Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                               № 56 / 27.4.2010 г.

 

                              град Карнобат,27.04.2010 година

 

 

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

    Карнобатският районен съд…………колегия,в публично заседание

на двадесет и седми април през две хиляди и десета година в състав :

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

                                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                              2.

 

 

при секретаря Д.С. и в присъствието на  прокурора………….,

като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ

АНХД № 136 по описа за 2010 година,за да се произнесе взе предвид :

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 8/2010 от 11.03.2010 година на началника  на Митница-град Бургас на ЕТ„Меги-Илия Илиев-Магдалена Чанева”,Бул-стат : 102052954,със седалище и адрес на управление : град Карнобат, Об-ласт Бургаска,ул.”Стара планина” № 88,представляван от М. И. Ч.,ЕГН-**********,живуща на същия адрес,на основание чл.123, ал.2 от ЗАДС е била наложена имуществена санкция  в размер на 2000 ле-ва,а на основание чл.124,ал.1 също от Закона за акцизите и данъчните скла-дове са били отнети в полза на държавата стоките-предмет на нарушение-то,а именно – 200 къса цигари,марка “Мерилин”/син/,200 къса цигари, мар-ка “Мерилин”/червен/ и 1400 къса цигари,марка “Кинг голд”.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателят е атакувал същото с оплакване относно неговата незаконосъобразност. Предвид горепосоченото моли съда да постанови решение,с което да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна,чрез своя процесуален представител,изразява стано-вище в смисъл,че жалбата е неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение,респективно-НП да бъде потвърдено като правилно и напълно законосъобразно.

Въззивният съд,като взе предвид съвкупната и поотделна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на жалбо-

подателя,намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата,като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН е процесуално допустима.

Разгледана по същество на наведените в нея основания същата е напълно неоснователна,поради следните съображения :

От представения по делото акт за установяване на административно нару-шение,съставен на 06.01.2010 година против жалбоподателя,изготвен от свидетеля В.Н.Р.-старши експерт при Митница-град Бур-гас,е видно,че същия е съставен за това,че нарушителят ЕТ„ Меги-Илия Илиев-Магдалена Чанева”,със седалище и адрес на управление : град Кар-нобат, Област Бургаска,ул.”Стара планина” № 88, Булстат : 102052954, представляван от М.И. Ч.,ЕГН-**********,при извърш-ване своята дейност,държи в складовото помещение на собствения си па-

вилион,находящ се в град Карнобат,Област Бургаска,на ул.”Стара плани-на” № 88, 90/деветдесет/броя кутии тютюневи изделия/цигари/с бандерол

с изтекъл срок на валидност,а именно : 200 къса цигари,марка “Мерилин” /син/,200 къса цигари, марка “Мерилин”/червен/ и 1400 къса цигари,марка “Кинг голд”,с което осъществил състава на чл.123,ал.2 от ЗАДС.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено на 11.03.2010 година и процесното наказателно постановление № 8/2010 от 11.03.2010 година на началника  на Митница-град Бургас,с което на жалбоподателя е наложена посочената по-горе имуществена санкция в размер на 2000 лева,а на основание чл.124,ал.1 също от Закона за акцизите и данъчните складове са били отнети в полза на държавата стоките-предмет на нарушението.

При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроцесуалните правила и материалноправни-те разпоредби.Оплакванията на жалбоподателя,че АУАН и наказателното постановление са издадени в нарушение на процесуалните норми и при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са несъстоятелни.Във връзка с това е необходимо да се отбележи следното :

По разбиране на настоящия съдебен състав в производството по съставяне- то на АУАН и на наказателното постановление не са допуснати същест-вени процесуални нарушения,които са от категорията на самостоятелни  отменителни  основания,респективно-такива,които ограничават правото на защита на наказаното лице и съставляват основание за отмяна на атакува-ния  санкционен акт.АУАН,с който е образувано административно-наказа-

                                                            -  2  -

 

телното производство,е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и сл. от ЗАНН,съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити и е предявен на нарушителя по надлежния ред. Административно-наказателната пре-писка е изпратена на началника на ТМУ- град Бургас, който се е произне-съл в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, издавайки НП № 8/2010

година от 11.03.2010 година, което съдържа предвидените в чл. 57 от ЗАНН реквизити и препис от което е връчено на нарушителя.

Не е налице и съществено процесуално нарушение нормата на чл.58,ал.1 от

ЗАНН.Безспорно установено от доказателствата по делото е,че НП е връче-

но на жалбоподателя по пощата с обратна разписка,но това в никакъв слу-чай не  води на извода за опорочаване процедурата по връчването му. При това нарушителят е узнал за какво е наказан и му е била дадена възмож-ност да обжалва наказателното постановление.Освен това жалбоподателят изрично е посочил в жалбата си,че е получил наказателното постановле-ние и го е обжалвал в предвидения от закона срок,т.е.реализирал е пълно-ценно правото си на защита.

Съдът също така не споделя изтъкнатите от процесуалния представител на

жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на наказателното постано-вление,поради следните съображения :

На първо място несъстоятелно е твърдението му,че не следвало да му бъ-дат налагани три отделни наказания,произтичащи от едни и същи факти-чески основания, за нарушение,констатирано при извършена еднократно проверка,тъй-като в случая според него очевидно било,че се касаело за едно изпълнително деяние и едно нарушение,без оглед на това дали става-ло дума за еднородни или разнородни предмети,т.е. че с едно изпълнител-но деяние било извършено едно нарушение,което предполагало и налага-нето на една санкция по чл.123,ал.2 от ЗАДС.В тази връзка е необходимо да се посочи,че действително АНО при извършената на 02.12.2009 година проверката в обекта,собственост на жалбоподателя,установил,че послед-ния държи в складовото помещение акцизни стоки,а именно –тютюневи изделия,облепени с бандероли с изтекъл срок на валидност,тютюневи изделия без бандерол и алкохол също без бандерол,по повод на което му били наложени с три отделни НП и съответните наказания.

По повод на изтъкнатите от жалбоподателя доводи е нужно да се обърне

внимание на обстоятелството,че според разпоредбата на  чл. 123,ал.2 от ЗАДС, на юридическо лице или на едноличен търговец, което държи на склад или в търговско помещение,или в превозно средство,предлага,про-дава или превозва акцизни стоки без бандерол,когато такъв е задължите-лен,или акцизни стоки,облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност,се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз,но не по-малко от 2 000 лева,а при повторно нарушение - не по-малко от 4 000 лв.Не подлежи на съмнение в случая,че всяко от отделните,описани по-горе деяния,осъществява отдел-но нарушение.

И това е така,защото нормата на  чл. 123,ал.2 от ЗАДС,която по своята същност е не само санкционна,а и материално-правна,съдържа множество различни хипотези на изпълнителни деяния,осъществяването на всяко от които има за последица извършването на  различно административно нару-шение.Същевременно е нужно да  се спомене и това,че  описанието на всички тези хипотези на изпълнителни деяния в разпоредбата на чл.123, ал.2 от ЗАДС не може да доведе до игнориране самостоятелния характер на всяко едно от отделните нарушения,осъществяващо само за себе си конкретния фактически състав,респективно- съответното предложение,за-

легнало в същата норма.От тук пък може да се направи заключението,че
държането от жалбоподателя в складовото му  помещение на акцизни стоки,а именно –тютюневи изделия,облепени с бандероли с изтекъл срок на валидност,тютюневи изделия без бандерол и алкохол също без бандерол

представлява извършването на три отделни нарушения разпоредбата на
 чл. 123,ал.2 от ЗАДС,които е недопустимо да бъдат възприемани като едно нарушение,което пък сочи на извода,че за всяко едно от тях следва да бъде наложено различно наказание.

В допълнение към гореупоменатото е необходимо да се подчертае,че в  случаите на административно-наказателна отговорност не се прилагат раз-поредбите на чл. 23 - 26 НК и ако са налице две или повече деяния,за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание,като при това няма да се определя общо такова /чл. 18 ЗАНН/.Разбира се,не съще-ствува пречка нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление.

Именно поради изложеното по-горе съдът намира,че административно- наказващият орган в случая е процедирал правилно,напълно законосъоб-разно като е констатирал три нарушения и е наложил за всяко едно от тези нарушения съответното наказание.

На второ място съдът не възприе и довода на жалбоподателя,съгласно кой-то извършеното от него нарушение представлявало маловажен случай,тъй-като стойността на акцизните стоки,респективно-тютюневи изделия,обле-

пени с бандерол с изтекъл срок на валидност,била незначителна,което на-

лагало приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

По повод на посоченото по-горе следва да се обърне внимание на това,че            

при извършване на преценката дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН,наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,обхванати от чл. 6 ЗАНН.При това когато деянието дейст-вително представлява "маловажен" случай на административно наруше-ние,то тогава той безсъмнено следва да приложи разпоредбата на чл.28 от

                                                           -  3  -

 

ЗАНН.Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност осво-бождава от административно-наказателна отговорност,а това освобожда-ване не може да почива на преценка по целесъобразност.Тази преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол,в  чийто обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН.
Когато съдът констатира,че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице,но наказващият орган не го е приложил,то това е основание за отмяна на нака-зателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Нужно е да се отбележи,че съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомо-щията си да проучи в пълнота фактите,релевантни за спора,с който е сези-ран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото.
От анализа на цитираните правни норми следва извода,че преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС.
Необходимо е да бъде посочено и това,че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения, така както и при определяне на маловажните случаи при административни нарушения по чл. 123,ал.2 от ЗАДС следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК.
Съгласно легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК,маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на общест-вена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съот-ветния вид.
По-конкретно "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната пре-ценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на общест-вена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикно-вените случаи на административни нарушения от съответния вид.

Изхождайки от съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът  приема в конкретния случай,че административното нарушение,за което е санкциониран едноличния търговец, не следва да се квалифицира като "маловажен случай".
Освен това в конкретния случай не са представени доказателства,които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в срав-нение с обикновените случаи по чл. 123,ал.2 от ЗАДС, поради което не е налице хипотезата на "маловажен случай".В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството,че  броят на намерените от АНО в обекта на жалбопода-теля  тютюневи изделия ,облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност, не е незначителен,като при това търговският обект в който са открити е действащ,а освен това е изминал значителен период от време от датата на която е изтекла валидността на процесвите бандеролите.
Ето защо по разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоя-телства,свързани с този казус,не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,особено като се има предвид характера на този вид админи-стративни нарушения. Въпреки че нито в ЗАДС, нито в ППЗАДС е въведен критерий - стойностен или количествен,според който даден случай може да се счита за маловажен,то конкретния казус не може да бъде квалифици-ран като такъв,тъй като се касае за сравнително немалко количество акциз-на стока,поради което е неприложима и разпоредбата на 126б ЗАДС.  Съдът счита,че наложената имуществена санкция правилно е определена  в минималния размер,съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, във връзка с чл.123,ал.2 ЗАДС.

Съобразно всичко изложено по-горе,съдът счете,че не съществува основа-

ние за отмяна или за изменение на атакуваното наказателно постановле-

ние,т.е. същото е напълно правилно и законосъобразно,а подадената жалба

следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от гореизложените мотиви и на основание чл.63,ал.1,изр.1 от

ЗАНН,съдът



 

 

                                                 Р    Е    Ш    И    :

 

  

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 8/2010 от 11.03.2010 година на началника  на Митница-град Бургас,с което на ЕТ„Меги-Илия Илиев-Магдалена Чанева”,Булстат : 102052954,със седалище и адрес на управление : град Карнобат, Област Бургаска,ул.”Стара планина” № 88, представляван от М. И. Ч.,ЕГН-**********,живуща на същия адрес,на основание чл.123, ал.2 от ЗАДС е била наложена имуще-ствена санкция  в размер на 2000 лева,а на основание чл.124,ал.1 също от Закона за акцизите и данъчните складове са били отнети в полза на държа-вата стоките-предмет на нарушението,а именно – 200 къса цигари,марка “Мерилин”/син/,200 къса цигари, марка “Мерилин”/червен/ и 1400 къса цигари,марка “Кинг голд”.

 ОСЪЖДА ЕТ„Меги-Илия Илиев-Магдалена Чанева”,Булстат : 102052954, със седалище и адрес на управление : град Карнобат, Област Бургаска, ул.

                                                         

                                                         -  4  -

 

”Стара планина” № 88, представляван от М. И. Ч.,ЕГН-**********,живуща на същия адрес,да заплати сумата 5 лева,представля-ваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,която сума да се приведе по сметката на Карнобатския районен съд.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Бургаския

административен съд в 14-дневен срок,считано от съобщаването му на страните.

                                           

                                                  

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :