Р Е Ш Е Н И Е

             33 / 17.3.2010г.       град Карнобат

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карнобатският районен съд                                       VІ състав

На единадесети януари                                                2010 година

В публичното заседание в следния  състав :

                                            Председател :   ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                           Съдебни заседатели :     1.

                                                                  2.

Секретар В.Х.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията Грънчев

АНХ дело № 463 по описа за 2009 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на З.Н.С., ЕГН-**********,*** против наказателно постановление № 36/02.11.2009 г. на началника на РУ на МВР-Карнобат, с което на жалбоподателя на основание чл.270, ал.1 от ЗМВР е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на  наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.           

Административнонаказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.   

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

        Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят З.С. е шофьор на училищен автобус с рег. № СА 69 42 МХ, превозващ ученици от селата от Община Карнобат до град Карнобат. На 06.10.2009 година при изпълнение на задълженията си жалбоподателят след като превозил учениците до град Карнобат спрял пред училище СОУ „Христо Ботев”. Тротоарът пред училището бил обезопасен с парапет, който не позволявал на жалбоподателя да спре на избрано от него място. За да осигури най-пряк път на децата от автобуса до училищния двор жалбоподателят спрял пред порталната врата на училището, където обезопасителния парапет е прекъснат. Спирането по този начин било необходимо и заради това, защото в автобуса пътувало дете, което е трудноподвижно и това място било най-удобно за неговото слизане. При това спиране автобусът застъпил част от пешеходната пътека.

По същото време на отсрещния тротоар срещу училището в патрулен автомобил се намирали полицейските служители Н.А. и Ж.Д.. А. бил отвън автомобила, а Д. в него, на шофьорското място.

Според административнонаказващият орган полицейският служител А. разпоредил устно на жалбоподателя С. да премести автобуса от пешеходната пътека, което С. отказал да стори. Според жалбоподателя такива разпореждания към него не са били отправяни от служител на полицията.

Фактическата обстановка по делото се установява чрез акт за установяване на административно нарушение № 36/06.10.2009 г., възражение от жалбоподателя С., докладни записки от Н.А. и Ж.Д., сведение от Д.Д., обяснения на жалбоподателя и показанията на свидетелите С.Д., Н.А., Ж.Д., Д.Д. и С.С., дадени в хода на съдебното следствие.

В жалбата на С. се твърди, че на жалбоподателя е връчен акт за установяване на административно нарушение с № 963862 от 06.10.2009 г., а в наказателното постановление се цитира акт № 36 без посочена дата.  Сочи се, че това е съществено нарушение, водещо до ограничаване правото на защита. Съдът не споделя този извод. Видно от приетите по делото документи - акт № 36/06.10.2009 г., приложен към административнонаказателната преписка и актът, връчен на жалбоподателя са идентични - с един и същ номер на бланката, а именно № 963862. Разликата в номерацията на акта - № 36 се дължи на по-късното му завеждане в РУ на МВР Карнобат и не представлява нарушение на процесуалните правила, както и не ограничава правото на защита.

Съдът не споделя и друго възражение в жалбата, че жалбоподателят е санкциониран два пъти за едно и също нарушение, веднъж по ЗМВР и втори път по ЗДвП. За разлика от Наказателния кодекс, ЗАНН в чл.18 допуска налагането на няколко наказания, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения. Не е налице хипотезата на чл.17 от ЗАНН, която забранява повторното наказване на нарушителя за същото нарушение.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В наказателно постановление № 36/02.11.2009 г. не са посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Това е нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Като основание за санкциониране на жалбоподателя в наказателното постановление е изписан чл.270, ал.1, но не е посочено от кой нормативен акт е тази разпоредба. Този порок при издаване на наказателното постановление ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не получава яснота въз основа на коя санкционираща норма му е наложено наказанието. Само по себе си това нарушение е достатъчно за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган не е изпълнил и императивната разпоредба на чл.52, ал.4 от ЗАНН, задължаваща органът, пред който е поставена преписката за разглеждане да извърши проверка на акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Наказващият орган следва да прецени възраженията и събраните доказателства, и когато е необходимо да извърши разследване на спорните обстоятелства. Жалбоподателят още при съставянето на акта е направил възражение срещу него. Срещу акта на следващия ден 07.10.2009 г. са постъпили и писмени възражения от жалбоподателя, в които той отрича да е извършил нарушението, в което е обвинен – неизпълнение на устно полицейско разпореждане. Необходимо е било наказващият орган да проведе разследване на спорните обстоятелства чрез събиране на допълнителни доказателства от свидетелят Д.Д. и намиращата се на мястото на нарушението свидетелка С.С.. Това не е сторено и по този начин административнонаказващият орган не е изпълнил задължителното предписание на закона, вменяващо му преди да издаде наказателното постановление да провери и разследва всички обстоятелства, отнасящи се до извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на нарушителя. Издаването на наказателното постановление без да са изпълнени тези задължения по закон представляват грубо нарушение на процесуалните норми, които имат за цел да гарантират правата на гражданите, и като последица от тях следва отмяна на административния акт, поради съществено нарушение на процедурните правила.

От материалноправна гледна точка съдът приема, че не е доказано по безспорен начин жалбоподателят С. да е осъществил състава на нарушението „неизпълнение на полицейско разпореждане”, визирано в чл. 270 от ЗМВР. В докладните записки на двамата полицейски служители А. и Д. е записано, че полицай А. е направил „устна забележка на водача да не спира повече в пешеходната пътека”. Това не представлява разпореждане на полицейски орган, и поради това не е налице обективен признак на нарушението. Този текст в докладните записки изразява предупреждение за в бъдеще водачът да не спира върху пешеходна пътека, но не и разпореждане автобусът да бъде изместен от нея. В тази връзка следва да се посочи, че при съдебната проверка на събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, съдът установи, че свидетелят А. не си спомня нищо за случая, а свид. Д. твърди, че неговият колега А. е направил забележка на водача на автобуса С. да не спира на пешеходната пътека, както и това, че е отказал да си даде документите.

Версията на административнонаказващият орган се опровергава от обясненията на жалбоподателя С., който категорично отрича да е извършил нарушението. Неговата теза се подкрепя от показанията на свид.С., която също заявява, че не е чула на водача да се дават разпореждания. Наличието на полицейско разпореждане не се потвърждава и от показанията на свид. Д..

Така установените факти, дават на съда основание да приеме, че административното нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин, което доказване е в тежест на административнонаказващият орган.

Издаденото наказателно постановление от санкционната му част е неясно от гледна точка на това, че на жалбоподателят С. е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева. Алинея 1 на чл.270 от ЗМВР предвижда наказание глоба в размер от 100 до 500 лева. Разпоредбата е в сила от 13.04.2009 година, изменена с ЗИДЗМВР бр.27/2009 г. ДВ, т.е. към датата на нарушението – 06.10.2009 г. е действала нормата, предвиждаща по-строга санкция. Възможно е на жалбоподателя да е наложена санкция по чл.270, ал.2 от ЗМВР за маловажно нарушение, но това не е посочено в наказателното постановление, като основание за налагане на глобата.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р      Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36/02.11.2009 година на началника на РУ на МВР-Карнобат, с което на З.Н.С., ЕГН-**********,*** на основание чл.270, ал.1 от ЗМВР е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.

         НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: