Р Е Ш Е Н И Е

  145 / 15.10.2010г.            град Карнобат

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карнобатският районен съд                                       VІ състав

На шестнадесети септември                                        2010 година

В публичното заседание в следния  състав :

                                            Председател :   ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                           Съдебни заседатели :     1.

                                                                  2.

Секретар Г.М.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията Грънчев

АНХ дело № 262 по описа за 2010 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.П.В., ЕГН-**********, в качеството на ЕТ „В.П.-03”, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, обл. Бургас, ул. Стефана Чамурова 19 против наказателно постановление № 213/28.04.2010 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, с което на ЕТ “В.П.-03”, ЕИК 102850692, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. Стефана Чамурова 19, представляван от В.П.В. на основание разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. 

Процесуалният представител на административнонаказващия орган, оспорва жалбата, счита, че наказателното постановление е законосъобразно и издадено при спазване разпоредбите на ЗАНН и следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима и разгледана по същество е основателна.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

 

В хода на съдебното производство пред съда се представиха две тези – едната на административнонаказващия орган, а другата на жалбоподателя. Според тезата на административнонаказващият орган на 13.01.2010 година служители на ТД на НАП- Бургас извършили проверка по спазване на данъчното законодателство на търговски обект – павилион за бърза закуска, стопанисван от ЕТ „В.П.-***. Служителят на Националната агенция за приходите Ф.П. извършил контролна покупка на стойност 0.78 лева. Заплатил стойността на покупката. Получил рестото, но не и удостоверяващата покупката касова бележка. Веднага след тази контролна покупка служителите на приходната агенция се легитимирали. Влезли в павилиона и започнали проверка. В хода на проверката нулирали касовия апарат и отпечатали дневния финансов отчет. Установили, че касовата наличност надвишава с 6.20 лева данните от фискалното запаметяващо устройство за продажбата на стоки и направили извода, че разликата се дължи на неиздадени касови бележки. За извършената проверка съставили протокол № 5523/13.01.2010 г. Въз основа на този протокол на 15.01.2010 г. актосъставителят Р.У. съставила срещу едноличния търговец акт за установяване на административно нарушение по чл.25, ал.1 от Наредба № Н –18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, за това, че не е издадена касова бележка, удостоверяваща продажбата. Въз основа на акта за административно нарушение, протокола за извършена проверка и заверени копия на електронна контролна лента, дневен финансов отчет и отчет дневен оборот ДДС директорът на ТД на НАП-Бургас издал наказателно постановление № 213/28.04.2007 г., с което наложил на едноличния търговец имуществена санкция в размер на 500 лева.

Според жалбоподателя и неговия защитник едноличния търговец не следва да носи административнонаказателна отговорност, тъй като не е осъществено от обективна страна състава на нарушението в чл.185, ал.1 от ЗДДС. Тезата на защитата е, че продавачката, която е извършила продажбата на контролната покупка на стойност 0.78 лева е регистрирала продажбата в касовия апарат, но извършващият покупката клиент не е взел касовата бележка.

На същия ден, в който е съставен акта за административно нарушение – 15.01.2010 година жалбоподателят е направил писмени възражение срещу него. Във възражението е посочил, че за направената покупка на стойност 0.78 лева е издаден фискален бон. Тази покупка е отразена в отпечатания от проверяващите органи дневен финансов отчет. Обяснено е на какво се дължи разликата от 6.20 лева в касовата наличност. Според жалбоподателя тя се дължи на добавени дребни монети към касата, които да улесняват работата на продавача. За тази разлика в касовата наличност не е изисквано обяснение от служителя на ЕТ „В.П. – 03”. Във възражението също така се сочи, че часът на електронния касов апарат не е бил сверен с текущото време и това обстоятелство не е отразено в протокола за извършената проверка.

По направените възражения от жалбоподателя не извършена допълнителна проверка и тяхната основателност не е преценявана от административнонаказващият орган въз основа на допълнително събрани доказателства.

От представените по делото документи - заверени копия на касова бележка, дневен финансов отчет е видно, че в касовият апарат на едноличният търговец „В.В. – 03” е регистрирана продажба на форнети за 0.78 лева. Продажбата според времето отразено на касовия бон е осъществена на 13.01.2010 г. в 13.09 часа. Тази продажба е последна преди нулиране на касовия апарат и отпечатване на дневния финансов отчет. Едноличният търговец във възражението си и свидетелката И. Т., която е била продавач в търговския обект твърдят, че часовникът на касовия апарат не е бил сверен с официалното време, като разликата с него е около час.

В показанията си пред съда свидетелката И.Т. твърди, че е регистрирала продажбата на форнети за 0.78 лева в електронния касов апарат, откъснала е касовата бележка и я подала на клиента, но същия вече се е бил отдалечил и тя е изхвърлила в коша. Косвено нейните показания се потвърждават от показанията на свид. Ф. П.– служител в ТД на НАП, който в съдебно заседание на 16.09.2010 година - /стр.3/ заявява, че продавачката и неговата колежка са търсили касовия бон, но къде са го търсили и дали са го намерили не си спомня.

Предвид отразяването на продажбата в дневния финансов отчет, наличието на касов бон за контролната покупка на стойност 0.78 лева от 13.01.2010 година, показанията на свид. И.Т.и тези на свид. Ф.П.съдът прави фактическият извод, че продажба е извършена, същата е регистрирана в касовия апарат, но касовата бележка не е предадена на клиента.

Административнонаказателна отговорност по чл.185, ал.1 от ЗДДС се носи за нерегистриране на продажба във фискално устройство и  неиздаване на фискална касова бележка. Тази отговорност произтича от разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Това е хипотезата на правната норма, провъзгласяваща общото  правило за поведение. Правилото е: всяко регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. При неизпълнение на това правило следва санкцията на чл.185,ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят е изпълнил разпоредбата на закона като е регистрирал извършената продажба във фискално устройство. Допуснато е нарушение, изразяващо се в това, че на купувача не е предадена касовата бележка. Непредаването на хартиения носител, удостоверяващ извършената продажба не е смисъла на нарушението по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Административнонаказателна отговорност се носи за неиздаване на касов бон, в смисъл - нерегистриране на продажба, а не в смисъл на фактическо предаване на касовата бележка на купувача. В подкрепа на това тълкуване на закона е разпоредбата на чл.185, ал.6 от ЗДДС, предвиждаща наказание глоба от 5 /пет/ лева, за този който не съхрани фискалната касова бележка до напускането на търговския обект.  За  неизпълнение на задължението си фактически да запази касовия бон купувачът се санкционира със сто пъти по-малка по размер санкция. Не е логично, и от житейска и от правна гледна точка за едно и също по вид деяние законодателят да  предвиди такава огромна разлика в наказанията за различните субекти.

Аргумент в горния смисъл е и изречение „второ” на чл. чл.185, ал.2 от ЗДДС, според което когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1, т.е. по–ниски по размер.

От гореизложените доводи следва извода, че не е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл.185, ал.1 от ЗДДС и наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон. Поради това същото подлежи на отмяна.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р      Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 213/28.04.2010 г. на директора на ТД на НАП - Бургас, с което на ЕТ “В.П.-03”, ЕИК 102850692, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. Стефана Чамурова 19, представляван от В.П.В., ЕГН-********** на основание разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

НАСТОЯЩОТО решение подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: