгласно горепосоченото решение на ОС „ З „ гр. К. и приложените 4 бр. скици е съсобственик заедно с лицата З. Г.А.  и Р. Г.А. на описаните в него 4 бр. земеделски земи находящи се в землището на село И., Община К., обл. Б., които то притежава в съсобственост по наследство от наследодателя му Г. Ж. Г., негов баща , починал на 13.12.1991 година в село И., Община К., обл. Б..Съдът намира, че се признава , че поставеното под пълно запрещение лице  К.Ж.е настанено  в Дома за възрастни хора с деменция село О. , като по този начин намира, че за него се полагат достатъчно грижи и му се дава необходимата издръжка , независимо от получавана от него ниска пенсия по размер, което води до настоящия съд, че същото не бива да се разпорежда със правото си на собственост спрямо притежаваните от него в съсобственост с други лица горепосочени земеделски земи защото то просто няма интерес и нужда от това да получава допълнително парични средства , тъй като не може и да се разпорежда с последните и получаването на такива след разпореждането с право на собственост върху даден имот респективно имоти се явява безполезно за същото . В тази връзка буди недоумение и факта, че в молбата са посочени точно цената на декар собствена на поставеното под пълно запрещение лице земя с която се предлага съдът да разреши разпореждането  , което доказва, че исканото разрешение се прави не в интерес на това лице и като такова не следва да бъде уважавано , още повече , че няма становище респективно съгласие за същото разпореждане от страна на настойническия съвет въпреки императивната задължителност за последното. Този извод на съда се подкрепя от целия текст на молбата касаещ доводи, че тя е в интерес на лицето, че то няма да направи разходи за продажбата , че ще получи от същата съответните парични средства , внесени по нейна банкова сметка / *** , че лицето въобще не се нуждае / , че също ако не бъде извършена продажбата на същите негови земеделски земи респ. притежаваната от тях идеална част то за в бъдеще , т.е и занапред няма да получава никакви суми от същата земя понеже, не можело да я отдава под наем или под аренда, поради това, че не било в състояние да сключва такива договори , като съдът намира, последното не само за противозаконно, но и  за особено укоримо и безнравствено даже цинично понеже именно подалият молбата Е.А. има правата да сключва такива договори съобразно разпоредбата на чл. 164 ал.3 от СК която повелява , че той следва да се грижи за управлението на имуществото на това лице и може да го представлява пред трети лица, а той не го е правил и е чудно какъв отчет ще даде пред настойническия съвет по смисъла на чл. 171 от СК .  С оглед гореизложеното и поисканото от молителя  съдът счита, че прехвърлянето на правото на собственост и изобщо разпореждането от страна на поставеното под пълно запрещение лице чрез неговия настойник на притежаваните идеални части от процесните земеделски земи въобще не е в негов интерес, тъй като това няма да задоволява неговите нужди , което съставлява основателна причина за недаване на исканото разрешение.

         Съдът намира, че с оглед на приложените по делото доказателства от молителя, че молителят не е  изпълнили задължителните разпоредби на чл. 165, ал. 4, във връзка с чл. 130, ал. 3 от СК гарантираща, че извършването на настоящото действие на разпореждане с част от правото на собственост спрямо процесните недвижими имоти  принадлежащ на запретеното лице е само и единствено в негов интерес и за задоволяване на неговите нужди и потребности и затова такова не следва да бъде дадено , респективно молбата като напълно неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло, ведно с всички последици от това  .   

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

         НА ОСНОВАНИЕ  чл. 165, ал. 4 във връзка с чл. 130, ал. 3 от СК не дава разрешение  и ОТХВЪРЛЯ молбата подадена от Е.Т.А.  с ЕГН **********о*** , действащ в качеството му на настойник на поставената под пълно запрещение  К. Г. Ж.с ЕГН ***********о*** настанена в Дом  за възрастни хора с деменция село О.  , с която се иска издаване на съдебно разрешение за продажбата на съсобствените на горепосоченото лице поставено под пълно запрещение 4 бр.  земеделски земи находящи се в землището на село И., Община К., обл. Б., които тя притежава в съсобственост по наследство от нейния наследодател Г. Ж. Г., неин баща , б.ж. на село И., починал в същото населено място , точно посочени в решение № 15 от 11.11.1997 година на ОС „ З „ гр. К. постановено по поземлена преписка № ИА 563 / 1992 г. по описа на ОС „ З „ К. , КАТО НАПЪЛНО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА  ИЗЦЯЛО .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: