Р Е Ш Е Н ИE

         101 / 7.7.2010г.           град Карнобат

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карнобатският районен съд                                       VІ състав

На седми юни                                                             2010 година

В публичното заседание в следния  състав :

 

                                            Председател :   ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                           Съдебни заседатели :     1.

                                                                  2.

Секретар В.Х.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията Грънчев

АНХ дело № 66 по описа за 2010 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.М.И., ЕГН-**********,*** против наказателно постановление № 12/08.02.2010 година на директора на Държавно горско стопанство-Садово, с което на жалбоподателя на основание чл.101, ал.1 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 300 лева и се отнемат в полза на държавата 2.5 куб. метра дърва за огрев - предмет на нарушението, микробус „Фолксваген” с рег. № А 17 05 ВМ, послужил за извършване на нарушението и се определя обезщетение от 100 лева в полза на ДГС-Садово.

С въззивната жалба се претендира незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице,

имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата

е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

        Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К.И. и свидетелят А.С. са колеги. Свидетелят С. помолил жалбоподателя да превози дърва за огрев със собствения си микробус марка „Фолксваген” с рег . № А 17 05 ВМ от дома на свако му в село Грозден до гр.Карнобат, където живеел със семейството си. И. попитал С. дали дървата са законни и дали имат съответен документ. Получил утвърдителен отговор. При тази ситуация жалбоподателят се съгласил да услужи на колегата си. След обяд на 02.02.2010 г. жалбоподателят И. и свид. А. С. отишли с микробуса на И. ***. От дома на роднината на свидетеля натоварили в микробуса около 2.5 кубика дърва, нарязани за огрев. Жалбоподателят отново попитал С. дали дървата имат документ. С. му отговорил, че децата някъде са забутали превозния билет и в момента не могат да го намерят. И. се доверил и потеглили към град Карнобат. При излизане от село Грозден в посока град Сунгурларе микробусът бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР-Сунгурларе и ДГС-Садово. Съответните служители извършили проверка и се установило, че дървата се превозват без документ. Микробусът бил откаран в двора на РУ на МВР-Сунгурларе, а на жалбоподателя, горският надзирател към ДГС-Садово Г.М. съставил акт за установяване на административно нарушение №  12/02.02.2010 година.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 12/02.02.2010 година, констативен протокол, рапорт,  обясненията на жалбоподателя И., показанията на свидетелите М., Х., Ч., С. и Й..

На основание съставения акт директорът на ДГС-Садово издал, атакуваното наказателно постановление № 12/08.02.2010 г., с което санкционирал нарушителя за извършеното от него нарушение на чл.101, ал.1 от Закона за горите.

В хода на съдебното производство бяха назначени две съдебни експертизи, които дадоха заключение, че стойността на микробус „Фолксваген” е 6700 лева, а дървата превозвани от жалбоподателя не са маркирани с експедиционна горска марка и са прясно отсечени.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН.

Жалбоподателят И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 101, ал.1 от ЗГ, като е транспортирал немаркирани с експедиционна горска марка дърва за горене. Налице са признаците от обективната страна на нарушението – превозване с микробус на дърва за горене; тези дърва не са били маркирани от съответните органи за контрол с експедиционна марка; това превозване е извършено в нарушение на чл. 80, ал.14 от ЗГ, която забранява транспортирането на такъв дървен материал. От субективна страна нарушението е извършено по непредпазливост, тъй като жалбоподателят не е предвиждал, че вършейки услуга на свой колега ще извърши нарушение на Закона за горите и ще превозва немаркирани дърва за огрев. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди тези общественоопасни последици, но се е предоверил на своя колега, който го е убеждавал, че дървата са законно придобити и имат съответните документи.

За извършеното нарушение на чл.101, ал.1 от ЗГ законодателят е предвидил наказание глоба от 50 до 3000 лева. Административнонаказващият орган е определил санкцията в размер на 300 лева – под средния размер и по-близка до минимума, която санкция съдът намира за справедлива и съответна на извършеното нарушение.

На основание чл. 112, ал.1 от ЗГ административнонаказващият орган е отнел в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, а именно – 2.5 кубика дърва за огрев. Отнемането е съобразено със законовата норма и следва да бъде потвърдено от съда.

Заедно с отнемането на предмета на нарушението административнонаказващият орган – директорът на ДГС-Садово е отнел в полза на държавата и микробус „Фолксваген” с рег. № А 17 05 ВМ”, като вещ, която е послужила при извършване на нарушението. Отнемането е постановено на основание чл.112, ал.1 от ЗГ. Съдът счита, че постановлението в тази му част е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на принципа на чл.20, ал.1 от ЗАНН, според който се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на нарушителя и които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Чл.112, ал.1 от ЗГ предвижда отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушение без да се уточнява дали нарушението е умишлено или непредпазливо. Разпоредбата от Закона за горите разширява кръга вещите, които подлежат на отнемане, като предвижда, че те се отнемат независимо, чия собственост са. Допуска се изключение в случаите, когато се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика. Съдът счита, че отнемането на микробус „Фолксваген” като средство послужило за извършване на нарушението е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят И. е извършил нарушението по непредпазливост, а не умишлено, както изисква чл.20, ал.1 от ЗАНН. Според този принцип отнемат се в полза на държавата вещите, които са послужили за извършване само на умишлени административни нарушения и ако това е предвидено в съответния закон. След като в чл.112, ал.2 от ЗГ не е изрично посочено, че вещите се отнемат в полза на държавата, дори и когато нарушението е извършено по непредпазливост съдът счита, че следва да се прилага правният принцип прогласен в чл.20, ал.1 от ЗАНН, а именно, че отнемането е приложимо само при умишлени нарушения.

Съдът намира, че постановлението е незаконосъобразно в тази му част и на още едно основание. Стойността на дървата за огрев, според оценката на административнонаказващият орган, определил обезщетението възлиза на 100 лева, а стойността на микробусът „Фолксваген”, според заключението на съдебната експертиза е 6700 лева. Видно е, че стойността на вещта, послужила за извършване на нарушението явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение – транспортиране на немаркирани дърва за огрев на стойност 100 лева. Следователно приложима е и разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН.

Наказателното постановление в частта, в която се определя жалбоподателят да заплати обезщетение на ДГС-Садово в размер на 100 лева съдът също намира за незаконосъобразно. Чл.112, ал.1-изречение „второ” от ЗГ, предвижда, че за отнетата в полза на държавата дървесина от гори, които са частна или общинска собственост, собствениците имат право на обезщетение. В наказателно-административното производство не е установено, чия е собствеността на гората, от която е добит дървения материал. Административнонаказващият орган е приел, че това е държавна гора и е присъдил обезщетение в полза на ДГС-Садово. Според посочената по-горе разпоредба, обаче обезщетение може да се присъди само, когато горите са частна или общинска собственост, но не и когато те са собственост на държавата.

Съдът съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 и ал.4 от НПК обсъди и въпроса за разноските, като възложи на жалбоподателя направените по делото разноски за изготвяне на съдебна експертиза в областта на лесовъдството в размер на 107 лева и 10 лева пътни разноски за свидетел. Останалата част от разходите по делото за оценъчна експертиза в размер на 85 лева следва да останат за сметка на държавата, тъй като наказателното постановление в частта, в която се отнема микробус марка „Фолксваген” се отменя.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р      Е     Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 12/08.02.2010 година на директора на Държавно горско стопанство-Садово, в частта, в която на К.М.И., ЕГН-**********,*** на основание чл.101, ал.1 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 300 лева и се отнемат в полза на държавата 2.5 куб. метра дърва за огрев-предмет на нарушението.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12/08.02.2010 година на директора на Държавно горско стопанство-Садово, в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на микробус „Фолксваген” с рег. № А 17 05 ВМ и се определя жалбоподателят К.М.И. да заплати обезщетение от 100 лева в полза на Държавно горско стопанство-Садово.

ОСЪЖДА К.М.И., ЕГН-**********,*** да заплати направените по делото разноски в размер на 117.00 лева, както и сумата 10 лева държавна такса за издаване на изпълнителни листи, които суми да се приведат по сметка на Районен съд Карнобат.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: