Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 52 / 20.4.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На  седми април две хиляди и десета година....................................

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

 

Секретар ……………………М.  П.…….........................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер.......561........по описа за............2009..................година

 

  Предявеният иск е за издръжка и намира своето правно основание  в чл. 82, ал. 2 от СК.

  В молбата си ищцата Т.С.Д. *** твърди, че е родена на *** година от родители – ответницата Д.Й.Б.  и баща С.Т.Д.  като към настоящия момент е навършила пълнолетие. Също така твърди, че гражданския брак между родителите им е бил прекратен чрез развод със съдебно решение № 672 от 20.10.1999 година постановено по гр.д. № 356 / 1999 година по описа на КРС  като с това съдебно решение упражняването на родителските права спрямо нея били предоставени на баща й – С.Т.Д.  при когото тя живеела и до днес в неговия дом и той единствено полагал грижи за нея за нормалното й физическо отглеждане , издръжка и възпитание , а ответницата със същото съдебно решение била осъдена да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 50 лв. , която била събирана принудително по изп. дело № 259 / 2000 г. по описа на ДСИ при КРС , като същата издръжка била заплащана от Държавата чрез Община К.. Същата ищца твърди, че сега била приета като студентка във висше учебно заведение – Икономически университет гр. В. – Стопански факултет за учебната 2009 / 2010 година , като е първи курс и учи по специалност „ Икономика и строителство „ и има факултетен № 10675 , като следва да завърши това висше образование през месец юни 2013 година и за това нейно редовно обучение тя се нуждаела от нужната й издръжка  тъй като не притежавала имущество или доходи от които да може да се издържа сама , а само баща й досега й давал издръжка . Затова ищцата моли съда да постанови решение с което да осъди ответницата- нейна майка да й заплаща по 90 лв. ежемесечна издръжка , начиная от 17.08.2009 година до завършване на предвидения срок за завършването на висшето й образование , съответно до навършване на 25 годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска , като ответницата бъде осъдена да й заплати и направените от нея съдебни разноски по настоящото дело , както и на основание чл. 242 ал.1 от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в тази му осъдителна част. 

  В съдебно заседание претенцията от ищцата чрез процесуалният й представител се поддържа и се иска нейното уважение.

  Ответницата Д.Й.Б. , редовно призована при условията на чл. 47 ал.1 и ал.5 от ГПК , не се явява в съдебно заседание, но същата чрез специално назначеният й процесуален представител адв. Я.Б.Б. взема становище по предявената претенция в отговора си по исковата молба приложен респективно подаден в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК , като счита същият иск за допустим за разглеждане , но като изцяло неоснователен по съображения посочени подробно в същия отговор по исковата молба , като същият процесуален представител на ищеца .

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:          

Видно от приетото като доказателство удостоверение за  раждане издадено въз основа на акт за раждане № ІІ-228 от 14.02.1991 г. на Община Б. се установява, че С.Т.Д. и ответницата Д.Й.Д. / Б. / са родители на ищцата Т.С.Д. , родена на *** год. Видно пък от влязлото в законна сила съдебно решение № 672 от 20.10.1999 г. на КРС постановено по гр.д. № 356 по описа на същия съд за 1999  година е че брака между родителите на ищцата е бил прекратен с развод , като упражняването на родителските права спрямо ищцата са били предоставени на баща й – С.Т.Д. и че ответницата Д.Й.Д. / Русенова / и още / Б. / . Видно от приложените към изп. дело № 259 / 2000 г. по описа на ДСИ при КРС е че първоначално ответницата Д.Й.Д. / Б. *** / 1999 година по описа на КРС  е била осъдена да заплаща на ишцата Т.С.Д., тогава малолетна на основание чл. 82 ал.1 от СК ежемесечна издръжка в размер на по 15 лв. , начиная от 01.01.1999 година до настъпване на законни причини за тяхното изменяване или прекратяване ведно със законните последици от това., като впоследствие с решение № 283 от 21.06.2001 година постановено по гр.д. № 200 / 2001 г. по описа на КРС същата е била увеличена на 25 лв. , начиная от 31.01.2001 година , а впоследствие с влязлото в законна сила съдебно решение № 183 от 28.05.2003 година на КРС постановено по гр.д. № 38 / 2003 година по описа на КРС същата ежемесечна издръжка е била увеличена на крайния й размер от по на 50 лв. ежемесечно, начиная от 24.01.2002 година до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска , като същата издръжка е била изплащана от Държавата чрез Община К. , но същата е била прекратена поради навършването на пълнолетие от страна на ищцата .   От приетите като доказателства по настоящото дело уверение № 1007  издадено на 6.08.2009 година от Стопанския  факултет при Икономически университет гр. В.  е че ищцата е редовна студентка в 1 курс в същото висше учебно заведение през учебната 2009 / 2010 година по специалността Икономика на строителството  и има студентски факултетен № 10675.и ще завърши следването си като студент в същото горепосочено висше учебно заведение през месец юни 2013 година.   Видно пък от  представените в съдебно заседание писмени доказателства – уверение № 411 от 09.03.2010 година издадено от Стопанския  факултет при Икономически университет гр. В. и приложената от ищцата декларация  по чл. 313 от НК  е че ищцата е редовна студентка в 1 курс в същото висше учебно заведение през учебната 2009 / 2010 година по специалността Икономика на строителството  и има студентски факултетен № 10675 и ще завърши следването си като студентка в същото горепосочено висше учебно заведение през месец юни 2013 година, но същото допълва, че ищцата не е получавала стипендия за периода от 1.09.2009 година до 28.02.2010 година ,като ищцата е декларирала по съответния начин, както горепосоченото, така и това , че изцяло е на издръжката на нейния баща С.Т.Д., че майка й – ответницата не й дава издръжка  и съответно не й осигурява издръжката й необходима й да следва в същото учебно заведение като студентка , като ищцата декларира , че не притежава каквото и да било движимо или недвижимо имущество , както и влогове в банки и съответно няма имущества от които да се издържа,  които твърдяни от ищцата факти не се и оспорват от ответната страна по делото пък се и потвърждават от приложеното от ищцата писмено доказателство -  удостоверение за декларирани данни от ищцата издадено от Община К. от което съдът намира, че действително ищцата не е декларирала движими вещи или недвижими имоти от които тя да може да събира доходи от които да може да се издържа при следването си като студентка в горепосоченото висше учебно заведение , с оглед на което   съдът счита за достоверни горепосочените твърдяни от ищцата факти , тъй като същите не се опровергават от никакви други доказателства по настоящото дело респективно подкрепят се от горепосоченото писмено доказателство, което обстоятелство показва една нужда от издръжка на ищцата при следването на същото в горепосоченото висше учебно заведение.

По делото ответницата  не е представила доказателства за получавания от нея едногодишен трудов доход но тъй като тя  е здрава и е в трудоспособна възраст, то съдът намира, че тя може да полага общественополезен труд за който да получава трудово възнаграждение в размер над минималната работна заплата за страната ни, от което може да отделя парични средства за издръжка на ищцата Т.Д. , което обстоятелство, че тя работи и получава средства от заплата в размер над минималния в страната ни и дори в голям размер се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства в тази насока- справка за наличните данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ  относно осигурител и осигуряване на ответницата Д.Й.Б. ,  изх. № 11-110-1 от 24.03.2010 година , справка от НАП за здравно осигурителния статус на същата ответница Б. ***-03-68 от 31.03.2010 година  относно притежаваните недвижими имоти от ответницата и документи установяващ семейното й положение – удостоверение за декларирани данни  изх. № 0826000131 от 23.03.2010 година и удостоверение за семейното положение на ответницата изх. № 0020034 от 29.03.2010 година от които се установява , че ответницата Б.  работи в момента във фирма Б.- В. И СИЕ  и като такава тя е здравно и социално осигурена , като в момента получава трудово възнаграждение в размер на 360 лв. , като няма декларирани като нейна собственост движими вещи и недвижими имоти и същата в момента е разведена .  

По делото бащата на ищцата е представил доказателства относно това къде работи  и каква работна заплата получава за положения от него труд и това са удостоверение   изх. № К 2932 издадено на дата 13.08.2009 година от Районно управление  „ Социално осигуряване  „ гр. Б. към НОИ , удостоверение  изх. № 11 от 10.08.2009 година издадено от  ЕТ „ С. Т. „ гр. К.  и експертно решение № 0188 от 22.01.2007 година на ТЕЛК при МБАЛ гр. Б. от които се установява , че бащата на ищцата е освидетелстван от ТЕЛК като същият е преосвидетелстван при 60 % работоспособност и като такъв  той е получил пенсия за инвалидност в размер на общата сума от 1453, 88 лв. за периода от месец 09.2008 година до месец 08.2009 година вкл. ,   но съдът намира, че тъй като същият  е в трудоспособна възраст и е здрав то той може да полага общественополезен труд за който да  получава работно възнаграждение в размер над минималната работна заплата за страната ни от което ще може да отделя средства за издръжка на пълнолетното си дете Т.Д. , който последен факт , се подкрепя от горепосоченото удостоверение издадено от ЕТ С. Т. гр. К.  от което се удостоверява по един несъмнен и безспорен начин, че същият баща на ищцата работи и за периода от месец август 2008 година до месец  юли 2009 година е  получил общо брутно трудово възнаграждение в размер на общата сума от 3 120 лв. или средномесечно такова в размер на по 260 лв. ежемесечно за което както бе посочено по- горе съдът намира, че той може да отделя средства за издръжка на детето си Т.Д. през време на учението й като студентка в горепосоченото висше учебно заведение .

Вземайки предвид възрастта на ищцата Т.С.Д. , която е на 19 години, а така също и възможностите на родителите й да й дават издръжка и то без особени затруднения за тях да й дават такава с оглед на получаваните от тях трудови възнаграждения и респективно пенсии , то съдът намира, че за задоволяване на месечните й разходи е необходима обща сума в размер на 200 лева. От този месечен разход като дял на ответницата , който тя следва да заплаща на ищцата съдът намира, че той следва да е 90 лева ежемесечно и в този размер претенцията следва да бъде уважена, като изцяло основателна и доказана ведно със законните последици. Остатъка от горепосоченият общ размер следва да се поеме като задължение от бащата на ищцата, който също следва да дава средства за издръжка на ищцата.

Съдът намира, че следва ответницата  да  бъде осъдена да заплаща на ищцата издръжка начиная от  17.08.2009 година г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване – до завършването на висшето образование от ищцата в предвидения срок за обучение или до навършване на същата на 25 годишна възраст при учението й като студент в същото висше учебно заведение , ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

Ищцата претендира да й бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски на основание чл.78 , ал.1 от ГПК,   като по делото има представено доказателство за направени от нея разноски по делото в размер на 80 лв. , като  затова  съдът намира, че същите следва да й се присъдят.Освен това съдът намира, че на основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му на присъдената горепосочена издръжка на ищцата Т.Д. .

Освен това съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на Държавата съответните държавни такси в размер на  129, 60 лв. , както и такава в размер на по 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми , които суми следва да се внесат по сметката на Районен съд К.

  Мотивиран от гореизложените си съображевния, К.ският районен съд

                           Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА Д.Й.Б. с ЕГН ********** ***   със съдебен адрес на същата  - гр. К. , обл. Б.адвокат Я.Б.Б. – вписана в Адвокатска колегия Б. с адрес на адвокатска кантора на същата – гр. К., ул. Георги Димитров № 6  да заплаща на пълнолетната си дъщеря Т.С.Д. с ЕГН********** , родена на *** *** по 90.00 лева ежемесечна издръжка, начиная от 17.08.2009 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване – докато учи редовно във висше учебно заведение  за предвидения срок за обучение или до навършването на 25 годишна възраст при обучение във висше учебно заведение  , ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска .

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО В ТАЗИ МУ ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Д.Й.Б. с ЕГН ********** ***   със съдебен адрес на същата  - гр. К. , обл. Б.адвокат Я.Б.Б. – вписана в Адвокатска колегия Б. с адрес на адвокатска кантора на същата – гр. К., ул. Г. Д. № 6  да заплати на пълнолетната си дъщеря – ищцата  Т.С.Д. с ЕГН********** , родена на *** *** сумата от 80 лв. представляваща направените от същата съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .  

ОСЪЖДА Д.Й.Б. с ЕГН ********** ***   със съдебен адрес на същата  - гр. К. , обл. Б.адвокат Я.Б.Б. – вписана в Адвокатска колегия Б. с адрес на адвокатска кантора на същата – гр. К., ул. Георги Димитров № 6 да заплати на Държавата държавна такса от 129, 60  лева, както държавна такса в размер на по 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми да се приведат по сметката на КРС.       

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните.

 

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: