М  О  Т  И  В  И:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.155 и следващите от Закона за здравето по искане на прокурор от Районна прокуратура Карнобат за задължително настаняване и лечение в психиатрично болнично заведение на лицето Р.Т.Д., ЕГН-********** ***, област Бургаска.

В предложението се сочи, че Р.Т.Д., поради заболяването си може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките й, околните, за обществото и застрашава сериозно здравето им.

В съдебно заседание представителят на Карнобатската районна прокуратура поддържа внесеното искане. Пледира за настаняване на лицето Р.Д. в заведение от закрит тип, каквото е ДПБ-Раднево при стационарна форма на лечение за срок не по-малко от шест месеца, предвид установеното заболяване Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане.  Параноидно- халюцинаторен  синдром, поради което Д. може да извърши общественоопасно деяние.

Служебният защитник на освидетелстваната пледира да бъде постановено решение, с което да не се уважава искането за задължително лечение на Р.Д., поради това, че в съдебното производство не са установени основанията на чл.155 от Закона за здравето.

Лицето Д., изслушана в съдебно заседание отрича да страда от психично заболяване. Твърди, че се е лекувала девет години, но в момента няма здравословни проблеми от такова естество. Счита, че няма нужда от лечение. След изслушване на заключението на вещото лице изразява несъгласие да се лекува. Счита се за психично здрава и не се нуждае от лечение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Освидетелстваната Р.Т.Д. е родена на *** ***.

Д. се води на диспансерен отчет в Областен Диспансер  за психични заболявания  със стационар “ Проф. Д-р Иван Темков “ ЕООД – гр.Бургас от 2001 година с диагноза : Шизофрения. Параноидна форма. Непрекъснато протичане. Чести обостряния с параноидно- халюцинаторен  синдром.

През месец юни 2010 година състоянието на Д. се обострило. Същата престанала да приема медикаменти. Станала агресивна и раздразнителна. Напуснала дома си. Посягала да удря дъщерите си и съседите. Предвид това й състояние дъщерята на лицето, чието задължително лечение се иска - Д.Х. сезирала Районна прокуратура-Карнобат, която извършила съответната проверка. В резултат на проверката се потвърдили фактите, посочени от близките на Д. и прокурор от Районна прокуратура-Карнобат внесъл искане за задължителното й настаняване и лечение.

В хода на съдебното производство съдът назначи съдебно-психиатрична експертиза, която да даде заключение за психичното състояние на лицето към настоящия момент. Провери събраните в хода на прокурорската проверка доказателства, изслуша лицето, свидетелите и заключението на вещото лице. В резултата на анализа на доказателствата съдът приема от фактическа страна, че освидетелстваната Д. страда от психично заболяване с диагноза: Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане.  Параноидно- халюцинаторен  синдром Предвид наличието на психично заболяване и неследването на медикаментозна терапия освидетелстваната Д. може да извърши престъпление, което представлява опасност за живота и здравето на близките си, на околните и на обществото.

Заключението на назначения по делото психиатър е категорично, че Р.Д. страда от Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане.  Параноидно- халюцинаторен  синдром.  В резултат на заболяването си тя не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ги ръководи. Поради липсата на критичност към заболяването си Д. следва да се лекува задължително в затворено психиатрично заведение от типа на ДПБ-Раднево за не по-малко от шест месеца. Лицето не може да изразява информирано съгласие за лечението си. Състоянието, в което се намира е потенциално опасна за обществото, за себе си и за близките си.

Съдът приема от правна страна, че са налице основанията на чл. 155 от Закона за здравето за задължително лечение по отношение на освидетелстваната Р.Т.Д.. Освидетелстваната страда от Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане.  Параноидно- халюцинаторен  синдром. Това заболяване се причислява към психичните разстройства, посочени изрично в чл. 146, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗЗдр. От събраните по делото доказателства се установява, че освидетелстваната е склонна към агресивно поведение, което застрашава околните. Състоянието на лицето налага медицинско наблюдение и провеждане на лечение. За да бъде осигурено такова медицинско наблюдение, необходимото лечение и адекватна намеса за овладяване на състоянието на освидетелстваната съдът намира, че следва да бъде приложено задължително лечение на освидетелстваната Д.. Лечението следва да се проведе в затворено психиатрично заведение, каквато е ДПБ „Д-р Г.Кисьов”- гр.Раднево при стационарна форма на лечение. Срокът, за който трябва да бъде приложено лечението, следва да е една година, предвид на това, че само за 2009 година Д. е хоспитализирана три пъти и самоволно се е отклонявала от лечението. Изслушаният по делото психиатър е на мнение, че резултати от лечението могат да се постигнат за не по-малко от шест месеца.

Лицето според заключението на експертизата не може да дава информирано съгласие за лечението си, поради това съдът определи нейната дъщеря К.Г.К. да изразява информирано съгласие за задължителното лечение.

Състоянието на лицето Д. е влошено. Същата се нуждае от незабавно лечение, поради това съдът приложи разпоредбата на чл. 163, ал.2 от Закона за здравето и постанови, че обжалването на настоящото решение не спира изпълнението му.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :