Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                     № 61 / 4.5.2010 г.

 

                                град Карнобат,04.05.2010 година

 

 

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Карнобатският районен съд,……колегия,в публичното си заседание

на четвърти май  през две хиляди и десета година в състав:

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

 

                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                     2.

 

при секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора………,като разгледа докладваното от районния съдия  Златко КОСТАДИНОВ

АНХ дело № 148 по описа за 2010 година,за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 12/10.02.2010 година на директора на ОД на МВР-град Бургас,на С.К.К.,гражданка на Република Филипини,ЛНЧ : ***,родена на *** година в Република Филипини,с международен паспорт № ***, издаден на 09.01.2009 година от МВР-посолство на Филипините в Букурещ-Румъния,валиден до 09.01.2014 година,с настоящ адрес : *** ,е наложено административното наказание “глоба” в размер на 3000 лева на основание чл.48,ал.1,т.3 във връзка с чл.34 от Закона за чужденци-те в Република България.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателя е атакувал същото с оплакване относно неговата незаконосъобразност и не-

правилност,респективно-недопустимост,необоснованост и неправилност, като е изложил и конкретни доводи в тази връзка.Предвид гореупоменато-то моли съда да постанови решение,с което да бъде отменено изцяло атаку-ваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител в съдебно заседа-ние изразява становище,че подадената жалба не трябва  да бъде уважавана, а процесното НП  следва да бъде потвърденокато напълно законосъобраз-но.

Въззивният съд,като взе предвид съвкупната и поотделна преценка на съб-раните по делото писмени и гласни доказателства и изложените от жалбо-

подателя доводи,намира за установено от фактическа и правна страна след-ното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН и същата е допустима,а разгледана по същество се явява частично основателна.

   Въз основа на данните от административната преписка се установяват по несъмнен начин следните фактически обстоятелства :

От приложения към делото АУАН № 12/04.02.2010 година,изготвен от К.Г.-младши полицейски инспектор при сектор “Миграция” към ОД на МВР-град Бургас,се установява,че същия е съставен за това,че на 04.02.2010 година,около 11.25 часа,в сектор “Миграция” към ОД на МВР- град Бургас,улица “Георги Кирков”№ 15,при извършена справка било установено,че жалбоподателя С.К.К. е с последен разрешен срок до 29.01.2010 година и същата не е напуснала страната ни до неговото изтичане,както и че не е направил постъпки за уреждане на пребиваването си до датата на извършване справката.

В акта е посочено, че с тези си действия жалбоподателя извършил наруше-ние разпоредбата на чл.34 от ЗЧРБ.

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното НП № 12/ 10.02.2010 година на директора на ОД на МВР-град Бургас,с което  на основание чл.48,ал.1,т.3 от ЗЧРБ за нарушение разпоредбата на чл.34 от същия закон на жалбоподателя ,е наложено административното наказание “глоба” в размер на 3000 лева.

При така изложената фактическа обстановка,съдът достигна до следните правни изводи :

На първо място следва да се посочи,че както АУАН, така също и НП са издадени от компетентни органи.Тези правомощия произтичат от разпо-редбата на чл. 53 от ЗЧРБ,съгласно която нарушенията по този закон се констатират с акт,съставен от органите на Министерството на вътрешните работи, а в случаите по чл. 24а и по чл. 33, ал. 2 - от органите на Министер-ството на труда и социалната политика,а въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи и  министърът на труда и социалната политика или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.,както и от заповед № Із 395 от 12.03.2007 година на министъра на вътрешните работи. Гореупоменатите заключения следват и от приетите като доказателства по делото заповеди под номера Із-711/ 12.04.2007 година и І-37/23.02.2004 година на министъра на вътрешните работи.

 

 

                                                           -  2  -

 

Обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване про-цедурата по постановяването му и е напълно законосъобразно,респектив-                                                          

но-постановено в съответствие  на материалния закон.Този си извод съдът направи след като обсъди събраните по делото писмени и гласни  доказа-телства и въз основа на установената  фактическа обстановка по делото, навеждащи на несъмнения правен извод, че жалбоподателят действително е субект на нарушението по чл. 34 от ЗЧРБ.

В тази връзка прие за безспорно установено,че нарушителят,след като на 04.02.2010 година,около 11.25 часа, се явил в сектор “Миграция” към ОД на МВР- град Бургас,улица “Георги Кирков”№ 15,при извършена справка било установено,че е с последен разрешен срок до 29.01.2010 година и същия не е напуснал страната ни до неговото изтичане,както и че не е направил постъпки за уреждане на пребиваването си до датата на извър-шване справката,което било установено от служител на ОД на МВР-град Бургас и именно за това, че е пребивавал в страната без разрешен срок от 30.01.2010 година, с което нарушил чл. 34 от ЗЧРБ,му съставил  акт за установяване на административно нарушение.Въз основа на така съставе-ния на 04.02.2010 година акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че са били налице основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,предвидена в разпоредбата на чл. 48,ал.1,т. 3 от ЗЧРБ.

В допълнение към горепосоченото е нужно да се отбележи и това,че по делото не се събраха доказателства жалбоподателят да е подавал молба преди изтичането на срока за разрешеното му пребиваване,която съгласно разпоредбата на чл. 12,ал.1 от ППЗЧРБ ,във вр. с чл.28,ал.1 от ППЗЧРБ,да е дала основание за започване на административно производство,при което, съобразно разпоредбата на чл. 28,ал.2 от ЗЧРБ, административният орган е бил задължен да се произнесе по молбата с решение в рамките на 7 работ-ни дни и да уведоми чужденеца/жалбоподателя/ писмено за това,а това пък

 навежда на несъмнения извод,че неговия  престой  в страната ни след 29.01.2010 година е бил без разрешение от компетентните български орга-ни.Именно поради това,че жалбоподателят неправомерно продължил престоя си в страната ни,същия правилно е бил санкциониран на основа-ние  чл.48,ал.1,т.3 от ЗЧРБ.

В тази връзка  следва да се отбележи,че по делото не се събраха  доказател-ства,установяващи по категоричен начин и сочещи на липсата на вина у жалбоподателя по отношение извършеното от него деяние.

Гореупоменатото пък дава достатъчно основание да бъде ангажирана него-вата административно-наказателна отговорност.

Жалбоподателя е извършил описаното в АУАН и НП нарушение и наказва-щия орган правилно го е санкционирал.

По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства, свързани с този казус,не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от                                                    

ЗАНН,особено като се има предвид характера на този вид административ-

но нарушение.

При определяне размера на наказанието,наложено на жалбоподателя оба-че,административнонаказващият орган не е взел предвид целите на наказа-нието, прокламирани в чл.12 от ЗАНН,а така също не се е съобразил и с изисквания-та на чл.27 също от ЗАНН,съответно-да отчете тежестта на конкретното нарушение,подбудите за неговото извършване и другите смек-чаващи или отегчаващи обстоятелства,имотното състояние на нарушителя, както и обществената опасност на този вид административно нарушение.С оглед на това административното наказание трябва да бъде максимално индивидуализирано.Безспорно установено от събраните по делото доказа-телства е,че наказания е извършил виновно действие,което по смисъла на чл.6 от ЗАНН представлява административно нарушение,но при определя-не на наказанието наказващият не е отчел смегчаващите вината на жалбо-подателя обстоятелства,а именно-че същия няма налагани преди това дру-ги наказания,както и това,че сравнително кратко време след извършване нарушението се е явил в сектор “Миграция”при ОД на МВР-град Бургас именно с цел отстраняване допуснатата нередовност по отношение доку-ментите по повод пребиваването му в РБ.Изхождайки от изложените съоб-ражения съдът счете,че определеното наказание на жалбоподателя е зави-шено,като едно наказание от порядъка на близко до минималното би из-пълнило целите на наказанието-да предупреди и  превъзпита нарушителя към спазване на определения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите граждани, така както прокламира чл.12 от ЗАНН.

   Съобразно всичко изложено по-горе,съдът намира,че жалбата се явява частично основателна,поради което наказанието се явява завишено и след-ва да бъде намалено от 3000 лева на 1000 лева,съобразно разпоредбата на чл.48,ал.1, т.3 от ЗЧРБ. 

Предвид изложените по-горе съображения и на основание чл.63,ал.І от ЗАНН,съдът

 

                                      

 

                                               Р    Е    Ш    И    :

 

 

 ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 11/10.02.2010 година на директо-ра на ОД на МВР-град Бургас,с което на С.К.К., граж-

                                                         -  3  -

 

данка на Република Филипини,ЛНЧ : 1001575384,родена на *** го-дина в Република Филипини,с международен паспорт № НН 157970, изда-ден на 09.01.2009 година от МВР-посолство на Филипините в Букурещ-Румъния,валиден до 09.01.2014 година,с настоящ адрес : ***,е наложено административното наказание “глоба” в размер на 3000 лева на основание чл.48,ал.1,т.3 във връзка с чл.34 от Закона за чужденците в Република България, като  намалява същото наказание от 3000/три хиляди/ лева на 1000/хиляда/ лева.

   ОСЪЖДА С.К.К., гражданка на Република Филипини, ЛНЧ : ***,родена на *** година в Република Филипини,с международен паспорт № ***, издаден на 09.01.2009 година от МВР-посолство на Филипините в Букурещ-Румъния,валиден до 09.01.2014 година,с настоящ адрес : ***,да  заплати по сметката на Карнобатския районен съд сумата 5/пет/лева, пред-ставляваща държавна такса, в случай на служебно издаване изпълнителен лист.

   Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок,считано от съобщаването му на страните.

 

                                                                 

 

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :