Р Е Ш Е Н И Е 51/20.4.2010г.

 

                                                      20.04.2010г.,  гр.Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД                                          ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на шестнадесети април                                                          две хиляди и десета година

в публично заседание в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариела Иванова

 

секретар Г.М. и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 259 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 30 ЗЗД и чл.28 във връзка с чл. 26, ал.1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/.

Образувано е по повод молбата на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Карнобат с искане да се прекрати настаняването на малолетната Б.С.Ч. в семейството на Е.Х.М. и да се настани в семейството на С.Ф.М. и М.Х.М..***, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

Съдът намира, че депозираната молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Карнобатският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Детето Б.С.Ч. е родено на ***г. от майка ****. и ***. Видно от представено препис-извлечение  от акт за смърт ****. майката е починала на 22.06.2004г. в МБАЛ РО- гр.Б.От писмо на Началника на Затвора в гр.Плевен до ДСП-Карнобат се установява, че бащата понастоящем се намира в затвора за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година, наложено с присъда на РС-гр.Айтос, а също спрямо него има наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП по описа на РУ на МВР-Търговище.

Със Заповед ***. на Директора на ДСП-Карнобат, и последвалото го решение на Районен съд-Карнобат,  детето е настанено в семейството на своята баба по майчина линия Е.Х.М.. На 05.03.2010г. Е.Х. е подала декларация  в ДСП-Карнобат, с която е уведомила дирекцията, че тежкото й здравословно състояние не й позволява повече да полага необходимите грижи за внучката си.

На 01.03.2010г. С.Ф.М. и М.Х.М. са изрази съгласието да се настани малолетното дете в тяхното семейство, като са подписали и необходимите за това декларации.

Със Заповед *** на Директора на ДСП-гр.Карнобат на основание чл. 30,ал.2 от ЗЗДетето е прекратено настаняването на детето Б.С.Ч. в семейството на Е.Х.М. и то е настанено в семейството на С.Ф.М. и М.Х.М..

По случая е изготвен и подробен социален доклад, като заключението на социалния работник по случая е че, желанието на семейство М. за отглеждане на детето, кореспондира с възможностите им, детето изразява привързаност към двамата съпрузи и има наличие на емоционална връзка помежду им.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Закрилата на физическото и психическото здраве на децата, грижата за техните интереси и за правилното им възпитание , е сред приоритетните задачи на държавата. Съгласно чл.10,ал.1 от Закона за закрила на детето, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо,умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите права и интереси. А съгласно чл.11 от същия закон всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, нарушаващи неговото нормално развитие, срещу нарушаващи неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие, право на закрила срещу използуването му за просия, порнография, проституция или сексуално насилие. Именно с цел гарантиране правата на детето, държавата е създала и специализиран орган -”Агенция за закрила на детето”, вменила е в задължение на всички държавни органи да предприемат мерки за закрила на детето, прогласила е задължението на всяко лице, на което стане известно (дори при професионална тайна) ,че едно дете се нуждае от закрила, да информира съответните служби за социално подпомагане.
               Законодателят е предвидил и различни административни и съдебни мерки за закрила на детето (чл.4 от ЗЗД), включващи както мерки за закрила и съдействие в семейната среда,така и мерки,свързани с настаняване на детето извън семейството. В тази хипотеза законодателят се е ръководел от принципа, че интересите на детето, грижата за правилното му възпитание и отглеждане, за защита от насилие, са приоритетни пред необходимостта детето да израства и живее с родителите си. Следва да се отбележи, че именно поради факта на противоречие между принципа, че децата живеят с родителите си (прогласен от СК) и необходимостта децата да бъдат защитени, дори и от своите родители, всички мерки за закрила на децата, се извършват от съда.

Основанията, при които се прилагат мерки за закрила, свързани с настаняване на детето извън семейството, са уредени в чл.25 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.26,ал.2 Закона искането за прилагане на такива мерки за закрила на детето,се прави от Д”СП”, прокурора или родителя.
В настоящият казус е безспорно, че лицето, по отношение на което се иска прилагането на мярка за закрила по реда на чл.26,ал.1 ЗЗД, чрез настаняването му в специализирана институция е дете по смисъла на чл.2 от ЗЗД
, тъй като Б.  Ч. не е навършила 18 години. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че детето е в положение,което изисква спрямо него да бъдат взети мерки за закрила по реда на ЗЗД. Майката на детето е починала, а бащата на детето не е в състояние да се грижи за неговото отглеждане и възпитание, тъй като в момента изтърпява наказание лишаване от свобода и спрямо него има наложена мярка за процесуална принуда- задържане под стража.

 До момента за отглеждането на детето се е грижила неговата баба по майчина линия, но същата е в тежко здравословно състояние, което не й позволява да продължи да полга грижи за детето. Т.е. налице са предпоставките да се прекрати настаняването на детето в семейството на неговата баба и да се настани в семейството на близки- това на сем.М.. Чрез тази мярка детето ще попадне в една нормална за неговото израстване среда, която същевременно ще гарантира правилно възпитание и развитие. Нещо повече детето е изградило вече емоционална връзка с двамата съпрузи, дори ги нарича мамо и татко, чувства се спокойно при тях.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция счита, че изцяло в интерес на детето Б.Ч. е да бъде настанено в семейството на С.Ф.М. и М.Х.М. с оглед гарантиране на висшия интерес и опазване на живота и здравето на детето до настъпването на причини за изменение или прекратяване на взетата мярка.

Предвид на това молбта на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Карнобат, като основателна, следва да бъде уважена.
          Водим от горното и на основание чл.28 ЗЗД във връзка с чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.25,т.3 от ЗЗД и във връзка с чл. чл.30 ал.1 от ЗЗД, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА настаняването на малолетното дете Б.С.Ч., ЕГН **********, родена на ****г. от майка ***., починала на *** и  баща ***, понастоящем в Затвора в гр.Плевен, в семейството на Е.Х.М., ЕГН **********, баба по майчина линия на детето.

НАСТАНЯВА детето Б.С.Ч., ЕГН **********, родено на ***4г. от майка ***., починала на *** и баща ***, понастоящем в Затвора в гр.Плевен, в семейството на  С.Ф.М.,ЕГН ********** и М.Х.М., ЕГН ********** ***,  считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за прекратяване или изменение на мярката.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

 

 

                                                                                                          Районен съдия: